НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ДЪВКА ЛИ ЩЕ Е “24 МАЙ”!?

Най-после, след твърде дълго нищо не казващо подгряване и недоизказани намерения проектът за конституционни промени на коалицията ПП-ДБ бе публично оповестен. Това, което тутакси затъмни всички останали предложения, бе 24 май да бъде вече национален празник. 

Никакво съмнение няма, че ще станем свидетели на поредната битка между русофили и русофоби. По принцип тя се разгорещяваше около “Трети март” и точно това опорочаване на празничността е и причината управляващите да поискат тази промяна. Те със сигурност не откриват топлата вода, защото такъв дебат обществото ни води от десетилетие. В медиите темата безрезултатно е била повдигана. Включително смяната на празника бе предложена преди година и от ГЕРБ. Сега най-после има шанс да се осъществи. И това е добра новина, защото ще бъде отнет терен за безсмислено противопоставяне на едни българи срещу други.

Но ако следваме тази логика, с подобен успех може да се предложат и други дати, например “Денят на Съединението” или “Денят на Независимостта”.

Същественият проблем в момента е, че това предложение ще затъмни коментарите за другите предложения, които са съществени и се отнасят до укрепването на парламентаризма чрез отнемането на някои президентски правомощия. За съжаление, от това което е публикувано, майсторски се претоплят вече известните намерения по отношение на съдебната власт и контрола върху главния прокурор, но няма подробности как сваленото или подалото оставка правителство ще продължи да управлява като служебно и какво точно ще се случи с парламента. Защото правосъдният министър беше споменал, че и парламент трябва да има.

Дори беглият прочит е доста разочароващ, защото ставаме свидетели на хвърлени с явна умисъл постановки да бъдат отнети президентски правомощия, но необосновани и изказани със загадъчност, която не ни кара да си губим време да разберем дали ще има зад тях достатъчно убедителни аргументи. Още по-интересно е, че този проект няма да бъде внесен, преди да е започнала дискусията в парламентарната комисия за тези промени.Тя ще започне работа във вторник. Политиците, представящи проекта казаха също, че той е резултат от многобройни разговори с техни колеги от другите две формации съставящи конституционното мнозинство – ГЕРБ-СДС и ДПС. В интерес на истината, дори не става дума за разговори, а за внесения от движението проект, в който има съвпадения на позициите - и за конструирането на ВСС и за индивидуалната жалба. Няма да коментираме каква е разликата между копиране и намиране на съвпадения във водени разговори, но ще отбележим, че е добре, когато се представя един проект, той да е на онази правна висота, която ще отхвърли възможността за политически спекулации в една или друга посока.

Не искаме шумотевицата около смяната на националния ни празник да затъмни актуалната отговорност на управляващите – свързана най-вече с приемането на бюджет, който да облекчи живота ни. Има нужда и от отключване на другите задръстени жизнено важни за функционирането на държавата ни сектори, като например здравеопазването с избирането на  шеф на Здравната каса. Избирането и на председатели на регулаторите не трябва да се бави. А и внимателният подход към онези слоеве, които отсега развяват профсъюзни знамена също ще е от значение.

Честно казано, стана вече традиция от ПП-ДБ да “бият барабана” и да се държат като “първооткриватели”, но след това бързо да забравят обещаното, а ако се окаже, че проектите им са неосъществими, тутакси ги загърбват и си продължават както досега. 

Не трябва да се забравя, че все още не сме видели и на проекта на ГЕРБ-СДС. Те също като че ли стоят встрани. Стана им навик, някой друг да е на амбразурата, а после, като видят накъде духа вятърът, да се включат сред приемащите овации. 

Така че най-малко до започването на работа на комисията за конституционни промени, дъвката “24 май” ще раздухва страсти. Няма да бързаме с коментарите каква ще е реакцията и на опозицията, когато започне същинският дебат. И най-вече, когато видим проектът на ПП-ДБ внесен в деловодството на парламента. От започналата “буря в чаша вода”, полза има единствено задкулисието, което винаги е успявало да отклони вниманието, за да осъществи своите корупционни планове. Затова да не избързваме. Единственият проект, внесен за обсъждане е този на ДПС. Пушилките ще оставим за други. И ще очакваме да се запознаем с аргументите.

