Общо показвания

вторник, 4 март 2008 г.

Как Георги Пирински полегна на ДПС

Вече няма съмнение – той вече не е Пирински, пак си е Зайков.
Защо му трябваше на председателя на парламента да се прави на харамия, след като няма юнашко сърце.
А имаше моменти, в които си мислихме, че е голям патриот.
Той бе един от малцината депутати от БСП, които подкрепиха принципа на уседналост при избора на евродепутати.
С каква упоритост и колко пъти се опитва да прокара декларацията за арменския геноцид.
Оказа се, че пушилката била, само защото човекът си повярвал, че е богоизбран.
Че вече не е пръв сред равните в Народното събрание.
Дори съпартийците си смяташе за плебеи, а себе си за аристократ.
И че може да си позволи всичко.
Да създаде около кабинета си зона, през която никой да не минава, да натика журналистите в кошарка и да оскверни сградата, като закове врати със шпертплат, сякаш сме във военно положение.
Сигурно още куп глупости щеше да натвори, ако с дивотиите си не бе развалил рахатлъка на депутатите от ДПС.
И това му бе голяма грешка.
Известно е, че никой от управляващата коалиция не може да счупи хатъра на Доган и това да остане безнаказано.
Само председателят на парламента си мислеше, че може.
Толкова се беше самозабравил, че вече си вярваше, че сам ще измисля законите и сам ще си ги гласува.
И през уме не му минаваше, че в турската партия винаги са имали специално отношение към председателите на парламента.Нямаше да се съгласят да го изберат.Ако предварително не са го харесали.Няма да припомняме как бяха ощастливени Стефан Савов и Огнян Герджиков.Така че парламентарният шеф може да си е мислил, че всичко върви като по масло и едва по-късно да установи, че не било масло, а вазелин.
Както се и случи.
Как само затупка сърчицето му.
Днeс трибунката за изявления ще е пред стаята на ДПС, утре пред централния вход, вдруги ден на балкона, а накрая и на тавана.
Скок-подскок, скок-подскок.
Колко жалко наистина, Зайков да си помисли, че може да кривне от начертания път.
Но така се получава винаги, когато възпитаници на Тато забравят златното правило от неговото време, че кривата линия може да е права само, ако е успоредна на партийната.