ШОКИРАЩ УДАР СРЕЩУ ПРОРУСКИТЕ "ШАРЛАТАНИ"

 ДПС шокира всички, които с години им лепяха мантрата, че са проруска партия.

Депутати от движението, вкараха в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, в който изцяло ще бъде транспонирана европейската правна рамка от Регламент 2019/452 за т.нар. за скрининг на съмнителни чужди инвестиции свързани с обществения ред и сигурността. Това се случи в момент, в който управляващите от ПП-ДБ водят ожесточен спор с президентската институция, как и до колко трябва да продължат доставките с оръжие и боеприпаси към Украйна и дали това няма да застраши националната ни сигурност, като предизвика реципрочни действия на Кремъл.

Ако трябва да погледнем в бъдещето, този законопроект ще постави въпроса за национализирането на руските капитали в страната, проблем, който вече е в дневния ред на ЕС и предизвиква заплашителни изявления на Москва.

Конкретно, този закон пряко ще предпази страната от някои необмислени действия на случайно попаднали в политиката, но поблазнени от възможността за лесни многомилионни печалби. Нека си припомним номерата на злополучно управлявалото първо правителство на ПП-ДБ и как техният вицепремиер, (който и сега заема същия пост), посети нефтената централа и в последствие издейства изключение (дерогация) в полза на „Лукойл“ на вноса и преработката на руски нефт, междувременно управляващите завишиха цената на газта чрез договори с посредници, (които пак се оказаха на руски газ), както и сключиха скандалния меморандум с „Джемкорп“ - за да дадат възможност на руските олигарси да перат пари в страната. Засега ще оставим встрани и онзи номер с батериите за един милиард...

Посланието на движението е нееднозначно. То е знак за солидарност и подкрепа към санкциите на ЕС, предупреждение към тези, които се опитват у нас да прокарат опорката “мирна главица, сабя не я сече”, но и към “шарлатаните”, които не се интересуват от националните ни бъднини, а единствено от личното си облагодетелстване.

Всъщност, изобщо не трябва да се учудваме на последователната политика на ДПС по отношение на НАТО и Европейския съюз. Тази политика е един от основните жалони на партията от нейното създаване. В зората на демокрацията те нямаха нищо против да станат част от СДС, но сини “патриоти” попречиха, по-късно движението подкрепи първото демократично правителство на Филип Димитров, но беше против вота на доверие, поискан от премиера, предупредиха го да се откаже, за да продължи управлението, но за съжаление той послуша Иван Костов. Така нареченият Командир впоследствие обсеби цялата власт в синята партия и последователно я провали.

Тука е уместно да припомним, че не Костов спря руските самолети и разреши придвижването на бойна техника на НАТО през страната ни по време на Косовската криза. Това стана с гласовете на ДПС в парламента. За втори път синьо правителство бе получило подкрепата на движението за управление, но бързо го загуби, заради повярвалите, че вечно ще управляват. Няма да коментираме през новия век ролята на движението за приемането ни в ЕС и НАТО, както и за изваждането на показ на архивите на бившите тайни служби...

Този преглед е само за тези, които вярваха на проруските опорки, пускани от манипулаторите на прехода. Но той е и предупреждение към онези, които биха се поблазнили от бързото и лесно усвояване на руските корупционни пари. Сегашният проект за строг контрол на паричните потоци и инвестиции в страната ни е само поредното доказателство. Той е и знак към сега управляващите до оценят възможността, че притежават конституционно мнозинство в лицето на пронатовските и проевропейски партии ГЕРБ-СДС и ДПС и да спрат да преливат от пусто в празно, да губят парламентарно време в дребни морализаторски задявки, а да се заемат с решаването на проблемите на българските граждани. 

Освен това този проектозакон е и знак към българската общественост, че европейският ни път е необратим и че един от гарантите за това е ДПС. Време е и другите партии да дадат своя принос.

ПСЕВДЕПРОМЕНЯЩИТЕ ДА СЕ ПРИЗЕМЯТ

Крайно време е мандатоносителите да престанат да се изявяват като опозиция и да заплашват с бунтове, ако не стане това, което са си наумили. Всъщност поведението им не се отличава твърде от това на онези, които започнаха да решават кой може и кой не може да се изказва от парламентарната трибуна, а техни симпатизанти нарисуваха еврейска звезда на витрината на магазин, защото управителят отказал да махне знаменцата на страните, чиито бири продава. С какво по различна е заплахата, че ще организират протест, ако не бъде махнат временният главен прокурор. При това те не отричат, че е избран според правилата, но по-убедително щяло да бъде, ако бил избран от Пленума на ВСС. И какво означават думи на един от техните лидери, че щял да напусне коалицията. Не така, а така, както ние искаме ще стане! 

