Винаги си личи,
когато гаф на министър, назначен заради
непринудената възможност да греши, се
използва от кукловодите, за да се вдигне
поредната излишна, но изгодна за тях
политическа пушилка. Това се случва
обикновено, когато се появи надежда за
спиране на политическите простотии.
Факт е, че напоследък търсенето и най-вече
вслушването в различните позиции е
необичайно. Най-пресният пример е
конституционното мнозинство от 173
депутати, с което бе приета стратегията
за промени в съдебната система. Изненадващо
и лидерите на водещите политически
партии не пропускат възможността да
оценят подобни знаци, дори с риск да не
се харесат на своите избиратели. Любопитно
е да се отбележи как премиерът Бойко
Борисов подчертава готовността за
диалогичност с опозицията, като с
характерна безцеремонност пресича
действия на коалиционните партньори,
които са в ущърб на очаквания от него
ефект. Не го прави безкористно, разбира
се. Дори когато подкрепя някои от
министрите си за извършени гафове, той
в действителност им показва жълт картон.
Шансът, който получава този министър
не е дълговременен. Борисов е наясно,
че няма място за сантименталност, особено
към тези, които дишат във врата му.
А сгафилите
наистина имат самочувствие. Най-вероятно
то се дължи на неочаквания успех на
последните парламентарни избори, довел
до влизането им в управлението. Но може
и да е плод на дългосрочна реваншистка
стратегия.
По-същественото
е, че в паниката си да замажат допуснатия
гаф манипулируемите министри
(както например
Петър Москов с фриволното му намерение
да забрани на спешните медици да посещават
ромските махали), се хващат на въдицата
и с подобаващо опиянение продължават
темата, така както очакват от тях
диригентите на криминалния преход.
Целта им е всички да са в шах - и управляващи,
и опозиция. И в мътната вода да продължат
с ненаказуемото облагодетелстване.
Нека продължим
с Москов. Първоначално можеше да се
приеме, че националистическият привкус
на изказването му не само го опиянява,
но и действа привлекателно на този тип
избиратели. Само че дълготрайното
поддържане на огъня в една антидемократична
теза буди съмнение. Ясно е, че тя няма
начин да повлияе върху политическия
противник срещу когото е насочена, но
със сигурност може да разклати имиджа
на управляващите.
Този номер
обаче не може да остане скрит. Навява
и нерадостни спомени от времето когато
един бивш десен премиер тичаше в болницата
с цветя и бонбони при човека, за когото
преди това твърдеше, че е от подземието.
И след като се оказа че не държи “златното
ключе” към властта, бързо заигра с
червените в опозиция.
Обезпокоителното
е, че подобен тип контрапродуктивно
поведение се поддържа и от партийните
наследници на същия премиер. Няма никаква
разлика в определянето на политическия
противник като “проклятие” или като
“тумор”, макар първото да е казано в
края на миналия век от политически
милиционер, обременен от дългогодишното
преподаване ма марксистка политикономия.
Ще кажем направо
- липсата на развитие е доказателство
за зомбираност, докарала не една беда
на човечеството. Разбира се, би било
твърде пресилено дори да си мислим, че
предизвикателният изказ на един министър
може да възбуди опасно етническо
противопоставяне, но и да се подценява
подобно поведение и да не му се дава
отпор също би било грешка.
От другата
страна, реакцията на Лютви Местан
изглежда логична. И затова предвидима.
Но продължаването на “играта” от него
е смущаващо – приватизиране на циганската
тема, вот на недоверие, писмо до Брюксел,
куп медийни изяви. Местан може да си
мисли, че така поддържа тезата за ДПС
като фактор, с който трябва да се
съобразяват. Но прекалява. И вероятно
не осъзнава с каква лекота са го пуснали
на пързалката. Суматохата е от полза
единствено за дърпащите конците. И не
е добре утвърждаващ се лидер да увисва
като кукла на конци.
Ще спрем дотук
с коментарите на засегнатите. Но не може
да подминем опасната еднозначност на
поведението на министъра и учител -
бившия десен премиер. То е показателно
за матрицата, използвана през прехода.
И би трябвало да е сигнал за готвена
поредна политическа криза, която да ни
остави сред периферните за Европа
евразийски ветрове на нищета.
Ако приемем
новото поведение на Борисов, че не е
“трик”, ще отбележим, че има две много
сериозни причини, които би трябвало да
засилят бдителността на управляващите
от ГЕРБ. Първата е в анализ
на “Лабораторията за управление на
рискове” на Иван Костов, излязъл в
последния ден на миналата година и
останал някак незабелязан в публичното
пространство. В него е написано буквално
следното:
“Резултатите
от изборите не зададоха устойчив модел
на управление, който да осигури
необходимата легитимност и предвидимост
в действията на основните институции.
