БЕЗВРЕМИЕТО КАТО ПОЛИТИЧЕСКО УДОБСТВО

Не властта, а политическото безвластие част от върхушката се стреми да запази. Неспособна да състави правителство, но обзета от звездомания, демонстрирана ежедневно в медиите през последните две години на нестабилност. “Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!”, е казал народът. Изблиците на поощрявана “площадна демокрация”, опити за “изчегъртване”, гарнирани с инфантилни мантри кои са “лоши” и кои “добри”, доведе изкуствено създадена патова ситуация. 

Проблемът е, че тя вече взе да им се харесва. Едни от парламентарно представените партии искат да управляват, но не могат и не бива, защото бързо се провалиха. А други, които са доказали, че могат, не искат да поемат отговорност и шикалкавят така, че сутринта казват едно, а вечерта – точно обратното. Шумните скандали не са междупартийни, а вътре в самите партии – кой да запази избираемо място в листите и как да бъде изхвърлен от тях, ако има лидерски амбиции или постави под съмнение вождистките позиции. Промените в Изборния кодекс бяха превърнати в шумна политическа дъвка, не заради полза роду и правото му на избор, а заради възможността залязващи политически ментета да забавят напускането на политическата сцена.

“Опасността” от президентска република се превърна в удобно знаме, което се развява като плашило. Нима избраниците на народа да не могат когато поискат да се обединят така, че да премахнат с конституционни промени статута на служебното правителство, възможността да се разпуска парламента, че дори да свалят президента, ако сметнат, че действително ги застрашава.... Но няма да го направят, както от години роптаят, че искат промени в съдебната власт, но в действителност я свеждат до популистката сага как да ограничим властта на главния прокурор и дори да го сменим. И двете каузи са пробити, не за друго, а защото натрапващото се ново статукво на безвремието става изгодно за тях. Следващи един след друг изборни маратони, с краткотрайни правителства, гарантира несменяемоста на политическата върхушка и най-вече пази политическото лидерство. Не призедантът, а в партиите шества авторитаризмът. И той си личи – особено в по-малките, където боричкането за водещи места в изборните листи е показателно.

“Псевдо евро-атлантическият театър”, който от “Да, България” разиграха при срещата си с държавния глава в понеделник е показателен не само за популизма и за мнимите им ценности, а най-вече за склонността за нагаждачество, което е характерно не само за рожбите на бившата комунистическа номенклатура. Не може и по друг начин да си обясним и щедрите обещания за предстоящия рог на изобилието, с които всекидневно ни заливат тези, които всъщност искат да ни “довършат” с техните “промени”. Очевидно е, че ако отново бъдат допуснати до властта, опоскването и задлъжняването на държавата ще е за векове. А извършителите от “ПП”,  ни лук яли, ни лук мирисали, ще напуснат страната и ще продължат да ни размахват пръст от висотата на облажването, постигнато за наша сметка. Да му мислят тези, които излизаха, а някои от тях продължават да шестват по жълтите павета в тяхна подкрепа.

Нека не ни заблуждават с отклоняващи вниманието обвинения кой на каква цена и от кого в действителност купувал газ и нефт. Видно е, че в момента има успокояване и най-вече на преустройване на тези пазари. Проблемът е в настъпването на неизбежната продоволствена и индустриална криза, която в условията на нарастваща инфлация има нужда от отговорни политици, а не от такива, които обсебени от егото си, радващо слуха фантазират, но нямат възможност да реализират. Дори повърхностен поглед върху програмите на парламентарно представените партии показва колко много се припокриват и колко лесно на базата на тези общи намерения биха могли да съставят стабилно мнозинство. Как обаче да бъдат свалени червените линии и надвито егото!?...

