Нов месия може и да не дойде, но въвеждането на гръцката изборна система може да ни даде шанс за трайно правителство.
Рeваншизмът и изненадващите мераци на повечето партии да съставят правителство с техен мандат обезсмислят заявеното намерение на спечeлилата изборите ГЕРБ-СДС да състави правителство и наклоняват везните към поредните избори. Според първите проучвания налице е недоволство от изборните резултати, има желание за провеждането на нови, но все още надделяват тези, които не могат да преценят или клонят към съставянето на редовно правителство.
Само че не избирателите решават, а политиците, които в парламента са се хванали гуша за гуша.
В навечерието на връчването на първия мандат, посланията на лидера на победилата партия Бойко Борисов стават все по песимистични. Пропорционално на това главният опонент от ППДБ става все по агресивен в реваншистките си амбиции.
Прогнозата за поредна патова ситуация, продължаващ срив на партиите и опасно намаляваща избирателна активност, поне видимо не смущава политиците в пленарната зала.
Въвеждането на гръцката изборна система на бонус за победителя даваща възможност за самостоятелно управление може и да е шанс за излизане от безпътицата.
Но тестването и засега само в медийното пространство предизвика бурно недоволство сред срутилата се ППДБ и малките партии. Според тях въвеждането на тази изборна система щяла да увековечи властта ГЕРБ-СДС...
На роптаещите изобщо не им минава през ум, че биха могли те да станат първа политическа сила. А и няма стремеж да са. И са абсолютно прави. Те безвъзвратно губят доверието на намаляващите избиратели. Електоратът не проявява ентусиазъм да открие и нов месия – появяват се партии хомункулуси, които нямат бъдеще.
Обсебени от маниите си за величие, най-вече поради облажването от властта, провалилите се не искат да повярват в затихващите си функции и действат на принципа “не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”. Не осъзнават, че целта на изборите е да има редовен кабинет, а депутатите да работят в полза на народа, както са се заклели при встъпването си в пленарната зала.
А какво да кажем за разходите за провеждането на толкова много избори. Само от 2021 година до днес са похарчени повече от един милиард лева на данъкоплатците.
Непродуктивна е и мантрата “Пеевски”. Той е обявен за главен виновник за всички случили се и бъдещи беди през последните години на безвремие. От зората на демокрацията Ахмед Доган и ДПС бяха използвани за създаване на етническо противопоставяне. Днес, макар и не толкова явно започва да се развява заплахата “какво би станало, ако на следващите избори движението стане първа политическа сила?”
Нека кажем направо – това ще гарантира преди всичко проевропейската и пронатовска ориентация на страната. Не че и сега не са гаранти, както се вижда от последователната подкрепа на Евросъюза и Алианса
Всъщност, търсенето на враг не е новина, това показва опит за оцеляване на партийната върхушка в другите партии, разтърсени от недоволството на техните избиратели. Първо, те не разбират, че промяната трябва да настъпи с прочистването на собствените редици от провалилите се. И второ, изобщо не схващат, че не рушенето и ваденето на “скелети от гардероба”, а подкрепата и участиeто в едно експертно правителство ще е далеч по-добре за тях. ДПС не им е виновно, че пиха кафе в скута на лидера им, а техният министър-председател нима е забравил как се молеше на Пеевски и бягаше от обкръжилите Министерския съвет миньори от “Мариците”. А днес са извадили кофата с катрана. Това политическо поведение води единствено към тяхната забрава.
Разбира се, все още не е късно да има редовно правителство. Успокоението на новите депутати, че си има служебно, а и те са си в парламента (най-малко докато Конституционният съд не се произнесе дали промените в основния закон са несъстоятелни) и ще могат до следващите избори да въртят игричките си, е измамно. Не за друго, а защото персоналните последствия за тях ще са непоправими. Парадоксът е, че до такава степен са обсебени от собствените си бесове, че проглеждането към реалността е невъзможно.
Рушенето на държавността ще продължи, независимо от сметките, че това би било добре за един нов месия, за какъвто се говори достатъчно дълго и се споменава президента като такъв, че вероятно и той самият да разбира, че това ще е поредната динена кора, на която ще го подхлъзнат всички по един или друг начин отхвърлени, но разчитащи той да ги върне в играта.
Така че най-доброто решение е смиряването и търсенето на обединение в името на добруването на хората. Всички други сметки ще излязат криви, както се вижда от поредицата неуспешни опити за управление. В народопсихологията ни има многобройни случаи на прекалена, дори продължителна робска търпимост, но в крайна сметка, хитреците са свършвали винаги като бирникът в блатото от небезизвестния разказ на Елин Пелин. Днес дори няма нужда от Андрешко, който да вкара каруцата в блатото. Днешните политици сами са тръгнали към него.
