РАЗЧИСТВАНЕ НА КОРУПЦИОННИТЕ “ПРОМЕНИ”

Очаквано новият парламент се зае да разчиства съмнителните сделки, извършвани от бившите управляващи и дирижирани от лидерите на “Продължаваме промяната”. Народните избраници поискаха от служебния кабинет да внесе до седмица всички законопроекти, необходими за изпълнение на междинните етапни цели по Националния план за възстановяване и устойчивост. Поводът бе срокът за подаване към Европейската комисия на искането за второ плащане, който е 31 декември. Но дебатът в залата се завъртя около аферата с включването в плана на батерии за повече от един милиард и още 200-300 милиона евро за геотермална енергия, които преди време бяха разкрити като лобистки. Междувременно прокуратурата образува наказателно производство по сигнал на ГЕРБ за покупката на газ през посредници от бившите управляващи.

От данните, които бяха съобщени в парламента за доставката на батерии, стана известно дори името на фирмата, която ще ги внесе, както и особено обезпокоителният факт, че тя е писала и условията, при които да стане в плана до Еврокомисията. А за газовата афера през посредници, отдавна е известно, че пак се е купувала руска газ, което е ощетявало държавата с милиони, прибирани от комисионерите.

Трябва ли да се учудваме тогава защо още от първия ден на парламента тези, които искат да “продължат промяната” скандално саботират дейността на събранието. Първо превърнаха избора на председател в тридневна обидна за всички избиратели, но преди всичко непоносима заради наглостта им акция да бъдат подкопани устоите на парламентаризма. А когато това не се случи и започна да им пари под краката заради аферите им, те вместо да се опитат да обяснят действията си, отново продължиха опитите да блокират работата, искайки този път оставката на председателя. Е, тези номера сме ги виждали и преди, в други парламенти. Не откриват топлата вода. 

Очевидно са знаели предварително какво ще им се случи. И са изработили стратегия  с помощта на кухите опорки, познати ни от създателите им от Разградския медийно олигархичен кръг за “борба с корупцията” и за “върховенство на закона”, да предотвратят разкриването на истинските им лица на гешефтари, за които битката на “промяната” със “статуквато” е дим. 

Не, те не се стремят да променят съдебната система, така че да заработи по-добре, а предлагат промени, които единствено да им гарантират ненаказуемост за корупционните им сделки, които започнаха от първия ден като управляващи.

Нима обвинителния им вопъл “Връщат хартиената бюлетина” не звучи като “Бият Паниковски” от сатиричния роман на Илф и Петров. Мошеническите внушения, идещи от “елита” на “ПП” и “Да, България”, целят да се разгневи онази част от обществото, която прие машинното гласуване. Само че първо – гласуването ще е по избор, тоест няма да бъде премахнат машинния вот и второ – точно тези, на които им хареса да гласуват с машини, бързо разбраха след появилия се надпис за “дневника” на екрана на една от машините, (кой знае защо не разгадан и досега), че има възможност за измама. А неброенето на разписките, дори и когато бе обявено като задължаващо, наля достатъчно масло в огъня, така че “феновете” на машинния вот, да се откажат от него още на следващите избори. Не е нужно отново да припомняме в кои страни изцяло е машинен вотът и защо тези страни са далеч от демокрацията. 

Изводът е, че от партията на “промяната” не може да се очаква да бъде конструктивна опозиция, както декларираха в първия работен ден. А очевидно и тези, които държат на парламентаризма вече са наясно, че рушенето, а не съзиданието, ще е всекидневната задача на “ПП” и техните присъдружни партньори от “Демократична България”.

Всъщност, въпреки пречките, макар и по-бавно, парламентът заработи. Има достатъчно време – комисиите да започнат работа по внесените проектозакони. А те не са малко, трябва бързо да се мине през цялата процедура и бъдат приети в пленарната зала. Не се съмняваме, че скоро ще бъде връчен и мандатът за съставяне на правителство на спечелилата изборите партия. 

Проблемът е в нещо, което не се забелязва. В момента сме свидетели на множество спекулации с кой мандат трябва да се стигне до подкрепено и работещо правителство. Тъй като на пръв поглед изглежда, че изборът ще е труден, внушенията са, че за да спрат битките, правителството трябва да стане на третия опит с малката и демонстрираща неутралност партия “Български възход”. Тези спекулации са твърде подвеждащи. Причината е, че се пропуска възможността за ожесточение - да станем свидетели на злостни нападки, които да разрушат крехката възможност, която би дал третия мандат.

