Синият Роналд Рейгън и българската Голда Мейр щели да смажат комунизма в Татовината
ХУБАВО е човек да има пориви.
Колко е просто.
Цял живот си мишкувал. Но един прекрасен ден се събуждаш с просветление.
И с мисия - да се представиш за такъв, какъвто никога не си бил.
Трябваше да стигнедостолепна възраст уважаваният председател на Конституционния съд Неделчо Беронов, за да му светне, че може да е и борец за правдини.
"Всичко, което Богмие дал като сили и възможности, от днес влагам в тази борба и аз ще бъда следващият президент", възкликна непринудено той.
Номинираната за негово вице ЮлианаНиколова бе не по-малко войнствена:
"Не искам нищо в тази държава да минапомня "1984" г. на Оруел. Не искам ни-що да ми напомня за службите. Не искам моите деца да живеят във филма "Бразилия".
Е как девизът на кампанията да не е"Промяна"?
Уви, твърде закъснели послания.
И малко смешни.
Не е морално десните кандидати за "Дондуков" 2 да си пъхат носа там, където не им е работата.
Къде бяха двамата, когато истинските борци срещу режима плащаха с живота си?Любопитно ще е новоизлюпените поборници да разкажат как са саботирали пълната и окончателна победа на комунизма в престижни за соца институции -Арбитражния съд и Института по радиоелектроника.
Какъв "Оруел", каква "Бразилия"?
Какви служби?
Сега единият бил синият Роналд Рейгън, защото и американският президент
също като десния кандидат на 78 години
започнал похода срещукомунизма повреме на втория си мандат.
Юлияна спокойно можело да стане българската Голда Мейр,
както мило пророкува бай Неделчо.
Не бразилска самба, а чалга.
Политическият милиционер Иван Костов, който навремето също се бореше с
комунизма, като промиваше мозъците на
студентите с марксистка политикономия,
им щрака с пръсти.
Но нека се обърнем към любимия им
Оруел:
"Човек, който се опитва да се представи
в добра светлина, вероятно лъже", казва
писателят, смятащ се за демократичен со-
циалист.
Бай Неделчо и Юлиана - прекрасно мюре за победния път на сегашния прези-
дент, отскоро известен и като воевода.
25 август 2006
"168 часа"
петък, 25 август 2006 г.
петък, 18 август 2006 г.
Балада за бъдещия Първи
Голяма измама с еротичен привкус ни се готви наесен
НЯМА нужда Георги Първанов да ходи на нудисткия плаж в Иракли, за да видят българите, че президентът е гол.
Пристрастието му към голотата лъсна още когато обеща, че ще бъде социален президент. Пет години избирателите му си ходиха голии боси.
Вярное,чеПърванов не е сам, защото и други управници много обещаваха, но нищо не свършиха.
Другарите Луканов, Виденов и Костов не успяха да се справят нито с бедността, нито с боклуците, че и досиетата скатаха.
Вместодасвалят маските, те предпочитаха да си спретват политическо пийпшоу и дадърпат конците на изпълнителите задкулисно.
Но както е известно, всяка тайна рано или късно излиза.
Няма скрито-покрито.
И агент Гоце бе даден за обществена консумация.
При това от своите.
По-гол държавен глава едва ли сме виждали.
Агент на Държавна сигурност - президент на Татовината ни.
Как да не кънти от небето жизне радостният смях на бай Тошо.
За да не е сам на тихия фронт, Гоце ще тича с още двама нудисти с конспиративните псевдоними Николай и Иван.
Каква мила компания - Георги Марков, отгледан в дантелени пелени, и Красимир Каракачанов - войвода на войводите.
И това не е всичко.
Бабите на Иракли няма да останат спръст в уста.Може да нееДелчо, може даима нужда от биберон, но той ще е техният кумир. Шеф на Конституционния съд, с добри обноски,
планинар. Има ли другото значение за десния кандидат Неделчо Беронов?
След него само с лампази на голо ще се пъчи ген. Любен Петров. Нови звезди в
левия сектор ще посрещат лунния изгрев
на брега наИракли.
Романтиката на доброто старо време.
Каква радост за изтерзаните от демокрацията червени баби.
Еднапартия и многоинициативни комитети.
