Заедно двамата можеше да спечелят отраз
ЗАЩО си играха на котка и мишка, а не се прегърнаха още в самото начало.
Двамата заедно щяха да спечелят отраз.
Вече няма съмнение - Георги Първанов и Неделчо Беронов са правилната кандидатпрезидентска двойка.
Как не се решиха по-рано червените и тъмносините да си стиснат публично ръцете, а не под тезгяха.
Така щеше да е почестно към избирателите.
Пък и нямашеда има нужда да бъдат изкарвани мюрета, за да може един да спечели.
Бай Неделчо е истинският избор наПърванов.
За какво му е мундир за вице на Първанов, нали е главнокомандващ.
Както навремето българо-съветската дружба беше за народа като слънцето ивъздуха, така двамата не могат един без друг.
Единият майстор на по-литическите пируети, другият - винаги готов да ги смекчи с юридически хватки, като арбитър между държавния глава и вечно недоволния електорат.
Може ли истинският опонент да примигва благо насреща, когато безочливо се твърди, че "тройната коалиция" вкарала България в НАТО и ЕС.
И че митингите на червените не били противалианса.
А доносниците се делят на лоши и добри.
Нека попитат дали е възможно някой
с псевдоним от бившата ГДР днес да
заема каквато и да било държавна
служба там.
Защо ли бай Неделчо проспа писмото
до Милошевич и помощите за БСП от
иракския диктатор?
Ясно е защо.
Както е сигурно защо
президентът не иска дебат с Волен Си-
деров, а бай Неделчо - с колегата си
конституционен съдия Георги Марков.
Докога ще ни омайва синьо-червена-
та мъгла.
Жалко за Неделчо Беронов.
Също като Светослав Гаврийски той ще бъде
употребен от Иван Костов и след това
забравен.
Жалко и за Първанов, щото
веднъж съгласил ли си се да имаш
псевдоним, няма как да си върнеш
истинското име.
"Но нека гледаме на нещата по един
реалистичен, градивен начин. Стават
хубави работи, има неща...", както оби-
чаше да казва царят, когато го питаха
очакват ли се промени в държавата.
20 - 26 октомври 2006
"168 часа"
петък, 20 октомври 2006 г.
петък, 13 октомври 2006 г.
Гоце Делчев е невинен
Станишев се черви не само заради Първанов
Простотиите нямат край.
Миналата събота песента "Стани, Гоце", изпълнена от известния неврокопски ансамбъл по време на посещението на премиера Сергей Станишев в града, видимо го притесни.
Местният елит също се сконфузи.
За сметка на това присъстващите избиратели от сърце се посмяха.
Само дето не започнаха да скандират:"Искаме и "Гоце" да е тук."
Причината за суматохата бяха явните асоциации с агентурния псевдоним на настоящия държавен глава икандидат-президент Георги Първанов.
Какъв срам всъщност!
За първи път вместо вълна от възторг, името на легендарния войвода предизвиква смесени чувства.
И с това скандалът не свършва.
За да няма съмнение кой е на власт, както в добрите времена на Тато, ръководителят на ансамбъла е привикан да дава обяснения, където трябва.
След което местните червени велможи нареждат до края на предизборната кампания на общетвени места да не бъде изпълнявана "Стани, Гоце, стани".
Е, това вече е голяма дивотия.
Да се забрани песен, възпяваща бореца за свободата на България.
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Ами нали в сърцето на всеки местен човек дреме по един харамия.
Колко им трябва да кипнат.
Само че вместо да хванат пушките, могат да продължат с майтапите.
Да залепят на входните табели към града върху
лика на войводата този на държавния
глава.
И градът да не се казва вече "Гоце Делчев", а само "Гоце".
На това трябва да се сложи край.
Палачинката винаги се обръща.
Навремето Добрич се казваше Толбухин, Варна - Сталин, а Шумен - Кола-
ровград.
Има защо да се черви Станишев.
Несамо заради "Гоце". Ако интернациона-
лизмът не бе победен от демокрацията,
родният град на баща му Щука можеше
да се казва Станишевград.
Добрата новина е, че приказките с лоши герои имат хубав край.
Управляващите имат още време.
