Ако някой все още смята, че президентът Румен Радев милеел за родината си, сега видя на живо че него никога не го е било грижа. Близо месец страната ни гори, пожарите се разрастват, паниката обзема все повече хора, къщи и поминък се изпепеляват за секунди пред очите им, пожарникари, военни и доброволци изнемогват. А този, който непрекъснато натяква, че е избран от целекупния български народ, безхаберно прави кръгчета със самолет над столицата, а след това със същото безгрижие замина на туризъм във Великобритания. Вместо да се върне, да хване лопатата, пръскачката или да се качи на хеликоптер и започне да се бори със стихиите.
Е, след такъв тепегьозлук ще има ли някой, който все още ще вярва, че Радев може да спаси от “лошите” политици нацията. Да въодушеви негласуващите да гласуват. Или най-малкото - да обедини левицата.
Нито едно, нито друго може да свърши.
Дори, както е казал народът “с чужда пита помен” не можа да направи. Размаха юмрук, но бързо се прибра в президентството. После състави кабинет от измамници, които нарече шарлатани, в опит да оправдае себе си – защото, на неговия некадърен избор, страната ни бе тласната в продължаващо вече няколко години безвластие.
Но вместо да се скрие в миша дупка, той продължава да се прави на морален стожер и да размахва пръстче на политиците. И да вини всички с вехти опорки от времената на провалилия се комунистически режим.
Но трябва ли да се учудваме на неговата неспособност и нарастващо озлобление към тези, които му казват в очите, че е сламен човек и зависим от руските манипулатори и техните проксита в страната ни. Да не би да е забравил кой даде 25 милиона за оборудване на болниците ни в началото на Ковид кризата. Или да не вижда как забравени малцинствени региони започват да се възродяват, защото парите предназначени за тях, вече не се крадат от деребеите.
Нека обърнем внимание как Радев в унисон с пропутинската пропаганда се бори за мир в Украйна. Бил се загрижил за украинците, които загивали и страната им се обезлюдявала. И нито дума за хилядите руснаци, които губят живота си в една безсмислена и натрапена война. Опасявал се също, че България ни била въвличана във войната. Каква нагла загриженост в момент, когато страната ни гори наистина.
А когато говори в бъдеще време, че трябва да имаме противопожарни машини, хеликоптери и оборудване за служителите, нека му припомним как преди години лобистки се захласваше по един шведски изстребител и тогава през ум не му минаваше да помисли за огнеборците.
Но за обучаваният във вярност към комунистическите идеи и непобедимият Съветски съюз, не може да има емпатия и загриженост към тегобите на тези, които се подлъгаха да дадат гласа си. Затова, вместо в обединител на нацията, той се превърна в неин разединител.
Защо все пак Радев не ще да се приземи и да бъде в този труден момент до народа си. Отговорът е, че той отдавна е надскочил тавана на собствените си възможности, а президенството е засилило болестното му нарцистично състояние за величие, нямащо нищо общо с реалността. Лошата новина е, че за съжаление цената за измисления свят, в който живее държавният ни глава плащаме всички ние. Но добрата е – демократичните закони на страната ни дават поредния шанс чрез избори да вървим по общия европейски път, вместо да ни тласка към изолация, както той се опитва да го прави.