Соцеротика.
И за да е всичко точно, беразпространено
следното съобщение:
"В програмата на президента не е включвано и не е осъществявано посещение на Иракли."
Спомняте ли си как в онези щастливи
години се понесе покъртителният слух, че в
София ще дават шведски еротичен филм.
След няколко дни в. "Работническо дело"
излиза с опровержение: Филмът не е швед-
ски, а съветски. Не бил сексуален, а социа-
лен, и не се казва "Баба дала на войника", а
"Балада за войника".
Ей такива избори ни чакат наесен.
18 август 2006
"168 часа "
НЯМА нужда Георги Първанов да ходи на нудисткия плаж в Иракли, за да видят българите, че президентът е гол.
Пристрастието му към голотата лъсна още когато обеща, че ще бъде социален президент. Пет години избирателите му си ходиха голии боси.
Вярное,чеПърванов не е сам, защото и други управници много обещаваха, но нищо не свършиха.
Другарите Луканов, Виденов и Костов не успяха да се справят нито с бедността, нито с боклуците, че и досиетата скатаха.
Вместодасвалят маските, те предпочитаха да си спретват политическо пийпшоу и дадърпат конците на изпълнителите задкулисно.
Но както е известно, всяка тайна рано или късно излиза.
Няма скрито-покрито.
И агент Гоце бе даден за обществена консумация.
При това от своите.
По-гол държавен глава едва ли сме виждали.
Агент на Държавна сигурност - президент на Татовината ни.
Как да не кънти от небето жизне радостният смях на бай Тошо.
За да не е сам на тихия фронт, Гоце ще тича с още двама нудисти с конспиративните псевдоними Николай и Иван.
Каква мила компания - Георги Марков, отгледан в дантелени пелени, и Красимир Каракачанов - войвода на войводите.
И това не е всичко.
Бабите на Иракли няма да останат спръст в уста.Може да нееДелчо, може даима нужда от биберон, но той ще е техният кумир. Шеф на Конституционния съд, с добри обноски,
планинар. Има ли другото значение за десния кандидат Неделчо Беронов?
След него само с лампази на голо ще се пъчи ген. Любен Петров. Нови звезди в
левия сектор ще посрещат лунния изгрев
на брега наИракли.
Романтиката на доброто старо време.
Каква радост за изтерзаните от демокрацията червени баби.
Еднапартия и многоинициативни комитети.
Соцеротика.
И за да е всичко точно, беразпространено
следното съобщение:
"В програмата на президента не е включвано и не е осъществявано посещение на Иракли."
Спомняте ли си как в онези щастливи
години се понесе покъртителният слух, че в
София ще дават шведски еротичен филм.
След няколко дни в. "Работническо дело"
излиза с опровержение: Филмът не е швед-
ски, а съветски. Не бил сексуален, а социа-
лен, и не се казва "Баба дала на войника", а
"Балада за войника".
Ей такива избори ни чакат наесен.
18 август 2006
"168 часа "
четвъртък, 10 август 2006 г.
Той се връща
Палачинката се обърна, социализъма идва
Как да не се изпълва сърцето с трепет, когато човек вижда какви хубави неща стават в родната ни Татовина.
Никой и нищо не са забравени.
Те са вече тук.
И пак са същите.
Най-после загадъчната фраза на Людмила Живкова "мислете за мен като за огън" е разгадана.
Тези, които твърдяха, че само луд човек може да си помисли такова нещо, сега ще осъзнаят колко не са били прави.
Само преди дни с радост научихме, че НДК може отново да носи името на незабравимата Людмила.
Група интелектуалци отправили предложението в открито писмо до културия министър Стефан Данаилов.
"Без Людмила Живкова сега нямаше да има дворец - грандиозен, модерен, уникално архитектурно и културно творение, обясняват естрадната дива Мая Нешкова, писателят Коста Андреев, композиторът Кирил Икономов и др.
Абсолютно са прави.
Толкова години конгресна радост за сини и червени и никаква благодарност към дъщерята на първия партиен и държавен ръководител, която единствено можеше да си позволи такъв проект.
Всъщност няма нищо случайно.
Всичко идва на мястото си.
Палачинката се обръща.