Затова държавният глава да не се мае,
ами бързо да върне хилядолетното име на града Неврокоп.
Воеводата няма да се преобърне в гро-
ба.
Не се е борил за това.
А Първанов да свърши едно добро дело за Гоце.
13 - 19 октомври 2006
"168 часа"
Станишев се черви не само заради Първанов
Простотиите нямат край.
Миналата събота песента "Стани, Гоце", изпълнена от известния неврокопски ансамбъл по време на посещението на премиера Сергей Станишев в града, видимо го притесни.
Местният елит също се сконфузи.
За сметка на това присъстващите избиратели от сърце се посмяха.
Само дето не започнаха да скандират:"Искаме и "Гоце" да е тук."
Причината за суматохата бяха явните асоциации с агентурния псевдоним на настоящия държавен глава икандидат-президент Георги Първанов.
Какъв срам всъщност!
За първи път вместо вълна от възторг, името на легендарния войвода предизвиква смесени чувства.
И с това скандалът не свършва.
За да няма съмнение кой е на власт, както в добрите времена на Тато, ръководителят на ансамбъла е привикан да дава обяснения, където трябва.
След което местните червени велможи нареждат до края на предизборната кампания на общетвени места да не бъде изпълнявана "Стани, Гоце, стани".
Е, това вече е голяма дивотия.
Да се забрани песен, възпяваща бореца за свободата на България.
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Ами нали в сърцето на всеки местен човек дреме по един харамия.
Колко им трябва да кипнат.
Само че вместо да хванат пушките, могат да продължат с майтапите.
Да залепят на входните табели към града върху
лика на войводата този на държавния
глава.
И градът да не се казва вече "Гоце Делчев", а само "Гоце".
На това трябва да се сложи край.
Палачинката винаги се обръща.
Навремето Добрич се казваше Толбухин, Варна - Сталин, а Шумен - Кола-
ровград.
Има защо да се черви Станишев.
Несамо заради "Гоце". Ако интернациона-
лизмът не бе победен от демокрацията,
родният град на баща му Щука можеше
да се казва Станишевград.
Добрата новина е, че приказките с лоши герои имат хубав край.
Управляващите имат още време.
Затова държавният глава да не се мае,
ами бързо да върне хилядолетното име на града Неврокоп.
Воеводата няма да се преобърне в гро-
ба.
Не се е борил за това.
А Първанов да свърши едно добро дело за Гоце.
13 - 19 октомври 2006
"168 часа"
петък, 6 октомври 2006 г.
Костов - център-нападателят на Първанов
Двамата съотборници от години си подхвърлят топката
Няма по-добър играч от Иван Костов впредизборния отбор на президeнта Георги Първанов.
Тъкмо избирателите да си кажат:"Всъщност бай Неделчо е доста симпатичен дядка, дали да не гласуваме за него?!"
И се появява мрачният Командир.
За да провали всичко.
Твърде подозрително Костов вдигна пушилка заради призоваването му в съда като свидетел поделото срещу ексшефа на НСС и депутат от ДСБ ген. Атанас Атанасов. Той е подсъдим за престъпление по служба.
"Част сме от постановка, която се разиграва от Георги Първанов. След това дело тук ще дойде и съпругата ми. Тази подредба е направена, за да се създаде негативна визия по отношение на предизборната кампания на нашия кандидат", оплаква се бившият премиер.
Смешен плач.
Или ловко подхвърляне на топката между съотборници.
Нали само преди месец, когато бе обвинен в далавери от столичния кмет, Костов заяви, че е готов да даде всичко от себе си, за да защити своята чест и тази на теменужката си. Вместо кротко да каже каквото трябва и да поздрави главния прокурор, че е погнал своите да спрат шантажите и да си вършат работата, Костов се държи като ощипана госпожица.
Ясно е защо гоправи.
Съдбата на пенсионирания Беронов не го интересува.
Цената на провала е оцеляването на Командира.
С лекотата, с която твърди, че няма
нищо общо с назначаването на бившия
главен прокурор Никола Филчев, вечерта след изборите Командира пръв ще де-
кларира, че десният кандидат-президент
не е негов.
Костов е цар на тия номера.
