СДС остана без първата буква

Полковник Цвятко и Митьо Гестапото да влязат в НИС

ДВАМА седесари ветерани се срещат вкулоарите на НДК след гласуването на новия устав на СДС. Единият вика надругия: "Днес е знаменателен ден за българската демокрация - падна първата буква на СДС." Онзи изобщо не се впечатлява, ами тутакси отвръща: "Аз пък,като връщам лентичката обратно през тези 16 години, си мисля, че първата
буква никога не е слагана."
Случи се нещо нечувано на 16-ата синя конференция.
Лидерътна СДС Петър Стоянов лично се обяви срещу предложени от МетодиАндреев лустрационни текстове в новия устав. Според тях не могат да бъдат избирани за членове на НИС на СДС лица, които са били членове на БКП, билис а щатни и нещатни служители или сътрудници на бившата Държавна сигурност или са получили облаги - материални, имуществени и образователни, повреме на авторитарния режим.
"Щях да приема това преди 15 години,но сега трябва да приемем тези хора за съмишленици", обяви от трибунатаСтоянов. И обясни, че това можело да попречи на регистрацията в съда, защото щяло да наруши правата на някои граждани.
Ами щом така мисли, да вземе да покани в политбюрото си на местата на освободените Филип Димитров и НадеждаМихайлова бившите шефове от ДС полковник Цвятко и Митьо Гестапото.
Не че ще е новина и че двамата нямат ни-що общо в създаването на българската десница.Делегатите на синия конгрес май не схванаха какво се случи.
Представете си например какъв скандал би се разразил, ако в ръководството на сродната на СДС ХДС на Ангела Меркел в Германия се появят членове на бившата тайна полиция ЩАЗИ.
Как може Бойко Борисов да декларира, че щом дойде на власт, първата му
работа ще е да извади доносниците на бившата ДС на светло, а Стоянов гузно да си трае.
Какво да кажат онези седесари, на чиито роднини животът им мина в комунистическите затвори и лагери.
Странна амнезия преследва синия ли-
дер.
Кога казва истината той.
Когато преди четири месеца вкара законопроект за на-
ционалната памет и обявяването на пре
стъпленията на тоталитарния режим за
престъпления срещу мира и човечеството или сега, когато изведнъж реши, че
не може да се освободи от бивши пар-
тийни секретарки и от седесари, носещи
колоритни партизански имена като Мит-
ко Палаузов, Владо Ковачки и Вълко
Червенков.

14 април
"168 часа"

Не в Рим, а на Римската стена

Да се приберат международните паспорти на десните лидери

Трябва да се забрани на десните ли-дери да пътуват при сродни партии вчужбина.
Полза никаква.
Само голямаизлагация.
Как е възможно да имаш заместник-председател на Европейската народнапартия и да не го подкрепиш за преиз-бирането му, макар да знаеш, че шансовете му са малки.
Както направи Бат Петьо с доскоро близката до сърцето му Надежда.
Какъв ужас - да използвашвсички връзки и познанства, за да не я подкрепят и приятелски настроените известни политици от сродните партии.
При това с конгениалния аргумент - ако тя останела на висшия пост,щяла да предизвика ново разцепление в партията.
Сякаш то не е факт. Че дори си има вече и два пресцентъра - наСДС и на Дясна алтернатива. А всъщност има ли значение вече колко СДС-та ще има.
Поне от кумова срама Стоянов трябваше да даде рамо на Надежда.
За да не става конфузът още по-голям - Надето да получава подкрепата на Мозер и Пра-матарски.
Кой ще повярва на десните, че могатда издигнат обща кандидатура за президент дори когато лидерите им се снимат заедно за спомен във вечния град.Та те от пет години не са сядали на една маса и ще се мразят до смърт.
И дори да имат свой кандидат-президент, ще гледат да се прецакат взаимно.
Представете си например той да се казва Петър Стоянов и да е издигнат лично от Иван Костов.
Какво ли си мислят и в европарламента, когато десните представители
никога не сядат един до друг, дори демонстративно се избягват в кулоарите.
А когато си говорят с колегите евродепутати, умишлено се загърбват един
друг, та всички да разберат, че не се траят.
Очевидно е, че западните лидери не
са вчерашни и скоро ще потърсят други по-сговорчиви хора, които да им
вадят горещите кестени на Балканите.
Но за да не се разчита отново на Големия брат, по-добре да се сложи край
на това безобразие.
Вместо в Рим десните да се срещат вече само на пазара
на Римската стена.
Тука поне си ги
знаем колко струват.
А най-добре е да обявят, че разпускат
партийките си.
Преди да получат по-
редния шамар от разочарованите си из-
биратели.

7 април 2006
"168 часа"