Тука има, тука нема

След стресиращите новини за заразени хиляди свине в няколко големи свинекомплекса, най-после добра новина – във фермата в с. Юделник, където се отглеждат 17 000, пробите са отрицателни засега.

Но това едва ли е повод за успокоение. Въпреки видимите усилия и многобройния човешки ресурс, който се хвърля в борбата с чумата, продължава да се действа на принципа “тука има, тука нема”. Решават се конкретни проблеми, вместо да се извършват мащабни превантивни действия. 
Например защо само един човек обикаля граничната ограда и защо полицията не помогне за откриване на прасета, да речем със своите дронове за търсене на имигранти. Няма никаква публичност за това как се води отстрелът на дивите свине в карантинните зони. А би трябвало да има всекидневен отчет. Досегашните действия са неадекватни, хаотични и закъснели. Преди дни дори от ДПС предложиха в парламента да се включат снайперисти от спецчастите и армията. Нищо не се говори за това как ще се спре преминването на заразата в Южна България, където също има големи свинекомплекси. 

Оправданието, че не може всичко да се свърши с магическа пръчка не е приемливо. Имаше цяла година, а и повече, след като се разбра за погрома с прасетата в съседна Румъния, да се вземат тези мерки. Илиза, че тепърва се обяснява на селските кметове какво трябва да правят. Изобщо няма да коментираме темата за нерегистрираните животни. 

Случващото се е наистина ужасно, цял един отрасъл може да си отиде за дълго време. Перспективите никак не са добри. Но това не означава да не се продължава битката, както и да се правят дългосрочни програми за опазването на това, което е останало.

“Апетитните” обществени поръчки

Когато маймуните станат много на клона, той обикновено се счупва. Добра новина е, че държавата вече харчи рекордните 25 млн.лв.на ден за обществени поръчки, но никак не е радващо, че една четвърт се оказват незаконни, а половината от обжалваните процедури са основателни.

Изводите не са лицеприятни. Вярно е, че оспорването се е превърнало в доходоносен бизнес за някои фирми. Но от друга страна, фактът, че в повечето случаи парите са от еврофондове, е примамка за властимащите и толерираните от тях фирми. Особено опасно е, че установяването и разкриването на незаконните поръчки отнема толкова много време, че когато това стане, повечето от тях вече са реализирани

И понеже апетитът идва с яденето, битката става така ожесточена, че финалът няма да е добър за всички. И не само от морална гледна точка. Еврофондовете не са бездънни. Но лошите навици ще останат. И това ще пречи в бъдеще, когато примем еврото и влезем в шенгенската зона. Евтините балкански номера няма как повече да минават.

Затова е добре държавата да подобри процедурите и най-вече прозрачността при получаването и реализирането на обществените поръчки. Резултатите от некачествените изпълнения не само петнят името на страната ни, но в повечето случаи парите за поправянето на грешките излизат от нашите джобове. 

Рогата на дявола

Ако е гарга, рошава да е, е комичният извод от приключилия дебат за партийното финансиране. 

Драмата засега завърши с отхвърлянето на президентското вето. Но това не е добра новина нито за управляващите, нито за опозицията. Повече от месец народните представители водеха ожесточен дебат, предизвикан от разкрита грешка в изчисленията за размера на субсидията. Страстите така се разгоряха, че част от мнозинство реши да покаже кой командва парада в държавата и падна в капана, който само заложи. Оттук нататък беше ясно, че популизмът ще надделее над разума. И всичко това се разигра на фона на други много по-тежки за решаване проблеми – социалните помощи, недостигът на жизненоважни лекарства, чумата по свинете и произтичащите от това нарастващи цени. 

А това, че червената опозиция лековато потърси под вола теле за закони, които тя е приемала навремето като управляваща партия и допусна Антон Кутев да обслужва олигархични кръгове с вехти мантри, е израз на слабост, която може задълго да им отнеме шансовете да се върнат във властта. 

Всъщност, тези, които най-много трябва да се замислят са управляващите. Те допуснаха да се повлияят от едно шоу, вместо да решат грешката със субсидирането, да организират бързото връщане на парите и да се заемат със съществени дела. Сега въпросът със субсидирането остава открит. И какъвто и контрол те да обещават за “даренията”, няма как да гарантират на гражданите, че всичко ще бъде прозрачно и според закона. 

Затова, като оставим настрани комичната страна, ще препоръчаме на политическите спекуланти да гледат по-далеч от пъпа си. Да не се мислят за големи хитреци и да знаят, че на дявола някой му е сложил рога.

Ехото от един пробив

Едва ли е случайно съвпадение, че дни след теча в НАП, водещите туроператорски фирми се обявиха срещу въвеждането от 1 октомври на Наредба 18. Тя трябва да свърже техните касови апарати с агенцията. 

