МИСТЪР КЕШ ПАК НАГАЗИ КОНСТИТУЦИЯТА С ВОЕННИЯ БОТУШ

Един случайно облечен във власт от кукловодите на прехода бъзливец периодично заплашва някого от мишата си дупка. Но това не е плод на негова смелост, а присламчване. Така беше, когато в началото на близо четиригодишното насадено от него безвластие, той размаха юмрук пред протестиращите и бързо бързо се скри да наднича от прозорците на кабинета си, така беше и на 10 декември, когато се присъедини към “санитарния кордон”, на “рожбата” си Кирил Петков. Най вече в глупав опит да разхлаби примката  от заслуженото  правосъдие, хванала неговото прокси. Без да си дава сметка, че погазва конституцията, за което няма да има давност и след падането на имунитета му, той ще падне в клещите на закона. И ще получи заслужено възмездие за всички явни (като сделката с “Боташ”, “Пътят на Копринката”) и многобройни други тъмни престъпления, които са си пладнешки грабеж на държавата.

Радев, като летец обучаван по времето на соца да атакува натовска Турция, очевидно все още живее с пагубния Възродителен процес, прокудил от страната ни половин милион български турци. Загубил е представа, че времената са други и дискриминира 300 хиляди гласували за ДПС-Ново начало, отказвайки да се срещне с техните депутати. Те, разбира се, не са забравили как нагло уязви един техен бивш лидер, питайки го дали е българин, и днес няма как да бъдат излъгани, а още по-малко да бъдат обявени за фантоми. 

Нека припомним как дузина премиери и президенти се извиняваха на нашите сънародници за причинените им беди от комунистическия режим. Нима Радев иска тези, които ще наследят поста му да чистят неговите авгиеви обори!?!?

Не, този път няма да има генерали, които тридесет и пет години да прикриват вините на режима и да държат с помощтта на подставения от тях ДС лидер Ахмед Доган в безпросветен мрак електората на ДПС. Деянията на Радев много бързо ще бъдат подобаващо овъзмездени от правосъдието. Вижда се, че няма давност за своеволията на назначения от него сламен премиер Кирил Петков. Не трябва да има съмнение, че същото ги очаква и други негови “съратници”, ощетили държавата с милиарди.

А тези които си мислят, че ”смелчагата” пилот ще обедини “патреотите” от БСП, Възраждане, ИТН, МЕЧ, ВМРО, русофили и други родеещи се с Ганьо Балкански индивиди и ще възцари президентска република по путински образец, ще останат разочаровани. Той няма тази смелост. Видяха се няколко неуспешни опити на създадени от негови партийки да трасират път към негова политическа власт. Всички се провалят, а водещите националистически партии, нямат намерение да го провъзгласят за техен самодържец. 

Истината е, че  Радев, иска да е винаги на яслата, чрез подставени министри в служебните кабинети. Въпреки, че е руско протеже, наясно е, че няма да може да превърне страната ни в президентска република. Затова, като типичен селски хитрец, се е отдал на интриги и мизерии, да руши държавността, за да трупа лични облаги. 

Проблемът е, че “газенето на конституцията с военния ботуш” не само измамно храни егото и комплексарщината му. Но преди всичко е предизвикателство към етническия мир на страната ни. Това е и най голямото престъпление на Радев. Той не само че не обедини нацията, каквото е задължението му по конституция, но и всячески се стреми да противопоставя едни български граждани на други. А това историята никога няма да му прости!

ВИДОВДЕН ЗА НАРУШИТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИЯТА МИСТЪР КЕШ

Лъснаха лъжите на президента Румен Радев, че не се бъркал в съставянето на служебните правителства. Те всекидневно са гарнирани с лицемерен плач, че тесния избор по “домовата книга” го ограничавал и конституционните промени трябва да бъдат премахнати. 

В сигнал до главния прокурор кандидатът за служебен премиер Горица Грънчарова–Кожарева за оказан спрямо нея брутален натиск от държавния глава и подставено от него лице да промени проектокабинета против нейната воля, разкрива потресаващи подробности. Те са не само демонстрация на нагла и арогантна простащина спрямо една жена, кандидат за премиер, но и грубо погазване на конституционните правомощия, издаващи мафиотски подход за натиск на тайни срещи и с телефонни обаждания, вместо публичното им провеждане в президентството. Връх на наглостта е и типичното мафиотско “напомняне” че Кожарева е с изтекъл мандат в Сметната палата.

В писмото си до главния прокурор кандадатпремиерката правилно формулира това като “опит за намеса в самостоятелната ми преценка по чл.99, ал.5 от Конституцията относно състава на проектокабинет” и настоява това да бъде преценено.