Но май не искат избори, а просто рекетират и демонстрират готовност да нарушат закона. Ако им мине номерът. Само че търпението май започва да се изчерпва. То не бяха протяжни разговори за общо правителство, но ултимативно - не с първия, а с втория мандат, после в правителството да има политически лица, щото те са “най-добрите” специалисти, опитаха се да се разпореждат кой може и кой не може да влезе комисиите, сега и еврокомисар предлагат от техните редици. Няма да коментираме онзи запис, от който се вижда как лидерите им чертаят планове за завладяване на държавата. То бива нахална наивност, но чак толкова не бива. Защото вече не е наивност, а наглост.

Особено смешни са, когато говорят за съдебна реформа през конституционни промени. Но за тях реформата засега се свежда само до махането на този или онзи, гарнирано с кухо морализаторство. Което не се различава от  добре познатия ни принцип “стани, за да седна”. Уж още в самото начало на този парламент твърдяха, че до десет дни ще имат проект. Но всеки път като бъдат попитани кога ще го видим, отговорът е сондираме мнения, до десет дни ще го представим. Със консултациите се видя че удариха на камък, БСП категорично отказаха да говорят с тях преди да видят черно на бяло какво ще им представят. От ДПС също любезно им напомнят, че след като си имат представен свой проект, то е редно да видят какви са другитете предложения. Все пак за конституционни промени са нужни най-малко 160 гласа.

Въпросът е защо няма реални действия, а само общи приказки. Ясно е, че най-малко от нови избори се нуждаят сегашните мандатоносители. Нямат интерес и отново властта да се върне в президента чрез служебно правителство. Очевидно е, че не може по друг начин да си обясним техните хаотични действия, освен с глупав инат на отново започнали да се самозабравят временно пребиваващи във властта. Би следвало обаче да им се напомни, че търпението не е безгранично и че вече имат горчив опит с бързото сваляне на тяхното първо злополучно управление. 

Затова най-добре е да спрат да се правят на морални съдници и да заплашват с брожения, а да заработят. Защото отговорността за управлението е тяхна, но в парламента има да се приемат закони, да се преформулира съдебната власт, а и да се направят възможните конституционни промени, без да се прекрачват границите и правомощията на Великото народно събрание. Обществеността очаква резултати, а не нова несигурност. 

Това, че техният вицепремиер анонсира подобрен бюджет пред финансовата комисия в парламента е добра новина. От думите му се разбра, че дебатът в парламента може да започне в началото на следващия месец. Колкото по-бързо бъде представен подробният проект, толкова по-добре. Защото още отсега възникват въпроси. От една страна се предвижда с близо 1,5 милиарда лева да се намали издръжката на държавните ведомства, но от друга страна това нямало да е за сметка на планираното увеличение с 10% на заплатите на някои държавни служители, остава и планираното увеличение на заплатите на учителите на ниво от 125% от средната работна заплата. Увеличават се и заплатите на асистентите във ВУЗ-овете, стипендиите на студентите и учениците и др. Не са пипани и разходите за пенсии, майчински и прочие социални политики. Очевидно е, че зад тези цифри се крият и кадрови промени. Как ще се случат и има ли план за преквалификация на съкратените е съществен въпрос. Прибира се и очаквания от близо милиард лева дивидент от държавните дружества. Доста пожелателно, неясно и дори абсурдно изглеждат обещаните приходи към хазната, както и капиталовите разходи. 

Изводът е, че проектобюджетът не е приказка от “1001 нощ” и има нужда от приземяване. Не е и учудващо, че първите оценки на икономистите от парламентарно представените партии са предпазливи. Затова колкото по-бързо започне дебатът по конкретните цифри, толкова по-добре. И нека дискусиите по него са публични, за да не се окаже, че парите идват от заеми, както направи злополучно провалилото се първо тяхно правителство, обременило бъдещите поколения с милиарди.

“МАЛКИ КАМЪЧЕТА” ЗА ПРОВАЛ ИЛИ...

С последните прения в пленарната зала народните избраници са на път да попаднат в капана дребнави задявки, отклоняващи ги от обществените очаквания и решаването им, което обещаха с подкрепата на правителството. Естествено, започналите шуробаджанашки назначения в кабинета, няма как да бъдат толерирани. Не може и да бъде подминавано вмешателството в партийните решения кой да участва в една или друга комисия, както и да бъде неин председател, както се случи с първоначалния провал за шеф на временната комисия, разследваща исковете на главния прокурор за снемане на депутатски имунитети. На фона на дългия път на компромиси при структурирането на кабинета и постигането на конституционно мнозинство за промени в основния закон, тези дрязки не вдъхват сигурност и обслужват онези сили, които все по агресивно се стремят да провалят парламентаризма. 