Формулата не е нова, тя е диалог и търпение в чуваемостта. И загърбване на заплахите, особено на етническите. Някои от “умнокрасивите” искат да превърнат “Десети ноември” в “Девети септември”. Да не би да си мислят, че “Голямата екскурзия” е нещо, което би могло да се повтори. И че може да се прави сравнение с българите, които днес живеят и работят извън страната. Не че не се спекулира, но този популизъм не само че е нагъл, но и опасен. Започналото ново размахване на плашилото на бунта е контрапродуктивно. То няма да запази партиите еднодневки, нито егото на техните лидери. Обществеността иска започналият под една или друга форма диалог да продължи. Съставянето на правителство с добре формулиран хоризонт и ползотворни цели е единственото правилно решение. Удобството на “ние пак сме тук и пак сме същите”, трябва да приключи преди да бъдат пометени от притиснатите от кризата. 

Колкото и да изглежда, че време има и дори може да се протака едва ли не и след Нова година, както и да се пускат успокоителни внушения за нови избори през март, полезният за хората вариант е да има правителство. 

Колкото по-бързо политиците схванат това и намерят това, което ги обединява, толкова по-добре. Политическото безвремие няма как да продължи, както им се иска на някои политици. Животът е този, който бързо ще ги вразуми и ще постави всичко и всички на мястото им.

 

ПОРЕДНИЯТ РЕКЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЛУЧАЙНИЦИ

Случайно попадналите в политическия живот псевдорадетели за промяна продължават да пренебрегват законно установения ред и с нагъл популистки рекет се опитват да постигнат разрушителните си цели. Очевидно не са разбрали защо загубиха властта и продължават да не спазват правилата, щом те са в техен ущърб. До такава степен са си повярвали, че вече отправят призиви за бунт. Още в началото на този парламент се опитаха с изнудване да получат председателското място, после се опитаха да преметнат всички партии и да внушат, че единствено с техния мандат може да се състави правителство. Като не минаха номерата им, решиха че могат да взривят парламента и да се отиде на поредните избори. Но и този път удариха на камък, защото стана ясно, че дори да се стигне до тях, то те ще се състоят по правила, които ще предотвратят съмненията за измами с машинния вот, проведен с устройства, назидателно наречени “мадуровки” и отхвърлени навсякъде другаде в демократичния свят. На всичкото отгоре се издъни един от техните основни аргументи срещу гласуването с хартиени бюлетини за възможни манипулации - с машинното преброяване, което ДПС предлаг още от 2014г. ще се пресече възможността да се “пипат” ръчно те и обявяват за недействителни.

Вместо да се вразумят ПП и пригласящите им от Демократична Бълагрия, след п продължилото цяла нощ заседание на правната комисия, те се опитаха с взрив от опорки, обидни квалификации, напускане на залата, трибунки в кулоарите да минират парламентаризма. Но се получи евтин фарс, който завърши с утешение с евтини кюфтета в парламентарния бюфет. Случилото се със сигурност едва ли ще се отрази на мнозинството, което не иска да се стига до нови избори и ще направи каквото трябва да има редовно правителство. Не бихме се учудили дори, ако някой депутат, на който му е писнало от номерата им, да сложи шеговита табела на вратата на бюфета: “За бойкотиращите пленарната зала, евтини кюфтета няма!” Това ще е разбираем знак и от цялата ни общественост, че търпимостта се изчерпва. И “псевдобунтарите”, ако не се осъзнаят, ще бъдат прогонени от парламента.

Разбира се, не трябва да има съмнение как ще протече и “дискусията” в пленарната зала. Нагнетеното напрежение трябва да подскаже на депутатите, че час по-скоро трябва да седнат на масата на преговорите и предложат правителство, като игнорират “цирковете” на губещите. Очевидно е от доста време, че е постигано единодушие по ключови въпроси в този парламент. А рекетьорите трябва да заемат мястото си на опозиция и да започнат да се държат както повелява приетият и от тях правилник за дейността на народното събрание.