Само един човек все още липсва.
Но и той ще се върне.
Онзи ден уважаваният бизнесмен Иван Тодоров - Доктора го срещна. Бай Тошо бил задрямал, седял на пейка в райската градина. "Другарю Живков, здравейте!", възкликнал радостно Доктора."Здрасти, здрасти - сепнал се Живков - Колко години не съм виждал човек от България. Е как е там, как е. Кой управлява държавата.
- Царят се върна и беше дори премиер - решил да го изненада бизнесменът.
- Кой, Симеончо ли бе!?
- Да, др. Живков.- Цццц. Ми то наше момче, навремето от КГБ-то искаха да му пусна сачма, аз пък реших да го нахраня и ето сега как оправдава доверието ни. А сега кой е премиер?
- Сергей Станишев.
- На Митко Станишев ли момчето бе, хахаха. Дето не го искаха в отряда "Чавдар" щото бил на 16 години, но аз казах на Добри (Джуров) вземи го, няма да сбъркаш. И пак се оказах прав. А други наши има ли?
- Е как да няма, внука на Борис Велчев сега е главен прокурор.
- Хахаха, тоя как го изгоних, ама не съм сбъркал щото човека си взел бележка и вкара челядта в прави път.
- И децата на Пирински (Заяков) и Боков - единият председател на Народното събрание, другият шеф на кабинета на премиера. Ами снахите на др. Иван Пръмов и те са на първи позиции - Уляна е шеф на телевизията а Миглена Кунева ще ни вкарва в Евросъюза.
- Бравос, бравос, знаех си че няма да ме издънят съратниците. А сега какво се случва.
- Ами вашият Бойко ще става президент.
- Кой, онова момче дето ме пазеше до последно ли бе
.- Същият.
- Хахаха, че аз кво правя тука. Я викни Господ, че искам да му наредя нещо.
10 август 2006
Как да не се изпълва сърцето с трепет, когато човек вижда какви хубави неща стават в родната ни Татовина.
Никой и нищо не са забравени.
Те са вече тук.
И пак са същите.
Най-после загадъчната фраза на Людмила Живкова "мислете за мен като за огън" е разгадана.
Тези, които твърдяха, че само луд човек може да си помисли такова нещо, сега ще осъзнаят колко не са били прави.
Само преди дни с радост научихме, че НДК може отново да носи името на незабравимата Людмила.
Група интелектуалци отправили предложението в открито писмо до културия министър Стефан Данаилов.
"Без Людмила Живкова сега нямаше да има дворец - грандиозен, модерен, уникално архитектурно и културно творение, обясняват естрадната дива Мая Нешкова, писателят Коста Андреев, композиторът Кирил Икономов и др.
Абсолютно са прави.
Толкова години конгресна радост за сини и червени и никаква благодарност към дъщерята на първия партиен и държавен ръководител, която единствено можеше да си позволи такъв проект.
Всъщност няма нищо случайно.
Всичко идва на мястото си.
Палачинката се обръща.
Само един човек все още липсва.
Но и той ще се върне.
Онзи ден уважаваният бизнесмен Иван Тодоров - Доктора го срещна. Бай Тошо бил задрямал, седял на пейка в райската градина. "Другарю Живков, здравейте!", възкликнал радостно Доктора."Здрасти, здрасти - сепнал се Живков - Колко години не съм виждал човек от България. Е как е там, как е. Кой управлява държавата.
- Царят се върна и беше дори премиер - решил да го изненада бизнесменът.
- Кой, Симеончо ли бе!?
- Да, др. Живков.- Цццц. Ми то наше момче, навремето от КГБ-то искаха да му пусна сачма, аз пък реших да го нахраня и ето сега как оправдава доверието ни. А сега кой е премиер?
- Сергей Станишев.
- На Митко Станишев ли момчето бе, хахаха. Дето не го искаха в отряда "Чавдар" щото бил на 16 години, но аз казах на Добри (Джуров) вземи го, няма да сбъркаш. И пак се оказах прав. А други наши има ли?
- Е как да няма, внука на Борис Велчев сега е главен прокурор.
- Хахаха, тоя как го изгоних, ама не съм сбъркал щото човека си взел бележка и вкара челядта в прави път.
