Уикенд с добри новини

Хубаво е водещите новини у нас да са за добри дела, а не преглед на бюлетина на МВР за произшествия и престъпления. На това сме свидетели този уикенд. Първо се разбра, че Софийското кметство е откупило къщата музей на Яворов и тя ще остане място за духовно приобщаване на всички. С 18 000 лв на байловския светец дядо Добри, беше завършен покрива на най-голямата църква в Софийска област, осветена от Негово светейшество патриарх Неофит днес. Поредната инициатива “Капачки за бъдеще” събра над 40 тона пластмаса и за по-малко от две години вече са дарени 12 кувьоза за недоносени деца за малките общински болници.  По същото време над 700 души, с таксата си за участие, се включиха в маратона в подкрепа на жените с рак на гърдата. Събитието се провежда паралелно в 16 европейски столици. В друга инициатива, в Свищов влязоха участници в световен пробег на мира. За трите десетилетия са изминати 600000 хиляди километра в над 150 държави. В него са участвали и световни лидери като Нелсън Мандела, майка Тереза, Михаил Горбачов, Мохамед Али. Сутринта стана известно още, че в памет на свой приятел група младежи са събрали пари за стипендия на момче от малцинствата за образование в Германия.

Вдъхновяващо е да чуеш толкова много добри новини само за часове. Изводът е, че това трябва да е пример не само за политиците, но и за всички, които през последните дни ни облъчват с негативизъм и противопоставят едни българи на други. Нека да не си мислят, че зад делата им ние не виждаме да надничат сенките на подсъдни олигарси. 

И не на последно място тези добри новини идват навреме, за да подскажат, че предизборните кампании свършват, важното е обаче тези, които бъдат избрани, да бъдат запомнени с работата си за полза роду. Както тези дни го направиха хиляди достойни наши сънародници.

Кой сваля превръзката на Темида

Вече цяла седмица продължават броженията в обществото, след решението за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Всеки ден излизат нови обстоятелства, които показват, че то е опорочено. Например, че възбудилият духовете съдия Калин Калпакчиев, е скрил от Инспектората на Висшия съдебен съвет конфликт на интереси. В края на 2018 той е избран за шеф на НПО, но в декларацията си пред ИВСС не е отбелязал този факт. А това би могло да послужи за отвод. Ще отбележим и още нещо: в чл. 36 от НК, т. 3 е записано, че целта на наказанието е да се въздейства “възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото”.

Ще кажем направо: не само, че не въздейства, а напротив – обществото се разбунтува. И това не е срещу цялата съдебна система, нито покана към линч над потъналия вдън земя Калпакчиев. А пряк резултат от поредицата жестоки убийства и възможността техните причинители да се измъкват от доживотните присъди с помощта на съкратената процедура. Преди да вземе решението за освобождаването на Полфрийман, предвожданият от председателя на Съюза на съдиите съд е трябвало да се съобрази с това, че решението им ще наруши закона, защото няма да “въздейства възпитателно” върху обществеността.

Сега е моментът да отбележим, че през годините много магистрати предупреждаваха, че участието на техни колеги в НПО-та ги прави зависими от скритите цели, които преследват личностите и организациите, които ги финансират. В нередки случаи те заплашват и сигурността на страната ни, най-малкото защото настройват едни българи срещу други. Но предложенията на магистратите тази забрана да бъде записана в Закона за съдебната власт подозрително не срещнаха подкрепа.

Министърът на правосъдието вече обяви, че са изготвени промени в закона във връзка с процедурата по предсрочно освобождаване на лишени от свобода. Промените щели да бъдат вкарани в парламента още началото на следващата седмица. Нека да се действа спешно, но и разумно – да се разгледат повече обстоятелства, така че да се прекъснат възможностите за “законосъобразни”, но ... противообществени решения.  

Ще имаме ли отново въздушни линейки?

Все по често се случват инциденти в планините, пътни произшествия и здравословни проблеми, в които животоспасяващо е бързото придвижване до специализираните болници. Виждаме рискованите операции на планинските спасители, на лекари, полицаи, пожарникари и военни, които вършат чудеса, за да могат да окажат първа помощ на пострадалите. На този фон научихме, че през юни месец единственият хеликоптер медицинска линейка е продаден, защото тези, които го стопанисват, не могат да покрият разходите си. Едва ли причината е само в частния бизнес. Със сигурност условията, които им са били предоставени от държавните институции, са допринесли за това да нямаме вече въздушна линейка.

Последните два инцидента с председателя на Народното събрание и жената, получила тежки травми при падане в Пирин, нагнетиха допълнително  обществено недоволство. Военните летци отказаха на планинските спасители да им помогнат с хеликоптер, за да може жената да бъде бързо транспортирана - било опасно да се лети в планината през нощта. Деленето на привелигировани и останалите, е контрапродуктивно. Обидно е да се харчат милиони в здравната ни система, да претендираме за равнопоставеност с другите страни в Евросъюза, а да не бъдат решавани ключови въпроси в Спешната помощ. Защото липсата на въздушна линейка не е единственият проблем,  както се видя при оказването на първа помощ за насиленото дете от с. Сотиря.