Затова разумният избор ще е правителство да се състави още с първия мандат, може и като правителство на малцинството, но подкрепено от нужния брой депутати. Били сме свидетели на такива правителства. А и има реална възможност това да се случи, въпреки размахването на червени линии. Както е казал народът: птичката каца веднъж на рамото, изпуснеш ли я, след това може да няма друг шанс.

ДЕЦАТА НА "ЛЕЙТЕНАНТ ШМИД" И ТЕХНИТЕ ДЖОЙСТИКОВЕ

Стабилното мнозинство от 139 гласа, с което Вежди Рашидов бе избран за председател на новия български парламент дава шанс и за работещ парламент, който да приеме очакваните от обществото закони и решения, които да вдъхнат надежда за справяне с кризата.

Още по време на предишния парламент на избирателите им светна, че за рушителите няма място в свещенната институция, чийто девиз е “Съединението прави силата”. В ролята на блокиращи всяка инициатива, възползвайки се от конституционни непълноти, се опитаха да влязоха уж претендиращите за “партия на промяната”. Но този път номерът им - с похвати от компютърните игри да отхвърлят кандидатите на противниците им и накрая всички да опрат отново до техния депутат и да го изберат за пръв сред равните, заради страха от всеобщ провал, не мина. Остап Бендеровщината им, започнала с онова извиване на ръце на институциите с канадското гражданство на бъдещия им премиер, преминала през поредица от фатални за страната ни последици и безславно приключила управлението им, и този път получи поредния удар. 

Очевидно, изненадани и озлобени от изборния неуспех, те си мислеха, че може с няколко асиметрични хватки бързо да стигнат до нови избори. Още при гласуването на новия председател направиха всичко възможно да провалят работата на парламента. Но прекалиха, особено когато се опитаха да предизвикат нова Кръгла маса, за да решат съдбата му, пренебрегвайки пленарната зала, която конституцията бе предвидила като място за решения. Те обаче си вкараха автогол, защото останаха изолирани, никой не се отзова на поканата им, дори доскорощните им партньори в управлението. В БСП разбраха, че с безотговорното си поведение “ПП” ги въвлича в конституционна криза, която заплашва държавността. Затова изобщо не се учудихме, че разумът надделя и децата на “лейтенант Шмид” останаха без “джойстиковете”, с които се опитваха да рушат установени с години демократични приципи.

Всъщност, поредният провал на играещите си на политика брокери е и несъмнено предупреждение към всички политически сили в парламента. Зад фасадата на борещи се за промяна видяхме едно озъбено и озлобено лице на хора, които са свикнали да печелят от слабостите на системата. Нека обърнем внимание – те са оперирани от мисълта, да поправят и развият демокрацията. Целта им е как да се облагодетелстват дори с цената на разрушаването и. Достатъчно е да припомним как гръмко парадираха, че отрязват руските доставки на газ, но пак купуваха руска газ през прекупвачи. 

Затова всеки, който се съюзи с тях, ще е обречен. Те се превърнаха в токсична партия, въпреки, че многократно се опитваха да прехвърлят тази опорка на други. 

Солидното мнозинство при избора на председател на парламента дава много предимства. Най-важното е да се запази добрият тон към всички с цел да се набележат и приемат жизнено важните за обществото ни приоритетни закони, като този за държавния бюджет, за усвояването на евросредствата, да продължи работата по включването ни в шенгенското пространство и да се предприемат всички вътрешни мерки по справянето с кризата. 

Едва ли може да се очаква подкрепа от “ПП”. Те със сигурност ще саботират дейността с още по-голямо ожесточение. Важно е обаче новото мнозинство да не се поддава и да не откликва по същия начин, а да се опитва да ги кара да играят според установените правила. И най-вече действията им да бъдат прозрачни, за да виждат тези, които се подлъгват да дават гласовете си за партии еднодневки, че с популистки лъжи джобовете им ще остават все по празни. За сметка на облагодетелстващите се последователи на мошениците от “Златния телец” на Илф и Петров.

