Общо показвания

сряда, 28 декември 2016 г.

ВКС и кутията на Пандора

Подобно на Остап Бендер, (героят на Илф и Петров от “Дванадесетте стола”), и върховните съдии нямат никакво намерение да “дадат ключа от квартирата”. Образно решението на Върховния касационен съд (ВКС), че при неспазване на правилата блъснат пешеходец става съпричинител на смърт или телесна повреда, може да се определи с народния израз “Гарван гарвану око не вади”. Дава възможност за продължителни съдебни битки, облагодетелстване на магистрати и излишно противопоставяне в обществото. Защото възможността убиец да се размине с по-леко наказание е неприемлива.

Не случайно част от съдиите са на особено мнение. И дори приемат предимството на пресичащия за абсолютно. И защо да е друго, след като практиката сочи, че там където зебрите са повдигнати, няма инциденти. Излиза, че водачите си правят сметката, знаят най-малкото, че може да си потрошат колата и намаляват скоростта. Излишно е по тази логика да разсъждаваме защо нямат страх от пешеходеца. Така че оправданията за внезапно изскачащите, не са приемливи. Как да се опазят от връхлитащите коли възрастни и инвалиди!? Друг техен аргумент е, че нямали видимост и затова им било трудно да спрат. И той лесно може да отпадне – трябва законово да се забрани от двете страни на пътеката да спират коли. Ще добавим правилото на чл.116 от ЗДвП, задължаващо водачите да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. А разпоредбата на чл.120, ал.2 от ЗДвП е частен случай на пътно поведение, създаващо задължение на водача да пропусне пешеходеца и в по-ранен момент – ако е застанал на банкет или тротоар. При сигнализиране с ръка от пешеходеца (съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗДвП) за намерението му да премине през пешеходната пътека, за водача възниква задължение да спре и да го пропусне.

Въпреки това, съдиите приемат, че задължението не е безусловно. И че съществува само тогава, когато “реализирането му не създава опасност за движението”. След което стигат до извода за “съпричинителство” и възможността за смекчаващо вината на причинителя обстоятелство.

С решението си обаче съдиите отварят кутията на Пандора. Слагат знак за равенство между пресичането на зебра и на необозначено място. Само че всъщност зебрата по смисъла на закона е идентична с преминаването на зелен светофар. Изводът “съпричинителство” е оборим и заради липсата на съпоставимост и реципрочна взаимна опасност в действията на двете страни. И накрая нека не забравяме, че предназначението на Закона за движение по пътищата (регламентирано още в неговия чл.1) е опазването на живота и здравето на участниците и преди всичко на най-уязвимите от тях.

Не трябва да има съмнение, че това ще предизвика ответния отговор на законодателя, най-вероятно – един от първите на следващото Народно събрание.

понеделник, 19 декември 2016 г.

Планината не е за шегаджии

Всеки път, когато стане някаква издънка в планината, трябва да си извадим поука. В случая със изчезналия за пет дни Тодор Владимиров могат да се направят няколко извода.
Първият е, че е редно безхаберието да се заплаща. Как ще се уреди законово, това е работа на всички заинтересовани. Не може и за това да се бърка в джоба на данъкоплатците.
Вторият извод е, че трябва да продължи сътрудничеството с мобилните оператори, за да бъде разширен обхватът в планините. Видя се, че има възможности, след като наскоро бяха гласувани промени в закона, за да се локализира до два часа мястото на бедстващия.
Третият извод е свързан с маркировката. Милиони евро потъват в екопрограми за опазване на планините. За съжаление резултатите по отношение на екологията, бракониерството и туризмът са плачевни. Това показва, че тези, които вдигат най-много шум за опазването на природата, отдавна са се превърнали в популисти, блажено затънали в охолството на лесно спечелените пари. И в действителност не им пука за природата. Мнозина от тях не са изкачили и един връх.
Излиза, че липсва най-важната грижа – тази за опазването на човешкия живот. А без това общуването с природата не е възможно.
Разбира се, луди глави винаги ще има. Пролича си по неадекватното поведение на Тодор при появата му в хижата. Имал е късмет, че е успял да намери следите от тръгналите да го търсят спасители. Този дребен детайл в никакъв случай не е повод да се гордее, че е надхитрил бялата смърт. Но е достатъчен, за да се оценят усилията на спасителите.
 

