Народният израз "всичката Мара втасала" се употребява, когато някой върши нещо съвсем излишно, ненужно, докато други много по-важни неща не са му в ред. В посткомунистическия свят той придоби друго измерение, защото често се употребява за прикритие на тъмен бизнес. Казано в прав текст - оставете ни да си крадем, до нас ли опряхте. Нека си припомним колко години не се допускаше конкуренция на единствения мобилен оператор у нас и колко правителства, независимо от цвета им, си затваряха очите...
Въвеждането на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) от 1 юни е голяма стъпка в укрепването на националната сигурност и доверието на Евросъюза към страната ни. Само ще отбележим, че сме последната страна в ЕС, която решава този въпрос. В останалите, ако туристът не се е регистрирал, електронният ключ за стаята му в хотела не може да я отвори. Известно е също, че още от 2014-а има отпуснати 2.5 млн.лв.за създаването и въвеждането й, но проектът бе замразен... Познато тупкане на топката.
Не може да пропуснем и шокиращите данни, че всяка година не се контролира пребиваването у нас на 5 милиона чужденци (предимно туристи), губят се 60 милиона нощувки, като щетите за държавата от това са 300 милиона лева. Няма да коментираме защо страната остана на опашката, но не може да пропуснем онзи терористичен акт на летището в Бургас, извършителите на който можеше да бъдат спипани бързо, ако ЕСТИ функционираше. Защото първото, което се проверява от разследващите е тази система.
Ситуацията се задълбочи със заплахите на Ислямска държава и наплива на имигранти, особено в хостелите в центъра на столицата. Тази система би помогнала и за установяването на движението на мнозина от подземния свят, които са дошли да се занимават не само с трафик на хора, но и с нечисти сделки.
Чудно е наистина, но и същевременно показателно, че за сивия сектор, сигурността на страната нищо не значи. Макар, че ако туризмът ни се развиваше според правилата на белите държави, печалбите на хотелиерите биха били много по-големи. Изводът от този парадокс е за политиците. Те са тези, които трябва да прокарат закони, улесняващи управляващите, (които и да са те) не само в събирането на данъци, но и в осъществяването на ангажиментите ни като външна граница на ЕС. Политиците са и тези, които трябва да виждат пробойните в сигурността не само на границата или в туризма, но и в другите сектори. И не да ги запушват след дъжд качулка, а да действат превантивно, за да може демократичните ценности да не се използват за политицитечески спекулации, а да са част от нормалността на ежедневието ни.
Въвеждането на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) от 1 юни е голяма стъпка в укрепването на националната сигурност и доверието на Евросъюза към страната ни. Само ще отбележим, че сме последната страна в ЕС, която решава този въпрос. В останалите, ако туристът не се е регистрирал, електронният ключ за стаята му в хотела не може да я отвори. Известно е също, че още от 2014-а има отпуснати 2.5 млн.лв.за създаването и въвеждането й, но проектът бе замразен... Познато тупкане на топката.
Не може да пропуснем и шокиращите данни, че всяка година не се контролира пребиваването у нас на 5 милиона чужденци (предимно туристи), губят се 60 милиона нощувки, като щетите за държавата от това са 300 милиона лева. Няма да коментираме защо страната остана на опашката, но не може да пропуснем онзи терористичен акт на летището в Бургас, извършителите на който можеше да бъдат спипани бързо, ако ЕСТИ функционираше. Защото първото, което се проверява от разследващите е тази система.
Ситуацията се задълбочи със заплахите на Ислямска държава и наплива на имигранти, особено в хостелите в центъра на столицата. Тази система би помогнала и за установяването на движението на мнозина от подземния свят, които са дошли да се занимават не само с трафик на хора, но и с нечисти сделки.
Чудно е наистина, но и същевременно показателно, че за сивия сектор, сигурността на страната нищо не значи. Макар, че ако туризмът ни се развиваше според правилата на белите държави, печалбите на хотелиерите биха били много по-големи. Изводът от този парадокс е за политиците. Те са тези, които трябва да прокарат закони, улесняващи управляващите, (които и да са те) не само в събирането на данъци, но и в осъществяването на ангажиментите ни като външна граница на ЕС. Политиците са и тези, които трябва да виждат пробойните в сигурността не само на границата или в туризма, но и в другите сектори. И не да ги запушват след дъжд качулка, а да действат превантивно, за да може демократичните ценности да не се използват за политицитечески спекулации, а да са част от нормалността на ежедневието ни.
