Общо показвания

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Сто тояги не са малко

Управляващите съвсем ни взеха за мезе.
Непрекъснато ни обясняват как ще ни повишат жизнения стандарт и как едва ли не от утре ще постигнем пълното щастие.
Разбираемо е като се има предвид колко петилетки ни лъгаха, че комунизмът е на ръка разстояние.
Уви действителността е друга.
Драстично поскъпват токът, парното, топлата вода, бензинът, превозите, храните от първа необходимост.
На всичкото отгоре мутри тръгват да събират неплатени данъци и други сметки.
А Вальо Топлото продължава да е на свобода.
Защо не си прихванат от милионите, с които той ни е ощетил?
Откъде накъде ще плащаме фалшиви сметки!
Другите бандити защо са на свобода!?
Може би защото са спонсори на видни политици.
Какво нахалство държавният глава да ходи на крака при разследван от ОЛАФ.
Те ли ще платят милионите, които Брюксел ще ни отнеме?
Едва ли.
Нека си разправят с колко ще вдигнат пенсиите. И как щели да притиснат големите електрокомпании, за да не плащаме предварително, а само толкова, колкото сме консумирали.
За капак предложили да слагаме на колите си стикери за това че сме изрядни платци.
И за това ли ще ни рекетират катаджиите!?
Нямат край дивотиите на този кабинет.
А какво да кажем след като посегнаха и на зрелищата, като хвърлиха ЦСКА на вълците.
Имала глава да пати. И сто тояги не са малко.
Докато не ни светне.
Лъжливи комунисти, престъпници на свобода, несвършваща държавна баница.
Какво друго му остава на човек, освен да е жив дявол.
Затова нека се огледаме,
нека спрем да се оплакваме,
има за всички.