ПАК ЛИ ИЗБОРИ!?

Нов месия може и да не дойде, но въвеждането на гръцката изборна система може да ни даде шанс за трайно правителство.

Рeваншизмът и изненадващите мераци на повечето партии да съставят правителство с техен мандат обезсмислят заявеното намерение на спечeлилата изборите ГЕРБ-СДС да състави правителство и наклоняват везните към поредните избори. Според първите проучвания налице е недоволство от изборните резултати, има желание за провеждането на нови, но все още надделяват тези, които не могат да преценят или клонят към съставянето на редовно правителство. 

Само че не избирателите решават, а политиците, които в парламента са се хванали гуша за гуша. 

В навечерието на връчването на първия мандат, посланията на лидера на победилата партия Бойко Борисов стават все по песимистични. Пропорционално на това главният опонент от ППДБ става все по агресивен в реваншистките си амбиции. 

Прогнозата за поредна патова ситуация, продължаващ срив на партиите и опасно намаляваща избирателна активност, поне видимо не смущава политиците в пленарната зала. 

Въвеждането на гръцката изборна система на бонус за победителя даваща възможност за самостоятелно управление може и да е шанс за излизане от безпътицата.

Но тестването и засега само в медийното пространство предизвика бурно недоволство сред срутилата се ППДБ и малките партии. Според тях въвеждането на тази изборна система щяла да увековечи властта ГЕРБ-СДС... 

На роптаещите изобщо не им минава през ум, че биха могли те да станат първа политическа сила. А и няма стремеж да са. И са абсолютно прави. Те безвъзвратно губят доверието на намаляващите избиратели. Електоратът не проявява ентусиазъм да открие и нов месия – появяват се партии хомункулуси, които нямат бъдеще. 

Обсебени от маниите си за величие, най-вече поради облажването от властта, провалилите се не искат да повярват в затихващите си функции и действат на принципа “не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”. Не осъзнават, че целта на изборите е да има редовен кабинет, а депутатите да работят в полза на народа, както са се заклели при встъпването си в пленарната зала.

А какво да кажем за разходите за провеждането на толкова много избори. Само от 2021 година до днес са похарчени повече от един милиард лева на данъкоплатците.

Непродуктивна е и мантрата “Пеевски”. Той е обявен за главен виновник за всички случили се и бъдещи беди през последните години на безвремие. От зората на демокрацията Ахмед Доган и ДПС бяха използвани за създаване на етническо противопоставяне. Днес, макар и не толкова явно започва да се развява заплахата “какво би станало, ако на следващите избори движението стане първа политическа сила?” 

Нека кажем направо – това ще гарантира преди всичко проевропейската и пронатовска ориентация на страната. Не че и сега не са гаранти, както се вижда от последователната подкрепа на Евросъюза и Алианса

Всъщност, търсенето на враг не е новина, това показва опит за оцеляване на партийната върхушка в другите партии, разтърсени от недоволството на техните избиратели. Първо, те не разбират, че промяната трябва да настъпи с прочистването на собствените редици от провалилите се. И второ, изобщо не схващат, че не рушенето и ваденето на “скелети от гардероба”, а подкрепата и участиeто в едно експертно правителство ще е далеч по-добре за тях. ДПС не им е виновно, че пиха кафе в скута на лидера им, а техният министър-председател нима е забравил как се молеше на Пеевски и бягаше от обкръжилите Министерския съвет миньори от “Мариците”. А днес са извадили кофата с катрана. Това политическо поведение води единствено към тяхната забрава.

Разбира се, все още не е късно да има редовно правителство. Успокоението на новите депутати, че си има служебно, а и те са си в парламента (най-малко докато Конституционният съд не се произнесе дали промените в основния закон са несъстоятелни) и ще могат до следващите избори да въртят игричките си, е измамно. Не за друго, а защото персоналните последствия за тях ще са непоправими. Парадоксът е, че до такава степен са обсебени от собствените си бесове, че проглеждането към реалността е невъзможно. 

Рушенето на държавността ще продължи, независимо от сметките, че това би било добре за един нов месия, за какъвто се говори достатъчно дълго и се споменава президента като такъв, че вероятно и той самият да разбира, че това ще е поредната динена кора, на която ще го подхлъзнат всички по един или друг начин отхвърлени, но разчитащи той да ги върне в играта.

Така че най-доброто решение е смиряването и търсенето на обединение в името на добруването на хората. Всички други сметки ще излязат криви, както се вижда от поредицата неуспешни опити за управление. В народопсихологията ни има многобройни случаи на прекалена, дори продължителна робска търпимост, но в крайна сметка, хитреците са свършвали винаги като бирникът в блатото от небезизвестния разказ на Елин Пелин. Днес дори няма нужда от Андрешко, който да вкара каруцата в блатото. Днешните политици сами са тръгнали към него.

СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО БЕЗ ШИКАЛКАВЕНЕ

Лесно е да се даде заявка с леко ултимативен тон, че ГЕРБ-СДС са готови да преговарят за съставянето кабинет,  ако не им се оспорва премиерския пост и министрите на външните работи и на отбраната.

Но има няколко нелицеприятни новини от изборния резултат, с които победителите трябва да се съобразяват.

Първата е, че веднъж проиграният номер с преговорен екип, (с който беше провалена “сглобката” и пратени на избори ППДБ), иронизиран като “контактьорки” от лидера на “Величие” и отказан, може да спъне преговорите. 