- И децата на Пирински (Заяков) и Боков - единият председател на Народното събрание, другият шеф на кабинета на премиера. Ами снахите на др. Иван Пръмов и те са на първи позиции - Уляна е шеф на телевизията а Миглена Кунева ще ни вкарва в Евросъюза.
- Бравос, бравос, знаех си че няма да ме издънят съратниците. А сега какво се случва.
- Ами вашият Бойко ще става президент.
- Кой, онова момче дето ме пазеше до последно ли бе
.- Същият.
- Хахаха, че аз кво правя тука. Я викни Господ, че искам да му наредя нещо.
10 август 2006
събота, 5 август 2006 г.
Бай Неделчо май наистина е ослепял.
ЗАЩО един достолепен човек, избран преди години със смайващо парламентарно единодушие за най-висш магистрат, с прекрасно семейство и с добро възпитание, търпи да е дъвка в уститена интригантите.
Сляп ли е, че не вижда какво се случва.
Не е трудно за разгадаване.
Ясно е като бял ден, че на Неделчо
Беронов много му се ще да стане президент.
Как иначе да си обясним продължаващото втора седмица безплодно очакване да бъде номиниран.
Преди Десети ноември едва ли щешеда има подобно намерение. Щеше да си седи в арбитража до пенсия. И през ум нямаше да му мине, че може да го допуснат до висш пост.
Но сега е друго време.
Можеш да станеш от нищо нещо.
Както се случи с мнозина наши държавници.
Защо тъпаците да могат, пък аз не. Някой може да възрази - нали конституционният съд е върхът на сладоледа.
Оказа се, че май не е.
Само2 процента от българите знаят,че съществува такава институция.
И доскоро Беронов го познаваха само най-близките му. И патронът му Иван Костов.
А президента на България го знаят всички.
Че и псевдонимът му Гоце също стана популярен.
Човещина е да завидиш.
Да си на върха, пък да не си известен.
Как няма да предпочетеш "Дондуков" 2 пред кротките разходки до Мусала.
Както е известно, магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Бай Неделчо да не се превръща в магаре
Онзи ден лидерът на новоизлюпеното
БЗНС Стефан Личев изплю камъчето -
ни в клин, ни в ръкав сравни Неделчо с
магаре: "Ако всеки доказва, че неговото
магаре е най-мъжко, нищо няма да ста-
не", образно се изрази той.
Ето в какво искат да превърнат досто-
лепния съдия.
Нека да е ясно - това, че бай Неделчо
се е запънал като магаре на мост и иска
да става президент, не означава, че вече
е магаре. Второ, той е на близо 80 годи-
ни, и трето, дори и да може, едва ли ще
си го мери с Петър Стоянов и с Иван
Костов.
Истината е, че уважаемият магистрат
няма много време за кумене.
Защото на тях не им трябва човек, а
магаре за президент.
Сега е моментът да им бие дузпата.
После ще бъде късно.
След това, както е казал народът, ма-
гарето и на хаджилък да иде, пак мага-
ре ще се върне.
Крайно време е съдията да свири дузпа и да бие шута на десните
5 август 2006
"168 часа"
ЗАЩО един достолепен човек, избран преди години със смайващо парламентарно единодушие за най-висш магистрат, с прекрасно семейство и с добро възпитание, търпи да е дъвка в уститена интригантите.
Сляп ли е, че не вижда какво се случва.
Не е трудно за разгадаване.
Ясно е като бял ден, че на Неделчо
Беронов много му се ще да стане президент.
Как иначе да си обясним продължаващото втора седмица безплодно очакване да бъде номиниран.
Преди Десети ноември едва ли щешеда има подобно намерение. Щеше да си седи в арбитража до пенсия. И през ум нямаше да му мине, че може да го допуснат до висш пост.
Но сега е друго време.
Можеш да станеш от нищо нещо.
Както се случи с мнозина наши държавници.
Защо тъпаците да могат, пък аз не. Някой може да възрази - нали конституционният съд е върхът на сладоледа.
Оказа се, че май не е.
Само2 процента от българите знаят,че съществува такава институция.
И доскоро Беронов го познаваха само най-близките му. И патронът му Иван Костов.