Има и още нещо, което трябва да се отбележи, че едва ли до това мнозинство щеше да се стигне, ако не беше последователната позиция на ДПС да спре безчинствата на предишното управление и опитът му със силови методи да руши правилата и законността. С действията си в ключови моменти на нестабилност движението винаги е проявявало здрав разум и е успявало с безкомпромисни решения да стабилизира държавата. Ще припомним, че още по време на правителството на Филип Димитров, от движението се опитаха да вразумят премиера да не иска вот на доверие, за да се запази правителството, но тогава той предпочете да послуша Иван Костов и загуби. С тяхна парламентарна подкрепа не бяха допуснати руски самолети да прелетят над страната и помогнат за оцеляването на режима на Милошевич през деветдесетте години на миналия век. Движението бе в основата на създаването ОДС заедно със сините, когато бе свалено правителството на Жан Виденов, довело страната ни до национална катастрофа. От зората на демокрацията ДПС неизменно подкрепяше и участваше във всички действия по приемането ни в НАТО и Евросъюза. С решаващите техни гласове бяха разкрити досиетата на бившите агенти на ДС. И в много други моменти, особено в коалиционното им участие в управленията, те са се стремели да бъдат стабилизиращ фактор.

В конкретната кризисна ситуация тяхната диалогичност и политически опит помогна да бъде създадено солидно мнозинство около новия председател на Народното събрание.

Не на последно място трябва да се отбележи, че български турчин зае най-висшият пост в държавата в най-новата ни история. И това не предизвика националистическа истерия, каквато сме наблюдавали многократно през годините на прехода. Това че при избирането си получи нелицеприятна квалификация от радетелите за промяна, не променя факта, че ако има действителна промяна, това точно този избор, който доказва, че страната ни може да бъде толератна към различните етноси.

Естествено, това в никакъв случай не бива да успокоява мнозинството. Не само заради очакваните несиметрични атаки, каквато бе спъването на избора на председател на парламента. Спонтанно обединилите се партии трябва да са нащрек, заради неочаквания стремеж на загубилите изборите от “ПП” да рушат парламентаризма, което поставя под съмнение демократичните устои. И засилва мераците на популистите и радетелите за еднолична власт да пристъпят към убеждаването на обществото за необходимостта от друг тип управление. Невъзможността да се състави достатъчно силно мнозинство през последната година и половина, както и фалстарта на парламента само налива вода в тяхната мелница. Точно затова депутатите би следвало да изработят защитни механизми. Например да се търси конституционно мнозинство, което да промени статута на служебното правителство и не допуска разпускането на парламента до избора на нов.

И все пак първата спечелена битка е окуражаваща. Но тя бе непредвидена, защото се наложи търсенето на мнозинство за пост, който по традиция принадлежеше на спечелилата изборите политическа сила. Тепърва предстои задвижването на парламентарната машина, паралелно с разговорите с държавния глава за съставяне правителство. Всяка една от партиите, подкрепила Рашидов за председателския пост има свои виждания и трябва да действат предпазливо, без да се чертаят вече обезсмислили се червени линии както последвалото изявление от БСП, че няма да бъде подкрепено правителство с мандата на ГЕРБ. Не бива да се бърза, но не бива да се пропускат възможности, като се очаква пъзела да го реди друг. Бавенето на топката, чрез играта с мандатите за съставяне на правителство е в ущърб на всички, които искат да има работещ парламент. Войната и задълбочаващата се икономическа криза в Европа задължава нашите избраници да надмогнат домораслите ежби и без да бързат, но с диалог и видими малки стъпки, да проправят път към несигурното доверие на тези, които са ги избрали. Всяко решение в полза на избирателите, ще е и в полза на просперитета на страната ни. 

ПАРЛАМЕНТЪТ МОЖЕ И ДА НЕ СЕ РАЗПУСКА

Да остава действащ парламент, независимо от падането на едно или друго правителство и най-вече той да продължи работата си и контрола върху кабинета до избора на нов състав е идея, която заедно със премахването на статута на служебното правителство, периодично се върти в публичното пространство. Особено актуална става напоследък, когато следизборната ситуация в страната остава патова, не могат да се съставят правителства, парламентът трябва да се разпусне и се върви към следващите избори. 

Невъзможността да се приемат ключови закони, и в не малка степен, да не могат да се координират и контролират решенията на правителството, води до тежки финансови последици, блокира се усвояването на милиарди по линия на Евросъюза. 

