Първият сред равни иска да е само първи
Най-после дойде часът на Георги Пирински.
Отдавна предсказвахме, че това е човекът.
И че той е за света на богоизбраните.
Защо съпартийците му се обиждат, че той ги смята за плебеи, а себе си за аристократ?
Прав другарят Пирински.
Кои са те всъщност и кой е той!?
Но скоро и на тях ще им светне.
И ще съжаляват за лошите мисли.
Но няма как да изкупят вината си.
Още когато в началото на миналата година създаде забранена зона пред кабинета си и сложи двама пазванти да я пазят, стана ясно, че това е само началото.
Сега всичко си дойде на мястото.
Журналистите са натирени в кошарка, броят им е ограничен, а народните представители ще му се молят, за да вкарват сътрудниците си в кулоарите.
Най-ощетени са в ДПС, на които председателят им развали рахата като курдиса всички медии пред вратата на тяхната парламентарна стая.
Сега Пирински щял да промени правилника за дейността на Народното събрание, за да може еднолично да взeма решенията и никой да не ги оспорва.
Очевидно е, че той няма нужда от никого и иска да остане сам в пленарната зала.
Сам да предлага законите, сам да си ги гласува.
Колко човека в историята на България са си позволили да осквернят Народното събрание като заковат вратите му с шпертплат!?
Да не би да се подготвя военно положение.
Не, идва новият ред.
И той се казва "Пирински".
Не е човек, а желязо.
И радост за комунистите-ветерани.
Но може ли един Зайков да се превърне в сатрап!?
Може, ако не беше "флирта" му с ДПС.
В турската партия винаги са имали специално отношение към председателите на парламента.
Иначе нямаше да го изберат.
Ако предварително не са го харесали.
Няма да припомняме как бяха ощастливени Стефан Савов и Огнян Герджиков.
Така че може да бъдем спокойни.
Демокрацията не е в опасност.
Пирински може да си мисли, че всичко върви като по масло и едва по-късно да установи, че не е било масло, а вазелин.
