Първо да си кажем кривиците

Крайно време е политиците да заровят томахавките. Консултативният съвет при президента е добър повод те да се върнат към нормалния политически живот. Видя се, че махленското противопоставяне не само отслабва доверието към институциите, но и предизвиква тревога за стабилността на страната. Още миналата седмица бе даден първият сигнал, че в законодателната дейност на парламента може да се въведе порядък като се създаде Съвет от изтъкнати юристи, които ще консултират депутатите. Така ще се избегнат популистките спекулации в пленарната зала и ще се спестят време и пари. В неделя управляващите обявиха, че подават ръка на всички, които искат нормализиране на междупартийните и институционалните взаимоотношения.

Едва ли обаче лесно могат да бъдат забравени грозните сцени и обиди, хвърлени през последните седмици. Затова е добре да се види дали думите ще се превърнат в дела. Никак няма да е лесно. От сега трябва да се знае, че ако има проблем, той не бива да бъде замазван или още по зле- прикриван. Може да се наложи и управляващи, и опозиция да направят компромиси, както и да озаптят самозабравилите се. Как да се постигне това, го е казал още Апостолът: 
“За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.”

По-внимателно с лекарите!

Като се преобърне каруцата, пътища много. И все някой друг ще е виновен. Оказа се, че на метри от “Пирогов” ранен при инцидент пешеходец трябва да чака линейка, за да му бъде оказана първа помощ. На медиците от болницата им било забранено да напускат. Като основна причина се сочи и отмененият преди половин година стандарт и липсата на нов в частта за оказване на болнична помощ. И едното, и другото звучат като думите на Остап Бендер от романа на Илф и Петров “Дванадесетте стола” - “Делото по спасяването на давещите се е на самите давещи се”. А и общият извод е, че правилното решение е позвъняването на спешния телефон 112.

Разбира се, че няма как случаят да мине без дежурните проверки, за да се търси кой крив и кой прав. Все пак в това се състои и част от работата на чиновниците. Как обаче е възможно повече от половин година да няма приет нов стандарт? Още повече че не минава ден, в който да не се изнасят скандални факти за състоянието на този вид медицинска помощ. Излиза, че когато става дума за пари, тогава държавата е виновна, че не дава достатъчно.

Със сигурност има достатъчно аргументи медиците от “Пирогов” да не напускат сградата, за да се грижат за постъпилите там пациенти. Но това не значи, че трябва да бъдат закрепостявани там. Случаят с пострадалия гражданин показва, че подобно “заключване” е в ущърб на Хипократовата им клетва. И тази “забрана” е уязвима. Добрата новина е, че сега има повод това да бъде поправено и тези, които се грижат за опазването на живота ни, да не се превръщат в евтини дъвки за емоционални спекулации, включително и политически.

Не е нужно от мухата да се прави слон. Още по-малко ни се слушат нелепи оправдания. След като няма стандарт за оказване на спешна помощ, трябва незабавно да се въведе такъв. Той няколко пъти е атакуван в съда и все още се чака решението на магистратите за него. Има и тел.112, каквато е практиката навсякъде по света. Но не трябва да се забранява да помагаш в подобни ситуации. Такава помощ би трябвало да могат да окажат и медиците от намиращите се наблизо лечебни заведения. Бързината е съществена при спасяването на човешкия живот, така че вдигнатият шум е оправдан. Но не е оправдано от случилото се да се правят гръмки обобщения. Важното е да се направят бързи поуки. И такива инциденти да останат в миналото.

Не пожелания, а реално присъединяване

Призивът на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, че е крайно време България да бъде приета в Шенген, не може да не ни радва. Всъщност в годишната си реч той обърна внимание и на други две важни теми, които са в полезрението на обществото през последните няколко месеца. А именно, че е недопустимо между страни в ЕС да се прилага двоен стандарт при храните. Затова и родните потребители имат право да получават качествени стоки, както западноевропейските. Работниците ни пък не бива да се разделят на „първа и втора класа“, Обнадеждаващо е настояването на Юнкер и Западните Балкани да бъдат бързо приобщени към общността, както и да не се прави отделен парламент за страните, членки на Еврозоната, за което настоява френският президент.
Разбира се, тези пожелания галят слуха ни, но все пак трябва да станат реалност. Вярно е, че неведнъж популизмът на европейски политици е бил в ущърб на България в нейната най-нова история. Съвпадението на исканията ни с думите на Юнкер обаче, е добър повод не само евродепутатите ни, но и управляващи и опозиция да работят и изискват постигането на тези общи цели. Още повече, че предстои европредседателство на страната ни и това ни поставя в изгодна позиция.
Еврозоната и Шенгенското пространство може и да не са лекът за решаване на вътрешните проблеми. Но със сигурност ще ни извадят от задния двор на Европа, където незаслужено сме поставени. Тогава обаче ще трябва да доказваме всекидневно, че сме равностойни партньори и то в конкурентна среда.

