Ахмед Доган може да е най-известният политик сред тях
Ако трябва накратко да се характеризира поведението на Ахмед Доган – то е на моменти импулсивно - поради това е непредвидимо и с опасни последствия.
Въпреки че през годините на сътрудничеството си с ДС, той е демонстрирал преданност до такава степен, че е смятал водещите офицери за негови истински родители и наставници.
Но това е било до един момент, преди влизането му в затвора, когато Първо главно управление започва да се съмнява в неговата лоялност.
Всъщност, предизвикващият голям интерес днес житейски път на Доган като агент на ДС от 10 тома, надхвърлящи 1800 страници само доказва в мрачна степен и обратен знак изгражданият с години мит. Но и от публичното му поведение като политик след 10 ноември личи тази нестабилност, която ДС разкрива, а по-късно се възползва от нея по време на прехода.
Първите сведения под псевдонима „Ангелов“ след вербуването на Ахмед Исмаилов Ахмедов (това името на Доган по паспорт по това време) от ВКР през август 1974 г., са от период когато e войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско. Те са написани интелигентно – с точен език в описание на детайлите и образно представяне на обектите за следене. Това не само впечатлява водещите му офицери, но и ги кара незабавно да организират мероприятия за париране на дейността на вражеските обекти.
Сведенията му са за проявите на турски национализъм. Те съвпадат по време с инвазията на Турция в Кипър. Старите войници са издевателствали на младите, карайки ги да се кълнат, че ще отидат да се бият на страната на турците срещу „гяурите“ гърци. Има сведения за прояви на студенти етнически турци, които разпространявали книги на турски език, открито споделяли намеренията си да избягат в съседната ни страна, както и за развято турско знаме в Шумен по време на националния ни празник, което се оказва слух, но предизвикал ентусиазъм в националистическа посока след войниците в строителното поделение. Агент „Ангелов“ се представя толкова добре, че началникът на отделението на ВКР констатира, че е „с възможности и перспектива да работи по турска линия”. Тази оценка идва след по-малко от година агентурна дейност на Доган. Този негов период приключва с уволнението му от строителните войски през януари 1976 г. след което е прехвърлен в „Разузнавателния отдел“ във Варна. Там е превербуван със ново агентурен псевдоним „Сергей“ и „Сава“. И до 1979 г ДС му помага в следването му – първоначално в Шуменсксия университет , след година там, го прехвърлят в Софийския университет. Той става стипендиант на Първо главно управление, получава значителни за времето си материални средства. Парадоксално е, че опитът му самостоятелно да кандидатства в СУ завършва с двойка на изпита му по история.
След прехвърлянето му от ДС в специалността „Философия“ на Софийския университет Доган демонстрира впечатляващи резултати и амбиции да прави докторантура в Ленинград и до 33 години да стане доктор на философските науки, което личи от приложеното факсимиле на документ с обобщения за агента от служители на ДС
В Първо главно управление имат по различни планове за продължаването на образованието на агента и бъдещото му развитие. Те са като 1. Като нелегал във вражеска страна. 2 като стипендиант в Ислямски университет като се ползват стипендии дадени от Саудитска арабия и Либия, лично от диктатора Кадафи. Целта е след завършването на образованието си да бъде устроен най-вероятно в Турция, но има опции и за западни страни
Интересно е мероприятието, което от морално гледна точка е нечистоплътно, със заиграването с агентката „Дора“ Целта е проиграването на вариант за оженването на агента за жена, която има възможности да се изсели в Турция и агентът да започне съвсем легален на пръв поглед живот. Проиграват се и други възможности – чрез сестра на хазяйката му, която живее във Франция да бъде внедрен там. И хладнокръвни, написани с хербарийна точност взаимоотношения с жена, която се наблюдава, за да му стане евентуална съпруга. Той самият описва с големи подробности различните подходи, с които, казано жаргонно „сваля“ обектите – било само на желание, било с други контролирани и препоръчани от ДС цели.