Нека кажем направо – президентът не само е надхвърлил своите правомощия, но и действа като ръководител на престъпна оржанизация, поставила си за цел да управлява задкулисно държавата, погазвайки безскрупулно записаното в конституцията парламентарно управление на страната.

От изложеното от Горица Грънчарова–Кожарева, не остава съмнение, че Радев е действал по същия начин и по времето, когато контролът върху служебните правителства бе изцяло негов. За подобен подход, грубо погазващ конституцията, е доказаното от КС чуждо гражданство на премиера Кирил Петков и лъжата в неговата декларация за отказ от такова. Радев, според решението на конституционалистите, не е задължен да провери това обстоятелство. Но заради контрола върху службите и заради ключовия характер на поста министър-председател, този факт не може да не е бил известен на държавния глава. Но той, заради преследването на свои цели, си е затворил очите. Което го прави съучастник в нарушаването на конституцията.

На пръв поглед държавният глава е “бетониран” с имунитет, който не позволява срещу него да се провеждат наказателни действия, освен ако не се проведе процедурата импийчмънт. Народното събрание може да повдигне обвинение срещу президента с мнозинство от поне 160 народни представители. Ако установи държавна измяна или нарушение на Конституцията, Конституционният съд прекратява пълномощията на държавния глава.

Поради противоречията на политическите партии в парламента, в конкретната обстановка това едва ли може да се случи. Което със сигурност стимулира държавния глава да продължи да безчинства. Но това не пречи той да бъде разследван, според правила, уточнени от КС и след изтичането на имунитета, заедно с мандата му, той да бъде привлечен като обвиняем и осъден за злоупотреба с власт. Типичен пример за чудовищна афера е сключеният от негово служебно правителство дългогодишен договор за пренос на газ с турската компания “Боташ”, който ни ощетява с един милион лева всекидневно. Като прибавим и писмото на кандидат-премиерката Горица Грънчарова – Кожарева, за груба противоконституционна намеса върху осъществяване на правомощията и, тези два факта са достачни, за да бъде Радев

справедливо осъден. Нека допълним, че от неговата мафиотска дейност със сигурност ще изплуват и други престъпления, не е случайно че се говори за “мистър Кеш” и “Пътят на Копринката”. 

Затова бъдещите справедливи наказания зависят и от всекидневното публично огласяване на противодържавната дейност на президента Радев. Примерът, който дава кандидат-премиерката Грънчарова трябва да бъде последван и от други потърпевши. Това е пътят за освобождаването от зависимостите и изграждане в страната ни на правов ред, в който няма да има недосегаеми.

ВРЕМЕТО НА ВРЕДИТЕЛЯ РАДЕВ ЩЕ ПРИКЛЮЧИ КАТАСТРОФАЛНО

Когато и да се поиска импийчмънт на президента Румен Радев, независимо дали има мнозинство за реализирането, винаги ще е навреме и полезно за нормализирането на политическия живот на страната. Причината всички я знаем – от началото на президенството си той не обединява нацията, а я разделя. А през последните няколко години назначаваните от него прокси правителства загробиха хазната ни с милиарди. Ще припомним само, че заради дългосрочният договор с “Боташ” за пренос на газ, всички плащаме по един милион лева на ден неустойки за нереализирани доставки. Държавната ни газова компания “Булгаргаз” е пред фалит, спряла е плащанията в опит да предоговори условията, очертава се неуспех и неизбежен фалит, който допълнително ще източи данъкоплатците.

Радев е в дъното на провалите на всички досегашни опити за съставяне на правителство. Последният път това направи с помощта на депутати, контролирани от Ахмед Доган, които гласуваха против най-реалистичния опит за съставяне на редовен кабинет това лято. След което последва партийното разцепление и отцепниците, начело с “почетния” председател заслужено бяха изхвърлени от партията.

Президентът е бабуващия на всички нови политически хомункулуси, последният, основан преди дни от бивш депутат на БСП, ще се бори страната ни да се превърне в президентска република. Недоверието, което държавният ни глава сее в политическата класа, е част от този мрачен сценарии за узурпирането на властта от него.

Хит през последните дни е комичната грандоманска теза, лансирана от неговите клакьори, че Радев е българският Тръмп. Не случайно той пръв поздравил с победата новия американски президент. 

