След дъжд качулка

Лесно е да се дрънка след дъжд качулка.
След това, което се случи в Челопечене, по-добре ще е военните първо да си свършат работата и чак тогава да бият барабаните. Това, че по случайност нямаше жертви, не трябва да ни успокоява.
Изобщо не ни интересува колко са боеприпасите, които ще бъдат унищожени, кой точно ще ги унищожава, каква ще е процедурата.
Никак не звучи успокоително казаното от министър Николай Цонев, че страната ни имала известен опит, като през 2000 година унищожила 900 000 тона противопехотни мини, а през 2003 година - ракетите СС-20. Но поради субективни и обективни причини този процес бил спрял.
Ясно е също, че поне още година живеещите в близост до складовете, в които има бомби, ще се страхуват за живота си.
Така че министърът, вместо да говори в бъдеще време, по-добре ще е да провери дали пострадалите са компенсирани по подобаващ начин. И ако трябва, да развърже отново кесията. Макар че едва ли ужасът може да бъде изцерен с пари.
Важно е също обществеността да знае кой е виновен.
Нима отново всичко ще бъде потулено!?
А може би на върхушката в армията й се услади да живее в разграден двор.
Каквото и да говори и върши оттук нататък министър Цонев, ако пак няма осъдени, няма как да му вярваме.

Червен слон в стъкларски магазин

С промени в Закона за политическите партии, внесени един ден след края на политическия сезон, БСП извърши поредната дивотия. Предложи публичен регистър на партийните членове.
За репресии ли се готвят от Столетницата, след като разберат кои са опозиционерите партийци!?
Или се канят да извършат харакири.
Нали бумерангът може да се върне, ако най-голямата партия излезе в опозиция следващите избори.
В законопроекта още е записано, че политическите партии ще трябва да предоставят в СГС протоколите от проведените заседания на националните и ръководните органи съгласно устава на партията.
Личи си кой работи на "Позитано". ДС винаги е искала да знае всичко.
И по-добре е опозицията да докладва без бой какви ги върши.
А може би със скандалните промени БСП цели демократите да останат в пленарната зала и да спорят с тях, вместо да излязат на улицата заедно с атакистите.
Този път номерът едва ли ще мине.
Защо ли Столетницата все повече прилича на слон в стъкларски магазин.
Всяка инициатива води до поредния гаф. Колкото и тайно да се опитва да прокара проектите си, всеки път звънът от потрошено стъкло оглушително огласява истинските й намерения. Жалко, че действат на принципа след нас ако ще и потоп.

Браво Ваньо! Браво Костов!

Нямат край дивотиите на синьо-червената мъгла.
Хубаво е публично да се громят управляващите, а още по-хубаво е да се договаряш с тях и да играеш в един отбор.
Точно това се случи в последния парламентарен ден, когато БСП и Командира си подадоха ръка.
За да извършат поредното безумство.
По предложение на ДСБ и с подкрепата на БСП бе приета промяна в закона за лекарствените продукти всяко физическо и юридическо лице да има право на не повече от четири аптеки за цялата страна.
Залповете на "Аврора" пак трещят в главата на Командира.
Само истински комунист може да ограничава частния бизнес.
Но нека припомним как Костов услужи на Станишев точно когато му бе най-напечено заради докладите на Брюксел и отклони вниманието с "мощна" атака срещу президента.
А как призоваваше да се излезе на улицата, вместо да се седи в парламента по време на вота, но после би отбой...
Е, няма какво да се чудим.
Кой твърдеше, че БСП е реформирана партия и кой инициираше вотове на недоверие винаги когато Столетницата има нужда да се консолидира.
Как да не вярваме на червени кукловоди, когато се хвалят, че Ваньо е техен човек.

Вот за слепите, ваканция за победителите

Със същото самочувствие, с което управляващите се отнесоха към вота, си гласуваха и 40-дневна ваканция.
Сякаш не те, а неволята ще им свърши работата.
А наесен - ние пак сме тук и пак сме същите.
Това, което се видя от шестия вот на недоверие, е, че тримата големи нямат никакво намерение да сдават властта, а напротив - решили са да управляват още един мандат заедно.
Каламбури като коалицията, освен че е тройна, е и трайна, но не и безкрайна, са прах в очите на слепите.
На "Дондуков" 1 май си мислят, че могат пак да преметнат еврочиновниците.
Глухи са и за последните предупреждения, че парите могат да не бъдат пуснати отново, ако няма политически действия с последици.
По стар комунистически обичай се канят да симулират промени.
Вместо оставки и арести, ще преструктурират нарочените ведомства.
Колко жалко, че не искат да чуят дори своите, като им казват, че нито един министър не струва 250 милиона евро.
Те не искат да повярват, че Брюксел ни наложи политически борд.
И на практика каза, че това управление трябва да си ходи.
Изобщо не им пука. Нали има мнозинство и излишък.
Но дали, като се върнат наесен, вместо новата песен на стар глас, няма да се наложи да правят помен на некадърното си управление.