петък, 16 декември 2016 г.

Твърде много шум за един престъпник.

Какъв срам! – не бил от онези, които ходят с бомбени пояси, а представете си, бил... българин... И уж за малко успокоение, уточнението, че е циганин. Нещо като бонус за националистите. Няма нищо случайно в това леко изместване на фокуса.
Нека попитаме направо: кой има интерес все още да носим колективна вина!?
В Германия, след Холокоста, са се поучили и вината винаги е персонална. Както в конкретния случай. В който бруталността срещу нищо неподозиращо момиче е документирана. Видя се също, че никой от бандата не се трогва и не се втурва да помогне. Освен, за да бъде прибрано падналото шише с минерална вода. Това нагнетява обществен гняв. А информацията, че извършителят е българин, е между другото. Още повече, че има няколко подобни инцидента.

Подозрително е, че у нас обвиненията стават по-тежки по етнически признак. Нищо успокоително например нямаше в съобщенията, че подпалилите лагера в Харманли не са сирийци, а афганистанци. Сякаш от надъханите и уплашени жители на града, се очакваше тази новина да ги успокои. И гневът им да бъде пренасочен.

Подобно групово вменяване на вина обслужва единствено манипулаторите на прехода. Те нямат интерес от персонализация. Колкото повече натрупана тревожност има в стадото, толкова по-лесно, спокойно и безнаказано ще се въртят далаверите.

Така че не се заблуждавайте, в света, към който се стремим, престъпникът е без националност. За него се съди единствено по това, което е извършил. Няма място за самобичуване. Срамът е само за тези, които искат да се възползват от пушилката. На едни от тях в главите им все още трещят залповете на “Аврора”, а на другите бай Ганьовият възглас “Булгар, булгар!” и днес осмисля живота им.

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Напъни за нова премяна вдясно

Все по-подозрително става взимането на мандат за съставяне на правителство от Реформаторския блок. Никак не е случайно, че след Радан Кънев се появи още една група с претенции за нов десен проект. Всъщност нищо ново, познати лица, в сянката разследвани кукловоди със съмнително богатство.

Излиза, че целта на получения мандат е едни от реформаторите да затънат напълно, а други да се изявят като борци със статуквото. Трескавите шикалкавения, вместо да помогнат, убиват възможността за стабилен кабинет, ако управляващите решат да ги подкрепят. 

Но това в никакъв случай не означава, че новите стари борци със статуквото ще имат успех. И не защото нямат време. А защото избирателите виждат, че те разчитат не на гласа на народа, а на парите на олигарси и НПО-та, да им осигурят места в новия парламент.  

Затова е ясно, че приетият мандат е напразен. А и никоя от водещите партии вече няма интерес да се тупа топката. На популистките спекулации, че сигурността на страната ще бъде застрашена, отговорът е в Конституцията – там ясно е разписано какво се случва след подадена оставка на правителството. Най-доброто в конкретния случай е двамата президенти и водещите политически партии да се обединят около общо служебно правителство. Но ако и за това няма съгласие, всеки трябва да действа по реда си.



сряда, 7 декември 2016 г.

Метроурок

Голям късмет извадиха всички, които по един или друг начин, се озоваха в метрото при аварията във вторник вечерта. Първо, защото всичко приключи благополучно и второ, заради възможността да се вземат мерки. Видя се, че бързата реакция на оператора на мотрисата и последвалите действия на всички служби не отговарят на изискванията на безопасност при извънредна ситуация. Висящите по спирките пътници не бяха уведомени своевременно какво се е случило и най-вече какво да правят, потокът на влизащи в метрото не бе спрян. Два часа трябваше да минат, за да бъде пуснат допълнителен транспорт.
Няма да коментираме, че всеки миг можеше да настъпи паника. Хората са травмирани след бунта в Харманли и от непремерените твърдения на МВР, че се издирват заподозрени за тероризъм лица. Действията на кметицата и ангажираните институции бяха самоотвержени, но неефективни. На следващата сутрин те признаха, че има нужда от други действия.