Няма да се учудим, ако дори обвини
Беронов, че е завършил право не в университета, а в школата в Симеоново. И
че дори е бил на тайно обучение в централата на КГБ в Москва. А Класната
услужливо ще припомни, че бай Неделчо се появил първо в СДС.
Какво друго да се очаква от политически милиционер, преподавал марксизъм,
освен един ден да казва едно, а на другия точно обратното?
И да работи за тези, които са го създали и му даваха три-
буна в "Работническо дело".
6 - 12 октомври 2006
"168 часа"
Няма по-добър играч от Иван Костов впредизборния отбор на президeнта Георги Първанов.
Тъкмо избирателите да си кажат:"Всъщност бай Неделчо е доста симпатичен дядка, дали да не гласуваме за него?!"
И се появява мрачният Командир.
За да провали всичко.
Твърде подозрително Костов вдигна пушилка заради призоваването му в съда като свидетел поделото срещу ексшефа на НСС и депутат от ДСБ ген. Атанас Атанасов. Той е подсъдим за престъпление по служба.
"Част сме от постановка, която се разиграва от Георги Първанов. След това дело тук ще дойде и съпругата ми. Тази подредба е направена, за да се създаде негативна визия по отношение на предизборната кампания на нашия кандидат", оплаква се бившият премиер.
Смешен плач.
Или ловко подхвърляне на топката между съотборници.
Нали само преди месец, когато бе обвинен в далавери от столичния кмет, Костов заяви, че е готов да даде всичко от себе си, за да защити своята чест и тази на теменужката си. Вместо кротко да каже каквото трябва и да поздрави главния прокурор, че е погнал своите да спрат шантажите и да си вършат работата, Костов се държи като ощипана госпожица.
Ясно е защо гоправи.
Съдбата на пенсионирания Беронов не го интересува.
Цената на провала е оцеляването на Командира.
С лекотата, с която твърди, че няма
нищо общо с назначаването на бившия
главен прокурор Никола Филчев, вечерта след изборите Командира пръв ще де-
кларира, че десният кандидат-президент
не е негов.
Костов е цар на тия номера.
Няма да се учудим, ако дори обвини
Беронов, че е завършил право не в университета, а в школата в Симеоново. И
че дори е бил на тайно обучение в централата на КГБ в Москва. А Класната
услужливо ще припомни, че бай Неделчо се появил първо в СДС.
Какво друго да се очаква от политически милиционер, преподавал марксизъм,
освен един ден да казва едно, а на другия точно обратното?
И да работи за тези, които са го създали и му даваха три-
буна в "Работническо дело".
6 - 12 октомври 2006
"168 часа"
петък, 29 септември 2006 г.
Стара кифла
Ех, Масларова, що не сложиш анцуга?
Идва ли краят на дивотиите на Масларова?
Едва ли!
След като беше на път да натрови първолачетата с безплатни закуски и пълни с консерванти пресни млека, сега започна да ги облича с еднакви анцузи.
Всъщност не е чудно.
Ами друго какво може да измисли бивш номенклатурен кадър на БКП и министър от правителството на Жан Виденов?
Последното гениално хрумване на министърката е как да реши проблема с дрехите с несъответстващи размери, изпратени в различните окръзи.
Тя вече наредила на училищата да започнат да си сменят дрехи и обувки така, че да облекат всичките си ученици.
Ех, Масларова, нима не са те учили как бащицата Сталин ги е решавал тези проблеми. Щеше да спестиш досадната бюрокрация, като наредиш не дрехи да се сменят, а децата да се изселят при дрехите заедно с родителите.
Ясно е, че има и далавера.
И с кифлите, и с млеката, и с платовете за дрехите.
Крадливите държавни служители са нещо лошо, но по-лоши от тях са мързеливите държавни служители.
И все пак те не са най-лошото.
Най-лошото е глупав министър.
Затова не бихме се учудили, ако социалната министърка се пъхне в един оранжев анцуг, същия модел като този, който раздават безплатно на първолаците.
И първо да се представи на червеното политбюро на "Позитано" 20.
Може и да не е с обувките, които предлага на децата, а на нейните високи токчета, струващи хиляда долара.
После да се разходи пеш по софийското Ларго.