Всъщност, “децата на лейтенант Щмид” могат да продължат с виковете “Бият Паниковски”, но това отдавна е описано от братята Илф и Петров, случвало се е през годините многократно в най-новата ни история. Ако има разлика, тя е в безмерната наглост на лъжещите с псевдопромяна, стигаща до изстерични изцепки, с които обаче е редно да се заемат психолози и психотерапевти. Не че като партии еднодневки, няма да бъдат изхвърлени от политическия живот, както много пъти се е случвало. Но на това безобразие трябва да се сложи край незабавно. 

Колкото по-дълго продължи безвремието на протяжните преговори, на безсмислените червени линии и тънки сметки, чешещи единствено егото, толкова по-опасни ще стават действията на разрушителите на демократичните устои от ПП. От това ще спечелят само задкулисните кукловоди, които виждат, че трапезата на властта им се изплъзва. В момента хаосът е тяхната хранителна среда. Това трябва да бъде спряно. Пътят е ясно посочен в конституцията. Видя се няколко пъти, че има и мнозинство за съставяне на работещо правителство. Колкото по-бързо се направи, толкова ще е по-добре за всички, които очакват то да се погрижи за преминаването през тежката зима. 

“ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ПРЕПИРАМЕ” С НОВИ БЛЪФОВЕ

Когато противоконституционните лъжи останат ненаказани, те се превръщат в ежедневие за носителите им, а лицемерието в маска за прикритието им. От десетина дни върхушката на провалилите се като управляващи на последните избори “Продължаваме промяната” и присъдружната им “Демократична България”, се опитват да преметнат всички с нова опорка. Тезата, че никога няма да подкрепят правителство с първия мандат на ГЕРБ, но ако вторият дойде при тях, те няма да откажат подкрепата им е христоматиен пример за лицемерие. Отрязва дървото, прави от него сцена и от висотата и ни убеждава как трябва да се пази природата, е казалн народът за такива политици. Има и някои нагли подробности - с подкрепата си ГЕРБ щели да дадат знак, че започвали пречистване. Същото като предишно тяхно искане да паднат на колене и да искат прошка. А какво да кажем за противоконституционното им предложение само хората на възраст над 60 години да гласуват с хартиени бюлетини!?…

Няма как да се очаква безусловна подкрепа. Това, че на Кирил Петков и Асен Василев им се услади да управляват, макар и за кратките шест месеца, е очевидно. Както и, че целта им е била зад популистки мерки, прикриващи щети за държавата, да се работи предимно за лично обогатяване. А димката “промяна на съдебната система”, водеща до отстраняването на главния прокурор е само, за да не изгубят подкрепата на “жълтопаветниците”.

Нима не е по-логично да се състави по най-бързия начин правителство още с първия мандат!? Не е ли загубено твърде дълго време в бавене на топката, уж за да потърсят допирни точки парламентарно представените сили!? Фактът, че има опити за диалог не означава, че има стремеж той да е ползотворен и да не робува на лично его, прикрито зад партийни принципи. Какво пречи на радетелите за промяна да сложат пред мандатоносителите още при първия опит официално своите 16 политики, залегнали в програмата и вече дискутирани на първата среща между двете партии. Към тях да се присъединят с програмите си и от ДБ. А и от други парламентарно представени партии. И  след обсъждане да стигнат до намиране на управленско мнозинство. 

Лицемерното отхвърляне на първата възможност и размахването на техния мандат като смокиново листо е всъщност скрита мина, която трябва да взриви моста на разбирателството и трасира пътя към следващите избори. Внушението е, че може и без редовно правителство и че служебното се справя, така че бедите през зимните месеци, няма да са по-големи отколкото при редовно правителство. Подобни успокоения са контрапродуктивни – защото липсата на работещ парламент винаги ще е пречка, особено в сегашната напечена военна обстановка в Украйна. 