Нека кажем направо - да се сравнява този, който всекидневно загробва страната ни с президента Тръмп, който е работил вече и ще продължи да прави Америка велика, не е само маниакална налудничавост на повярвала в себе си шайка, обитаваща “Дондуков” 2. Това е опасен евразийски проект, който заплашва европейския и евроатлантически избор на страната ни. Никак не е случайно, че САЩ снеха доверието от българския посланик във Вашингтон, протеже на Радев. Това означава, че този подмолен опит за връщането на страната ни в орбитата на Русия, няма да се търпи от нашия могъщ съюзник.

Има и още нещо, което смущава – освен яркото противопоставяне на Радев от страна на лидера на ДПС Делян Пеевски и гръмкото изобличаване на затъналата в корупционни схеми негова администрация, няма реакция от други десни партии, няма реакция и от институциите. Не ни се вярва, че те не разполагат с данни за противодържавната дейност на президента. Будят тревога и действията на свързаните с него партийки в парламента, както и демонстративното посещение на лидера на една от тях в Москва. 

Същественият въпрос е защо лидерът на ГЕРБСДС не се противопоставя президентската експанзия? Възможно е една от причините да е, че той се надява на някакъв вид коалиционно управление с подкрепата на негови партийни проксита. Друга причина може да е, че на този етап служебните правителства са в негова изгода. Едва ли обаче е забравил, че в дирижираното от президента безвремие беше арестуван и отведен в ареста.

И накрая нека попитаме “българския Тръмп” защо не напусне президентството и според правилата на демокрацията не се пребори за властта със своя партия!? А руши държавността близо десетилетие. Отговорът е ясен – чака като юнакът под дървото ябълката сама да се откъсне. Това, разбира се няма как да се случи, всички опити от неговите хомункулуси да му дадат властта се оказаха неуспешни. И крахът му е предизвестен. 

Но защо трябва да се чака неговият предизвестен провал, а през това време той да продължи да нанася непоправими щети на държавата. Затова веднага след конфигурирането на парламента, трябва с негова помощ да се активират институциите да си свършат работата по разследването на аферата “Боташ” и “кеша” на неговите сътрудници, да има обвинени, а и народните избраници да не се колебаят и поискат отстраняването на държавния глава, за да може той да получи подобаващо наказание.

ИДВА КРАЯТ НА РОДНИТЕ ГЬОНСУРАТИ

Разрушителен бяс от няколко години е обхванал група самоназначили се за дежурни избраници на народа и властимащи с дълги мандати. След поредните избори, струващи досега общо милиард и половина на данъкоплатците, още преди да е започнал новият парламент те начертават червени линии, които яростно ще следват до поредните избори.

Самодостатъчността прави гьонсуратлъкът им безграничен

Държавният глава, вместо да успокои следизборните страсти, наля масло в огъня като се усъмни също в честността на вота и декларира, че не може да има “нито купена, нито насилена демокрация”. После за капак и вицето му определи избора на това Народно събрание за “нелегитимен”. 

А в отговор на призива на лидера на ГЕРБСДС президентът да отмени указа си за свикването на Народното събрание този понеделник, прессекретариатът на президентството съобщи, че държавният глава и вицето “ще присъстват на откриването на 51-ото Народно събрание”.

Типичен гьонсуратлък на сигурни във ненаказуемостта си лица, загубили досег с реалността.

Ще припомним, че 35 г. “почетният” председател на ДПС беше галеник на недосегаемостта си, раздваше порции на когото трябва, обгради се с деребеи, живееше като шейх, докато гласуващите за партията му мизерстваха или бягаха на гурбет в чужбина. Но изведнъж се оказа колос с глинени крака…

В деня на откриването на новия парламент на площада ще има няколко протеста. Симпатизанти на изхвърлената от парламента партия “Величие”ще настояват за касиране на изборите. А от “Ново начало” ще покажат на ППДБ, че не са фантоми. Очаква се в мирните протести да се врежат “агитки” и те да бъдат опорочени, както се случи пред Народния театър. Дано този път МВР се погрижи за сигурността и своевременно отстрани провокаторите. 

А на народните избраници да им светне, че трябва да заличат червените линии, да съставят правителство и заработят за полза роду, каквото ги призовават в девиза си първопроходците на българската демокрация.

Засега обаче наглото им поведение не ни обнадеждава. Ясно е, че някъде на тъмно, се правят планове за авторитарно управление и за смяна на геополитическия избор; и че тайно са се надявали със завръщането на президента Тръмп във властта в САЩ, това да стане по-лесно. “Гладна кокошка просо сънува”, казва народът ни. Напротив, либерастите шарлатани, случайно появили се в политиката ни, първи ще разберат, че трябва по най-бързия начин да се върнат там откъдето дойдоха. От ГЕРБСДС втвърдиха тона и дадоха знак, че повече няма да търпят номерата им. 