След това да влезе и в Народното събрание и да докладва от парламентарната трибуна какви ги е свършила.
Няма лошо и от мухлясалите кифли да донесе.
Уви, няма как да бъде сложен край на тези срамни сцени.
Защото такава е ролята на Масларова, отредена от нейните покровители. Да отклонява вниманието с естествената си простотия, за да си крадат те на воля.
Не беше ли същият и министър Божидар Абрашев в царското правителство. В не толкова далечни времена - привлеченият от чашката военен министър Александър Сталийски и обичащият да се забавлява с манекенки, докато убиват полицаи, вътрешен министър Любомир Начев.
Циркът трябва да продължи.
Далаверата също.
27 септември 2006
"168 часа"
Идва ли краят на дивотиите на Масларова?
Едва ли!
След като беше на път да натрови първолачетата с безплатни закуски и пълни с консерванти пресни млека, сега започна да ги облича с еднакви анцузи.
Всъщност не е чудно.
Ами друго какво може да измисли бивш номенклатурен кадър на БКП и министър от правителството на Жан Виденов?
Последното гениално хрумване на министърката е как да реши проблема с дрехите с несъответстващи размери, изпратени в различните окръзи.
Тя вече наредила на училищата да започнат да си сменят дрехи и обувки така, че да облекат всичките си ученици.
Ех, Масларова, нима не са те учили как бащицата Сталин ги е решавал тези проблеми. Щеше да спестиш досадната бюрокрация, като наредиш не дрехи да се сменят, а децата да се изселят при дрехите заедно с родителите.
Ясно е, че има и далавера.
И с кифлите, и с млеката, и с платовете за дрехите.
Крадливите държавни служители са нещо лошо, но по-лоши от тях са мързеливите държавни служители.
И все пак те не са най-лошото.
Най-лошото е глупав министър.
Затова не бихме се учудили, ако социалната министърка се пъхне в един оранжев анцуг, същия модел като този, който раздават безплатно на първолаците.
И първо да се представи на червеното политбюро на "Позитано" 20.
Може и да не е с обувките, които предлага на децата, а на нейните високи токчета, струващи хиляда долара.
После да се разходи пеш по софийското Ларго.
След това да влезе и в Народното събрание и да докладва от парламентарната трибуна какви ги е свършила.
Няма лошо и от мухлясалите кифли да донесе.
Уви, няма как да бъде сложен край на тези срамни сцени.
Защото такава е ролята на Масларова, отредена от нейните покровители. Да отклонява вниманието с естествената си простотия, за да си крадат те на воля.
Не беше ли същият и министър Божидар Абрашев в царското правителство. В не толкова далечни времена - привлеченият от чашката военен министър Александър Сталийски и обичащият да се забавлява с манекенки, докато убиват полицаи, вътрешен министър Любомир Начев.
Циркът трябва да продължи.
Далаверата също.
27 септември 2006
"168 часа"
петък, 22 септември 2006 г.
Станишев, признай си!
Премиерът Сергей Станишев да не губи ценно време, ами публично дапризнае, че е водил грешна политика.
И че БСП вече не е партия на трудещите се, а на партокрацията.
Признатият грях не е грях.
Иначе може да се стигне до унгарския вариант.
Унгарските събития тропат на вратите ни
"Ние лъгахме сутрин, обед и вечер. Играта няма да продължидълго", изплю камъчето левиятпремиер Ференц Дюрчани.
Е, това ако не е чудо - комунист да си признае.
Но както е казал народът:
"Мечката щом играе у съседа, ще дойде и у нас."
Няма значение как ще се случи - дали като активно мероприятие, чрез пускане на тайно правени записи на коменари пред по-първи другари, огласяване на откровени пазарлъци между тримата лидери или като протести на таксиметровите шофьори.
Безброй лъжи се изрекоха, откакто преди десетилетие бе изпуснат от бутилката духът на гнева срещу Жан Виденов.
Първо се появи спасителят Командир,който добре поработи за теменужката си, после изведнъж се оказа, че само 800 дни ни делят от благоденствието(Симеон Втори), след това плъзна слухз а митична доставка на 12 000 биволи от Индия за бедните турци (Сокола),появи се социалният президент (Първанов) и накрая обещаха рязко увеличаване на заплати и пенсии (Станишев).
