Поуката от добрите уроци

Новината, че закъсали през нощта в преспите на Стара планина осем младежи са спасени след впечатляващи с бързината действия на четири спасителни служби, няма как да не ни зарадва. Още повече че няма пострадали. Поведението на учениците обаче отвори и други въпроси.

Историята е като филм с хепиенд. Осем ученици се качили на три коли и тръгнали да се забавляват с дрифтове в затворения за движение участък на пътя Шипка – Бузлуджа. Направили го въпреки предупрежденията на АПИ да се избягват неотложните пътувания заради силен снеговалеж и бурен вятър по високите части на планината. Вероятно и родителите им не са знаели до момента, когато едно от децата е поискало помощ от тях по мобилен телефон. Двамата родители, тръгнали да ги спасяват, също са закъсали по пътя. Така че се е наложило да бъдат спасявани и те. Ситуацията става екстремна, още повече че една от изпратените пожарни също е затънала в снега. Но краят е добър за всички.

Вярно, това си е добър урок за младежите. Едва ли ще искат да повторят този тип забавление. Ще бъде обеца на ухото и за родителите им. Тук обаче трябва да си зададем няколко въпроса. Първият е защо семействата на тези младежи са допуснали да се случи това. Вината преди всичко е тяхна, защото учениците едва ли биха си позволили това, ако някой им се беше противопоставил. Едва ли никой от родителите не е знаел с какво обичат да се забавляват децата им. Рискът при дрифтовете е много голям дори при хубаво време. Очевидно децата са живели с измамното чувство, че всичко им е позволено и най вече, че няма да бъдат наказани. За съжаление младостта им не обяснява и в никакъв случай не оправдава граничещата с налудничавост постъпка.

Изводите не са лицеприятни. Този случай не трябва да приключва с общата въздишка на успокоение. Защото в същото време други хора рискуват живота си. Очевидно е, че дръзналите младежи, както и родителите им трябва да платят цената за спасения им живот. Редно е институциите да приложат закона подобаващо. Това е един от начините за пряко въздействие. Остава ни и да се надяваме, че съвестта на тези млади хора ще проговори.

Всъщност добрата новина е по-скоро за техните спасители. Точно те показаха, че знаят как да ценят и спасят човешки животи в трудни ситуации. Показват го и при пожари и наводнения. Те са доброто лице на институциите. Но често делата им не са достатъчно оценени. И дори и в този случай се набляга на щастливия край. Но той нямаше да бъде възможен без подготвеността и самоотвержеността на спасителите.