“Новото начало”, променило ДПС, отива по-далеч - ударно разрушава статуквото на криминалният преход, диктуван от ДС генерали и декларира, че всеки, ще получи заслуженото, според делата си. 

И въпреки опитите да се разиграе отново националистическата карта, посткомунистическата псевдодемокрация си отива. И само за политици, които работят за добруването на избралите ги, ще има бъдеще.

ГЬОНСУРАТ: нахален, дебелокож човек, който не изпитва чувство на неудобство, притеснение или вина в каквато и ситуация да се намира.

КИРЧО И “АКАДЕМИКА” ИЗКУКАХА НА КВАДРАТ

Първо известният със шарлатанството си Кирил Петков обяви, че ще поиска писмено от всички представени в парламента партии да декларират, че ще направят санитарен кордон около Делян Пеевски, че няма да допускат до ръководствата на парламента и комисиите депутати от ДПС-Ново начало, а след него, самоназначилият се за академик, Николай Денков пусна новата мантра, че ако Бойко Борисов се съюзи с Пеевски, то страната ни я чака диктатура, каквато се очертава в Грузия.

И двамата до такава степен са изтрещели, че са загубили представа за реалността. 

Всъщност, нищо ново - и преди, когато се стигна до “сглобката”, и днес двамата искат да диктуват съставянето на правителство. Забравили са как единият нареди да бъде арестуван Борисов, а другият – как търчеше в коридорите на Народното събрание да се скрие под крилото на Пеевски, преди гневните миньори от “Мариците”, да го докопат и линчуват. Същевременно си точат зъбите да са на трапезата и усвоят по свое усмотрение 10-те милиарда, които очакваме от Плана за възстановяване и развитие. Няма да пропуснем и евтината интрижка, която миризливо пускат – как този който унищожил Доган, сега щял да смачка и ГЕРБ: вече го направил в Благоевград, където негови протежета изместили от първото място бившия председател на парламента Росен Желязков.

Народът го е казал точно – роденият да пълзи, не може да лети!

Въпросът е победителят на изборите ще удържи ли обещанието си да разговаря със всички парламентарно представени партии за съставяне на правителство или ще се съобрази с налудничавите искания на подменилите “Промяната”. 

Нека припомним, че веднъж със “сглобката” Борисов беше прецакан, втори път път – беше бламиран от щарлатаните с помощта на отцепилите се от движението “деребеи”. Сега, тези, които се видя че всички са срещу тях в предишния парламент и безславно се отказаха да пробват съставянето на правителство, отново извиват ръце. 

Веднъж стомна за вода, втори път, на третия път - тя се счупила. 

В този парламент Борисов има повече опции за подкрепа. Само от “Възраждане” и нововлязлата “Меч”, са категорично против. От прецакалите го догановите земеделци Борисов едва ли ще я търси. Остават “Новото начало”, променящата се БСП и ИТН. Пеевски отдавна е декларирал, че ще подкрепи правителство на ГЕРБСДС, а от БСП и ИТН проявяват сговорчивост. 

Не на последно място нека отбележим, че извиването на ръце идва от представители само на ПП от коалицията, а ДБ не са взели отношение. Една бърза сметка показва, че ДБ ще имат 12 техни депутати, а ПП – 25, тоест“шарлатаните” имат по малко депутати от 30 -те на Новото начало. С други думи казано, без ДБ, те се превръщат в маргинализираща се партийка, с която едва ли някой ще се съобразява.

И накрая не може да не отбележим, че през последните години заради поредицата от 7 избори, сме олекнали с близо милиард и петстотин милиона; само за последните избори отидоха 120 млн за организирането и провеждането им. На “шарлатаните” Денков и Кирчо може да не им пука, но на нас ни пука.

ФАЛШИВАТА ПЕСЕН НА АГЕНТ “САВА” „СЕРГЕЙ” И „АНГЕЛОВ“ ОТ ДС

През целия Преход Доган разбираше справедливостта не като полза за избирателите, а като лично обогатяване

В неадекватно към днешната реалност обръщение, известният с агентурните имена “Ангелов”, “Сергей” и “Сава” детрониран бивш лидер на ДПС Ахмед Доган нескопосано подстрекава към етнически междуособици. 

В духа на първите години на демокрацията, когато с помощта на кукловодите на Прехода Доган беше назначен за лидер и днес той изважда етническата карта от мухъла на времето. “Поставя се под въпрос единството на нацията, да не говорим за заедността на гражданите като съпричастност в появилата се на хоризонта обща беда за всички”, фалшиво се опитва да разиграе римейк на онези времена. 