НОРМАЛНОСТ ИЛИ ЖЪЛТОПАВЕТНИ ИЗЦЕПКИ

Нека управляващите от ПП-ДБ озаптят мераците си да търсят непрекъснато враг. И съсредоточат вниманието си в обсъждането и приемането на бюджета. А също и на публичното представяне и дебат на конституционните промени. За които предимно се шуми, но единствено от ДПС имат оповестен проект.

Нека също така успокоят страстите на жълтопеветниците да правят хепънинги на площада пред президентството и да оставят работниците да подредят най-после тези павета, един от символите на столицата. 

Вижда се, че няма полза от раздухването на нови скандали. Ако правителството и парламентът продължат да работят, те все повече ще заприличват на “бури в чаша вода”. Ще се обезсмислят, няма да впечатляват и ще отшумяват бързо. Връщането към нормалността е единствената правилна цел пред управляващите. 

Естествено е опозицията да търси друго. Обидните квалификации и сбутванията между депутати около пленарната трибуна все още могат да се използват. Но ще бъдат все по неефективни и като бумеранг ще се връщат върху тях. Видя се колко са вяли последните опозиционни протести, организирани с помощта на докарани с автобуси от провинцията привърженици. Колкото по-бързо техните представители в парламента осъзнаят, че шансът им е да бъдат с убедителни аргументи коректив на управляващите, толкова повече може да разчитат на бъдещ успех. Сегашните сцени на опити за насилие, гарнирани с антисемитизъм, ще срещнат съдебен отпор. А и управляващите едва ли ще се задоволят само с укорителни декларации. И със сигурност ще използват възможностите на изпълнителната власт за да пресичат безчинствата на техни привърженици.

Друга опасност за стабилността е появата на двама кандидати за кмет на столицата. Противопоставянето между двамата е “търсено” - идеи и резултати срещу морал и принципи. От политическа гледна точка е добре за запазването на единството на ПП-ДБ и дясната идентичност на ГЕРБ-СДС. Очевидни са ДС сенките, надвиснали на аматьорите от ПП. Личи не само от предложената от тях кандидатура за столичен кмет, а и от кандидати за управленски позиции. Но от друга страна раздухването на непрочетената и най-вече практически незатворена страница на иначе осъденото комунистическо минало, ще е голяма грешка с оглед на бъдещото сътрудничество в общината. Нека се успокоят изплувалите от скелетите с гардероба “стари” седесари. И да не се правят на големи морални съдници. По време на дългия повече от тридесет години преход “пропуснаха” достатъчно възможности като управляващи, включително и имаха конституционно мнозинство, да решат проблеми като лустрацията и съветските паметници. Но вместо това извършиха бандитска приватизация в ущърб на сините идеи и привържениците. Които безцеремонно излъгаха, но най-вече обидиха с използването на властта за лично обогатяване. Видяхме колко оглушителен беше техният провал. Така че е добре не само за столичани, но и за всички кандидатите за кметове да съсредоточат вниманието върху нерешени проблеми и да се стремят да постигнат европейското благоденствие на родните села и градове.

Впечатляващо е, че мандатоносителите започват да слизат от “облаците” и да оценяват значението на пронатовското мнозинство. Осъзнаването, че ДПС не е само носител на гласове за конституционните промени, ще им помогне в критични моменти за сигурността на държавата. Вероятно са прочели и най-вече осъзнали колко значително е била подкрепата на движението по време на правителствата на Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Няма да припомняме категоричните парламентарни послания на ДПС и по време на Косовската криза, когато бяха спрени руските самолети, нито помощта за влизането в ЕС и НАТО, както и за публичността на досиетата от ДС. Ще пропуснем и подробностите за това как глупаво пропиляха продължаването на тази подкрепа и се провалиха тези правителства. Но сега шансът е на страната на новите управляващи. А е и единственият път да се върнем към нормалността. Както да продължи и се задълбочи сътрудничеството между пронатовските партии. Не само заради несигурността от продължаващата война и заради засилването на единството на Европа, но преди всичко заради благополучието и връщането на вярата на всички български граждани в доброто бъдеще на страната ни.

НЕКА СПРАТ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕКВИЛИБРИСТИКИ

Липсата на последователност и шикалкавенето пращат политиците ни в гардероба със скелетите преди още да са напуснали постовете, които заемат. Хитрата сврака с двата крака е казал народът. 

