Общо показвания

вторник, 5 февруари 2008 г.

Как се свири на индийска кобра

Докато заводът в Кремиковци се управлява от крадци, всички ще страдат

На път е да лъсне още една гигантска далавера на прехода.
Гордостта социализЪма се оказа златна кокошка за една дузина мошеници.
Кълбото започна да се разплита преди седмица, когато се разбра, че се е появил поредният купувач. И че сегашният собственик индийският милиардер Прамод Митал е готов за сделката.
Уж щеше да се продаде до вторник (29.01.) вечерта, после се оказа, че имало и други кандидати, а в сряда следобед мажоритарният собственик каза, че няма да продава. Накрая се оказа, че не индиецът е истинският собственик, а притежателите на облигации, срещу които Митал е получил 329 милиона евро. До неделя млъкнаха и работниците, които започнаха да получавата заплатите си.
Нека направим и една проста сметка. При производство на месец от 110 000 тона желязо, комбинатът печели 140 милиона евро. Като приспаднем от тях 50 милиона разходи за суровината и още 20 милиона за енергоразходи, печалбата е 70 милиона.
Познайте колко от тях отиват за мълчанието на политиците.
И защо Александър Томов е несменяем.
Някой се опитва да приспи кобрата, но с такава свирня, най-много да бъде ухапан смъртоносно.
В каква държава живеем?
В правова или държава на олигарси, в която няколко човека на тъмно се опитват да спечелят милиони за сметка на повече от 6500 работници, които могат да останат без работа.
А какво да кажем за здравето на милионна София, тровена с години.
И безцеремонно лъгана, че едва ли не от утре няма да има комбинат и там ще бъде ситито на града.
И певци песни ще пеят...
Дрън-дрън!
Само змии и гущери ще има един ден там.
Но преди това, трябва да има възмездие за лъжците и крадците.
Които само смучат, без да дават.
Главният прокурор, вътрешният министър и шефът на върховния съд, вместо да ходят да умилостивяват в Брюксел Франко Фратини, да вкарат бандитите, ограбващи Кремиковци зад решетките.
С това трябва да се заеме властта.
Тогава и в Европа ще ни повярват.
И ще развържат кесията.
Нали и бай Тошо призна, че сгрешил като построил завода край София. С технология от преди два века.
Колкото повече стои тази язва от "стратегическо значение", толкова повече далавери ще лъснат.
Кобрата вече се е събудила.
И няма как да бъде успокоена.
Като не могат да и свирят, нека оставят на други тази работа. Или пък да я застрелят.
В противен случай, всички ще пострадат - и тези, които заслужават, и невинните.