Нека припомним обаче - тогавашната цел беше всеки опит за демократично управление да бъде неутрализиран с помощта на така наречения балансьор. С негова помощ бяха свалени всички правителства на СДС, в страната се възцариха идеални условия за създаването на върхушката от дерибеи, начело с техния лидер. И след 35 годишен диктат, особено в малцинствените райони, Доган говори че “правосъдието трябва да произвежда Справедливост” и че било “очевидно е, че тази основополагаща ценност на европейската цивилизация е в голям дефицит”, а “вярата ни в справедливостта е фундаментът на държавността”.

Ще употребим неговия любим израз:“Късно е либе за китка!”.

Може ли някой да повярва на бившия агент на ДС, след като справедливостта през целия Криминален преход се разбираше от него не като полза за избирателите, а като лично обогатяване чрез мракобесните методи на дерибейската върхушка? 

И когато само за година, особено в малцинствените райони, всички започнаха да виждат какво значи грижа за хората, когато в тях се изсипаха милиони инвестиции, а прокудените деца на истинските борци за права и свободи, започнаха да се връщат в страната, евтиният номер с мятането на заклинания от болната на здравата глава няма как да мине. 

Ако е на място, прокуратурата би следвало да се самосезира след последния опит за етническо противопоставяне, направен от обръщението му. А изводът, който преди всичко трябва ние да си направим е как трябва да се постъпи днес, за да се заличи един не по-малко мрачен от Възродителния процес период на 35 годишно потъпкване на електората на ДПС - държането му в крайна бедност, превръщане на потомците в гастарбайтери и противопоставяне на националистическа основа на едни български граждани срещу други. 

Възобновяването на делото за Възродителния процес е добро начало, но този път трябва да бъде разследвана и ролята на ДС, като бъдат разпитани не само жертвите, но и сътрудниците на бившите тайни служби. И не само разследвани, но и осъдени, заради многобройните престъпления, които са извършили помагайки на тоталитарната власт да осъществи репресиите.

Следваща стъпка би трябвало да е приемането на Закон за лустрацията по подобие на германския закон, с който бе отстранена бившата тайна служба ЩАЗИ от домогване до публична власт. Днес лустрацията може да се осъществи и така да се приключи с Прехода, който доскоро се наричаше криминален, но вече може да се определи и като престъпен. И с прочистването на политическата власт от зависимостите да се върне нормалността и държавата ни тръгне по път, по който отдавна вървят други бивши социалистически страни.

КРИМИНАЛНИЯТ ПРЕХОД ЩЕ ПРИКЛЮЧИ С ЛУСТРАЦИЯ НА АГЕНТИТЕ НА ДС

Ахмед Доган може да е най-известният политик сред тях

Ако трябва накратко да се характеризира поведението на Ахмед Доган – то е на моменти импулсивно - поради това е непредвидимо и с опасни последствия. 

Въпреки че през годините на сътрудничеството си с ДС, той е демонстрирал преданност до такава степен, че е смятал водещите офицери за негови истински родители и наставници. 

Но това е било до един момент, преди влизането му в затвора, когато Първо главно управление започва да се съмнява в неговата лоялност.

Всъщност, предизвикващият голям интерес днес житейски път на Доган като агент на ДС от 10 тома, надхвърлящи 1800 страници само доказва в мрачна степен и обратен знак изгражданият с години мит. Но и от публичното му поведение като политик след 10 ноември личи тази нестабилност, която ДС разкрива, а по-късно се възползва от нея по време на прехода.

Първите сведения под псевдонима „Ангелов“ след вербуването на Ахмед Исмаилов Ахмедов (това името на Доган по паспорт по това време) от ВКР през август 1974 г., са от период когато e войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско. Те са написани интелигентно – с точен език в описание на детайлите и образно представяне на обектите за следене. Това не само впечатлява водещите му офицери, но и ги кара незабавно да организират мероприятия за париране на дейността на вражеските обекти. 