Ще отбележим само че в могъщата икономически Италия, където правителствените кризи са често явление, парламентът си работи - нещо повече, дори след избори при ясен вече премиер, старият продължава да функционира още месец, за да може плавно да се прехвърлят отговорностите и продължат добрите практики от предишното управление. В резултат Италия получи втори транш от многомилиардната помощ по Плана за възстановяване и развитие, а нашата страна е отрязана и няма шанс да получи пари до края на годината. Няма възможност да получим и от полагащите ни се кредити със символична лихва, нито още субсидии и други пари от полагащите ни се до 2029 година близо 30 милиарда евро. 

Е, трябва ли да се учудваме, че у нас инфлацията е най-висока, компенсациите се топят, преди още да бъдат получени, а цените на храните от първа необходимост скачат двойно.

От последните условия за съставяне на правителство, които предлагат от “Демократична България”, се разбира, че те са свързани също с конституционни промени, предимно в контрола и орязването на правомощията на главния прокурор. 

Кое всъщност е по-важно и трябва ли тези искания да се превърнат в разменна монета, за да не се задълбочи икономическата криза и хората да оцелеят през зимата.!?..

Въпросът е с ясен отговор в полза на обществеността, но той вече е в ръцете на политиците, За съжаление, зад прикриващата се зад съдебни реформи партийка, доминирана от “прокопита”, наднича небезизвестният Разградски медийно-олигархичен кръг. Той не се интересува какво иска обществото, а единствено защитава своите икономически интереси, за които трябва ненаказуемост, гарантирана от техни хора по върховете на съдебната власт. 

Не случайно още по време на провалилия се редовен кабинет, те поискаха Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. И направиха така, че компрометирана фигура като неговата да седне на депутатските банки, с което започнаха да торпилират възможността за съставяне на редовен кабинет.

Не трябва да пропускаме и сегашната пушилка, която се вдига покрай отношението към войната в Украйна. Естествената ни подкрепа за тази страна, най-малко поради членството ни в НАТО и в частност заради спирането на газа и обявяването ни от Русия за вражеска страна, започна да се заменя със създаващи излишно напрежение протяжни дебати дали да бъде допусната руската посленичка в парламента и да има ли приветствие от страна на украинския президент при откриването на новия парламент. Това си е чисто губене на време, контрапродуктивно е и не трябва да се съмняваме, че се провокира от сили, които не искат да има стабилност в страната ни.

Проблем е, че след първоначалното предложение на спечелилите изборите за съставяне на кризисно правителство, гарантирано с отдръпването на спорни лидери, отново се спусна затъмнение с мътилката на обвинения и нито дума за възможността за дебат и обединение около общи спасителни програми. Политическото форсмажорно имиджово оцеляване на партийния елит на загубилите изборите се превърна в тяхна фиксидея. Гарнирана, разбира се, с откровено демагогското оправдание, че съпартийците “няма да ни простят”, ако изневерим на принципите си и вместо да воюваме, се съюзим с тези, които до вчера обвинявахме за всички беди в страната. Няма да коментираме несъстоятелността на тази опорка. Не само защото веднъж вече се случи такъв съюз по време на последната четворна управляваща коалиция. А и защото сме наблюдавали такива “съглашателства” не веднъж в годините на прехода. И би следвало тази опорка да бъде хвърлена в миналото най-малко заради угрозата от тежки житейски беди. Те изискват егото да се надскочи. 

Но в момента няма яснота и все по-трудно може да се прогнозира какво ще се случи - най-вече ще има ли обединение за жизненено необходимите закони, които парламентът незабавно трябва да приеме. Това може да включва и промени в конституцията, ако те са възможни от това народно събрание. За да може то да продължи да функционира и да се приема всичко, което е в полза на хората. Затова избраниците на народа нека побързат не само да седнат на банките в пленарната зала, а да седнат и на масата на преговорите и се обединят около всичко, което е приоритетно за тези които са ги избрали.

ХИТРИТЕ СВРАКИ С ДВАТА КРАКА, ИЛИ...

Трите  бивши управляващи партии – “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и БСП следизборно се запътват ударно към приключване на политическия си живот. ПП се очертават партия еднодневка, която след няколко брокерски изяви и провала им в други, бързат сами да напуснат, преди да бъдат погнати в съда, както се е случвало с някои техни представители преди време. А ДП и БСП вероятно ще удължат за кратко агонията си, заради вътрешнопартийни мераци и илюзии, че ако се сменят лидерите си, ще успеят да се измъкнат от блатото.