Веднага ще отбележим - свързването трябваше отдавна да се случи. Най-малко поради две причини: Първата е, че държавата губи милиарди от сивия сектор в туристическия бизнес. Според експерти, той достига 70%. Втората е свързана с националната сигурност. Заради липсата на координация между бранша и институциите, има опасност да станем свидетели на нови терористични атаки, каквато беше с взривения автобус израелски туристи в Бургас. 

От друга страна още през пролетта браншът установи, че софтуерът, който им се предлага няма нищо общо с този, който те ползват. Техният съответства на евростандартите и се прилага в повечето страни от ЕС. Освен, че софтуерът на НАП ще ги затрудни, ще оскъпи туристическите услуги. Тогава от агенцията не се вслушаха в предупрежденията и не проявиха сговорчивост, служейки с мъглявото обяснение, че вече се били консултирали с експерти. 

През последните дни обаче става ясно, че туроператорите не само няма да приемат Наредба 18, но са започнали данъчна емиграция в други страни. Ще последват съкращаване на работни места, затваряне на офиси и други мрачни сценарии. И това се случва на фона на спад на туристите, скандални цени по курортите и издънката с данните от масивите на НАП. 

Всъщност няма нужда от наливане на допълнително масло в пламналия пожар. Държавата трябва да овладее ситуацията. Но не с извиване на ръце, а с разумно и приемливо за всички страни решение. Не може да се предприемат дайствия, които да подлагат на риск не само бизнеса, но и сигурността на гражданите

Тест за национална отговорност

Одобрената от парламента сделка за закупуване на американските изтребители F16 е от ключово значение за евроатлантическата ориентация на страната. Същевременно тя бе и тест за това кои политически сили са национално отговорни и милеят за сигурността не само на страната ни, но и на Балканите.

Видя се за пореден път, че част от претендиращите за патриотични партии, всъщност са само на думи такива. И тъй като те са част от мнозинството, едва ли управляващите щяха да бъдат сигурни в успеха си, ако не беше категоричната подкрепа на ДПС. В тази подкрепа няма пристрастия към една или друга политическа сила. Тя е част от последователна политика на движението от зората на демокрацията. 

Ще припомним, че въпраки няколкото политически кризи, страната ни днес е една от най-стабилните на Балканите. Не допусна руските самолети да прелетят над страната ни и подкрепи НАТО във войната в бивша Югославия. И заслужи членството си в Алианса и Европейския съюз. 

А това че по време на дебатите в пленарната зала станахме свидетели на евтин популизъм е поучително не само за управляващите, но и за избирателите. В такива исторически моменти за страната ни се разбира кои негови представители са достойни за девиза на парламента “Съединението прави силата”.

Пак каруцата пред коня

Повече от година след като пламна чумата в Странджа, сега едно след друго се появяват нови огнища в Северна България.

Ако вирусът влезе в големите свинекомплекси, ще настъпи катастрофа със загуби от 2 милиарда лева, предупредиха от БАБХ. Правителството отпусна близо 4 милиона лева за справяне с проблема, мобилизирани са областни управители, кметове, ветеринари, ловци, жандармерия. Стопаните масово колят прасета и пълнят фризерите, преди да им ги унищожат. Въпреки, че и сега има недоволни от случващото се, прави впечатление, че този път организацията и действията са по-добри от онези в Странджа, където се стигна до скандални сблъсъци и политически спекулации. 

Възниква обаче логичният въпрос защо винаги се действа като на пожар. Това, че загубите ще са огромни е известно от миналата година. Но пак настъпи суматоха, защото никой не знае къде и кой колко животни отглежда. Или казано в прав текст – те се отглеждат нелегално. И чиновниците, които сега тършуват из селските дворове, не са направили така, че домашните животни да бъдат регистрирани. 

Още при предишните случаи беше ясно, че това безхаберие трябва да се прекрати. Някой може да възрази – един милион коли са без винетки и въпреки това се движат предимно по селските пътища, та прасетата ли да броят. Така е, но всяко уж “непосилно” за чиновника усилие, в крайна сметка е от полза, защото улеснява справянето с всеки проблем. Същото се отнася и за стопаните. Под угрозата от санкции, те трябва да знаят, че по най-бързия начин е редно да регистрират всяко новопоявило животно в техния двор. 

Истината е, че не бива всеки път да се действа на принципа проба-грешка. Като има правила и те се спазват, всичко ще е наред. Сега такива очевидно няма. А когато няма, последствията ще са за всички.

Оцапаните жълтопаветни гащи

“Умните и красивите” красивите пак се объркаха в пушилката, която избълваха около избора на нов шеф на БНТ.

Вместо да се правят на ощипани госпожици с врели-некипели кой е Емил Кошлуков и кой уж стоял зад него, можеше да издигнат свой кандидат и да го подкрепят със същия плам. 

Но не го направиха. А не го направиха, не защото не биха могли. А защото лидерите им са клика и не биха допуснали някой да ги затъмни, макар и за кратко. Точно както техния ментор Иван Костов се капсулира навремето, така и те си останаха на същите постове, въпреки че бяха изхвърлени извън парламента. И всеки, извън техния кръг, ще е „враг”. Те са си самодостатъчни. 

