Присъдружният проект
Голямо раздвижване в дясното политическо пространство започна дни преди 10 януари, когато се чества 17-годишнината от нападението срещу парламента и падането на правителството на Жан Виденов. Според протестъри точно на този ден се очаква ново нападение от кинжалите ветерани от „Движение 22 септември”, клонящо към ГЕРБ и водено от Евгений Михайлов и Едвин Сугарев. В социалните мрежи вече се появиха закани, че на 10 януари напрежението ще ескалира. „Ще направим така, че политиците вече ще ги е страх от нас", заканват се бунтари. Макар че все още няма действащ парламент, в тази атака със сигурност ще участват и младите гербери, които веднъж вече се опитаха да размият протеста в началото на миналия септември.
Само преди два дни и не случайно Реформаторският блок покани на разговори ГЕРБ и “Движение 22 септември” (както и други неспоменати партии) за общи действия за сваляне на правителството на Пламен Орешарски и предизвикване на предсрочни избори. Изявлението им беше в леко високопарен стил – все едно че те са Големия брат и искат, не искат, ГЕРБ трябва да ги слушат. Освен това се изхвърлиха, че имат електорат, който може да вкара четирима евродепутати.
Въпреки това отвсякъде беше видно, че
реформаторите са готови да целунат ръка на Бойко Борисов
По този повод в социалната мрежа се появиха шеги: лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов затова бил обявил, че ще има трима заместници – един от тях щял да бъде Радан Кънев. А пък заради спазвания от реформаторите принцип за местата за евроизборите според спечелените гласове от всяка партия по време на последните парламентарни избори провалилата се на няколко избори Меглена Кунева трябвало да вземе някъде след 20-о място в листата на ГЕРБ. Шегите настрана. Съвсем тревожно прозвуча едно друго изявление в мрежата: “Сега вече няма за кого да гласувам!” Все още неосъзнатият автогол на десницата е голям първо беше направен гафът с Кунева да бъде едно от техните лица, сега сътрудничество с разпадащата се ГЕРБ.
Разбира се, не се съмняваме, че това става с намесата на кукловодите, които дърпат конците и пресмятат докъде ще доведе механичният сбор. Но истината е, че никой няма полза от това. Включването и на РЗС към тази група допълнително ще покаже, че
Кънев и компанията му от млади десни политици са се превърнали в пионки
Ето какво казва Евгений Михайлов, лидерът на “Движение 22 септември”, по този повод: “Дано това не е само на думи, а наистина осъзната позиция! Но поставянето на условия от страна на РБ и високомерният им тон ме карат засега да бъда предпазлив! Изявите на Петър Москов по тв и коментарите на Радан Кънев пред симпатизантите му ме правят скептичен и... още по-предпазлив! Доверието е най-важното при партньорството! Но то не се крепи на лицемерие, пресметливост и двуличие...” От ГЕРБ мълчаха почти цял ден за поканата на реформаторите. Накрая с половин уста проявиха готовност. Навремето имаше една хватка, с която се привличаха партии под шапката на СДС – те се наричаха присъдружни. Ясно е, че до изборите това няма да се случи.
Бившите управляващи и изхвърлената извън борда на този парламент десница сами
трябва да изпият горчивата чаша на провала
А той е неизбежен, защото всички те са тръгнали надолу. И само вдигат медийна пушилка. На всичкото отгоре се опитват да се надхитрят едни други да спечелят от провала на едните, а другите да се дискредитират със собствената си сервилност.
Номерът, който реформаторите спретнаха на Надежда Нейнски, отстранявайки и после отнемайки є формацията чрез подставени лица, показва, че главната им цел не е сътрудничеството с Борисов, а връщането на пространството, в което се е настанил. Истината е, че и едните, и другите не могат да бъдат алтернатива на статуквото. И как да бъдат, като зад гърба им
години стояха фалирали икономически кръгове
Но да се върнем към датата 10 януари. Очаква се от реформаторите да се опитат да убедят протестърите да се включат в атаката срещу свещената сграда. Това едва ли ще се случи, защото отдавна е ясно кой иска да яхне протеста. Нека си припомним неуспешните опити на петдесетината активисти на ДСБ да се включат в шествията и как по един от мегафоните ги призоваха да си останат в градинката между Народното събрание и Университета. Доста срамна сцена беше – уж трябваше десетки хиляди сини привърженици да дойдат пред храм-паметника “Св. Александър Невски”, а дойдоха само ръководствата.
Има нещо твърде болезнено в наивната им увереност, че могат да изкарат 450 хиляди избиратели на изборите.
Същото може да се каже и за илюзиите на ГЕРБ, защото разпадът им е налице, а невъзможността да контролират зависимостите помежду си ще ги довърши. А старите романтици от “22 септември” няма да коментираме. Те отдавна живеят в света на миналото.
Изводите, които могат да се направят, са два – първият е, че има нещо гнило в поканата на реформаторите към ГЕРБ заедно да свалят правителството. И, второ, че ако това се случи, те самите са осъзнали, че идват краят им и се чудят с каква поредна отблъскваща десния електорат дивотия да се спасят.
