Едва ли руските “освободители”, вместо “сърдечно посрещане”, са очаквали такава ожесточена съпротива. И със сигурност и през ум не им е минавало, че ще развеят знамето на победата в Мариупол над един разрушен и мъртъв град.
Едва ли и българският президент е предполагал, че “вековната дружба” между “братските славянски народи” ще приключи в кратък диалог между него и външния министър на Украйна, в който библейските герои Каин и Авел ще се появят, за да разрушат един пропаганден мит.
Не сме очаквали да чуем и от неговия бивш служебен премиер друго, освен да ломоти, че руснаците нападнали, за да предотвратят украинска атака на “анексираните” територии и че било безсмислено да се изпраща оръжие, защото “братушките” го унищожавали по пътя. Няма да коментираме призивите на имащия черен украински печат лидер на малка партия, по-известен с прозвището “Копейкин”, подкрепящите Украйна депутатите да идат да се бият на бойното поле, нито тези на неговата сподвижничка, че Министерският съвет и Народното събрание са добри цели за руските ракети. Може да проследим и как в годините назад тези, които сега настояват за оръжейна подкрепа за Украйна горещо насърчаваха и дори безплатно строяха руски стратегически проекти у нас...
И това не е всичко - 93-годишната историчка Елена Луговая от Одеса разбива само с няколко думи мита за голямата руска култура, с която лелеещите за нов Съветски съюз прикриваха милитаризма си, а държаха в безпросветност и бедност народа.
Тя сравнява поведението на окупаторите преди 1945 и сега: “Хитлеристите бяха фашисти, обикновени, и не тършуваха по шкафовете! Сегашните крадат и всичко отмъкват! Голяма роля играе културата!”... Все едно, че го е казал добрият войник “Швейк”.
Но да се върнем към нашите съвременни “чичовци”. Нека не се заблуждаваме – червените линии, с които се плашат взаимно, са само димна пушилка пред техните гласоподаватели. Няма да има “време разделно”, наясно са, че нов шанс няма да им дадат избирателите. А помирителните коалиционни сбирки, ще се превръщат в договорки за поредното разпределение на личните благини. Не случайно един от тях публично възропта срещу водещата партия, че оспорват 600 млн. за АПИ, но са си уредили за контролирано от тях министерство 13 милиарда. Както е казал народа, кучетата ще лаят, керванът ще продължи
Всъщност, свидетели сме на едно политическо овъртолване, което няма да свърши с пилатовското измиване на ръце с каски и бронежилетки. Няма да приключи и дори да бъде гласувана подкрепа с оръжие. С нищо няма да се промени срамната ситуация, защото целите, които “новият” елит преследва не са в полза роду, а са старата песен “стани, за да седна”. Нещо повече – очакванията са, че ще станем свидетели как рояк скакалци, под знамето на “промяната”, ще опоскат каквото могат, ще “разтурят коалиционната седянка”, роякът им ще отлети извън пределите на страната и ще оставят ние да плащаме взетите от тях милиарди заеми.
