Стряскащи са изнесените данни, че само за две години 821 лица са успели да избягат след обявяването на присъдата им. Не е успокояващо, че 471 от тях са вече зад решетките. Не само, защото повторното им издирване и залавяне е струвало доста пари на данъкоплатците, а защото е можело да се предотврати.
Още преди две години главният прокурор връчи на председателя на Народното събрание пакет от промени в законодателството, за да се спре укриването на престъпниците. Сред тях бяха отнемането на паспортите и заместването им с такива, с които да не могат да се придвижват извън границите на страната, предвиждаха се гривни за електронно проследяване..... Поводът бяха скандалите с изчезването на братя Галеви, на осъдения за две убийства пред дискотека “Соло” Илиян Тодоров от Перник и на извършителя на тройно убийство по пътя Хуриет Сюлейманов.
За съжаление нищо от препоръчаното не се осъществи. Напротив, наглите изчезвания на обвиняеми - като това на убилия семейство рокери по пътя турски шофьор на тир, предизвикаха вълна от протести.
Но както обикновено се случва всяка от институциите прехвърля топката на друга. Депутатите отложиха промените в НПК, за да направят такива в Закона за личните документи. Но не ги направиха. Обществената поръчка за гривните отиде в задънена улица, след като се оказа, че има само един кандидат да я изпълни. МВР обвиняват съда, че пуска подсъдимите в домашен и на служителите на реда им се налага да ги контролират, а нямат ресурс. Съдът се оправдава, че стриктно изпълнява закона.
Излиза, че няма виновни, само че от това не страдат само роднини и приятели на жертвите, но и цялата общественост, защото безхаберието бърка в нейния джоб и засилва недоверието и несигурността.
Има и още нещо. Тези, които най-шумно искат да се реформира съдебната система, не правят никакво усилие да помогнат за решаването на този болезнен проблем. Който всъщност показва защо няма правосъдие. И защо гръмките думи няма да имат стойност, докато глашатаите на промяната не забелязват дребните камъчета, които спъват Темида.