След четирите часа на принудително спиране на метрото, изводите са поучителни. А те се виждат и с просто око. Задължително е да има кризисен щаб, в който да влизат служители на метрополитена, спасителните служби, пожарната, МВР, Бърза помощ, градския транспорт и т.н. Може да се ползва и чуждия опит. Трябва да се направи всичко, което пресича действията и последствията от евентуална авария и, недай си боже, от терористична атака. Нямаме съмнение, че многобройните камери са документирали снощния инцидент. Сега записите трябва да бъдат анализирани. Всяка грешка да бъде проиграна отново и взето най-полезното за нейното предотвратяване решение. Това трябва да стане в близките дни. Няма време за губене.

събота, 3 декември 2016 г.

Кой ще ни върне парите



Б.Б. по-добре да замълчи. И да не се набутва повече в тази миризлива история с джиповете на горските.

Тя не е като да режеш лентички. А и горските не са цвете за мирисане, че да им ги връща.
Затова, както казваше Човекът от народа - да се снишаваме, докато премине бурята. Очевидно обаче не е достатъчно да си му бил бодигард, за да вденеш какво е искал да каже.

Кой му дърпа езика на Б.Б., че да се хвали как Дейвид Камерън, след като се возел на същия джип, уредил да получим 40 Рейндж Роувъра. Сега остава британският парламент да погне бившия си премиер да обясни как по-точно са изпратили колите.
Че и унгарският Виктор Орбан намеси – колко тънко сме минали – срещу една разходка с джипа край границата сме получили 320 млн.евро.
Добре, че за колите, които ще получим от Германия, говори в бъдеще време, та няма да сме виновни, ако госпожа Меркел загуби изборите.

Ще кажем направо: няма нищо за хвалене! Срамно е дори!..

Бай Тошо, само с една целувка уста в уста и един лов в Делиормана с Леонид Брежнев, уреждаше опрощаването на милиарди дълг към братския Съветски съюз.

А що за глупост бяха думите на Б.Б. за “Ладата Нива”, която щял да купи от Русия и да бронира... Не вярваме, че е искал да каже, че се опитваме да го превърнем в жертвен агнец, защото сме го принудили да предпочете руска кола. Не за друго, а защото сме сигурни, че не би казал същото на Путин.

Ах тези думи пеперуди!

Убедени сме, че твърденията му какво сме получили, заради едното возене, са празни приказки.

Няма безплатен обяд. Напротив, ще си платим скъпо и прескъпо.
Както вече си плащаме за дяволука с гьола на АЕЦ “Белене”, за “Южет поток” и за онзи петролопровод през Странджа планина.

Както е казал народа, гузен негонен бяга. Първо, джиповете изненадващо се оказаха непотребни за горските, сега – премиерът каза, че и на него не му трябвали.

Тази тяхна драма не ни кара да ги жалим, още по-малко ни развеселява простодушието му.

Кой ще ни върне парите е единствения въпрос, който ни вълнува!

петък, 2 декември 2016 г.

Другаде е заровено кучето


Какъв е този шум в петъчния ден на майстора!?

Б.Б. прибрал в НСО луксозните джипове от горските, с които те преди време  щели да возят шейхове. 

И какво от това, че вместо арабски милиардер, той самият шофира един от тях. 

Нищо необичайно, за премиера. 

Ядосал се на своеволието и им ги взел. Можеше да уволни министърката, както и да се погрижи нейният роднина, участвал в далаверата, да получи заслуженото от съда. 

Не го е направил. 

Сега става ясно - имало такава практика, през други ведомства да се набавя нужното. Нали все е държавно. Светна ни и защото поръчаните Тойоти Секвоя са толкова луксозни.

Нека не се увличаме по щекотливото.

Проблемът е съвсем друг. И той е, че с хватката, която може да наречем "дарение", много ведомства и фирми плащат такса спокойствие. 

И ако за нещо е трябвало да се вдига шум, това не е публичната тайна, че "шейхът" всъщност е премиерът. 

Правилният въпрос е защо тези пари не са били предвидени в бюджета на НСО. И случилото се не е ли корупционна практика?

Но нека приключим тази история. 

С простодушното оправдание на онзи горски от Смолян: 
"Защо се занимавате с едни 200 000 хиляди, а не с 10-те милиарда, които потънаха в КТБ."




А и да не забравяме, че онзи ден правителството реши да даде един милиард лева за уж безплатното саниране. От нашите пари.