Политиците напълно превъртяха.
Хванаха се гуша за гуша.
Нищо друго не ги интересува, освен как да се унищожат един друг.
В битките им няма цвят. Всички средства са позволени.
Това че са решили да се избият, си е тяхна работа., лошото е, че забравиха за какво са избрани.
Сякаш сираците и болните деца се изпариха, 3 милиона, живеещи под прага на бедността, станаха невидими, няма ги половин милион инвалиди и 300 000 раковоболни.
Излишна е и кофичката кисело мляко, обещана от другарката Масларова.
Убийците на сестрите Белнейски как да не потриват доволно ръце.
Само тъга и сълзи в очите на близките.
Какво унижение!
И какъв срам за нашия елит.
Казват, че премиерът Станишев се чудел как да угоди едновременно и на президента Георги Първанов и на коалиционните партньори - по специално на Ахмед Доган.
Лоша работа да си между чука и наковалнята.
Но най-вече другарят умирал от страх да не го свалят неговите съпартийци.
И затова си траел.
Ако това е така, защо ни е такъв премиер.
По добре сам да си ходи.
Пък да видим как заговорниците начело със Сульо и Пульо ще ни поведат към светлото бъдеще.
Или ще бъдат пометени накуп, както са се хванали гуша за гуша.
За какво ни е всъщност и такъв елит.