Сведенията му са за проявите на турски национализъм. Те съвпадат по време с инвазията на Турция в Кипър. Старите войници са издевателствали на младите, карайки ги да се кълнат, че ще отидат да се бият на страната на турците срещу „гяурите“ гърци. Има сведения за прояви на студенти етнически турци, които разпространявали книги на турски език, открито споделяли намеренията си да избягат в съседната ни страна, както и за развято турско знаме в Шумен по време на националния ни празник, което се оказва слух, но предизвикал ентусиазъм в националистическа посока след войниците в строителното поделение. Агент „Ангелов“ се представя толкова добре, че началникът на отделението на ВКР констатира, че е „с възможности и перспектива да работи по турска линия”. Тази оценка идва след по-малко от година агентурна дейност на Доган. Този негов период приключва с уволнението му от строителните войски през януари 1976 г. след което е прехвърлен в „Разузнавателния отдел“ във Варна. Там е превербуван със ново агентурен псевдоним „Сергей“ и „Сава“. И до 1979 г ДС му помага в следването му – първоначално в Шуменсксия университет , след година там, го прехвърлят в Софийския университет. Той става стипендиант на Първо главно управление, получава значителни за времето си материални средства. Парадоксално е, че опитът му самостоятелно да кандидатства в СУ завършва с двойка на изпита му по история. 

След прехвърлянето му от ДС в специалността „Философия“ на Софийския университет Доган демонстрира впечатляващи резултати и амбиции да прави докторантура в Ленинград и до 33 години да стане доктор на философските науки, което личи от приложеното факсимиле на документ с обобщения за агента от служители на ДС

В  Първо главно управление имат по различни планове за продължаването на образованието на агента и бъдещото му развитие. Те са като 1. Като нелегал във вражеска страна. 2 като стипендиант в Ислямски университет като се ползват стипендии дадени от Саудитска арабия и Либия, лично от диктатора Кадафи. Целта е след завършването на образованието си да бъде устроен най-вероятно в Турция, но има опции и за западни страни

Интересно е мероприятието, което от морално гледна точка е нечистоплътно, със заиграването с агентката „Дора“ Целта е проиграването на вариант за оженването на агента за жена, която има възможности да се изсели в Турция и агентът да започне съвсем легален на пръв поглед живот. Проиграват се и други възможности – чрез сестра на хазяйката му, която живее във Франция да бъде внедрен там. И хладнокръвни, написани с хербарийна точност взаимоотношения с жена, която се наблюдава, за да му стане евентуална съпруга. Той самият описва с големи подробности различните подходи, с които, казано жаргонно „сваля“ обектите – било само на желание, било с други контролирани и препоръчани от ДС цели.

В досието има много донесения за студенти, преподаватели и учени. Агент „Сава“ е толкова напред в изграждането си, като минава през куп насрещни проверки, няколко провокации с подхвърлени писма, редица подслушвателни мероприятия, че върхушката на разузнавателната ни служба обсъжда различни варианти за внедряване не само в Турция, но и в Берлин и Лондон. 

Емоционалният срив на Доган настъпва след като започва Възродителния процес с поголовна смяна на имената в края на 1984 и началото на 1985 г. Агент „Сава“ не е против смяната на имената, той има редица анализи за това как да бъдат приобщени българските турци. Той обаче изненадва ДС като се обявява против начина на извършването на този процес. При това до такава степен, че ДС започва да губи доверие в него. А той самият се опълчва и започва да организира структури на съпротива.

Според някои изследователи цялата операция с новото поприще на бунтар на Доган, залавянето му, престоят в затвора, гладните му стачки, декларациите изнесени тайно и прочетени на международни форуми било организирано и инсценирано от ДС, за да се създаде ореол на борец за периода след падането на комунизма. 

Дисидентът политически затворник Петър Бояджиев включва в тази версия и КГБ. Според първият проблем за развитието на Доган като разузнавач в средата на 80 г. се оказва невъзможността да усвоява чужди езици, което дразни водещите му офицери. Отношението на ДС става враждебно, когато той посещава турското консулство в Пловдив. Но от Шесто управление го засичат и информират Първо главно - като са мислели, че е изпратен със задача. Междувременно друг агент засича и контакти на Доган с турци от родния му край, които са разпространявали позиви. В крайна сметка, решават да го задържат. Той се изплашва много и още в първите два часа предава една дузина турци от тези за които знае, че са разпространявали позивите, твърди Бояджиев. 

В последвалото сложно следствие се намесват съветниците на КГБ. Оставят го като подсъдим, за да не изгори пред другите и така започва вторият етап на неговата агентурна кариера вече при руснаците. 

Версията е възможно, заради негови връзки и позиции, изразени по време на Прехода. Поведението на самия Доган е до такава степен хлъзгаво, че трудно може да се установи истината.

Тази негова хлъзгавост личи по време на престоя му в Пазарджишкия затвор от където е освободен на 22 декември 1989 г. изблиците на емоционалност и хладнокръвни действия се редуват непрекъснато. Около 70 страници за него се съхраняват в затворническата управа. От тях, за разлика от досието му, което е публично, епизодично виждат бял свят някои сведения.