Що се отнася до третата възможност, за която се “облизват” от ДБ, очакват от БСП, както и примамливата с неутралността си “Български възход”, то тази вероятност може да се осъществи с размиването на отговорността от първите две партии, но без да пропускат от възможността да ползват облагите от реализираната власт. Точно затова осъществяването на такъв кабинет изглежда проблематично, а и близостта до следващите избори вече ще е изкушаваща пред бремето на лесно разпадащи се договорки. 

Проблемът на сегашното блъфиране на ПП с опорката “пречистваща подкрепа” от страна на ГЕРБ е, че засега е само празна подкана. ГЕРБ, които трябва да откликнат, като си самопровалят мандата за съставяне на правителство и “дадат” подкрепа на втория мандат, не дават признаци на готовност, освен с неясни почуквания по спуснатата кукичка, публично тълкувани едва ли не като шегички. А и “ПП” добре знаят, колко лесно става отмятането от едно или друго подхвърлено предложение. Но очакването им е най-малко мандатът да стигне до тях.

Истината е, че тези, които милеят за избралите ги, би следвало да спрат блъфовете и да се опрат на реалностите. Прехвърлянето от мандат на мандат няма да е ползотворно, само ще доведе до излишно напрежение, което със сигурност ще доведе до ожесточение, заради евентуалният им провал. И напротив - намирането на съгласие още с първия мандат, ще даде на всички глътка въздух и насочване на усилията към нетърпящите отлагане задачи и търсенето на нови полета на разбирателство

Затова нека самоопределилите се като радетели за промяна, зарежат евтиното препиране на вехти опорки и покажат, че не са на покер маса, а на масата, на която всеки ще поеме своята отговорност и ще направи всичко в името на тези, които са ги избрали.

“БЕЛИЯТ ДИМ” НА РАЗБИРАТЕЛСТВОТО Е ВСЕ ОЩЕ ХИМЕРА

Месец след изборите, все още няма знаци от парламентарно представените партии, че може да бъде съставено правителство. Дори обявената среща между първата и втората политическа сила не вдъхва оптимизъм – червените линии остават, не се търси това, което би ги обидинило за съставяне на общо правителство. А само евентуална опозиционна подкрепа по общи теми, без поемане на отговорност. От срещата им се разбра още, че предложените от “Продължаваме промяната” програмни намерения лъха натрапчив популизъм, който притеснява ГЕРБ, защото освен от заеми, не е ясно откъде ще дойдат тези пари. И тепърва експерти на двете партии, ще умуват кой е разумният подход. Но не може да не се отчете, че започването на диалог вдъхва надежди. Има и още една добра новина – депутатите приеха правилника си за работа, без скандални разправии.

Нови разногласия, обаче се появяват и между доскорошните партньори, бивши управляващи. Разсъждения за варианти за мнозинства, както и за опасност от президентска република, гарнирани с мантри и посочване с пръст, не помагат. Твърдения, че няма добри варианти за кабинет и че те са “лоши, по-лоши и отиване на избори”, както и, че “подкрепа на първия мандат по дефиниция е изключена” и лъхащите на лична неприязън твърдения, че държавният глава “тласка страната към еднолично управление”. Парадоксът е, че всички искат да има парламент и още повече правителство, но...не търсят съгласие за спасително за хората правителство на националното спасение. А президентът на страната се превръща удобна мишена за оправдания на несполучливите междупартийни отношения.

Всъщност, хората все по малко се интересуват от егото на политиците. И една от причините е, че в последните няколко парламента присъства една нова депутатска номенклатура, в пленарната зала. Дори в “ПП” започва да се утвърждава “незаменим” депутатски приятелски кръг. Няма как да се вярва на хора, инцидентно докоснали се до върха на държавната пирамида, но вече абонирали се за провали. А да се очаква от тях, че на поредните избори ще си върнат изгубените позиции е фантасмагория, която бързо ще ги изхвърли от политическия живот, както се случва с повечето партии еднодневки. Обществените нагласи са такива, че интересът към случващото се в парламента и нефелното служебно правителства, става все по-малък. Дори партийните твърди избиратели разбират, че не могат да разчитат на подкрепа от държавата, а трябва да се спасяват кой както може. И това е пагубно за политическата класа.