Само че народът е казал: “Без мокри гащи, раци се не хващат”. “Жълтопаветниците” предпочитат да протестират, вместо да подкрепят нечия кауза. Всъщност, гащите им не са сухи, но са оцапани с друго. 

Истината е, че никой свестен и можещ потенциален кандидат не би приел подкрепата им. Нали, вместо нея, те по стара традиция, ще го върнат обратно в казана.Ще се скрият зад него, за да използват имиджа му. После, като не спечели, набързо ще го изоставят. 

Затова никой не се хваща вече на въдиците им – знае, че загубата му е сигурна, най-малкото заради техния паталогичен стремеж да оплюват всеки и всичко, което не обслужва подсъдните им кукловоди.

Подсъдна вандалщина

Месеци след като бяха разлепени плакати с лика на Хитлер и свастики срещу сградата на съда в Бургас и бяха счупени прозорци на синагогата в София по време на служба, вандали посегнаха на Главното мюфтийство и Куршум джамия в Карлово

Обикновено тези прояви се третират като хулиганство и извършителите остават ненаказани. Доскоро. Защото бургаските “фенове” на Хитлер бяха предадени на Специализираната прокуратура и съд да бъдат разследвани за проповядване на фашистка идеология. Очевидно е дошло време не само за политически реакции и гражданска нетърпимост, но и за сурови мерки от страна на правосъдната ни система. 

Агресивната ксенофобия с посегателство върху институции от една страна и храмове и сгради, принадлежащи на вероизповедания, независимо какви са те, са недопустими и трябва да бъдат пресичани с цялата строгост на закона. Гледането през пръсти на националистическите прояви и толерирането на езика на омразата не води към нищо добро. 

Светкавичната солидарност в осъждането на ислямофобския акт на омраза и поругаване от страна на другите религиозни общности е знак, че обществената търпимост си има граници. И че институциите имат сили и възможности да се справят не само с преките извършители, но и с техните подстрекатели. Защото човечността и хуманните ценности на толератност към другите са основните прнципи на всяка претендираща за демократичност държава.

Политическо словоблудство

На лъжата краката са къси, е казал народът. Мине се, не мине време и току изплува някой от изхвърлените от избирателите политици, за да припомни защо не е в парламента. 

Изобщо не ни учуди тв изявата на провалилия правосъден министър Христо Иванов.Той се обяви срещу искането на премиера Бойко Борисов при срещата му с Франс Тимерманс в Брюксел да отпадне мониторинга върху правосъдната ни система. Няколко минути по-късно Иванов за пореден път доказа защо му викат Пинокио. И нагледно показа как се оплита в лъжи като поиска оставката на сегашния правосъден министър, защото не бил се преборил да отпадне мониторинга. 

Е, кой да му вярва, след толкова евтино популистко словоблудство. 

Няма да коментираме, че експравосъдният ни министър имаше достатъчно време да предложи промени в системата докато заемаше поста, но вместо това предпочете да пише доноси до еврочиновниците. Наясно сме защо го прави и сега – отпадне ли мониторингът, няма да има с какво да захлебва. Не се съмняваме, че заработва индулгенции и за подсъдните олигарси. 

Всъщност за такива като него колкото по-дълго страната ни е в блатото, толкова по-добре. Преди се поставяха в услуга на тоталитарния режим, днес – обслужват тези, които искат да си останем под чужд хомот. При наследниците на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов няма служене на народа, а единствено осигуряване на лично благоденствие. На тях разчитат онези, които искат да запазят статуквото на криминалния преход. И точно заради тази повратливост загубиха доверието на избирателите, и няма кой да им го даде отново.

Граничните задръствания – отговорност на всички

Кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи, гласи народната мъдрост.
Излишно е да се хвърлят взаимни упреци. 

Километричните опашки по граничните пунктове с Гърция със сигурност са вгорчили почивните дни на много българи, решили да избягат от жегите на море при нашите съседи.  Две основни причини изтъкнаха граничните власти - увеличения пътникопоток с близо 25% и нередовни документи на родители, които пътуват с децата си в отсъствието на другия родител - носещи само оригинала, но забравили копия от декларациите за извеждане на децата зад граница. 

Излиза, че не малка част от пътуващите са тръгнали неподготвени. Или може би са си мислели, че няма да има такава педантичност. Само че са се излъгали – европравилата са за всички и родните тарикатлъци не минават. Разбира се, властите имат какво да направят, като например да разясняват в медиите  какви документи да се носят и какви са правилата в страните, които ще бъдат посещавани. Също така би могло да се осигурят допълнителни трасета като се командироват още гранични служители. 

С други думи казано – отговорността е на всички. Лятото е още в началото и може да стане още по тежко по границите. Колкото по-бързо се направят изводите и вземат съответните мерки, толкова по-добре.