“За Чернобил съобщиха по-бързо!”

Звучи зловещо този черен хумор, но е факт. Още преди повече от половин година се е знаело, че питейната вода в Хасково е замърсена с уран, три пъти над допустимата норма, но не са предприети задължителните предпазни мерки. Най-малко е можело да се черпи вода от други водоизточници. Редно е също така от министерството на здравеопазването, вместо да пускат в ход дежурните успокоителни мантри, незабавно да предприемат необходимата профилактика на гражданите. Извинението, че от Европейския съюз били завишили два пъти предпазните норми не повод бързо да се забрави случилото се.

Обезпокоително е, че сегашните норми за контрол са толкова разтегливи. Но е безсърдечно оправданието на Басейновата дирекция, че не са подали сигнал по-рано, защото нямат задължение да следят качеството на питейната вода и са обявили резултатите, едва след като изготвили годишния си доклад. Абсурдно е и здравните власти  да проверяват за радиоактивно замърсяване веднъж на пет години. И какво съвпадение - точно преди Великден, тези, които носят вина си измиват ръцете като Пилат Понтийски.

Всъщност самосезирането на прокуратурата и започналото полицейско разследване е знак, че това безхаберие може и да не бъде претупано. Виновни има и те трябва да бъдат наказани. Не трябва обаче да се спре дотук. А да се направи така, че такъв проблем повече да не съществува. Не само в Хасково. Една от първите задачи на новия парламент е да засили законовият контрол. Сянката на Чернобил е мрачна и последиците от него са всекидневни. Така че, откриването и предотвратяването на радиоктивно замърсяване, не е нещо, на което трябва да се гледа през пръсти.  

Популизмът не решава проблемите

Безсмислено е да продължава да се търси кой крив кой прав за представените и после спрени промени в Изборния кодекс от правосъдното министерство. Изобщо не е важно кое е лицето, сътворило текстовете за уседналостта в противоречие с основния закон на страната. 

Истината е, че президентът Румен Радев е прав - не бива да се допуска намесата на чужда държава в нашия изборен процес. Но това е тема, която не може да бъде решена с лишаването от изборни права на една част от българските граждани. Има други, далеч по ефективни мерки, за да спре тази намеса. Някои от тях вече бяха приложени. Те трябва да бъдат продължени. Как това ще стане също е регламентирано  - и при министър-председателя и при държавния глава има възможности за консултации и възлагане на съответните институции как да решат проблема. Има достатъчни поводи тези консултации да се правят по-често -очевидно е, че пред националната ни сигурност има немалко предизвикателства. 


Има и още нещо, което обаче е съществено. Все по-ясно си личи, че екипът, който представя публичния образ на президента е от неподготвени хора, но със самочувствието на всичко можещи. Никак не е добре името на държавния глава да бъде замесвано в скандали. Тези, които са се възползвали от правомощията му на назначил служебното правителство, би трябвало оттук нататък да имат едно наум. И да не го използват за тяснопартийни цели.

От друга страна политиците, вместо популистки да политиканстват около този гаф, е добре да осъзнаят, че това не е за нивото на страна, която се готви да поеме председателството на Евросъюза.  

Старата дружба ръжда не хваща (или защо Командира и Р.Овч. пак са в тандем)

Старата дружба между Иван Костов и Румен Овчаров ръжда не хваща. Двамата обичаха да си подават топката, независимо дали са управляващи или опозиция. И най-вече да си пазят гърбовете, когато стане напечено, заради мафиотските им  сделки. Особено когато се разнищват тези в енергетиката.  

Затова не е учудващо, че Костов и Р.Овч. едновременно днес решиха да припомнят за себе си, като - пак едновременно - начертаха мрачно бъдеще за управлението на страната. Единият предсказа, че новият парламент нямало да си изкара мандата и щяло да има нови избори. А другият – че изобщо няма да се стигне до ново правителство. 

Ясно е и защо го правят – и двамата са политически аутсайдери. Р.Овч. няма шанс да се върне в ръководството на БСП, а Костов загуби възможността да рекетира бъдещите управляващи, след като т. нар.  "автентична" (или както стана модерно да се нарича - градска) десница не влезе в парламента.

Не са се отказали да вредителстват и защото имат какво да губят – жената на Костов бе уличена, че участва със съмнителна цесия във фалиралата КТБ в полза на разследван олигарх, а Овчаров може да смени костюма си с раиран и да се озове зад решетките.

Разбира се, едва ли някой е очаквал, че вместо мрачни прокоби и заклинания, оплетените и оцапани с тъмно минало политици, ще се опитат да измият срама и призоват за единство в тези нелеки времена. Когато се очаква да председателстваме ЕС в сложна обстановка за него и несигурни Балкани.

Всъщност, точно защото, улисани в личното си облагодетелстване, нищо не направиха за страната си Костов и Р.Овч. първо бяха наказани от избирателите, а след това и изметени от партийната вихрушка на партиите им.