Има един документ - секретно информационно съобщение на отдел „Затвори” – сектор „Оперативен” ДС от 6 септември 1989 г. до началника на Централно информационно-организационно управление (ЦИОУ) – МВР.  В него се цитира Меди Доганов (така се е казвал по това време) който заявява, че

 ВСИЧКИ ЩЕ ВИДЯТ НА КАКВО Е СПОСОБЕН ТОЙ СЛЕД ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЗАТВОРА. ЩЯЛ ДА ЗАМИНЕ ЗА ТУРЦИЯ ИЛИ НЯКОЯ ЗАПАДНА СТРАНА И ДА РАБОТИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ТЪЙ КАТО ИМАЛ ОПИТ ВЪВ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Това сведение ясно показва емоционалните нагласи на Доган

След освобождаването му от затвора става съвсем друго. Бързата политическа кариера, която прави, (докато останалите политически борци ги държат чак до лятото на 1990 г а след това поетапно ги принуждават да напуснат страната), показват, че над него е има нов контрол, с който той по една или друга причина се съобразява. Макар че продължава да проявява брутална невъздържаност и като лидер.

Няколко са ключовите емоционални изрази, подчертаващи тази несигурност и непредвидимост в поведението на Доган:

Един от тях е „Депесарският шут” през есента на 1992 г. Той стана една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). Повечето изследователи приключват заключенията си дотук по една или друга причина. Но истината е по-различна. Доган се чувства комфортно в правителството на СДС, иска то само да бъде коригирано, не да бъде свалено. И дава знаци в тази посока – неговият татарски нюх и хитрост са пресметнали, че в следващо правителство- каквото вече е знаел, че ще има, и няма да се стигне до избори, както са се надявали сините - той няма да има това влияние -  то ще бъде изцяло диктувано от Генералите, кръгът на Любен Гоцев, определящ политиката на Прехода до тяхната смърт. А Доган и партията му са тяхна рожба и той е трябвало да се съобразява с тях. За съжаление, Филип Димитров е бил изцяло под влиянието на Иван Костов, който всъщност го е накарал да поиска вот на доверие за правителството. А Доган е искал той да го отмени, защото в противен случай е трябвало да се съобрази със сценария на манипулаторите и да свали правителството.

В този малко известен исторически епизод ясно си личи двойствеността на Доган

Нека припомним и как в началото на прехода Доган се заканваше да забрани БКП=БСП, но в последствие се превърна в балансьор и партньор на БСП в няколко правителства 

С материалното забогатяване емоциите му стават все по невъздържани: „всяка партия си има обръч от фирми” и не депутатите, а той разпределя „порциите на финансирането в държавата”. 

А когато през 2008 се появяват снимки на неговата луксозна яхта, той е нагло ясен: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния... Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам."

ТОЧНО ТУК Е ДОБРЕ ДА ОТБЕЛЕЖИМ ЧЕ АХМЕД ДОГАН ЕДВА ЛИ БИ ДОСТИГНАЛ В ИЗЯВИТЕ СИ ДО ТАКОВА САМОЗАБРАВЯНЕ, АКО НЕГОВОТО ДОСИЕ БЕ РАЗКРИТО

По тази тема над него винаги е имало чадър от неговите създатели: 

преди Десети ноември да бъде тяхно оръжие срещу враговете на Партията и социалистическия строй, а след Десети ноември - инструмент за манипулиране на Прехода.

Има многобройни доказателства, особено през годините, след смъртта на ген. Гоцев и близките му от митичния кръг „Монтерей“, (по името на ресторанта, в който те ежеседмично се събираха), че още първият опит да бъде демитологизиран  Доган е бил пресечен подобаващо, така че да се възцари мълчание по тази тема.

Бившият зам.-директор на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков през 1991 г. заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Тогава бе първата възможност Доган да си признае или опровергае. Той си замълча. Междувременно полк. Райков осигури достъп на следствието до секретни документи за убийството на писателя на Георги Марков. Стана неудобен за диригентите на започналия преход и заплашен с физическо унищожение беше принуден да напусне България и да остане да живее в чужбина.

По подобен начин, за да не се пречкат по предначертания път на Доган като лидер на ДПС биват натирени и по-известните политически затворници сред българските турци. Първо, тях ги освобождават от затворите чак през лятото на 1990 г. , за да се попречи да се включат партията и оспорват лидерството. Голяма част от тях също напускат България и се установяват в съседна Турция. А тези, които се връщат или остават биват оставени в забрава.