И все пак, “мачът” не е приключил. Има достатъчно време за разумни решения. Вижда се, че и държавният глава не бърза. Съставът на кабинета, който ще бъде представен от ГЕРБ, може да получи достатъчна подкрепа, ако в него влязат хора, на които “ПП” и другите партии имат доверие, че могат да се справят с програмите за управление, обещани пред избирателите. Така че нека не се бърза с отхвърлянето на първите два мандата и да се разчита на последния, който не се знае на кой ще бъде даден. И дори ако бъде договорен, пак няма яснота дали ще бъде подкрепен от партиите, получили преди това мандати за управление, но не могли да ги осъществят. 

Затова нека усилията да бъдат съсредоточени към първия мандат. Истината е, че колкото по-бързо се състави редовно правителство, дори с краткосрочна перспектива, това ще е добър знак към обществеността. А тя има нужда не от спасители, зад които наднича например обогатилият се още по времето на Иван Костов  приятелски кръг на “прокопитата”, а от експерти, които могат да измъкнат страната ни от блатото. Да направят отдавна чаканата съдебна реформа, а не тя да приключи с отстраняването на сегашния главен прокурор и замяната му с друг, който да угажда на новата парламентарна номеклатура и пази прокситата на бившия премиер Костов.

Накрая нека не пропуснем убийството на граничния полицай. Това е още един повод не да се изказват дежурните съболезнования на близките, или да се търси нечия вина, за откраднатите пари за построяването на тази неефективна ограда на границата, а да се обединят усилията на всички, за да бъде решен тоза проблем, както направиха нашите съседи по поречието на тяхната граница край река Марица, издигайки без много шум непристъпна стена. А за да се случи това, най-добре е да има редовни правителства и парламент, който да взима бързи решения като подпомага и контролира управляващите. А още по-важно е да не се чака да се преобърне колата и да се вика неволята, както се е случвало много пъти. И след едноседмична шумотевица, всичко да приключи с обещания и пак да се продъли по старому. Така че този трагичен случай трябва да накара политиците да осъзнаят, че пътят води до неизбежно “скриване на томахавките” и полагане на денонощни усилия, за бъде пуснат “белият дим” на съгласието, както предложи една от парламентарните партии.

СЛУЧАЙНИЦИТЕ ОТ “ПП” ВСЕ ПО-АГРЕСИВНИ

Колкото повече политическата реалност показва несъстоятелността в действията на псевдорадетелите за “промяна”, толкова по-голяма става нетърпимостта им към всички, които не споделят техните “опорки”. “Червените линии”, които чертаят, се превръщат в непреодолими стени. Настояването “статуквото” да падне на колене и публично да се покае, напомня за времето на хунвейбините на Мао, където “бивши” бяха излагани на публичен линч. Няма как да приемем и твърденията им, че възрастните избиратели, които бойкотираха последните избори, защото си искат хартиената бюлетина, ще се наложи да приемат машинното гласуване, така както са приели айфоните и електроното обслужване. 

Уж били борци за демокрация, а искат да лишат обществото ни от исконното право на избор...

Поведението на все по стесняващия се и самоизолиращ се “богопомазан” приятелски кръг всъщност много добре се възползва от балканския римейк на левичарските движения в западния свят през шестдесетте години. Първо ловко се покатериха по гърбовете на “жълтопаветниците” и техните лидери, възпитаници на Иван Костов, умело се промушиха и под юмрука на президента, за да го загърбят напълно веднага след като получиха властта и с две ръце започнаха да я черпят за собствено облагодетелстване. Знаейки много добре, че сметката за щетите им ще плащат други. До такава степен се самозабравиха в самодоволството си на брокери измамници, че изпаднаха в шок, когато махалото на политическата реалност се върна обратно и ги изхвърли от властта.