Няма как това да продължава да се търпи.
Хората достатъчно са набрали и заради Вальо Топлото, изчезналите пари
за наводненията на Емел Етем, кифлените подигравки на Масларова, пада-
щите стени, катастрофиращи коли, нощните обирджии по селата.
И това не е всичко.
Навремето имаше такъв виц:
"Българите са толкова покорни, че
ако им се каже "Утре ще ви бесим", те
ще попитат дали сами да си купят въ-
жета, или ще им бъдат осигурени по
профсъюзна линия."
Това време отмина.
Метежът може лесно да се организи-
ра.
Спасители също ще се намерят.
Лошата новина е, че ако комунисти-
те паднат в Унгария, там идва на
власт десницата ФИДЕС и големият
реформатор Виктор Орбан.
У нас на мястото на бившите комунисти ще до-
йдат поредните техни пионки.
22 септември 2006
"168 часа"
И че БСП вече не е партия на трудещите се, а на партокрацията.
Признатият грях не е грях.
Иначе може да се стигне до унгарския вариант.
Унгарските събития тропат на вратите ни
"Ние лъгахме сутрин, обед и вечер. Играта няма да продължидълго", изплю камъчето левиятпремиер Ференц Дюрчани.
Е, това ако не е чудо - комунист да си признае.
Но както е казал народът:
"Мечката щом играе у съседа, ще дойде и у нас."
Няма значение как ще се случи - дали като активно мероприятие, чрез пускане на тайно правени записи на коменари пред по-първи другари, огласяване на откровени пазарлъци между тримата лидери или като протести на таксиметровите шофьори.
Безброй лъжи се изрекоха, откакто преди десетилетие бе изпуснат от бутилката духът на гнева срещу Жан Виденов.
Първо се появи спасителят Командир,който добре поработи за теменужката си, после изведнъж се оказа, че само 800 дни ни делят от благоденствието(Симеон Втори), след това плъзна слухз а митична доставка на 12 000 биволи от Индия за бедните турци (Сокола),появи се социалният президент (Първанов) и накрая обещаха рязко увеличаване на заплати и пенсии (Станишев).
Няма как това да продължава да се търпи.
Хората достатъчно са набрали и заради Вальо Топлото, изчезналите пари
за наводненията на Емел Етем, кифлените подигравки на Масларова, пада-
щите стени, катастрофиращи коли, нощните обирджии по селата.
И това не е всичко.
Навремето имаше такъв виц:
"Българите са толкова покорни, че
ако им се каже "Утре ще ви бесим", те
ще попитат дали сами да си купят въ-
жета, или ще им бъдат осигурени по
профсъюзна линия."
Това време отмина.
Метежът може лесно да се организи-
ра.
Спасители също ще се намерят.
Лошата новина е, че ако комунисти-
те паднат в Унгария, там идва на
власт десницата ФИДЕС и големият
реформатор Виктор Орбан.
У нас на мястото на бившите комунисти ще до-
йдат поредните техни пионки.
22 септември 2006
"168 часа"
петък, 15 септември 2006 г.
Синьо-червената мъгла пак се спусна
Затова да не се чудят, ако Сидеров спечели.
Лъсна нежната дружба между Командира и Гоце.
Както е казал народът - старата любов ръжда не хваща.
Иван Костов и Георги Първанов се готвят за обща битка - този път срещу атакиста Волен Сидеров.
На десните и през ум не им минава, че бай Неделчо може да стигне до балотаж и вече ус-лужливо се навеждат на държавният глава.
Червените не отказват любовното послание и председателят на Конституционния съд вече не им евраг.
В общ сговор сини и червени пускат срещу националиста плеяда популисти - генсека на БКП и Коминтерна Владимир Спасов, кандидата на левите патриотиген. Любен Петров, "просветения" националист проф. Григор Велев, "бунтаря" Петър Берон, агента Николай.
За да не е скучно и да има шоу - търкулват на пързалката и Митьо Пищова.
Вече няма съмнение: синьо-червенатамъгла пак се спусна.
Не може да бъде друго.
Още предидесет години Командира свойски нарече Първанов "нашият човек в БСП".
