Общо показвания

неделя, 24 февруари 2008 г.

Нямат край дивотиите на Масларова

Какво още трябва да се случи, за да бъде уволнена Емилия Масларова.
Какъв морал, какво падение – да кажеш за децата от Могилино:
„Те толкова си могат”...
Знае ли тя какво е съчувствие, какво е грижа.
Още прeди 10 години, по време на правителството на Жан, се видя, че не става за социален министър.
Защо ни я натрапиха отново!?
Това ли заслужаваха три милиона българи, които живеят под прага на бедността, 300 000 болни от рак, няколко стотици хиляди инвалиди, и около милион безработни?
Има ли нещо, което да е свършила като хората?
Че точно тя да определя начина за оцеляване на българите.
Какво се случи с дрехите и обувките, които трябваше да осигури за учениците?
Заради перфектната организация трябваше да пътуват стотици километри, за да намерят децата, за които са предназначени. Защото на едното място получили само от единия номер, а на другото - от този, който не им бил необходим.
А какъв шум се вдигна с кифлата и кофичката с мляко.
То не бяха хвалби, то не бе чудо.
Почти бяхме готови да забравим скъпите бижута и дрехи.
После се оказа че не достигат 30 стотинки, за да се вземе млякото.
Кокошкарска работа.
Сякаш нямаше бюджетен излишък от един милиард!?
А какво да кажем за петте милиона, платени от нейното ведомство за социални поръчки. Не на спечелила конкурс фирма, а на фирма на мъжа и!
Колко много пари и нито лев за децата.
Защо не отделихте от тях, другарко Масларова?
А взехте за себе си...
Трябва да се сложи край на тази наглост.
Не децата, а тя толкова си може.
Разбира се, че за нея филмът на БиБиСи е злостна империалистическа пропаганда.
А в Брюксел се крои поредния заговор срещу България.
Не е мръднала от времето на Тато насам.
И днес, вече като червен капиталист, и през ум не и минава, че освен лични придобивки, трябва и светоусещане.
Че човек за човека не винаги е вълк, както пише в марксистката литература.
И че невинните деца могат много повече.
Сигурно е, че няма да има нищо против 10–те милиона евро, които Евросъюзът ще ни отпусне за домовете за сираци.
Първа ще хукне да ги получи.
Като преди това мине през бутиците на Милано и Париж
Нали ще е център на внимание.
Ех, Масларова, Масларова.
Но защо всъщност трябва да берем срама и.
Нека си припомним Соломоновата мъдрост: „Който дава на сиромах няма да осиромашее, който закрива очи от него, ще бъде проклеван.”
Тутакси да забравим, че има социален министър.
И да помогнем с каквото ни се откъсне от сърцето по сметката за децата от Могилино.