Но вместо да приемат поражението и се опитат да започнат нов градеж, те се втурнаха да рушат крехки демократични традиции и най-вече законно установения ред, който онзи случай с канадското гражданство така ги окрили, че вече всекидневно се опитват да натрапват свои правила. С блъфове и арогатно поведение, надявайки се всички останали да заиграят по тяхната свирка. В новия парламент опитите им да се наложат започна с избора на председател, след това дойде ред на комисиите, сега на дневен ред е хартиената бюлетина. Вече дори не си дават сметка, колко абсурден за околните е техният популизъм, включително и за определяните като такива от “Възраждане”. 

Уж се смятат за атлантици, но се ослушваха за оръжието за Украйна, докато бяха на власт, а като опозиция в парламента подкрепиха кандидата на БСП за председател на парламента. Но истинската им цел бе да привлекат на своя страна едновременно червения електорат и костовистите. И ако на предишните избори успяха да излъжат техни избиратели, на сегашните, този номер не мина. А на следващите съвсем закономерно, могат да останат и извън борда.  

Стремежът им към рушене се прояви и по време на заседанието на правната комисия в сряда, което те демонстративно го напуснаха. Всъщност с отказа си “ПП” да обсъжда промените в Изборния кодекс, показаха единствено поредното неуважение към парламентаризма и че мястото им не е в свещенната сграда. 

Ще отбележим, че по време на това заседание бяха обсъдени и приети освен проекта на БСП, разумни предложения - да се създаде специално звено за машинното гласуване, както и парламентарно представените формации да имат постоянен достъп до изходния код на устройствата (“Демократична България”), задължително видеонаблюдение по време на изборния ден и при съставянето на протоколите на секционните комисии, както и задължително броене на всички разписки от машините (“Възраждане”). От ДПС обещаха подкрепа и за трите проекта, но от години настояват и за машинно броене. Затова между двете четения ще предложат въвеждането му. Според тях с машинното броене ще се преодолее въпросът с недействителните бюлетини, защото избирателят ще пуска бюлетината в устройство за броене, но тя ще машината ще я връща, ако е недействителна.

Не случайно изброихме тези предложения. Защото на следващия ден “ПП”, вместо да се извинят за неприсъствието си и да обявят, че ще върнат парите на данъкоплатците, нагло пуснаха в употреба от парламентарната трибуна поредната си опорка, че с ”хартиената бюлетина ГЕРБ искали да върнат задкулисието през задната врата”. 

Можем да подминем и това тяхно празнословие, но не може да приемем факта, че харченето на чужди пари за тях няма значение. Това са нашите пари. И на нас ни омръзна, заради безхаберници да ходим непрекъснато на избори. А когато са в парламента, да саботират дейността му, защото никой не се съобразява с прищевките им.

Няма как и другите парламентарни сили да играят по свирката им. На тях им става все по ясно, че покерът на “ПП” е контрапродуктивен за всички. И който заиграе с тях, ще загуби. Не само ще му отнемат избиратели, защото това може и да е временно, докато те проумеят несъстоятелността на фалшивата промяна. Времевото забавяне обаче на жизнени за страната ни проектозакони, както и липсата на правителство, никак не са безобидни. И зад тях вероятно потрива ръце ново задкулисие, чиито планове може да са в ущърб на сегашнвата геостратегическа ориентация на страната ни. 

Затова връщането към нормалния живот на парламентаризма, включващ непрекъснат диалог в открити дебати е шансът, който не бива да бъде пропускан. И всеки опит да бъде саботиран, трябва да бъде пресичан с отговорно поведение, каквото демонстрираха в правната комисия всички останали партии. 

А за поведението на “ПП” народът добре го е казал: кучетата си лаят, керванът си върви.