Общо показвания

четвъртък, 19 юни 2008 г.

Виртуалната любов на опозицията

Ясно е, че от опозиционни партии като СДС и ДСБ нищо не зависи.
Не само в парламента, но и извън него.
Може дори да изпаднат от политическия живот завинаги.
Дори с пари не могат да купят любовта на народа
Но могат да вземат пример от виртуалната любов, с която се утешават японските жени. На екран на апаратче с форма на сърце се появяват 5 различни модела мъже – от млад атлет до по-възрастен и търпелив мъж. Естествено те са анимационни герои. Но ръсят комплименти на поразия: „Ти си върхът“, „Ставаш все по-красива“. Хватката е да не се занемарява играта за повече от пет дни, защото на екрана ще се появи „прощално писмо“.
Хубавото Наде няма да я мислим – тя обича да е с победителите. Тутакси ще се закичи с гербер. Не само това, ами ясно ще каже, че само с анимация не се живее.
По-интересно би било да знаем какво би избрала Класната - младият червен лидер, бате Бойко, Сокола или достолепния монарх.
Ще ги остави ли да и напишат прощални писма?...
Или направо ще поиска в електронното сърце да влезе Командира.
А сега нека да обърнем нещата
Какво мислите ще се появи на дисплея на Командира?
Социалистка, обичаща тишината в спалнята!?
Нищо подобно.
Не трябва да има съмнение – там ще греят пет сини теменужки.
И ще се чува строгият глас на партийната секретарка: „Внимавай как поливаш, защото няма да има прощално писмо!“
Но за подопечния му Генерал ситуацията е многообещаваща.
И може ли да бъде друга.
Толкова гледа към сараите на Доган, че турската баня не му мърда.
Жалко, ако остане само виртуална.
Ала няма пълно щастие.
Лошо е да си опозиция.