А президента на България го знаят всички.
Че и псевдонимът му Гоце също стана популярен.
Човещина е да завидиш.
Да си на върха, пък да не си известен.
Как няма да предпочетеш "Дондуков" 2 пред кротките разходки до Мусала.
Както е известно, магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Бай Неделчо да не се превръща в магаре
Онзи ден лидерът на новоизлюпеното
БЗНС Стефан Личев изплю камъчето -
ни в клин, ни в ръкав сравни Неделчо с
магаре: "Ако всеки доказва, че неговото
магаре е най-мъжко, нищо няма да ста-
не", образно се изрази той.
Ето в какво искат да превърнат досто-
лепния съдия.
Нека да е ясно - това, че бай Неделчо
се е запънал като магаре на мост и иска
да става президент, не означава, че вече
е магаре. Второ, той е на близо 80 годи-
ни, и трето, дори и да може, едва ли ще
си го мери с Петър Стоянов и с Иван
Костов.
Истината е, че уважаемият магистрат
няма много време за кумене.
Защото на тях не им трябва човек, а
магаре за президент.
Сега е моментът да им бие дузпата.
После ще бъде късно.
След това, както е казал народът, ма-
гарето и на хаджилък да иде, пак мага-
ре ще се върне.
Крайно време е съдията да свири дузпа и да бие шута на десните
5 август 2006
"168 часа"
събота, 22 юли 2006 г.
Снимка за спомен
На “Раковски” 134 скоро може да бъде вдигнато червеното знаме
В СДС пак полудяха.
Готвели вече нов лидер, съобщиха през седмицата видни седесари.
Какво им стана, няма ли кой да ги спре?
Нали уж се отлепиха от дъното.
И се канеха да спечелят президентскитеизбори.
Срамота.
Кой печели избори, като още
отсега се говори как бате Петьо ще трябва да си ходи, ако ги загуби.
Уж вече партията им ще става пълнолетна, а се държат като в детска градина.
Но няма нищо случайно.
Държавна сигурност играе на сигурно.
Как иначе, ако не по втория начин, да спечели нов мандат техният човек с революционнотоиме Гоце.
Как да си обясним защо сините не могат да съберат хора за първия ред, когато правят събрания, а за лидерския пост - навалица от мераклии.
При това всички до един свързани с БКП - двама бивши партийни секретари и двама други със звучните партизански имена Митко Палаузов и ВълкоЧервенков.
Всъщност нищо ново.
След като агенти като "Николай","Момата", "Джуджето", "Огнянов", "Калоян", "Елена", "Антон" плюс една дузина явочници минаха през лидерските постове на СДС, защо на финалната права дане се появят шумкарите и наследниците на героя от Лайпциг.
Не бихме се учудили дори, ако нашумелият русенски бизнесмен Мацола предложи за лидерския пост на СДС Елеонора Николова.
Та нали ръководеният от него комитет "Професионалисти
за просперитет на Русе" навремето я предложи за кмет.
И тя, разбира се, спечели.
Все пак, ако това се случи, на сините
не им остава нищо друго освен да се
снимат за спомен пред лъва на "Раковски" 134.
След което да свалят синьото
знаме и да издигнат червеното.
После да посипят главите си с пепел и да подадат
молби за връщане в червените редици.
На "Позитано" ще проявят разбиране.
Е, може да ги накарат да положат малко
труд да възстановят мавзолея и окачат
рубинената петолъчка на самотно стър-
чащия връх на партийния дом.
Едва ли доскорошните скачачи по ми-
тингите ще имат нещо против.
Дори облекчено ще въздъхнат.
Вече няма да се оправдават защо са работели като по-
литически милиционери и коя партийна
ядка са ръководели жените им.
И всичко ще си дойде на мястото.
Един народ, една държава, една партия.
22 юли 2006
"168 часа"
22 юли 2006
"168 часа"
В СДС пак полудяха.
Готвели вече нов лидер, съобщиха през седмицата видни седесари.
Какво им стана, няма ли кой да ги спре?
Нали уж се отлепиха от дъното.
И се канеха да спечелят президентскитеизбори.
Срамота.
Кой печели избори, като още
отсега се говори как бате Петьо ще трябва да си ходи, ако ги загуби.