Тогава някои си помислиха, че се шегува.
Но се оказа, че било самата истина.
От времето на Тато двамата са си в един отбор.
Няма защо да се чудим.
След като политически милиционер и бивш кандидат-член на БКП като Костов стана лидер на десницата и неин премиер, защо президентът Първанов, напоследък станал по-известен като войвода,да не си запази поста.
Дали онеправданите пак ще бъдат преметнати.
И ще повярват ли отново на социалния президент.
Едва ли.
Хиляди българи, живеещи в селата, не спят нощем от страх в очакване да
бъдат ограбени и дори убити от безчин-
стващите банди крадци. Кой да ги
спре, след като от дясно и от ляво
ухажват бандитите. Та нали от техния
вот зависи изборът.
Вместо управляващите да ги озаптят и да ги накарат да
си плащат тока, отиват при тях с жълтиците.
И нехаят за жертвите.
Но този път може да сбъркат.
Няма как да бъдат излъгани набралите толкова страх.
Нито с пари ще бъдат купени, нито с кебапчета и бира.
Те са многократно повече от тези, на които ще им се плати, за да гласуват правилно.
За съжаление паметта на политиците
е къса.
Командира забрави как бе пометен през 2001 г.
Първанов не иска да си спомня, че е президент единствено
заради вота срещу Стоянов.
И двамата май не си дават сметка, че изборите се
решават от тези, на които нищо друго
не им е останало, освен да гласуват против.
"168 часа"
15 септември 2006
Лъсна нежната дружба между Командира и Гоце.
Както е казал народът - старата любов ръжда не хваща.
Иван Костов и Георги Първанов се готвят за обща битка - този път срещу атакиста Волен Сидеров.
На десните и през ум не им минава, че бай Неделчо може да стигне до балотаж и вече ус-лужливо се навеждат на държавният глава.
Червените не отказват любовното послание и председателят на Конституционния съд вече не им евраг.
В общ сговор сини и червени пускат срещу националиста плеяда популисти - генсека на БКП и Коминтерна Владимир Спасов, кандидата на левите патриотиген. Любен Петров, "просветения" националист проф. Григор Велев, "бунтаря" Петър Берон, агента Николай.
За да не е скучно и да има шоу - търкулват на пързалката и Митьо Пищова.
Вече няма съмнение: синьо-червенатамъгла пак се спусна.
Не може да бъде друго.
Още предидесет години Командира свойски нарече Първанов "нашият човек в БСП".
Тогава някои си помислиха, че се шегува.
Но се оказа, че било самата истина.
От времето на Тато двамата са си в един отбор.
Няма защо да се чудим.
След като политически милиционер и бивш кандидат-член на БКП като Костов стана лидер на десницата и неин премиер, защо президентът Първанов, напоследък станал по-известен като войвода,да не си запази поста.
Дали онеправданите пак ще бъдат преметнати.
И ще повярват ли отново на социалния президент.
Едва ли.
Хиляди българи, живеещи в селата, не спят нощем от страх в очакване да
бъдат ограбени и дори убити от безчин-
стващите банди крадци. Кой да ги
спре, след като от дясно и от ляво
ухажват бандитите. Та нали от техния
вот зависи изборът.
Вместо управляващите да ги озаптят и да ги накарат да
си плащат тока, отиват при тях с жълтиците.
И нехаят за жертвите.
Но този път може да сбъркат.
Няма как да бъдат излъгани набралите толкова страх.
Нито с пари ще бъдат купени, нито с кебапчета и бира.
Те са многократно повече от тези, на които ще им се плати, за да гласуват правилно.
За съжаление паметта на политиците
е къса.
Командира забрави как бе пометен през 2001 г.
Първанов не иска да си спомня, че е президент единствено
заради вота срещу Стоянов.
И двамата май не си дават сметка, че изборите се
решават от тези, на които нищо друго
не им е останало, освен да гласуват против.
"168 часа"
15 септември 2006
петък, 1 септември 2006 г.
Стоичков да му мисли
Защо трябва да победим Румънияв първия мач.
