НЕ ДОПУСКАЙТЕ РАДЕВ ДО ПОЖАРИТЕ

Ако имаше малко срам президентът Румен Радев, не трябваше да се появи сред покрусените от пожарите селяни на Воден. Всъщност той дойде, за да разпали нови пожари. Вместо съпричастност, пося поредното разделение. Очевидно да прави мизерии е това, което той може.

През близо трите седмици, откакто страната ни пламна, Радев се правеше на умряла лисица. Не забелязваше и беше чужд на човешките драми. Но добре се забавляваше като правеше кръгчета със самолет над София, после замина на екскурзия във Великобритания. Сега отново тръгна да прави с чужда пита помен. Както с онзи размахан юмрук преди години.  Вместо да прояви истинска съпричастност, той размаха пръст, че дарените два фургона на пострадали самотни мъж и жена можело да предизвикат недоволство, трябвало местните власти да правят разпределението. Това, че Радев живее в комунистическите години, не е за чудене. Не е за чудене, че пак нещо поучава, вместо той да обяви какво той лично дарява. Дори започна да настанява пострадали в общежитията, предназначени за емигранти. 

Е, ние отдавна сме наясно, че за него - неговото си е негово, а чуждото е общо. И от чуждото той може да нареди колко и на кого да се даде. Типичен маниер на крадец от времената на съветския НЕП, така добре описан от Илф и Петров в романите “Златният телец” и “Дванадесетте стола”.

Появилият се “след дъжд качулка” Радев дори се закани, че скоро ще реши политическите проблеми. Нищо няма да реши! Известно е кой доведе и инсталира във властта едни други любители на летенето, от които двама прелетяха над Воден с малък самолет. Лика прилика е тяхната псевдосъпричастност с тази на държавния глава. 

Не случайно местните крещяха към тях от долу: “Махайте се, екскурзианти!”.

Политическото безвремие, което ни донесе Радев, както и онзи договор, по който плащаме всеки ден по един милион, са най-голямото бедствие, което страната ни понася. 

Политиците ни също имат вина за случващото се. И то не тези, които сега като част от правителството, както  и тези, които тутакси заминаха при хората и денонощно се борят с огнената стихия. И заедно с хилядите огнеборци, горски служители, военни местни жители и доброволци със сигурност ще се справят с бедствието. По-същественото е час по-скоро да се справим с “бедствието” Радев и присъдружната му кохорта. 

Затова парламентарно представените партии да престанат с дребните ежби, ами час по-скоро да приемат и върнат мандатите за съставяне на правителство, за да може бързо да се иде на избори. А след тях, вече взели си поуки от случващото се, да съставят работещо правителство, в новия парламент да приемат актуалните закони, за да получим оставащите не малко милиарди от Фонда за възстановяване и развитие и да се погрижат за хорските тегоби. 

Само работещо правителство ще спре рушенето на държавността и опитите на Радев да ни отклони от европейския път на развитие.

ЗАЩО РАДЕВ НЕ ГО Е ГРИЖА ЗА ПОЖАРИТЕ.

 

Ако някой все още смята, че президентът Румен Радев милеел за родината си, сега видя на живо че него никога не го е било грижа. Близо месец страната ни гори, пожарите се разрастват, паниката обзема все повече хора, къщи и поминък се изпепеляват за секунди пред очите им, пожарникари, военни и доброволци изнемогват. А този, който непрекъснато натяква, че е избран от целекупния български народ, безхаберно прави кръгчета със самолет над столицата, а след това със същото безгрижие замина на туризъм във Великобритания. Вместо да се върне, да хване лопатата, пръскачката или да се качи на хеликоптер и започне да се бори със стихиите. 

Е, след такъв тепегьозлук ще има ли някой, който все още ще вярва, че Радев може да спаси от “лошите” политици нацията. Да въодушеви негласуващите да гласуват. Или най-малкото - да обедини левицата. 

Нито едно, нито друго може да свърши. 

Дори, както е казал народът “с чужда пита помен” не можа да направи. Размаха юмрук, но бързо се прибра в президентството. После състави кабинет от измамници, които нарече шарлатани, в опит да оправдае себе си – защото, на неговия некадърен избор, страната ни бе тласната в продължаващо вече няколко години безвластие. 

Но вместо да се скрие в миша дупка, той продължава да се прави на морален стожер и да размахва пръстче на политиците. И да вини всички с вехти опорки от времената на провалилия се комунистически режим. 

Но трябва ли да се учудваме на неговата неспособност и нарастващо озлобление към тези, които му казват в очите, че е сламен човек и зависим от руските манипулатори и техните проксита в страната ни. Да не би да е забравил кой даде 25 милиона за оборудване на болниците ни в началото на Ковид кризата. Или да не вижда как забравени малцинствени региони започват да се възродяват, защото парите предназначени за тях, вече не се крадат от деребеите.

Нека обърнем внимание как Радев в унисон с пропутинската пропаганда се бори за мир в Украйна. Бил се загрижил за украинците, които загивали и страната им се обезлюдявала. И нито дума за хилядите руснаци, които губят живота си в една безсмислена и натрапена война. Опасявал се също, че България ни била въвличана във войната. Каква нагла загриженост в момент, когато страната ни гори наистина. 