Не се съмняваме, че отново ще има такъв хеликоптер. Въпросът е трябва ли да се чака някой отгоре да нареди. И тогава да се задействат институциите. Спасяването на пострадали е мерило за ценностната система на всяко общество. И политическите еквилибристики, както и оправданията в липса на средства, нямат място, защото в крайна сметка водят не само до лични страдания на потърпевши и близки, но и до крах на тези, които носят отговорност за здравето на гражданите си.  

“Алабализмите” на Иван Костов

Не е чудно, че провалилият се бивш премиер и един от манипулаторите на криминалния преход Иван Костов се опитва да омаловажи обвиненията в шпионаж в полза на Русия. И да хвърли вината, ако си послужим с народния израз - от болната на здравата глава, като набеди институции и политици, отдавна доказали своята евро-атлантическа ориентация. Този приом е известен на специалистите по национална сигурност и цели да прикрие зависимости. 

А за бившия преподавател по марксистка политикономия те са известни – още от времето, когато се е водел “специализант” в Москва. За неговото пребиваване там и днес малко се знае, губят се месеци. Трудно си спомня името на научния си ръководител и дори изобщо не желае да говори за този период. Известно е също как Костов отказа да поеме отговорността за спирането на руските самолети с военни доставки към разпадащатата Югославия и се наложи това да реши парламентът. Знае се кой продаде на безценица стратегически предприятия на фирми и лица, свързани с бившия Голям брат. 

Днес той продължава тази пагубна дейност с омаловажаването на доказали се през годините ключови фигури на руско агентурно политическо и икономическо влияние на Балканите, каквито са генералът от КГБ Леонид Решетников и милиардерът Константин Малофеев. 

Човекът, който с бандитската приватизация даде икономическата власт на днес подсъдни олигарси, е добре да не се прави на “умряла лисица” и изобщо да не се упражнява на темата КТБ. Доказано е, че не само е в дъното на създаването и, но е бил през цялото време на хранилка там. И само поради синилност ли Костов заяви, че КТБ днес е собственост на Външнотърговската банка на Русия, та се наложи водещата да му припомни, че банката е фалирала!?... 

Отдавна е известно, че поведението и действията на Костов винаги са свързани с лично или на семейството облагодетелстване. Затова, опитът му да се представи като дългогодишен борец срещу руското влияние у нас, е пушилка, която цели да отклони бумерангът, който след всяка негова такава изява, се връща не само за да го опровергае, а за да подскаже защо все още не сме пълноправни членове на европейското семейство.

Нетърпимост към расистите

Късметът да видим наживо звездния английски футболен отбор е на път да се изпари, след поредната расистка проява. Не стига, че нашите футболисти разочароват с поредица от загуби, но сега може да ни лишат и от тази малка радост, защото мачът може да се играе без публика. И това е защото някак си бързо утихна възмущението от подобни прояви по време на мача с Косово и наказанието глоба и една празна трибуна бързо се забрави. Сега, обаче всички са нащрек, преди решението на ФИФА.
Н
Истината е, че каквото и да е то и дори пак да имаме късмет, трябва този път да има реакция и от наша страна. Защото започва да става симптоматично подобно поведение. Наказанието “извеждане от стадиона” няма как да действа възпиращо за бъдещи идентични прояви.

Всъщност, не трябва да се учудваме на ескалацията на расистките обиди. Те са пряк резултат от открито демонстрираната ксенофобия - изрисуването на свастики, лепенето на плакати с образа на Хитлер и чупенето на прозорци на синагоги и джамии. Резултат са и от обидните изборни “изяви” на един бивш вицепремиер на границата ни с Турция и от лова на бежанци, нагло демонстриран от самозвани групи доброволци. 

Това, което трябва да се направи е да не си затваряме очите пред такива позорящи страната ни прояви. Вярно е, че и в други европейски страни, а и в самата Великобритания, често вилнеят расисти. Но това не означава, че ние трябва да чакаме да отшуми от само себе си. Нетърпимостта трябва да бъде стимулирана със съответните правни действия. Очевидно сегашните мерки не са достатъчни.

Eврокомисар "специалист по всичко"

Шумотевицата по повод неофициалната информация, че страната ни ще получи еврокомисар отговарящ за ресора “Образование и култура” в бъдещата Еврокомисия е напълно излишна. Не защото това ще стане ясно буквално след часове (10 септември), а защото дебатът “важен и маловажен” е за доморасли политици и ескалирането му ще е поредната буря в чаша вода.