Дъвка за наивници

Вместо да отговори на съществения въпрос защо няма осъдителни присъди за абонираните за корупни схеми, председателят на ВКС Лозан Панов предпочете да открие личния си политически сезон с новата дъвка - за излишността на Антикорупционната агенция, за която са единодушни всички в парламента. "Дублирането", според него на досега съществуващите звена, всъщност е поредния опит на Панов да услужи на разследвания и подсъден олигархичен кръг. Отдавна няма съмнение, че кукловодите на прехода търсят маши, които да защитават в политиката техните интереси, прокарвайки или спъвайки законопроекти. В конкретния случай е очевиден страхът на олигарсите, че Антикорупционната агенция ще улесни разследването и процесите срещу тях. Затова блъфът нова съдебна система е необходим. Необходим е и врагът в лицето на коруптните, но неосъдени стотици митничари държавни чиновници и любители на суджуците, за да може да се поддържа мита за промяна на съществуващия съдебен ред. Истината е, че най-малко от промяна се нуждае олигархията. Точно затова и Панов се обявява срещу всичко, което би могло да я осъществи. Също като в приказката крадецът вика дръжте крадеца. Този номер обаче няма как да мине. Нагледали сме се на такива псевдопоборници.

Макрон и каруцата пред коня

Макар и кратко, посещението на френски президент у нас - при това след изминали 10 години, е знак, че страната ни не е в задния двор на Европа. Конкретната цел - да получи подкрепа за преднаписването на правилата на труда, (да няма прецакани, заради евтината работна ръка от бивши соцстрани), също е за приветстване, защото отговаря на духа на европейските ценности.

Но, образно казано, амбициозният Емануел Макрон, поставя каруцата пред коня. Не може да се търси равнопоставеност, докато страната ни е извън Шенгенското пространство и Еврозоната. И докато Западните Балкани чакат на опашка за еврочленство. Мина времето на евтините обещания и популисткото потупване по рамото. Провалът на Южен поток и последвалите действия за изграждането на "Северен поток 2" е само един от примерите.

Така че сега е моментът да се покаже, че общите интереси на европейските страни не означат безрезервна подкрепа само защото европейски лидер иска да изпълни обещаното в предизборната си програма. Равнопоставеността означава да се гарантират правата на всички граждани, но това трябва да стане преди всичко чрез достойна интеграция.

Срещу натрапвания ни страх

През дни станахме свидетели на драстични случаи на насилие, последният от които е убийство. Извършителите действат нагло, посред бял ден, така както го правеха мутрите в зората на демокрацията. Пострадалите са известна нотариуска и нейната дъщеря, водещ на сутрешния блок на БНТ и дребен бизнесмен. За нито един от тримата няма данни да са им отправяни заплахи, те самите са с чисти биографии. 

Отзвукът обаче е огромен. Не само заради популярния тв водещ, а и заради бруталността на побоите и убийството. Без никакъв страх от намиращите се наблизо граждани и камери за наблюдение. Целта е много подобна на тази на терористите - да се всее масов страх. Да се покаже, че държавата не може да защити гражданите си. И очаквано техният гняв да се изсипе върху тези, които издържат с данъците. 

Има и друга лоша новина за институциите  - престъпленията може и да са случайни, да няма общо между тях, но възможността да са част от реваншистките амбиции на разследвания за престъпления олигархичен кръг, не бива да се пропуска. Напротив трябва да се има предвид, че те няма да се спрат пред нищо, за да си върнат облагодетелствалото си статукво. 

Затова обществената нетърпимост трябва да се насочи към тях. Но това ще стане само, ако бързо бъдат разкрити поръчителите на тези престъпления. Но как  - след като камерите и модерните системи за видеонаблюдение са малко. Няма достатъчно обучени специалисти в тези области. А превантивните действия липсват.

Най-лошо би било да се тръгне по пътя на омаловажаването на случаите, като се правят сравнения с други страни, където престъпността е в пъти по-голяма. Истината е не само в обществената нетърпимост, но и в добре свършената работа от страна на пазителите на реда, за което не бива да се жалят сили и средства.

Костов да не интригантства с "Македонската карта"

Позицията на бившия премиер Иван Костов за засилване ролята на страната ни в Берлинския процес за интеграция на Западните Балкани е ненавременна и не на място. Причината не е само в подозрителната поява преди подписването на стретегическо споразумение за добросъседство  между България и Македония, а в това, че изявата на бившия лидер на провалилата се десница, цели не да помогне, а да посее поредните интриги - чрез размахване на вехти заклинания от времето, когато той самият ги е защитавал като преподавател по марксистка политикономия. 

За да ги прикрие, някогашният политически милиционер словоблудства със заслуги за договорености, решавани от САЩ и ЕС, които най-активно участваха в стабилизирането на бившите Югославски републики и потушаването на етническите конфликти в тях. Няма да припомняме, че точно Костов се бе спотаил по време на неговото управление, когато бе поискан коридор за руските самолети към Белград и остави на парламента да го блокира.

Така че нека не ни хвърля прах в очите с претоплените манджи “македонизъм” , “какво да е името”, “Охридския договор” и т.н. А още по-малко да сее нови страхове и чертае прокоби в отношенията ни с нашите съседи на Балканите. Ако той беше премиер на място, този въпрос днес нямаше да бъде повдиган. И вместо да прелива от пусто в празно, по добре псевдогуруто от Драгалевци да се грижи за теменужките си и да не напомня за себе си. Защото всички знаем как безславно завърши неговото управление и как след него направи “чудеса”, за да унищожи десницата.