Трус, равен на катастрофално земе-тресение, очаква държавата, ако не по-бедим Румъния в първата евроквали-фикация в Констанца тази събота. Ле-гендарният бивш футболист на Барсе-лона, а сега треньор на националнияотбор едва ли предполага какво ще мусе случи, ако не повалим съседитe още в първия мач.
Причината е, че в държаватанищо не върви и скоро Евросъюзът може да се превърне в химера.
Онзи ден служител на "Топлофикация - София" звъннал в дома на мой познат, за да поиска да си плати парното. Моят човек само го погледнал и му казал: "Бегай и не се връщай, щото лошо ти се пише." Човечецът подвил опашка и се изнизал, преди да е изял пердаха.
Хиляди столичани отказват категорично да плащат.
Още толкова са завели дела срещу фирмата.
Няма сила, която да ги накара отново да отделят от залъка си, след като цяла България видя как сме били завличани с години, за даживее една шайка негодници като в приказките от "1001 нощ".
Политиците също не са на себе си.
Те виждат как някой им дръпва килимчето и безметежният им полет се превръща в свободно падане.
Десните, които щяха да свалят Гоце от пиедестала му и да го продадат за скрап, сега единствено мислят как да спасят кожата си и по възможно най-бързия начин да осчетоводят постовете, които заемат.
Синята идея отдавна умря.
Лъвът не е лъв, а мишка.
На червените също не им е весело.
Те виждат, че палачинката се обръща.
И че маслото на Масларова вече е гранясало и може да ги отрови.
Ясно е, че идва часът на истината.
Единствената надежда на върхушката остава спортът.
По времето на бай Тошо нашите печелeха медал след медал.
Първанов правилно се ориентира, но секна и волейболното кранче.
Шансът е само в нашите футболисти.
Ако и те се провалят, трусът е неизбежен.
Стоичков ще стане по-черен от Бен Ладен.
Дали политиците знаят как да спасят кожите си, ще стане ясно в събота.
Но ще продължат ли хората да им се
връзват, ще стане ясно по-късно.
Когато застанат на бялата точка да им би-
ят дузпата.
1 септември 2006
"168 часа"
Трус, равен на катастрофално земе-тресение, очаква държавата, ако не по-бедим Румъния в първата евроквали-фикация в Констанца тази събота. Ле-гендарният бивш футболист на Барсе-лона, а сега треньор на националнияотбор едва ли предполага какво ще мусе случи, ако не повалим съседитe още в първия мач.
Причината е, че в държаватанищо не върви и скоро Евросъюзът може да се превърне в химера.
Онзи ден служител на "Топлофикация - София" звъннал в дома на мой познат, за да поиска да си плати парното. Моят човек само го погледнал и му казал: "Бегай и не се връщай, щото лошо ти се пише." Човечецът подвил опашка и се изнизал, преди да е изял пердаха.
Хиляди столичани отказват категорично да плащат.
Още толкова са завели дела срещу фирмата.
Няма сила, която да ги накара отново да отделят от залъка си, след като цяла България видя как сме били завличани с години, за даживее една шайка негодници като в приказките от "1001 нощ".
Политиците също не са на себе си.
Те виждат как някой им дръпва килимчето и безметежният им полет се превръща в свободно падане.
Десните, които щяха да свалят Гоце от пиедестала му и да го продадат за скрап, сега единствено мислят как да спасят кожата си и по възможно най-бързия начин да осчетоводят постовете, които заемат.
Синята идея отдавна умря.
Лъвът не е лъв, а мишка.
На червените също не им е весело.
Те виждат, че палачинката се обръща.
И че маслото на Масларова вече е гранясало и може да ги отрови.
Ясно е, че идва часът на истината.
Единствената надежда на върхушката остава спортът.
По времето на бай Тошо нашите печелeха медал след медал.
Първанов правилно се ориентира, но секна и волейболното кранче.
Шансът е само в нашите футболисти.
Ако и те се провалят, трусът е неизбежен.
Стоичков ще стане по-черен от Бен Ладен.
Дали политиците знаят как да спасят кожите си, ще стане ясно в събота.
Но ще продължат ли хората да им се
връзват, ще стане ясно по-късно.
Когато застанат на бялата точка да им би-
ят дузпата.
1 септември 2006
"168 часа"
Абонамент за:
Публикации (Atom)