Втората новина е, че пропутинските “Възраждане”, БСП и “Величие” имат повече на брой депутати от победителите. 

Третата следва от втората - засилващият  се агресивен тон на президента, подсилен от разширяващата се ниша за недоволни българи, търсещи силната ръка, допълнително налива масло в огъня. 

Нека подчертаем, че ГЕРБ-СДС загубиха близо 100000 от избирателите си. Евентуланият им провал да съставят правителство и отиването на нови избори може да застраши пряко проевропейското и проатлантическо бъдеще на страната. 

 На този фон най-малко знечение имат “реваншистките” амбиции на разпадащите се ППДБ. Опитите да бъдат реанимирани  като говорители на Алианса е отдавна пробита опорка. Особено смешни са воплите на техните адепти, че ГЕРБ-СДС задкулисно ги молел да влязат в управлението. Може конспиративно да се разчита на повратливостта лидера на ГЕРБ-СДС. Но алчността и желанието на някои шарлатани от ПП да ползват облагите на властта като за последно, може да доведе до бруталното им отстраняване от своите. Така че от прагматична гледна точка едва ли някой ще се върже да реанимира едно фалирало търговско дружество, каквото всъщност бяха ППДБ 

Затова нека се върнем към възможностите на победителите. 

Нашите съюзници искат не само да сме лоялен член на НАТО, да отстояваме демократичните принципи, но и да сме ярък противник на Москва. Колкото и да е изчистил образа си чрез “сглобката”, действията на Борисов се следят внимателно, не толкова заради висящите обвинения в корупция, а най-вече заради участието му в руските енергийни проекти, заобиколили Украйна и улеснили московската агресия.

В момента, с убедителното си представяне на изборите, основният гарант за геополитическата ориентация на страната ни това е ДПС, които със своите непостигани досега 47 депутати и втора позиция като изборен резултат, се превърнаха в незаобиколим фактор. Движението не се притеснява от нови избори наесен, най-малкото заради неразгърнатия потенциал от близо 100 хиляди гласа – 50000 от отишлите да “берат череши” в съседна Гърция, както се пошегува многозначително един от анализаторите и още 50000 хиляди от чужбина, които не бяха добре организирани за приключилите избори.

Шансът обаче не е в новите избори, а в умението да бъде съставено правителство, което да не създава проблеми, а да решава затлачените през трите години на несигурност задачи и европроекти. Един добър пример е служебният кабинет на Димитър Главчев. За пръв път ги нямаше дежурните следизборни скандали, правителството даде ход на детската болница, полетя с пациенти медицинския хеликоптер, страната ни бе добре представена на международни форуми. Друг подобен кабинет би бил да се представят експерти от неосъществилия се кабинет на хирурга Николай Габровски. В още един неслучил се кабинет на ИТН имаше качествени предложения за министри като на Ради Найденов и Гроздан Караджов. Има фигури от царските правителства като Николай Василев, които съсипаха от критики заробващата икономическа политика на Асен Василев. Но нека не ги изброяваме всички – листата с доказали се специалисти е дълга. Тя може да донесе гражданска подкрепа дори от партии като Синя България, които не влязоха в парламента, както и от отделни депутати на други формации, влезли в парламента. 

Важно е обаче това правителство да е с осигурено трайно мнозинство в парламента.

Казано в прав текст – да не се разчита на започналия разпад на ППДБ и евентуално на други формации, от които могат излязат независими депутати 

Освен пронатовската и проевропейска ориентация на правителството, най-същественото е лицата на министрите, начело с премиера да будят доверие в обществото. И с действияята си да демонстрират загриженост за живота на нашите сънародници.

Очаквано, още от сега дежурните прогностици се опитват да създадат нови интриги, за да прикрият провала си на изборите, че не можаха да “хванат” влизането на “Величие” в парламента. Но врявата, особено идващата от лагера на провалилите се жълтопаветници, едва ли ще трогне тези, които им дадоха възможност “сглобката” да бъде спасена. Но, както във всичко останало, безмерната им алчност, себелюбие и пренебрежение към тези, които им гласуваха доверие, ги провали. 

Не на последно място нека предупредим, че шикалкавенето и бавенето на топката

не е полезно за тези, които имат намерение да управляват. Колкото по-бързо бъде представено приемливо за обществото правителство, толкова по-лесно ще е сътрудничеството на подкрепящите го партии в парламента. Ясно е, че Шенген и Еврозоната са ключови приоритети. Но всичко, което парламентарно спъваше затлачените милиарди по Плана за възстановяване и развитие, трябва да бъде ударно прието.

Започналото съвместно разминиране на Черно море от Турция, Румъния и България трябва да бъде продължено с гарантирането на търговския морски път. Всъщност тези действия, заедно с разширяването на газовите връзки, са част от сигурността на Балканите.

Изобщо не трябва да се дава възможност да се твърди, че управляващите правят сметки с евентуалното връщане на Тръмп на власт през есента в САЩ и очаквано преориентиране, ако има смяна на геополитическия курс. Единствено защитата на националния интерес и вслушването в гласа на хората би следвало да е в центъра на вниманието на правителството. Няма как получавайки лоши медицински услуги, возейки се на раздрънкани влакове, притискане на земеделските производители с бавенето на евросредства, оставянето на работодателските организации да разиграват всички, грешният път на съдебна реформа действаща на принципа “стани, за да седна”, да бъдат оставени и не бъдат реформирани с енергични действия на новото правителство. Има отворен времеви прозорец за успешни действия и той не бива да се пропуска.