В досието има много донесения за студенти, преподаватели и учени. Агент „Сава“ е толкова напред в изграждането си, като минава през куп насрещни проверки, няколко провокации с подхвърлени писма, редица подслушвателни мероприятия, че върхушката на разузнавателната ни служба обсъжда различни варианти за внедряване не само в Турция, но и в Берлин и Лондон.
Емоционалният срив на Доган настъпва след като започва Възродителния процес с поголовна смяна на имената в края на 1984 и началото на 1985 г. Агент „Сава“ не е против смяната на имената, той има редица анализи за това как да бъдат приобщени българските турци. Той обаче изненадва ДС като се обявява против начина на извършването на този процес. При това до такава степен, че ДС започва да губи доверие в него. А той самият се опълчва и започва да организира структури на съпротива.
Според някои изследователи цялата операция с новото поприще на бунтар на Доган, залавянето му, престоят в затвора, гладните му стачки, декларациите изнесени тайно и прочетени на международни форуми било организирано и инсценирано от ДС, за да се създаде ореол на борец за периода след падането на комунизма.
Дисидентът политически затворник Петър Бояджиев включва в тази версия и КГБ. Според първият проблем за развитието на Доган като разузнавач в средата на 80 г. се оказва невъзможността да усвоява чужди езици, което дразни водещите му офицери. Отношението на ДС става враждебно, когато той посещава турското консулство в Пловдив. Но от Шесто управление го засичат и информират Първо главно - като са мислели, че е изпратен със задача. Междувременно друг агент засича и контакти на Доган с турци от родния му край, които са разпространявали позиви. В крайна сметка, решават да го задържат. Той се изплашва много и още в първите два часа предава една дузина турци от тези за които знае, че са разпространявали позивите, твърди Бояджиев.
В последвалото сложно следствие се намесват съветниците на КГБ. Оставят го като подсъдим, за да не изгори пред другите и така започва вторият етап на неговата агентурна кариера вече при руснаците.
Версията е възможно, заради негови връзки и позиции, изразени по време на Прехода. Поведението на самия Доган е до такава степен хлъзгаво, че трудно може да се установи истината.
Тази негова хлъзгавост личи по време на престоя му в Пазарджишкия затвор от където е освободен на 22 декември 1989 г. изблиците на емоционалност и хладнокръвни действия се редуват непрекъснато. Около 70 страници за него се съхраняват в затворническата управа. От тях, за разлика от досието му, което е публично, епизодично виждат бял свят някои сведения.
Има един документ - секретно информационно съобщение на отдел „Затвори” – сектор „Оперативен” ДС от 6 септември 1989 г. до началника на Централно информационно-организационно управление (ЦИОУ) – МВР. В него се цитира Меди Доганов (така се е казвал по това време) който заявява, че
ВСИЧКИ ЩЕ ВИДЯТ НА КАКВО Е СПОСОБЕН ТОЙ СЛЕД ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЗАТВОРА. ЩЯЛ ДА ЗАМИНЕ ЗА ТУРЦИЯ ИЛИ НЯКОЯ ЗАПАДНА СТРАНА И ДА РАБОТИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ТЪЙ КАТО ИМАЛ ОПИТ ВЪВ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ
Това сведение ясно показва емоционалните нагласи на Доган
След освобождаването му от затвора става съвсем друго. Бързата политическа кариера, която прави, (докато останалите политически борци ги държат чак до лятото на 1990 г а след това поетапно ги принуждават да напуснат страната), показват, че над него е има нов контрол, с който той по една или друга причина се съобразява. Макар че продължава да проявява брутална невъздържаност и като лидер.
