Поуката от добрите уроци

Новината, че закъсали през нощта в преспите на Стара планина осем младежи са спасени след впечатляващи с бързината действия на четири спасителни служби, няма как да не ни зарадва. Още повече че няма пострадали. Поведението на учениците обаче отвори и други въпроси.

Историята е като филм с хепиенд. Осем ученици се качили на три коли и тръгнали да се забавляват с дрифтове в затворения за движение участък на пътя Шипка – Бузлуджа. Направили го въпреки предупрежденията на АПИ да се избягват неотложните пътувания заради силен снеговалеж и бурен вятър по високите части на планината. Вероятно и родителите им не са знаели до момента, когато едно от децата е поискало помощ от тях по мобилен телефон. Двамата родители, тръгнали да ги спасяват, също са закъсали по пътя. Така че се е наложило да бъдат спасявани и те. Ситуацията става екстремна, още повече че една от изпратените пожарни също е затънала в снега. Но краят е добър за всички.

Вярно, това си е добър урок за младежите. Едва ли ще искат да повторят този тип забавление. Ще бъде обеца на ухото и за родителите им. Тук обаче трябва да си зададем няколко въпроса. Първият е защо семействата на тези младежи са допуснали да се случи това. Вината преди всичко е тяхна, защото учениците едва ли биха си позволили това, ако някой им се беше противопоставил. Едва ли никой от родителите не е знаел с какво обичат да се забавляват децата им. Рискът при дрифтовете е много голям дори при хубаво време. Очевидно децата са живели с измамното чувство, че всичко им е позволено и най вече, че няма да бъдат наказани. За съжаление младостта им не обяснява и в никакъв случай не оправдава граничещата с налудничавост постъпка.

Изводите не са лицеприятни. Този случай не трябва да приключва с общата въздишка на успокоение. Защото в същото време други хора рискуват живота си. Очевидно е, че дръзналите младежи, както и родителите им трябва да платят цената за спасения им живот. Редно е институциите да приложат закона подобаващо. Това е един от начините за пряко въздействие. Остава ни и да се надяваме, че съвестта на тези млади хора ще проговори.

Всъщност добрата новина е по-скоро за техните спасители. Точно те показаха, че знаят как да ценят и спасят човешки животи в трудни ситуации. Показват го и при пожари и наводнения. Те са доброто лице на институциите. Но често делата им не са достатъчно оценени. И дори и в този случай се набляга на щастливия край. Но той нямаше да бъде възможен без подготвеността и самоотвержеността на спасителите.

Урок по родолюбие

В реч, произнесена на български, председателят на Европейския съвет Доналд Туск разчувства сънародниците ни и засрами “жълтопаветниците”, които по същото време демонстрираха по софийските улици. Те си мислеха, че с шума, който вдигнаха в първия ден на българското европредседателство, ще оправдават чуждите сребърници за техните НПО-та. Но им бе казано в прав текст, че не клеветите, а други са ценностите, които уважава Брюксел.

Не случайно добрите възпитаници на политкомисари от времето на Тато- като Иван Костов, побързаха да се скрият, докато отмине бурята. Скриха и левичарските лозунги срещу лошия капитализъм. Бързо им светна на иначе повратливите мними зелени, че не само няма да бъдат чути, но може да им бъде спряно златното кранче.

Туск показа и на родните политици какъв е смисълът на “Съединението прави силата”, надписът на Народното събрание, превърнал се в символ и на Европа в следващите шест месеца: добре е да се учат от позитивните уроци на миналото, да не губят излишно време в дрязги и да не разчитат на чужди дарове.

Всъщност това е и пътят, по който страната ни може да стане по-добро място за живеене. 

Дали думите на председателя на Европейския съвет ще бъдат приети, или ще са само мимолетно галещо слуха ни послание и всичко ще продължи като в приказката на Нане - “не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”, ще се разбере още в близките дни. Със сигурност обаче речта на Туск ще остане като добър урок по родолюбие за тези, които иначе умело жонглират със западните ценности, но винаги действат на принципа “стани, за да седна”.

Опашката на шесткратното убийство

Би следвало да има облекчение в обществото след като зловещото убийство на шестима души приключи със смъртта на заподозрения. Но как да има, като се оказа, че издирваните за престъпления лица като Росен Ангелов са над 10 000, от тях близо 600 са с влезли в сила присъди. Те са сред нищо не подозиращите граждани и застрашават живота им. Причината е една основна – липса на добра комуникация на информационния поток между отделните звена в МВР и останалите институции, борещи се с престъпния свят.

