Ако имаше малко срам президентът Румен Радев, не трябваше да се появи сред покрусените от пожарите селяни на Воден. Всъщност той дойде, за да разпали нови пожари. Вместо съпричастност, пося поредното разделение. Очевидно да прави мизерии е това, което той може.
През близо трите седмици, откакто страната ни пламна, Радев се правеше на умряла лисица. Не забелязваше и беше чужд на човешките драми. Но добре се забавляваше като правеше кръгчета със самолет над София, после замина на екскурзия във Великобритания. Сега отново тръгна да прави с чужда пита помен. Както с онзи размахан юмрук преди години. Вместо да прояви истинска съпричастност, той размаха пръст, че дарените два фургона на пострадали самотни мъж и жена можело да предизвикат недоволство, трябвало местните власти да правят разпределението. Това, че Радев живее в комунистическите години, не е за чудене. Не е за чудене, че пак нещо поучава, вместо той да обяви какво той лично дарява. Дори започна да настанява пострадали в общежитията, предназначени за емигранти.
Е, ние отдавна сме наясно, че за него - неговото си е негово, а чуждото е общо. И от чуждото той може да нареди колко и на кого да се даде. Типичен маниер на крадец от времената на съветския НЕП, така добре описан от Илф и Петров в романите “Златният телец” и “Дванадесетте стола”.
Появилият се “след дъжд качулка” Радев дори се закани, че скоро ще реши политическите проблеми. Нищо няма да реши! Известно е кой доведе и инсталира във властта едни други любители на летенето, от които двама прелетяха над Воден с малък самолет. Лика прилика е тяхната псевдосъпричастност с тази на държавния глава.
Не случайно местните крещяха към тях от долу: “Махайте се, екскурзианти!”.
Политическото безвремие, което ни донесе Радев, както и онзи договор, по който плащаме всеки ден по един милион, са най-голямото бедствие, което страната ни понася.
Политиците ни също имат вина за случващото се. И то не тези, които сега като част от правителството, както и тези, които тутакси заминаха при хората и денонощно се борят с огнената стихия. И заедно с хилядите огнеборци, горски служители, военни местни жители и доброволци със сигурност ще се справят с бедствието. По-същественото е час по-скоро да се справим с “бедствието” Радев и присъдружната му кохорта.
Затова парламентарно представените партии да престанат с дребните ежби, ами час по-скоро да приемат и върнат мандатите за съставяне на правителство, за да може бързо да се иде на избори. А след тях, вече взели си поуки от случващото се, да съставят работещо правителство, в новия парламент да приемат актуалните закони, за да получим оставащите не малко милиарди от Фонда за възстановяване и развитие и да се погрижат за хорските тегоби.
Само работещо правителство ще спре рушенето на държавността и опитите на Радев да ни отклони от европейския път на развитие.