Като агент на ДС Ахмед Доган е разкрит и от няколко комисии, създадени, за да бъдат публично оповестени имената на работилите в полза на режима лица. Официално Доган е оповестен през 1997 г от комисията „Бонев“. През 2001 г. името му присъства и в решенията на комисията „Андреев“.  Не можеше да има обаче публичен достъп до досието му и на останалите оповестени агенти. 

Доган реагира гневно:

„Докато днешните управници ходеха наведени по времето на Живков, сега аз трябва да доказвам, че не съм доносник и предател и че съм създал нелегална организация срещу комунистическия режим под носа на ДС, която няма аналог в Европа", казва той 17 януари 2001 г. 

От днешна гледна точка не е трудно да се забележи какво е излъгал в това си изказване.

Неслучайно през 2002 г. ДПС пък гласува отмяната на закона за досиетата заедно с НДСВ и БСП.

През 2006 г., настъпва нов обрат, изцяло дирижиран от Доган. След поредния скандал с оповестяването на досиета на журналисти от тогавашния вътрешен министър Румен Петков и въпреки предварителните уговорки с партньорите от БСП и НДСВ, да не се ревизира отмяната за достъпа за документите на ДС, Доган лично нарежда на своите да гласуват за приемането на закона, такъв какъвто е и досега. Според очевидци решението му било емоционално: вадели се досиета избирателно, предимно на хора, свързани с движението, затова трябвало да се извадят на всички и те да са публични.

От една страна този емоционален изблик на лидера може да се приеме като демонстрация на сила, че той е човекът който накланя везните в една или друга посока. Но от друга страна -. това е потвърждение на опасните бесове, които Доган носи със себе си. И които тъмни сили, го обземат и биха имали разрушителни последствия. Това са имали предвид и водещите му офицери, които са се усъмнили в неговата лоялност, въпреки неговите много бройни клетви за вярност.

Тази негова ИЗМЕНЧИВОСТ И ПОВРАТЛИВОСТ, стигаща до опасни крайности, трябва да се имат пред вид и днес, особено когато Прокуратурата разследва сведения, в които се твърди, а някои дори са документирани с видеозапис, че той е замесен в подготовката на нечие убийство. 

Все още неразгаданата смърт на неговия сътрудник Ахмед Емин е знак, че в Сараите, които той обитаваше могат да крият и други мрачни тайни.

Опитът за атентат на 9 януари 2013 година по време на VIII Национална конференция на ДПС от Октай Енимехмедов също не е достатъчно изяснен. Според омаловажаваща версия той бил инсцениран. Но фактът, че няколко часа по-късно той лично обявява, че се оттегля от поста си и остава само почетен председател, показва че това вероятно е било вид на озаптяване на Доган от манипулаторите на прехода и вкарването му в „правия път“

Разбира се, публичния достъп до досиетата, може да се приеме и като автогол на Доган, тъй като едва ли щяхме да станем свидетели на такива покъртителни подробности от неговото досие, които водят до напускането на партията на неговия на предан човек и бивш съкилийник  Касим Дал. И най-вече да станем свидетели на осеяните с паталогии перипетии, през които минава Доган от обикновен доносник, през ценен кадър на Първо главно управление, политически затворник и борец за права и свободи, до лидер на партия. Неговото досие ни дава представа, както  за него самия, така и за всичко, което близо 35 години е останало в сянка на добре изградения и пазен мит на едноличен лидер на българските турци.

Но това досие ни дава яснота

как трябва да се постъпи днес, за да се заличи един не по-малко мрачен от Възродителния процес период на 35 годишно потъпкване на електората на движението, държането му в крайна бедност, превръщане на потомците в гастарбайтери и противопоставяне на националистическа основа на едни български граждани срещу други. 

Решението на прокуратурата под натиска на ДПС-Ново начало да 

възобнови разследването по Делото за Възродителния процес, но този път да бъде разследвана и ролята на ДС, като бъдат разпитани не само жертвите, но и сътрудниците на бившите тайни служби. 

И не само разследвани, но и осъдени, заради многобройните престъпления, които са извършили помагайки на тоталитарната власт да осъществи репресиите.

Следваща стъпка би трябвало да е 

приемането на Закон за лустрацията по подобие на германския закон, с който бе отстранена бившата тайна служба ЩАЗИ от домогване до публична власт. 

От зората на демокрацията се правят опити, но те винаги са парирани в зародиш, днес е ясно защо. Но сега това може да се осъществи и така да се приключи с Прехода, който доскоро се наричаше криминален, но вече може да се определи и като престъпен. И с прочистването на политическата власт от зависимостите да се върне нормалността и държавата ни тръгне по път, по който отдавна вървят други бивши социалистически страни.