А когато говори в бъдеще време, че трябва да имаме противопожарни машини, хеликоптери и оборудване за служителите, нека му припомним как преди години лобистки се захласваше по един шведски изстребител и тогава през ум не му минаваше да помисли за огнеборците.

Но за обучаваният във вярност към комунистическите идеи и непобедимият Съветски съюз, не може да има емпатия и загриженост към тегобите на тези, които се подлъгаха да дадат гласа си. Затова, вместо в обединител на нацията, той се превърна в неин разединител. 

Защо все пак Радев не ще да се приземи и да бъде в този труден момент до народа си. Отговорът е, че той отдавна е надскочил тавана на собствените си възможности, а президенството е засилило болестното му нарцистично състояние за величие, нямащо нищо общо с реалността. Лошата новина е, че за съжаление цената за измисления свят, в който живее държавният ни глава плащаме всички ние. Но добрата е – демократичните закони на страната ни дават поредния шанс чрез избори да вървим по общия европейски път, вместо да  ни тласка към изолация, както той се опитва да го прави.

ДПС ИЛИ ДПС НА ДЕРИБЕИТЕ!?

Случващото се в ДПС не е необичайно.  Още от първите години на демокрацията и до днес сме свидетели на задкулисно създадени и разпаднали се формации - някои са еднодневки, други, капсулирали се като движението, ги разтърсва изведнъж вятърът на промяната и обнадеждава избирателите им, дълго мачкани от шепа дерибеи. А те, колкото и да се крият зад митологията Доган, няма как да получат отново доверието им. Няма да им го дадат прокудените с години, започнали да се връщат по родните места, заради инвестициите, осигурени от будни кметове, няма да им го дадат и тези, които дадоха отпор на местните онбашии и им спряха кранчетата за безнаказани кражби.

Всъщност, второто място на последните избори за ДПС показа, че промяната в движението е в ход. А това, че последва бламирането на съставянето на правителство още с първия мандат и сигурното отиване на нови избори, показва, че статуквото се мобилизира - манипулаторите на прехода, които привидно се правеха на проевропейци и пронатовци, но в действителност обслужваха Руските имперски интереси, отново хвърлят страната ни в несигурността на следващия служебен кабинет и чертаят пътя към към силната президентска власт.

Затова никак не е странно, че отново се прави опит да се разиграе етническата карта. И българските турци да бъдат противопоставени на всички останали. 

Излиза, че голямата идея на Доган от зората на демокрацията ДПС да е общобългарска партия, част от СДС, (провалена персонално от разкрития по-късно като агент “Бончо” тогавашен председател на СДС Петър Берон), започнала днес да се осъществява от Делян Пеевски, е торпилирана. 

На път е да рухне и още един мит - за българския етнически модел, спасил страната ни от кървавите балкански катаклизми в края на миналия век. За да запази властта си оялата се депесарска върхушка започва да развява отново етническата карта и да плаши малцинствата с нов Възродителен процес.

 

Разбира се, че във века на бързите комуникации, е невъзможно да се разпалят старите страхове от времето на живковия режим. Освен това, тази върхушка е свикнала някои друг да им върши черната работа.  А и няма кой да им повярва като ги види да пристигат с личните си лимузини за стотици хиляди евро. Това, което ще направят е да се крият и от именията си да вършат мизерии и провалят доколкото могат всичко свързано с благополучието на техните избиратели. Както и сега вече го правят, противопоставяйки се на партийното единство.

Истината скоро ще лъсне. Най-добрият критерий ще са предстоящите избори. Нека отцепниците, които отчайващо спекулативно се наричат “ДПС Доган”, се явят на тях срещу ДПС, за да се види защо повече електоратът им не ги иска.

Препоръчително е също така на водещите политически партии да не злорадстват, ами да погледнат собствените си редици, където шестват едни същи лица. И са се превърнали в партийни дерибеи, обкръжени от едни същи клакьори. Нека и отцепилите се от тях да не очакват новия месия и да не го виждат в лицето на президента. Той едва ли ще стигне по-далеч от размахването на пръст. Той добре знае, че със стария бардак нищо няма да направи. А митичните негласуващи няма да се подлъжат в полза на лъжливо размахания юмрук, докарал страната ни до няколко годишно безвластие.

Но нека не избързваме и следим внимателно как старите влъхви в ДПС се опитват да извадят скелетите от гардероба. Поучително е да се види как в условията на демокрация колкото и дълго да властваш с тоталитарни методи, накрая губиш.  Навремето новоизлюпената върхушка около Доган изпадна в паника как да преиначи срещата му с Тодор Живков, сатрапът на българските турци. Всъщност още тогава на мнозина от тях им светна, че бившият комунистически елит надява овчите кожи на демокрацията, но продължава да пази властта си с подставени лица. Днес, когато и този балон най-накрая се спука, е добре  онези, които избират, да гласуват не за  криещи зад митове дерибеи, а за тези, които променят към по-добро техния живот