Опозиция орел, рак и щука

Започва дебатът за шестия вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев. Поводът са спрените европари. Както е известно, става дума за близо милиард евро.
Но, изглежда, на никого не му пука. Толкова е спокойно, все едно са откраднати няколко пакетчета със семки.
Ако е другаде, управляващите ще бъдат пометени.
Синдикатите спят ли, или са купени!?
Къде са таксиметровите шофьори, учителите, лекарите...
Или може би тях не ги засяга.
Странно, дори фермерите, които са на път да фалират заради взетите заеми, също си траят.
Как при това положение тримата лидери да не се чувстват спокойни. И вместо да си ходят, обещават нов рог на изобилие - ваучери за децата извън детските градини, коледни добавки към пенсиите и край на мафията.
Но може ли да е друго.
Какво да кажем например за тишината в спалнята на опозицията...
Каква пушилка вдигаха няколко дни как ще напуснат парламента.
Резултатът е една палатка пред президентството. И неясни намерения за есента. Как да повярваме, че Волен ще прекара остатъка от лятото там. А не под звездите на Фамагуста, както е написал поетът. Или пък да си представим редом с него Командира... Или Хубавото Наде...
Няма как да бъдат заедно. Пък и защо да бързат да излизат от парламента, когато никак не е сигурно, че могат да се върнат.

Сашо Йорданов да си признае

В събота бе велик ден за българската демокрация.
Поредната дивотия бе извършена в СДС.
Благодарение на Александър Йорданов.
Защото негово бе предложението "хора, които са сътрудничили под каквато и да е форма на наши, бивши, сегашни или чужди служби, да не са членове на СДС".
Ама за какво вдигаха пушилка толкова години седесарите срещу бившата Държавна сигурност, че да се стигне до приравняването и със сегашните служби...
Не е луд тоя, който дава предложението, а тоя, който му го приема.
Какво да кажем за Надежда Михайлова, която гледаше умно от трибуната на Националната конференция колегата си радикалдемократ какви ги твори. Нима тя не е общувала всекидневно с хора от службите, докато беше първи дипломат.
Ами за експремиера Филип Димитров, а за бившия вътрешен министър Емануил Йорданов.
Да не говорим за самия Йорданов. Колко ли пъти и като председател на Народното събрание, и като посланик в Полша и Македония се е срещал с нашите резиденти и им е сътрудничил под една или друга форма.
Сандьо, не си криви душата, ами си признай.
Истината е, че това скудоумие трябваше да бъде спряно овреме.
Но кой да се сети.
Пък и нали по важно е да спечелиш някой лев, като продаваш книгите си на делегатите.

Събужда ли се синият лъв

Ще е чудо, ако веднъж Национална конференция на СДС мине без скандал.
Но може ли да е друго, след като често синьото знаме бе размахвано от някой агент на бившата Държавна сигурност.
И лидерите винаги са били на прицел.
Хубавото Наде бе оплетено в гаражна афера малко преди да стане председател на СДС.
На бате Петьо му изкараха фалшиво досие от ДС дни преди да вземе шефския пост.
Пламен Юруков дълго време трябваше да обяснява, че няма сестра.
Но да благодари на ДАНС.
Казаха, че кафееният бос няма нищо общо с агент 007 часове преди вътрешни опозиционери да му поискат оставката и да напуснат партийния форум с гръм и трясък. Така че на конференцията всичко ще мине по мед и масло.
Но можем ли да кажем, че синият лъв се събужда!?
Разбира се, че не.
Юруков няма време за губене. Компроматите няма да свършат.
С новия устав той ще може да сложи ред в собствения си двор.
И когато го нападат, няма да бъде сам. Зад него ще са новите десни лидери, избрани за първи път без мошеничества, а от всички седесари.
Чак когато това се случи, ще повярваме, че лъвът може да заеме мястото, което му се полага.
А избирателите да припознаят отново СДС като своя партия.