Уж вече партията им ще става пълнолетна, а се държат като в детска градина.
Но няма нищо случайно.
Държавна сигурност играе на сигурно.
Как иначе, ако не по втория начин, да спечели нов мандат техният човек с революционнотоиме Гоце.
Как да си обясним защо сините не могат да съберат хора за първия ред, когато правят събрания, а за лидерския пост - навалица от мераклии.
При това всички до един свързани с БКП - двама бивши партийни секретари и двама други със звучните партизански имена Митко Палаузов и ВълкоЧервенков.
Всъщност нищо ново.
След като агенти като "Николай","Момата", "Джуджето", "Огнянов", "Калоян", "Елена", "Антон" плюс една дузина явочници минаха през лидерските постове на СДС, защо на финалната права дане се появят шумкарите и наследниците на героя от Лайпциг.
Не бихме се учудили дори, ако нашумелият русенски бизнесмен Мацола предложи за лидерския пост на СДС Елеонора Николова.
Та нали ръководеният от него комитет "Професионалисти
за просперитет на Русе" навремето я предложи за кмет.
И тя, разбира се, спечели.
Все пак, ако това се случи, на сините
не им остава нищо друго освен да се
снимат за спомен пред лъва на "Раковски" 134.
След което да свалят синьото
знаме и да издигнат червеното.
После да посипят главите си с пепел и да подадат
молби за връщане в червените редици.
На "Позитано" ще проявят разбиране.
Е, може да ги накарат да положат малко
труд да възстановят мавзолея и окачат
рубинената петолъчка на самотно стър-
чащия връх на партийния дом.
Едва ли доскорошните скачачи по ми-
тингите ще имат нещо против.
Дори облекчено ще въздъхнат.
Вече няма да се оправдават защо са работели като по-
литически милиционери и коя партийна
ядка са ръководели жените им.
И всичко ще си дойде на мястото.
Един народ, една държава, една партия.
22 юли 2006
"168 часа"
22 юли 2006
"168 часа"
петък, 14 юли 2006 г.
Вицето излиза на финала
При такива кандидати вторият май ще е по-важният
ВРЕМЕ е да се сложи край на интригите.
Червените да престанат да подливат вода на президента си, а десните да се прегърнат и помирят.
Има решение добро за всички.
И вълкът ще бъде сит, и агнето - цяло.
Защото както е тръгнало, бъдещият вицепрезидент може да се окаже най-важният човек в държавата. Причината
е, че от досега спряганите кандидати за държавен глава единият може да бъде отрязан от Евросъюза и НАТО заради агентур номинало, след което да изчезне в гори тилилейски. Вторият кандидат след избора да бъде застрелян от хората на сръбския мафиот Сретен Йосич, който,както е известно, еврочиновниците пуснаха на свобода.
А претендентът за президент на десницата е стар като пясъчния часовник и е пред портите на всевишния, да ни е жив и здрав.
Тогава на сцената излиза вицепрезидентът.
И това не е всичко.
Само си представете председателят на Конституционния съд как обикаля предизборно страната като пощенски служител,ръкува се със свои връстнички и целува малки дечица.
Не е смешно.
Освен това винаги трябва да се има едно наум, когато някой се навие да играе по драгалевската свирка.
Нека си припомним какви щуротии вършеше и продължава да върши назначеният лично от Иван Костов бивш главен прокурор.
Затова вместо да вадят досиета, противниците на Първанов пак да си го издигнат, но да сложат техния човек, например Ламбо за вице.
А Петър Стоянов да удари крак пред Костов и се съгласи да е заместник на Неделчо.
Лошата новина е, че у нас важно е не
ти да си добре, а другият да е зле.
Няма как да бъде преметнат Костов.
Политически милиционер като него не
може да не си спомня какво стана в лю-
бимата му съветска страна, където само
за няколко години измряха няколко
първи партийни и държавни ръководители.
Като се почне с близкия до сърцето на Бай Тошо Брежнев, мине се през
шефа на тайните им служби Андропов
и се стигне до Константин Черненко.
Разбира се, че Командира е наясно.
Още от времето, когато правилно се е
ориентирал да учи в братската страна,
той е знаел как да прилага комунистическите хватки.