Дори и да приемем, че това ще е ресорът, едва ли някой ще опонира, че страната ни има нужда от големи инвестиции в областта на образованието и ако разгледаме програмата “Еразъм” за обмен на студенти,(която е основно перо там), това ще е стимул за реформирането на изоставащото ни от евростандартите обучение във висшите учебни заведения. И това е само една от възможностите, но има и други – например, чрез обмена на студенти и квалифицирани специалисти в различните области, това ще полезно за по бързото развитието на страната.

По-скоро обществеността и управляващите би следвало да насочат вниманието си към това да се избере достоен за ресора, който ще получи страната ни. Сега името на нашия кандидат за еврокомисар Мария Габриел е известно и се създава нездравословното впечатление, че се търси подходящ ресор за нея. Няма да коментираме, че сегашния и - “Цифрова икономика и цифрово общество”, е доста по-различен от евентуалния нов. Ако погледнем биографията и, ще видим, че тя е заемала отгворни позиции в Европарламента, някои от които са изисквали специфичен опит, което може и да е плюс за евентуалното и адаптиране. Но в конкретния случаи практиката за продължаваща кариера на бивши еврокомисари е друга.

Разбира се, при избора решението е на управляващите. Но последната дума ще е на Европарламента. В края на септември и началото на октомври ще е изслушването на кандидатите, а гласуването на новите еврокомисари ще е на 22 октомври. Имаме и горчив опит с провала на един кандидат. Така че нека да не се слага каруцата пред коня. След като стане известен ресорът, добре е да се обмисли, (включтелно и чрез консултации с другите партии, представени в Европарламента), кой да е нашия кандидат.

Безмилостно, но и превантивно срещу убийците

Похвално е, че водещите политически сили реагираха подобаващо след жестоките убийства през последните месеци и предложиха промени в Наказателния кодекс, които да не дават възможност на извършителите им да се измъкнат от затвора след двадесетина години.

Но предложенията засега не засягат рецидивистите с по няколко присъди, от чиито контингент обикновено излизат убийците. Обществеността все по-често обсъжда възможността за акумулиране на присъдите, както и лица с няколко присъди също да остават доживот зад решетките. Не се предлага и промяна в закона, която да дава възможности за развитие на надзора върху вече излежалите присъдите си, така че да се предотвратява с превантивни действия извършването на нови престъпления. 
След като са се заели да се справят с тези проблеми, депутатите би следвало да вземат не решения под натиск, а да пресекат всички възможности за извършване на тежки престъпления. 

Има и още нещо. Вижда се, че има различия в предложенията на ГЕРБ, БСП и ВМРО. Ще кажем направо - те дават възможност за политизиране на дебата и губене на парламентарно време. Истината е, че съдът е този, който взима крайното решение, затова не бива да се създава напрежение в процеса до това решение между отделните институции. Например, лишаването по принцип от съкратена процедура, дава възможност делата срещу убийците да се проточат с години. А от това имат интерес единствено престъпниците. 

Затова детайлите трябва да бъдат добре обмислени. И когато промените в НПК влязат пленарната зала, те да бъдат единодушно приети, а после и президентът да ги подкрепи, а не да се налага да слага вето

Време е да се пресекат ужасните убийства

В Светото Евангелие е записано: “А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.” (Матей 17:14:23, 35:42)

Все по-често родната действителност ни среща с жестоки убийци и техните невинни жертви – русенската журналистка Виктория Маринова, малката Кристин от село Сотиря и тези дни двамата възрастни пенсионери от София. Във всеки един от случаите заловените с охота правят самопризнания и търсят съкратено производство, защото това ще ги отърве от доживотния затвор без право на замяна. Което пък ще им даде възможност да се измъкнат след двадесетина години. 

Няма да коментираме текста от закона, който дава тази възможност, доста известни магистрати заявиха, че не го разбират. Но не може обществото ни да бъде занимавано седмици с ужасяващите подробности около убийствата и какви уроди са извършителите. Както и неизменно да се поставя въпроса за възмездието. Очевидно нещо не е наред. 

Това, което обединява всички е присъдата да е доживот без право на замяна за убийци и изнасилвачи, а за погубено дете – никаква друга възможност освен доживотната присъда. И това трябва да е първата задача на депутатите в предстоящата есенна сесия на парламента. Освен това трябва да се помисли рецидивистите с повече от две престъпления също да получават доживотни присъди. Зверските убийства обикновено се извършват от закоравели престъпници с няколко присъди.

Няма да коментираме и моралната страна за това доколко подобни изроди трябва да са живи.  Сигурни сме, че след тези случаи, дори противниците на смъртното наказание у нас, са разколебани. Всички губим от подобни разтърсващи убийства. Но най-ощетени са близките на жертвите, тяхната мъка ще е доживот. Редно би било да има реципрочност и възмездието, както и страхът от него да е този, който ще спре други такива драстични случаи.