Има и една специфична законодателна причина, приета очевидно под натиск от правозащитните НПО-та. Тя е, че от 2014 г. не може да се подслушват разследвани лица и свързаните с тях близки, както и да се следят разпечатките на телефонните им разговори. Което не само дава шанс престъпниците да се измъкнат, но и помага да осъдят държавата в Страсбург, както го направиха близките на издирван за две убийства пред дискотека “Соло” младеж.

Ситуацията се отежнява от хора, работили в системата на службите като сегашния лидер на Костовата партия ДСБ, Атанас Атанасов, по известен като джобния генерал, който вместо да поеме своята част от отговорността за сегашното състояние на системата, налива масло в огъня и сее интриги. Лицемерното търсене на политически дивиденти, обаче е опасен бумеранг, защото цената за това са невинните жертви.

Изводите са прозрачни. Политическите напъни на изхвърлени от парламента политици са безполезни, те обслужват единствено подсъдните олигарси. Вторият извод е за управляващите, които и да са те - не бива да се жалят средства за модерни информационни технологии в институциите, призвани да се борят с престъпността. Не по-малко съществен е и другият – законодателите не трябва да се поддават на натиска на псевдозащитници на човешките права. Демокрацията няма да пострада от ограничаването на някои права, в полза на сигурността на гражданите.

Октопод и "жълтопаветници"

Който не разбира какво върши, все ще направи нещо, което не е трябвало, е казал народът. Плакатът в зелено, размахван снощи по софийското Ларго - “Капитализмът убива човека и природата!” показа колко наивни са тези, които го носеха, и как олигарсите са им промили мозъците. А приказките, че “няма ляво и дясно”, с които по-известният като Пинокио лидер на “Да(й) България” Христо Иванов, се опитваше да спусне нова “синьо-червена” мъгла, явно дават своите плодове.

Всъщност отговорът има ли все още автентична десница беше даден още на изборите. И не капитализмът им е виновен, нали тези, които сега дърпат конците на протестърите, навремето с помощта на Иван Костов като премиер, се облагодетелстваха от властта. Е, днес наследниците му се проявяват като добри ученици.

Разбира се, “жълтопаветниците”, както обидно ги наричаше дългоноското, едва ли знаят и за милионите сребърници, които като рог на изобилието се изливат за мнимите еколози. Те отдавна са добри бизнесмени, а рекетът е тяхна втора природа. Винаги са първи, когато трябва да се пазят диви мечки, да се броят глухари или да се пише „Анализ и проучване на видовете и типовете местообитания в България“ и „Анализ и проучване на видовете птици в България“ срещу близо 17 млн. лв., каквато е поредната обществена поръчка, която иска да прилапа Зеления октопод. Нищо, че само преди година тези проекти са реализирани от други срещу десетократно по-малко пари, но това не пречи да има "модифициране".

Всъщност това, което им липсва, е властта. Подсъдните олигарси са готови да пожертват всичко, за да я постигнат. Дискредитирането на европредседателството е добре дошло. Протестърите са тези, които трябва да свършат черната работа. Преброяването им вече започна. Проблемът им е, че с лозунги като горния, няма как да преметнат всички, известно е защо бяха изхвърлени от парламента.

За доматите и колците

Ние доматите не ги ядем с колците, е казал народът. Очевидно притиснатият от магистратите олигархичен кръг е решил да използва номерът с протестите като щит срещу справедливото възмездие. И да се опита да провали започналото европредседателство на страната ни. Първо на прицел взеха отварянето на възможност за строежа на втори лифт в Банско, междувременно излишно се вдигна пушилка около уволнена директорка на детска градина, а днес изроптаха срещу решението на правителството да предложи на Народното събрание да ратифицира конвенция в полза на уж “третия пол”.

Е, нека малко посмалят - не Пирин, а чуждите сребърници за “Национален парк “Пирин” защитават. Изобщо не ги е грижа за планината, а още по-малко за хората, които са поставени в неравностойно положение и нямат шанс да и се порадват. Колкото до уволнената шефка, достатъчно са фактите, които има кой да прегледа и да даде на съда да реши. Емоциите са излишни, а сянката на едни и същи кукловоди наднича зад инициираните протести. Съмнителен е и балонът “трети пол” - конвенцията съвсем ясно посочва целта: да се спре насилието над жени. Само че това никак не изнася на тези, които знаят как да се възползват от обществени настроения и да произведат скандал. Но такъв няма. Всеки, който внимателно прочете съдържанието на конвенцията, ще се убеди в това. Не е чудно обаче, че отново се използва двоен аршин от мнимите защитници на човешките права. Зад тях стоят добре познатите на всички НПО-та, които хвърлят последните сламки на давещите се подсъдими магнати.