И после да гледа сеир.
И едва ли ще даде аванта на Стоянов.
По-скоро би се съгласил естрадната дива Лили да стане вице на десния кандидат. Хем ще си паснат по години.
А и кампанията няма да е скучна.
Пък ако
тя стане президент - е, това наистина
ще е джакпот за всички българи.
14 юли 2006
"168 часа"
ВРЕМЕ е да се сложи край на интригите.
Червените да престанат да подливат вода на президента си, а десните да се прегърнат и помирят.
Има решение добро за всички.
И вълкът ще бъде сит, и агнето - цяло.
Защото както е тръгнало, бъдещият вицепрезидент може да се окаже най-важният човек в държавата. Причината
е, че от досега спряганите кандидати за държавен глава единият може да бъде отрязан от Евросъюза и НАТО заради агентур номинало, след което да изчезне в гори тилилейски. Вторият кандидат след избора да бъде застрелян от хората на сръбския мафиот Сретен Йосич, който,както е известно, еврочиновниците пуснаха на свобода.
А претендентът за президент на десницата е стар като пясъчния часовник и е пред портите на всевишния, да ни е жив и здрав.
Тогава на сцената излиза вицепрезидентът.
И това не е всичко.
Само си представете председателят на Конституционния съд как обикаля предизборно страната като пощенски служител,ръкува се със свои връстнички и целува малки дечица.
Не е смешно.
Освен това винаги трябва да се има едно наум, когато някой се навие да играе по драгалевската свирка.
Нека си припомним какви щуротии вършеше и продължава да върши назначеният лично от Иван Костов бивш главен прокурор.
Затова вместо да вадят досиета, противниците на Първанов пак да си го издигнат, но да сложат техния човек, например Ламбо за вице.
А Петър Стоянов да удари крак пред Костов и се съгласи да е заместник на Неделчо.
Лошата новина е, че у нас важно е не
ти да си добре, а другият да е зле.
Няма как да бъде преметнат Костов.
Политически милиционер като него не
може да не си спомня какво стана в лю-
бимата му съветска страна, където само
за няколко години измряха няколко
първи партийни и държавни ръководители.
Като се почне с близкия до сърцето на Бай Тошо Брежнев, мине се през
шефа на тайните им служби Андропов
и се стигне до Константин Черненко.
Разбира се, че Командира е наясно.
Още от времето, когато правилно се е
ориентирал да учи в братската страна,
той е знаел как да прилага комунистическите хватки.
И после да гледа сеир.
И едва ли ще даде аванта на Стоянов.
По-скоро би се съгласил естрадната дива Лили да стане вице на десния кандидат. Хем ще си паснат по години.
А и кампанията няма да е скучна.
Пък ако
тя стане президент - е, това наистина
ще е джакпот за всички българи.
14 юли 2006
"168 часа"
събота, 24 юни 2006 г.
Командира - президент, полковник Цвятко - вице
Политикономистът и шестакът ще са си лика-прилика
ЩОМ КАТО десните са решили даимат президент, няма какво да се кумят.
Ясно е като бял ден, че им трябват гласове не само отдясно, но и отляво.
За да няма сръдни и победата да е вкърпа вързана, решението е много просто - който най-много се опъва, той да екандидатът.
Няма съмнение, че вдясно това е Иван Костов.
А вляво този, който най пищи срещу левицата заради отварянето на досиетата, е ЦвяткоЦветков.
Това е победният тандем.
Не се чудете, старата любовръжда не хваща - не бяха ли по времето на Бай Тошо сегашните тъмно червени и тъмносини в един отбор?
Полити-кономистът Костов промиваше мозъците на студентите с врели-некипели за неиз-бежната и окончателна победа на комунизма над капитализма, а полковникЦвятко беше мечът на партията и съсипваше живота в повечето случаи на нейни мними врагове.
И преди, и сега Костов и Цветков -каква прекрасна двойка.
Днес някои искат да изкарат, че партийните идеолози и шестаците са вършели престъ-пления.
Но истината е съвсемд руга.
Защото, откакто няма идеологически дисциплини в университетите и няма ДС, държавататръгна зле.