В момента най си патят “борците за мир” - тези които не искат страната ни да бъде “въвлечена във войната”. А когато управляваха министерството на икономиката по времето на краткото управление на псевдо промяната, изнесоха боеприпаси и гориво за милиарди. Същото се случи и по време на няколкото служебни правителства. Чрез посредници. И, разбира се, нищо общо нямаха, ни лук яли, ни лук мирисали. Ето и цифри -70 000 пряко заети в отбранителната индустрия (от които 20 000 - новоназначени през 2022 г.) и още 180 000 заети в поддоставчиците. 1,65 млрд. € износ през 2022 г.

Не, това не са смокинови листа, а познат балкански популизъм, целящ запазване на политическото им статукво с помощта на измамени за пореден път избиратели. Само че лъжите им стават все по плитки. Но не предизвикват смях, както е в народното творчество, а гняв. Какъв е резултатът от това, че лидерката на БСП непрекъснато твърдеше, че като е била шеф на икономическото ведомство не е изнасяло оръжие за защитаваща се Украйна. Нима не е знаела къде ще го пренасочат посредниците и не е можела да го предотврати. Разбира се, че е можела. Същото се отнася и за президента ни, който се озова в “небрано лозе” в размяната на реплики с украинския му колега. 

Вижда се, че със всеки пореден избор, БСП се маргинализира, а оптимистичните прогнози на “говорещи глави”, как след като напуснел поста си държавният глава щял да възроди левицата, са поредния балон, който се спука преди да е излетял. 

Няма да коментираме “борците” против еврото, влизането ни в шенгенското пространство и излизането от НАТО. Няма да им помогнат нито роженските събори, гарнирани от сто метрови пилони с националното знаме, нито използването македонския шовинизъм, за да се пречи общоевропейското ни развитие. Няма никаква опасност и за взривяването на Западните Балкани, както пише в едни доклади, няма да полетят към страната ни и ракети “Калибър”. Каквито и страхове да се опитват да подклаждат, заради личните си амбиции, те няма как да не забелязват с каква охота нашите могъщи комшии изпратиха по поръчка на НАТО миротворци в размирните балканска република и как публично подкрепят Украйна и не признават Крим за руски, както неуместно направи нашият президент.

Трябва ли да припомняме как едни политици се бореха против ваксините, а лидерите им се оказаха ваксинирани. Други пускаха димки, че ще “развалят сглобката”, отговорът “вратата е ей там” и последвалият ултиматум че ще свалят собственото си правителство, доведе единствено до “помирителни” “лидерски срещи”. Уж щели да бъдат редовни. Но веднага се видя, че няма да са. Също не е смешно, а жалко евтино хитруване. И е добре да спрат с тези “закачки”, и най-вече с излишната шумотевица за бизнеса с оръжие и боеприпаси. Тяхната несигурност и опити за измъкване от отговорност, защото управлението било на мандатоносителите, няма да донесе бъдещи индулгенции на никого.

Всъщност, правителството си работи, парламентът също. Комисиите обсъждат бюджетите на отделните ведомства. Договарят се шефове на ключови ведомства. Добре е обаче, след като се разбра, че има пронатовско конституционно мнозинство да започнат да го доказват. Това, че е разбунващия духовете главен прокурор бе свален и че ВСС ще спре процедурата за избор на нов, не означава, че съдебната реформа е приключила. Напротив, дебатът трябва да продължи, наред с обсъждането на останалите конституционни промени, за които само се говори, но единствено от ДПС имат представен проект. Ако трябва да бъдем по-ясни, би следвало да действат със същата спешност,, с която приеха декларацията в подкрепа на членството на Украйна в НАТО. Тази последователност и енергичност в критични ситуации на движението, би следвало да стимулира другите две коалиции от това мнозинство да свършат обещаните промени. Колкото по-бързо депутатите си свършат работата и ги приемат в пленарна зала, толкова по-стабилно ще стане управлението на страната. А това ще увеличи доверието на избирателите. И напротив - бавенето на топката и обидното шикалкавене ще продължат да го ерозират.