Няколко са ключовите емоционални изрази, подчертаващи тази несигурност и непредвидимост в поведението на Доган:
Един от тях е „Депесарският шут” през есента на 1992 г. Той стана една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). Повечето изследователи приключват заключенията си дотук по една или друга причина. Но истината е по-различна. Доган се чувства комфортно в правителството на СДС, иска то само да бъде коригирано, не да бъде свалено. И дава знаци в тази посока – неговият татарски нюх и хитрост са пресметнали, че в следващо правителство- каквото вече е знаел, че ще има, и няма да се стигне до избори, както са се надявали сините - той няма да има това влияние - то ще бъде изцяло диктувано от Генералите, кръгът на Любен Гоцев, определящ политиката на Прехода до тяхната смърт. А Доган и партията му са тяхна рожба и той е трябвало да се съобразява с тях. За съжаление, Филип Димитров е бил изцяло под влиянието на Иван Костов, който всъщност го е накарал да поиска вот на доверие за правителството. А Доган е искал той да го отмени, защото в противен случай е трябвало да се съобрази със сценария на манипулаторите и да свали правителството.
В този малко известен исторически епизод ясно си личи двойствеността на Доган
Нека припомним и как в началото на прехода Доган се заканваше да забрани БКП=БСП, но в последствие се превърна в балансьор и партньор на БСП в няколко правителства
С материалното забогатяване емоциите му стават все по невъздържани: „всяка партия си има обръч от фирми” и не депутатите, а той разпределя „порциите на финансирането в държавата”.
А когато през 2008 се появяват снимки на неговата луксозна яхта, той е нагло ясен: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния... Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам."
ТОЧНО ТУК Е ДОБРЕ ДА ОТБЕЛЕЖИМ ЧЕ АХМЕД ДОГАН ЕДВА ЛИ БИ ДОСТИГНАЛ В ИЗЯВИТЕ СИ ДО ТАКОВА САМОЗАБРАВЯНЕ, АКО НЕГОВОТО ДОСИЕ БЕ РАЗКРИТО
По тази тема над него винаги е имало чадър от неговите създатели:
преди Десети ноември да бъде тяхно оръжие срещу враговете на Партията и социалистическия строй, а след Десети ноември - инструмент за манипулиране на Прехода.
Има многобройни доказателства, особено през годините, след смъртта на ген. Гоцев и близките му от митичния кръг „Монтерей“, (по името на ресторанта, в който те ежеседмично се събираха), че още първият опит да бъде демитологизиран Доган е бил пресечен подобаващо, така че да се възцари мълчание по тази тема.
Бившият зам.-директор на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков през 1991 г. заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Тогава бе първата възможност Доган да си признае или опровергае. Той си замълча. Междувременно полк. Райков осигури достъп на следствието до секретни документи за убийството на писателя на Георги Марков. Стана неудобен за диригентите на започналия преход и заплашен с физическо унищожение беше принуден да напусне България и да остане да живее в чужбина.
По подобен начин, за да не се пречкат по предначертания път на Доган като лидер на ДПС биват натирени и по-известните политически затворници сред българските турци. Първо, тях ги освобождават от затворите чак през лятото на 1990 г. , за да се попречи да се включат партията и оспорват лидерството. Голяма част от тях също напускат България и се установяват в съседна Турция. А тези, които се връщат или остават биват оставени в забрава.
Като агент на ДС Ахмед Доган е разкрит и от няколко комисии, създадени, за да бъдат публично оповестени имената на работилите в полза на режима лица. Официално Доган е оповестен през 1997 г от комисията „Бонев“. През 2001 г. името му присъства и в решенията на комисията „Андреев“. Не можеше да има обаче публичен достъп до досието му и на останалите оповестени агенти.
Доган реагира гневно:
„Докато днешните управници ходеха наведени по времето на Живков, сега аз трябва да доказвам, че не съм доносник и предател и че съм създал нелегална организация срещу комунистическия режим под носа на ДС, която няма аналог в Европа", казва той 17 януари 2001 г.
От днешна гледна точка не е трудно да се забележи какво е излъгал в това си изказване.
