Няма повод за радост, диктаторът Кадафи надхитри всички
ОВЧА радост се лее от няколко дни в България.
Сякаш е дошъл рогът на изобилието. Висшият съвет на Либия заменил смъртните присъди на нашите медици с доживотен затвор. Било сключено споразумение със семействата на заразените със спин деца за оттегляне на искането на смъртна присъда. За 400 милиона долара. Близките вече осребрявали чековете. Главният прокурор подготвил документите за задействане на правната спогодба между двете страни.Правителството приготвило три самолета, които тутакси да доведат осъдените в България.
Колко трогателно се разбързаха всички.
А къде бяха през тези 8 години? Какво направиха Иван Костов, Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и сегашните управляващи.
Защо му трябваше на президента Георги Първанов да се прегръща с Кадафи в шатрата му в пустинята?
Няма повод за радост.
Невинните българи всъщност са предадени от управляващите. Сключената сделка означава, че признаваме вината си.
Ще загубим и дълга на Либия към нас от 200 милиона долара, а с изтърваните нефтени концесии - парите стават 1 милиард.
Пак ни наведоха.
Разбира се, че нито животът на медиците, нито животът на обречените деца могат да се измерят с пари.
Нито сестрите, нито децата са виновни.Истинските виновници са други.
А този, който истински празнува, е диктаторът Кадафи.
Усмихва се, защото е надхитрил всички.
Дори и сега все още не е ясно дали медиците ни ще бъдат върнати. Но той вече е взел парите - много повече от този половин милиард, който щедро раздава.Полковникът е измамил и близките на заразените деца. Защото милионът, който всяко семейство получава, е от динари, които не важат никъде другаде по света.Кадафи натри носа и на вътрешната опозиция, която използваше скандала, за да го клати.
Може ли един диктатор да върти всички на пръста си.
Дори само заради тази наглост нашите политици-баламурници трябва да си платят.
Те няма как да изкупят и вината си.
Каквито и всенародни тържества да организират.
18 юли 2007
"168 часа"