Нека припомним още някои наскоро случили се факти: преди дни бе внесен проект от депутати на ДПС за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, в който изцяло ще бъде транспонирана европейската правна рамка от Регламент 2019/452 за т.нар. за скрининг на съмнителни чужди инвестиции свързани с обществения ред и сигурността, с който да спре скритата бизнес дейност на Русия у нас.

Месец преди това, по предложение пак на Движението в закона за удълженото прилагане на бюджета за 2022 г. окончателно бе разписано как общините могат незабавно да ползват субсидиите си за капиталови разходи. Което даде възможност на пострадали от наводнението общини да се справят.

Тази последователност и решителност на движението в полза на националния и обществен интерес, не бива да остава незабелязана. Тя трябва да покаже, че време за губене няма и не политическите еквилибристики, а реалните действия ще са тези, които ще бъдат оценени от избирателите.

ПРИЗИВ НЕ КЪМ ВСС, А КЪМ ШИКАЛКАВЕЩИТЕ

Общ проект на декларация, в която се призовава Висшият съдебен съвет (ВСС) да спре процедурата по избор на нов главен прокурор, която внесоха в парламента лидери на пронатовското мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС със сигурност ще предизвика поредните парламентарни страсти. Но този ход бе неизбежен, заради продължилото твърде дълго туткане на политиците от първите две политически сили да се заемат с обещаните конституционни промени и да изберат нов състав на ВСС. Удивително бе популисткото словоблудство и непоследователни действия по темата, продължило месеци след изборите. 

На практика само една от трите – ДПС, има предложен проект за решаването на тези въпроси. А останалите две партии, вместо да се заемат и представят своите проекти, предпочетоха да се впуснат в законодателни хватки – веднъж отделиха следствието от прокуратурата, после президентът върна закона, а в отговор парламентаристите не коментираха ветото, а директно върнаха закона за доработка. Странно тупане на топката, предизвикващо единствено нови интриги и наливащо вода в мелницата на нежелаещите да има стабилност в държавата.

Обичащите иначе властовите позиции политици от ПП-ДБ с удивителна безгрижност тръгнаха да правят предварителни консултации за конституционните промени с други партии в парламента, без да предлагат нищо насреща. Тоест, от една страна безцеремонно настояваха да получат тези позиции, но се опитваха да прикрият този стремеж с димката конституционни промени. Гарнирани с евтини рекетьорски трикове, озаглавени бомбастично като “ултиматуми” - как, ако не стане на тяхното, щели да свалят собственото си правителство. Тоест да се самосвалят!... Може за някои подобна глупост да е смешна, но за политиците с опит, това означава единствено, че е по-добре да се иде на нови избори. И само разумът, че ситуацията е критична, прави така, че да се прояви отговорност в името на проблемите на хората като постепенно да бъдат накарани “псевдопроменящите” да играят според правилата на демократичния свят.

Всъщност, този призив към ВСС да спре процедурата до окончателното произнасяне на Конституционния съд, както и до окончателното приемане на предвижданите промени в Конституцията на Република България, е знак, че търпимостта има граници. И че останалите две пронатовски партии трябва не само да представят своите проекти за промени, но и да обсъдят проекта на движението. И както излязоха с обща декларация призив, така да предложат възможно най-бързо общ проект за тези промени. Така че да бъде избран нов ВСС и главен прокурор, по нови правила. С което да се покаже на обществеността, че правата на гражданите ще се защитават справедливо, без да се държат дела на трупчета, но най-вече да се използва съдебната власт като бухалка. 

Изводът е, че с призиви, шикалкавене и викане на Неволята, няма да се случи така гласовито обявяваната битка за промяна на съдебната система. Защото ВСС може да спре процедурата, но политиците трябва да си напишат домашното и да решат този проблем. Топката е при тях. Затова, вместо да се ритат по кокалчетата и дори да се заплашват едни други, нека по най-бързия начин представят своите проекти. 

Не един и двама видни магистрати, както и цели гилдии, предлагат да помагат. Но това засега май се върши на тъмно. Естествено, че съдебна реформа, подкрепена от водещи юристи, ще бъде допълнителна гаранция всички законодателни промени да бъдат по-убедителни и по лесно приети от обществеността. Така че вместо да ставаме свидетели на тази гласовитост, по добре е  да виждаме реални резултати.