Това, което се наблюдава след анонса на ГЕРБ за правителство, подкрепено на евроатлантически принцип, е втвърдяване на тона и изваждане на непродуктивната мантра от миналото за тотално изчегъртване. И едва ли не, лидерът на ГЕРБ сам да облече раирания костюм, да си посипе главата с пепел, да поздрави Петков и Рашков, че са го арестували и също като тях да пренебрегне решенията на съдебната власт. Както, например и Корнелия Нинова се противопоставя на призоваването от прокуратурата, а нейни представители не приемат решението на съда да върне Кирил Добрев в ръководството, защото си имали устав, който бил над съда. Ако БСП още живее с историческите традиции за “ръководната” роля на партията, то поведението на ПП си е чист Остап-Бендеров номер - ако мине. Но ако не мине, няма лошо, ние ще си заминем да търсим нови, които да излъжем. А тези, които ни гласуваха доверието – кучетата ги яли...

Как иначе да си обясним, че срещу предложението на ГЕРБ, ПП излиза със своя “програма” от десетина точки, галещи слуха, но са откровено популистки и ако бъдат изпълнени, ще ни задължат с десетки милиарди допълнително. Превръщат се в партия, която, освен, че рушеше докато управляваше, сега иска да попречи на измъкването от кризата и да спре развитието на страната. Противопоставят се, но няма градивност. Не знаят какво ще направят с мандата си, ако се стигне до него, но всички са им криви. А сега и президентът им е крив, защото искал да управлява вечно. Не така, но не и иначе! Против служебни правителства са, но и няма да подкрепят спасително правителството. 

Е, това ако не е безхаберие. Точно то ги свали от власт, а не заговор на “статуквото”. Ако беше друго, щяха да получат доверието на избирателите и щяха “да продължат промяната”, както евфеместично се представяха. Но вместо да се освестят, пуснаха мантрата за купените избори. Излиза, че не приемат реалността, живеят в собствен свят, заинатили са се като деца. Но от това няма полза за хората. Те не са овце, които насила да ги направят първа политическа сила и им върнат управлението. Няма да се учудим, ако скоро обвинят народа, че не ги е оценил. Изводът е, че са безполезни. 

По-същественото е дали ще се намери достатъчно разум в избраниците на народа, да осъзнаят необходимостта да съставят правителство, като пренебрегнат дребни сметки и пристрастия. Не че животът няма да продължи, ако за пореден път не се разберат и се стигне до нови избори. Вижда се, че от тази поредна мантра, утешителна и вдъхваща фалшива надежда на загубилите, че могат да си върнат позициите след нови избори, няма полза.

Народът го е казал: хитрита сврака, с двата крака. Все още има време да седнат на масата за преговори. А и кукловодите им едва ли искат да са непрекъснато извън трапезата на властта. Както се втвърди тонът, така изведнъж може да се окаже, че било надхитряне. И една по една бившите управляващи да поискат своя пай. Нима обвиненията на ПП, че президентът искал да управлява вечно, не са “черна” завист, че той ползва облагите на властта...

Затова нека не избързваме. Има достатъчно време най-вече за публичен дебат. Не зомбирани в миналото, а обсъждане на предложените програми за управление. И разбира се, обединение в евроатлантическите ценности. Смешно е точно тези партии да имат конституционно мнозинство и да не го използват.

ЧАСЪТ НА НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Изборите приключиха, времето на чесане на егото свърши. Политиците са наясно, че имането на газ и ток, няма да свали инфлацията, цените на храните и бензина ще останат непосилни за мнозинството. Затова изборните маратони поне временно трябва да спрат. Личи си, че има умора, показа го поредния връх на ниска избирателна активност. А с червените линии трябва да се приключи завинаги. И избраниците на народа да служат за полза роду. Видя се още, че на партии еднодневки не бива да се вярва. Народната любов към тях бързо се изпарява. Особено след като се окаже, че радетелите за промяна, са всъщност “децата на лейтенант Шмид” от прочутия роман на братята Илф и Петров – всички до един плод на един и същ измамник, дърпащ им конците. Още като се появи онзи проект за батерии за един милиард, се разбра, че вечно облажващия се от властта финансово-олигархичен кръг на “прокопитата” се е размножил и втурнал бързо да намаже, както го прави още от времето на началното ударно замогване, дадено му  още от правителството на Иван Костов. 

