Всеки да си носи отговорността

Не минава ден, без някъде да не бъде замесена АПИ (Агенция Пътна инфраструктура). Тя се превърна в дежурния заподозрян за всички беди напоследък.

Особено след трагичния инцидент край Своге, при който загинаха 20 души. Последваха и други, като този с верижната катастрофа на заледен надлез с петима загинали, суматоха по пътищата след снежната виелица преди десетина дни, Коледни задръствания по пътищата заради ремонти и сега напрежение, заради изискването на винетки за столичани, пътуващи между отделни квартали, но минаващи по скоростната околовръстна тангента.

Нещо не е наред в самата агенция. В повечето от изброените случаи това е очевидно. Не може обаче само тя да бъде обект на непрекъснато недоволство и поради тази причина да е в отбранителна позиция и обект на разследвания.

Всъщност АПИ се превърна в удобнатата дъвка за подсъдните олигарси и техния антураж на принципа “удряй самара да се сеща магарето”. Изводът е, че би било ок “магарето да се сеща” преди да се задейства прокуратурата.

Също така не може да не отбележим, че във всички случаи отговорността е персонална. Затова тези, които работят в АПИ трябва да са подготвени, да си вършат добре работата и преди да предприемат каквото и да било, да използват всички възможности, като публичен дебат, оценка на риска и т.н. Защото последствията от надменността и безхаберието са човешки животи.

И тъй като в повечето случаи отговорността не е еднозначна, това също трябва да се има предвид. Невниманието се плаща скъпо. И не се учудваме, че подсъдните олигарси ще използват всяка възможност не за да помогнат, а за личен реванш. Това също трябва да се има предвид. И не трябва да се оставя да продължава.

Глътка въздух за празника

Уж столицата празнично опустя, но през последните дни замърсяването в някои от проблемните квартали стигна до 1350 мг на куб.м, при норма 50 мг.Драстични превишения бяха отчетени и в други големи градове като Пловдив, Варна, Шумен, Перник, Велико Търново, Плевен, Смолян. Списъкът е дълъг, изчерпване няма. 

Няма да обясняваме и за кой ли път как смогът невидимо разрушава човешкия организъм и е една от причините за респираторни заболявания, рак на белия дроб, сърдечни заболявания, инсулт, колко опасен е за бременните жени. И че изключително високата за страната ни преждевременна смъртност (около 10 хил.годишно), се дължи на него. 

Добре е, че се пускат все повече екоавтобуси, безплатни буферни паркинги и зелени билети, че се правят стъпки по отношение на енергийната ефективност. Но това очевидно не е достатъчно и взиманите мерки спрямо нарушителите не дават нужния ефект. Затова принципът “замърсителят плаща” трябва да стане водещ. Само с предупреждения не става. 

Необходимо е мерките да не са резултат от протести на жители от засегнатите квартали или шум в Мрежата. Добре би било политиците и управляващите, (които и да са те), да имат дългосрочна стратегия, а не да използват гнева на гражданите за свои популистки цели. Същото се отнася и до псевдоеколозите, зад които надничат сенките на подсъдни олигарси. 

Няма как да се работи за общото благо, ако целта е “стани, за да седна”.Всъщност, голям късмет, че задуха вятър и е на път да изчисти временно фаталния за здравето мръсен въздух. Но това е временно. Глътка въздух, в чест на светлия празник.

Другото лице на самотата

Маските на мнимите защитници на човешките права падат една по една.
Някак мимолетно минаха два случая на починали възрастни самотници, при това живеещи в едно село. В първия 80 годишен старец, преди да измръзне от студ, изгорил дюшемето, защото нямал ток. При втория 85 годишна вдовица, след пожар, останала без къща и живеела в нечовешки условия в пристройка в двора. И двамата били погребани служебно. 

Според кмета не ги искали в социални домове, защото не отговаряли на условията да имат добра пенсия или обезпечаващо имущество.Странно е мълчанието след такава липса на човечност. Особено на тези НПО-та, които получават хиляди евро с проекти за такава дейност. Прав е кметът като казва, че ако починалите бяха животни, щяха да са живи - щеше да се вдигне голяма пушилка, както се случи с кравата Пенка, козичките в Странджа и стотици бездомни кучета. Несъмнено и чиновниците, които всеки ден ни показват и обясняват как домовете за бездомни посрещат несретниците и те колко са доволни, също не си вършат работата.

Ще кажем направо, след като в това село само за седмица умират двама, в страната трябва да са хиляди, живеещите в мизерия стари хора, в немалко случаи изоставени от близките си. Няма как да приемем такава драстична липса на общност, тя не може да бъде прикрита с лицемерни, но всъщност доходни акции на рафинирани измамници, за които правото на живот е куха фразеология.

Внимателно с електронния популизъм

Има една шега, че зад всеки прецакан компютър, стои един човек, който абсолютно нищо не е пипал.

От маргиналната “Да(й)България” настояват за въвеждане на електронно гласуване. За пример посочват, че така щели да изберат техните кандидати за евровота. Щели да го правят и през телефоните си чрез приложение. Търсенето на евтина популярност от изхвърлени зад борда “жълтопаветници” си е техен проблем, но да се дърпа дявола за опашката с настояването за електронно гласуване, е проблем на всички. 