Мафиотските убийства,наркотиците, проституцията и корупцията, които днес са ежедневие, по бай Тошово време можеше да бъдат видени единствено в тв репортажите за гнилия капитализъм.
Вярно е, че всички бяха равни в мизерията си, че се чакаше 20 години ред, за да си купиш съветска кола, че банани имаше само по Коледа и пътуването на Запад бе само за избрани. Но пък всички щастливо можеха да се разхождат по улиците дори и нощем, без
да се страхуват, че ще бъдат набити, ограбени и изнасилени.
Е, имаше и заблудени като писателя Георги Марков, които и при режима си
живееха добре, но се самозабравиха и поеха по неправилния път.
Може колегите на Иван Костов нещо да са сгрешили в идеологическото им подковаване, но
затова имаше и ДС - там грешки не ста-
ваха.
И човекът си получи заслуженото.
Но нека гледаме напред. Обединението на десните е фасулска работа.
Нека сложим кръст на римската четворка.
Новините от Рим винаги са лоши.
Нека да забравим смешния формат на Г-8 и оставим на доизживяване партиите джудже-
та.
За левите гласове е още по-просто -
за какво му е на Цветков БСП, след като си има хиляди агенти на разположение.
Костов - президент, полковник Цвятко - вице.
Редът и спокойствието на българите ще се върнат.
Минало и настояще - в един отбор.
Какво съвпадение, какъв шанс.
Няма по-лесна победа срещу провалилия се социален президент.
24 юни 2006
"168 часа"
ЩОМ КАТО десните са решили даимат президент, няма какво да се кумят.
Ясно е като бял ден, че им трябват гласове не само отдясно, но и отляво.
За да няма сръдни и победата да е вкърпа вързана, решението е много просто - който най-много се опъва, той да екандидатът.
Няма съмнение, че вдясно това е Иван Костов.
А вляво този, който най пищи срещу левицата заради отварянето на досиетата, е ЦвяткоЦветков.
Това е победният тандем.
Не се чудете, старата любовръжда не хваща - не бяха ли по времето на Бай Тошо сегашните тъмно червени и тъмносини в един отбор?
Полити-кономистът Костов промиваше мозъците на студентите с врели-некипели за неиз-бежната и окончателна победа на комунизма над капитализма, а полковникЦвятко беше мечът на партията и съсипваше живота в повечето случаи на нейни мними врагове.
И преди, и сега Костов и Цветков -каква прекрасна двойка.
Днес някои искат да изкарат, че партийните идеолози и шестаците са вършели престъ-пления.
Но истината е съвсемд руга.
Защото, откакто няма идеологически дисциплини в университетите и няма ДС, държавататръгна зле.
Мафиотските убийства,наркотиците, проституцията и корупцията, които днес са ежедневие, по бай Тошово време можеше да бъдат видени единствено в тв репортажите за гнилия капитализъм.
Вярно е, че всички бяха равни в мизерията си, че се чакаше 20 години ред, за да си купиш съветска кола, че банани имаше само по Коледа и пътуването на Запад бе само за избрани. Но пък всички щастливо можеха да се разхождат по улиците дори и нощем, без
да се страхуват, че ще бъдат набити, ограбени и изнасилени.
Е, имаше и заблудени като писателя Георги Марков, които и при режима си
живееха добре, но се самозабравиха и поеха по неправилния път.
Може колегите на Иван Костов нещо да са сгрешили в идеологическото им подковаване, но
затова имаше и ДС - там грешки не ста-
ваха.
И човекът си получи заслуженото.
Но нека гледаме напред. Обединението на десните е фасулска работа.
Нека сложим кръст на римската четворка.
Новините от Рим винаги са лоши.
Нека да забравим смешния формат на Г-8 и оставим на доизживяване партиите джудже-
та.
За левите гласове е още по-просто -
за какво му е на Цветков БСП, след като си има хиляди агенти на разположение.
Костов - президент, полковник Цвятко - вице.
Редът и спокойствието на българите ще се върнат.
Минало и настояще - в един отбор.
Какво съвпадение, какъв шанс.
Няма по-лесна победа срещу провалилия се социален президент.
24 юни 2006
"168 часа"
Абонамент за:
Публикации (Atom)