Има и още нещо: абсолютно политически безотговорно, да не кажем противоконституционно е, бившият премиер и лидер  ПП да заяви още преди да е чул и след това видял какъв тип кабинет ще предложат победителите, да отхвърля  подкрепа и участие в него.

Но нека спрем да ги коментираме. Те безвъзратно са се запътили към политическото бунище. Няма как и да ги спрем да лъжат. Часове преди изборите се кълняха как ще продължат промяната, след тях – как ще бъдат опозиция, която ще продължи да разкрива далавери. И Костов разправяше така, след като беше свален с гръм и трясък. Твърдеше, че бил избягал пред народа и ще чакал той да го достигне. Да се смееш или да плачеш, че си давал доверието на подобни себични политици...

Всъщност, като оставим да отшумят емоциите, всички влезли в парламента трябва и могат да проявят национално отговорно мислене и да помогнат на страната ни да оцелее. Войната в Украйна продължава, но не тя трябва да е повод за нови разделителни линии, нито пък членството ни в ЕС, гибелно ще бъде да се откажем от европейските пари. Така, че шансът е в обединението около националните каузи. Вижда се от програмите им, че всички милеят за страната ни. Сега трябва да го докажат. 

Бегъл поглед върху изборните резултати показва, че правителство на малцинството, програмно правителство, на експерти или на “националното спасение”, без значение как точно ще бъде определено, може да има солидна подкрепа от почти квалифицирано мнозинство. За да се случи това, трябва да започне диалог. Губене на време ще е, ако се продължи с нападките и прехвърляне на собствената вина за резултата на друг. Наистина е контрапродуктивно да се гледа към миналото, както обнадеждаващо отбеляза един вицеприемиер от бившите управляващи. Необходимо е преди всичко всяка една от присъстващите в парламента партии да установи общите цели, които би имала с останалите. Те са свързани най-вече с техните избиратели и възстановяването на сриващото се доверие в политическата класа.

Първата стъпка в посока на диалога се очаква да бъде дадена от победителите в лицето на ГЕРБ. Резултатите са известни, няма време за изчакване. Визията как трябва да изглежда бъдещия кабинет, може да бъде оповестена още преди президентът да връчи мандат за съставяне на правителсто. ГЕРБ нямат време за лавиране, но същото се отнася и за останалите партии. Добре би било кабинет да се състави още с техния мандат. Забавянето може да създаде поле за нови дрязги и да се тръгне по самоубийствената за политическата ни класа спирала към поредните избори. Също така опитите за изнудване и отправяне на заплахи чрез добре познати ни опорки от миналото няма как да минат. Не за друго, а защото не само избирателите искат да има кой да им решава грижите, но и защото самите политици съзнават, че “ножът е опрял до кокала”, както се изразява народът.

На този фон опорката на лидера на “Да, България”, че управление с ГЕРБ и ДПС е невъзможно, защото хората щели да излязат на улицата звучи не само ретроградно, но и опасно за самата партия. На хората и през ум не им минава да излязат на протест, за да угодят на прищявката на който и да е партиен лидер. Те отдавна са показали с гласа си какво мислят за менторите им – Иван Костов и Прокопиевия разградски медийно-олигархичен кръг, отгледан и подкрепен от бившия премиер. Няма да се учудим, ако това изявление е добре познатият ни техен рекет за позициониране на масата на властта. Номерът едва ли ще мине. Създаването на национално отговорно правителство  със сигурност може и да ги подмине, да се случи без техните гласове за подкрепа. 

Не може да се върви повече по пътя на противопоставянето и омразата. Така че в очакване сме на първите стъпки към диалога. Сигурни сме, че политиците осъзнават, че безвремието през последната година и половина, гарнирано с провалил се опит на “стани, за да седна” е струвало доста пари на данъкоплатците. Надяваме се разумът да надделее, да спрат с безсмислените изчисления кой колко ще загуби в бъдеще. Вижда се, че бъдещето няма да е розово, каквито и да са сметките. Доброто бъдеще зависи единствено от решаването проблемите на настоящето, а те не са малко. Колкото по-бързо се състави работещо правителство и парламент, който да подкрепя и бъде коректив на действията му, толкова по-добре ще бъде за всички.