Неслучайно през 2002 г. ДПС пък гласува отмяната на закона за досиетата заедно с НДСВ и БСП.
През 2006 г., настъпва нов обрат, изцяло дирижиран от Доган. След поредния скандал с оповестяването на досиета на журналисти от тогавашния вътрешен министър Румен Петков и въпреки предварителните уговорки с партньорите от БСП и НДСВ, да не се ревизира отмяната за достъпа за документите на ДС, Доган лично нарежда на своите да гласуват за приемането на закона, такъв какъвто е и досега. Според очевидци решението му било емоционално: вадели се досиета избирателно, предимно на хора, свързани с движението, затова трябвало да се извадят на всички и те да са публични.
От една страна този емоционален изблик на лидера може да се приеме като демонстрация на сила, че той е човекът който накланя везните в една или друга посока. Но от друга страна -. това е потвърждение на опасните бесове, които Доган носи със себе си. И които тъмни сили, го обземат и биха имали разрушителни последствия. Това са имали предвид и водещите му офицери, които са се усъмнили в неговата лоялност, въпреки неговите много бройни клетви за вярност.
Тази негова ИЗМЕНЧИВОСТ И ПОВРАТЛИВОСТ, стигаща до опасни крайности, трябва да се имат пред вид и днес, особено когато Прокуратурата разследва сведения, в които се твърди, а някои дори са документирани с видеозапис, че той е замесен в подготовката на нечие убийство.
Все още неразгаданата смърт на неговия сътрудник Ахмед Емин е знак, че в Сараите, които той обитаваше могат да крият и други мрачни тайни.
Опитът за атентат на 9 януари 2013 година по време на VIII Национална конференция на ДПС от Октай Енимехмедов също не е достатъчно изяснен. Според омаловажаваща версия той бил инсцениран. Но фактът, че няколко часа по-късно той лично обявява, че се оттегля от поста си и остава само почетен председател, показва че това вероятно е било вид на озаптяване на Доган от манипулаторите на прехода и вкарването му в „правия път“
Разбира се, публичния достъп до досиетата, може да се приеме и като автогол на Доган, тъй като едва ли щяхме да станем свидетели на такива покъртителни подробности от неговото досие, които водят до напускането на партията на неговия на предан човек и бивш съкилийник Касим Дал. И най-вече да станем свидетели на осеяните с паталогии перипетии, през които минава Доган от обикновен доносник, през ценен кадър на Първо главно управление, политически затворник и борец за права и свободи, до лидер на партия. Неговото досие ни дава представа, както за него самия, така и за всичко, което близо 35 години е останало в сянка на добре изградения и пазен мит на едноличен лидер на българските турци.
Но това досие ни дава яснота
как трябва да се постъпи днес, за да се заличи един не по-малко мрачен от Възродителния процес период на 35 годишно потъпкване на електората на движението, държането му в крайна бедност, превръщане на потомците в гастарбайтери и противопоставяне на националистическа основа на едни български граждани срещу други.
Решението на прокуратурата под натиска на ДПС-Ново начало да
възобнови разследването по Делото за Възродителния процес, но този път да бъде разследвана и ролята на ДС, като бъдат разпитани не само жертвите, но и сътрудниците на бившите тайни служби.
И не само разследвани, но и осъдени, заради многобройните престъпления, които са извършили помагайки на тоталитарната власт да осъществи репресиите.
Следваща стъпка би трябвало да е
приемането на Закон за лустрацията по подобие на германския закон, с който бе отстранена бившата тайна служба ЩАЗИ от домогване до публична власт.
От зората на демокрацията се правят опити, но те винаги са парирани в зародиш, днес е ясно защо. Но сега това може да се осъществи и така да се приключи с Прехода, който доскоро се наричаше криминален, но вече може да се определи и като престъпен. И с прочистването на политическата власт от зависимостите да се върне нормалността и държавата ни тръгне по път, по който отдавна вървят други бивши социалистически страни.
