Някои от тях ги чакат доживотни присъди
Идва ли часът на истината!?
Вижда ли се скоропостижният край на 40-тото Народно събрание!?
Няма нужда парламентът да се напада, нито пък депутати да го напускат и да издигат палаткови лагери.
Не са необходими стачки на онеправдани, нито пък има нужда от блокада от такситата.
Днес времената са други.
Достатъчно е избраниците на народа да приемат в промените на Наказателния кодекс предложението на техния колега от ДСБ Нено Димов гласуването с чужди карти да се криминализира.
Той иска шест месеца затвор за гласуване с една карта, а за всяка следваща по още три месеца.
Нека само го приемат.
Ние имаме богат архив.
Един бърз преглед върху него, показва, че някои депутати ще останат в затвора до живот.
Веднага ще услужим на компетентните органи.
След като в Сърбия един вече лежа в затвора, защото гласувал в парламента с картата на друг, а в Полша негов колега получи условна присъда, защо и нашите хубавци да не идат в дранголника.
Откъде накъде избирателите ще бъдат преследвани, като не си платят данъците, а за ковачите на законите да няма наказания.
И още:
"Как да накараме избирателите да изпълняват законите, след като е под въпрос дали нормативните актове са приети с необходимото конституционно мнозинство, понеже депутатите "свирят по картите като на пиано", продължава да разсъждава Димов.
Какво фундаментално откритие!?
Най-после поне един да си признае.
От години пишем, че конституцията се нарушава.
И че повечето нормативни актове са незаконни.
Но кой да чуе.
И сега не вярваме, че ще мине поправката.
Чак толкова не са откачили.
Че да извършат самоубийство.
Истината е, че са избраници на народа, но не са богоизбрани.
Затова законът трябва да е безмилостен към тях.
Но кой да го напише.
И кой да го приеме.
28 ноември 2007
"168 часа"