Няма да коментираме защо в нито една от водещите европейски страни то не само че не е въведено, но и е категорично отхвърлено като възможност. Няма да приемем и популистки намерения за сезиране на Конституционния съд. Не само защото той още преди време се е произнесъл, че това гласуване не осигурява сигурна правна защита на вота. Но и защото още тогава висшите матистрати правилно са изказали съображението, че е необходимо време, за да се гарантира технически тази сигурност.

Вместо да се търси реванш с популизъм, е добре усилията, (включително и на законотворци и управляващи) да се насочат към освобождаване на гражданите от чиновническата бумащина с помощта на електронното правителство и електронното управление. Глупаво е във време на информационен бум да се виси пред гишета и да се разнасят документи от едно в друго ведомство, когато това би могло да стане с помощта на елекроника.

Разбира се, няма да имаме нищо против да наблюдаваме как наследниците на Иван Костов ще демонстрират електронен вот при номинирането на своите кандидати. И как сами ще се прецакат и ще спукат балона, който са надули. Както обикновено става при тях.

Зависимост или сигурност

Софийската кръгла маса за енергийната сигурност в Югоизточния район на Балканите съвпадна с поредното напрежение между Русия и Украйна, този път в Керченския пролив.

След като преди близо десет години руснаците спряха за известно време газа за Европа през Украйна и страната ни беше на прага на криза като се наложи да внесе прескъпо газ от Гърция, днес ситуацията на практика не е по-различна. Въпреки, че за разлика от тогава газохранилището ни в Чирен е разширено и пълно. Това в никакъв случай не е успокояващо, ако кризата се задълбочи. 

Точно затова е напълно логично страната ни да търси други възможности. Няма да коментираме защо през тези години те не бяха постигнати. След замразяването на „Южен поток“ (не че водещи в страни в ЕС не продължиха доставките си на газ от Русия), перспективите за газ от Средния изток, Израел и Египет стават все по-близки, но зависимостта, нашата и на други страни от региона от руския газ, остава. 

Добрата новина е, че управляващите са разбрали, че шансът е в това да отстояват националния интерес и да подготвят инфраструктура, която да поеме вдъхващите оптимизъм няколко газови проекти.В момента богатите европейски страни плащат по-малко за газ, отколкото бедния юг. За нас като потребители ще е важно да получаваме газ на поносими цени. Те могат да бъдат постигнати само с реална диверсификация, а не с приказки как тя ще бъде постигната в бъдеще. Надяваме се, че този път политиците са си научили урока. И няма да се поддат на лъжливи геополитически игри в ущърб на интересите ни.

Съгласие или нестабилност

Когато искат, народните избраници могат и да работят за полза роду.
Макар и малко, добрите новини са тези, които внасят просветление във време на нестабилност и агресивен популизъм. Постигнатото съгласие в парламента да се отстъпи от заложените ограничения в поправките на Закона за вероизповеданията, допълнително ще улесни приемането им в пленарната зала. В момента подкрепата е от всички в парламента. Очаква се и официалната дума на висшия клир, с който има вече предварителни договорки.

Основните промени са три: предизвикалото брожения и демонстрации отрязване от държавно финансиране на вероизповедания, които се изповядват от по-малко от 1% от населението отпадна. Ще се запази и анонимността на даренията. Третата отстъпка е към чужди вероизповедания, които няма как да се забранят, заради едно решение на Конституционния съд. Очевидно законотворците са преценили, че с дискриминационни мерки, не се пази националната сигурност и има достатъчно други действия, с които да не се допусне пробив в нея.

По-същественото е друго: видя се, че единствено чрез търсенето на общо съгласие, може да се постигне разбирателство. Точно затова добре е управляващите да си вземат поука. Имат възможност да избират между месеците на скандали, заради пренебрежителното отношение към нуждите на хората с увреждания и бързо постигнатия консенсус по промените в Закона за вероизповеданията.

Не на последно място, политическата класа трябва да разбере, че не може да има стабилност, когато се противопоставят едни на други българските граждани. И популистите, които подклаждат това, е добре да знаят, че в крайна сметка ще бъдат изхвърлени от политическия живот.

Бъдеще или омагьосан кръг

Има и положителни новини. Образователното ни министерство демонстрира система, с помощта на която деца и възрастни, които не могат да говорят и да използват ръцете си, общуват помежду си и с другите хора. Това ще е една от стъпките за дигитализация на училищата през следващите две години. Тази високохуманна инициатива не е първата, която показва ново отношение към българското образование. Преди това се започна с връщането в училищата на хиляди деца, които поради една или друга причина не се образоваха. От министерството намериха начин да премахнат тежките раници, обещават навсякъде безжична връзка и таблети.

С тези стъпки има шанс да се разчупи омагьосания кръг на посткомунистическата образователна система, която всички критикуват, но никой не смее да промени. Фокусът се изместваше от протяжни спорове за съдържание на учебници и заплати на учители. Парите, които държавата отпускаше стигаха дотук. През това време светът се промени драстично. И е прекрасно, че промяната, макар и дошла под натиск на майките, които поискаха равностойно обучение на децата си, започна да се случва.

Оказа се, че има и пари от еврофондовете. Въпросът е как те ще бъдат усвоени. Това не означава, че държавата ще действа на принципа: ето ви едни пари, оправяйте се. Напротив този управник, независимо от партийния цвят, който инвестира в иновативното обучение, ще заслужи подкрепа. Няма как да бъдем в модерния свят, без не само да ползваме възможностите му, но и да създаваме свои възможности за развитие.