Бъдещето на
кабинета зависи от способността на
партията-мандатоносител да управлява
тази ситуация и да се опита да постигне
известна стабилизация на страната с
перспектива до изборите за местна власт.
Като най-вероятен се очертава сценарият
за предсрочни избори „2 в 1“.”
Въпросът, който
тутакси възниква е дали поведението на
представителите на Реформаторския блок
в кабинета не цели дестабилизирането
на властта, за да се стигне до извънредни
избори още тази есен. Втората причина
са действията на самия министър Москов.
Популизмът му всъщност прикрива липсата
и очевидното нежелание да върши работата
си като министър. Уж беше готов да
прехвърли НЗОК в НОИ, но не го направи,
т.е. ако си послужим с думите му, вместо
да закрие, оставя “кочината”. Това се
потвърждава и от бивш здравен министър
и негов доскорошен съпартиец Илко
Семерджиев, който припомня какво Москов
е обещал и какво не е изпълнил: Очевидно
мнимо се е заканил да се справи с
корупцията като направи болниците
публични, но сега обвинява за нея само
юридическата им форма на регистрация;
също така е обещал, че ще увеличи
заплащането на спешната помощ, но днес
твърди, че ще има увеличение само за
тези, които са по-натоварени, а бюджетът
на МЗ няма да се увеличава; тепърва ще
мисли и как ще стане обещаното закриване
на ТЕЛК и НЕЛК.
Излиза, че
броженията на реформаторите срещу ГЕРБ
в края на миналата година и честите им
закани, че ще напуснат коалицията не са
били от морални подбуди. И това че те
дори стигнаха до съвместно гласуване
с червените на поправките, отнасящи се
до пенсионните фондове, не е било
случайно. А когато днес от ГЕРБ се опитват
да ги накарат да играят заедно, като
поставят на масата да се съгласува
всичко предстоящо за гласуване,
реформаторите сменят тактиката за
дестабилизиране на кабинета с гафови
изяви на техните представители във
властта. Трябва ли да се учудваме, че в
програмата на правителството, под
контрола на синия вицепремиер Меглена
Кунева и нейния екип, бяха вкарани
текстове под благовидното название
“Подобряване на публичната среда”, с
които да се озаптят медиите. Добре, че
премиерът подуши навреме готвения
скандал и спря възможността чуждия гаф
да се използва в ущърб на кабинета. Колко
успешно ще продължи да се справя и дали
наистина намеренията му са за полза
роду, или се разиграва поредният номер
с доброто и лошото ченге, тепърва ще се
види.
След всичко,
което се случва напоследък, логично се
налага впечатлението, че
ако трябва да
се търсят противници на сегашното
управление, то те не са в опозицията.
Нека припомним още нещо от анализа на
пременилия се в ролята на лаборант
Костов: “След изборите не настъпва
повишаване на доверието в парламентарните
партии и коалиции и в основните държавни
институции. Не се наблюдава и стабилизация
на подкрепата за новото управление.”
Всъщност няма
нищо непознато в амбициите на костовистите.
И вчера и днес дяволът е един и същ.
“...той не устоя в истината, понеже в
него няма истина. Когато говори лъжа,
своето говори, защото е лъжец и баща на
лъжата.” (Йоан,8:44). В случая ангажираността
им с властта ги карат да не действат
направо и да не казват лъжите в очите.
Затова в думите им преобладава популизмът,
който трябва да предизвика в избирателите
съмнения, страхове и да ги накара да се
чувстват слаби и незащитени. Те са
последователни в рушенето, защото никога
не решават проблемите, само ги отсрочват
или видоизменят, но винаги твърдят, че
ще ги решат.
Лошата новина
за тях е, че тяхната надменност отдавна
ги е изолирала като ненадеждна каста
и мястото им,
в което и да е управление няма да е
сигурно. Затова днес и доверието към
тях е такова, че да не могат да действат
като десни болшевики, както го правеха
по времето на костовисткото управление
(1997 – 2001 г.). Но би било наивно да се
оставят безпрепятствено да следват
указанията от Драгалевци. Добре е да се
знае, че т.н. “патриотични игри” не са
случайни. От зората на демокрацията те
са част от арсенала на манипулаторите.
Но истината е, че те не могат да са вечни
дори на “размирните Балканите”, където
в края на миналия век се осъществи
ужасното Сребренишко клане. Затова
своевременното им пресичане ще е от
значение за всички, не само за
правителството. Управляващите от ГЕРБ
имат горчив опит, засега показват, че
са направили съответните поуки. Но е
добре да знаят, че властта не е
самоцел и че сегашният компромис с
лъжепатриотите, всъщност е наливане
масло в мелницата на тези, които четвърт
век качват и свалят правителства. И
ползват избиратели и държава като дойна
крава.