Би било глупаво управляващите да губят време в дреболии, вместо да съсредоточат вниманието си в решаването на онези пет шест приоритета – внасянето и приемането на ремонтирания държавен бюджет, бързото вкарване в пленарна зала на всички законодателни промени, за получаване на парите по Плана за възстановяване и развитие и най-вече подпомагане на правителството, което вече разсея страховете на близо два милиона пенсионери, като реши увеличението на пенсиите да е 12% от начало на юли месец

Другата задача е бързото попълване на висящите квоти във ВСС, както и структурирането на агенциите, гарантирането на стабилността на доходите, инвестициите и разбира се работата по влизането ни в Еврозоната и Шенгенското пространство. 

Паралелно с това трябва да заработи и комисията по конституционните промени. Единственият известен проект засега е този на ДПС, другите предложения са предимно словесна еквилибристика и тупане в гърдите кой преди колко години предложил нещо си. Час по-скоро обаче трябва да започне конкретна работа. Не за друго, а защото се създава лековатото усещане в обществото, че с твърдения че трябва изцяло да се премахне длъжността главен прокурор, както и да се ограничат правомощия на президента, може да се наруши конституцията. Радикалните промени не могат да бъдат осъществени от това народно събрание, но това не означава, че основния закон не може да бъде дописан с гласовете на очертаващото се конституционно мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Вниманието трябва да се насочи най-вече по отношение на функциите на главния прокурор и неговия контрол. А що се отнася до статута на служебното правителство, дописване може да има по отношение на състава и правомощията му, без да се пречи на назначаването му от президента. Освен това трябва да се има предвид, че всяко решение трябва така да се прецизира, че да не попадне под ударите на Конституционния съд, който може да ги обяви за противоконституционни, съгласно едно тяхно решение от 2003 г.

Преди всичко обаче трябва да се спре с популисткото демонизиране на политици, зад избирането на които стоят хиляди гласове. Ако те обаче се опитват да надвишат правомощията си и дори да пристъпват законите на страната, то техните действия трябва да бъдат пресичани, както в пленарната зала така и извън нея. В събранието отговорността е на неговото председателството, както и на създадения съвет към него. А самоуправствата на привърженици на отделни партии трябва да подлежат на поучително наложени максимални наказания. Това е единственият начин за връщането на общественото доверие към институциите. Затварянето на очите само ще задълбочи съмненията за задкулисни политически намерения, а може да даде повод за масово обществено недоволство, от каквото най-малко има нужда в този момент.

Немаловажен също е въпросът за отговорността. Не може носителите на мандата да определят кабинета като “служебен кабинет на парламента”, а подкрепящите ги от ГЕРБ-СДС да свеждат отговорността само до тази на вицепремиерката. Като същевременно да очакват конституционна подкрепа от ДПС и да ги игнорират в парламентарния живот. Ако сега подобна политическа адекватност може да се приеме като политическа наивност, то това  в бъдеще може да доведе до поредната политическа криза, която трите формации демонстрират, че не желаят.

Ако има добра новина, то тя е във възможността за бърза комуникация и съответните действия, с които да се премахват препъникамъчетата. Публичността на действията, както и обществените реакции, също способстват за приземяването на политиците. Розовите облаци на безхаберието отдавна ги няма, напротив дошло е време на преминаването през иглените уши на тежките решения, там няма да има нито място, нито време за шикалкавене.

РЕСТАРТ И НА ПАРЛАМЕНТАРИЗМА

Няма как след избора на редовно правителство, да продължи две годишното преливане от пусто в празно в пленарната зала. И че на рушителите на парламентаризма номерата им повече няма да се търпят.

Още в първия ден след избора на кабинета, се видя, че битката за дискредетиране и на този парламент продължава с ново ожесточение. Вместо да се уважи правото на парламентарна група да има по свой избор представител в комисия, това бе яростно оспорено. После бе направен поредния брутален опит да не се разреши на друг народен представител да се изкаже от парламентарната трибуна. Демонстрираното самоуправство е очевидната цел, с която да се поддържа обществено мнение, че народното представителство е изчерпало правомощията си и трябва да се търси друга непарламентарна форма на управление на държавата.

Всъщност, изборът на избрано, а не на назначено правителство, ясно позиционира антипарламентарните сили. До голяма степен те искат да отклонят страната ни от следвания вече десетилетия път на проевропейски избор и членство в НАТО. Разгорелите се нови страсти в пленарната зала, обаче дават възможност на подкрепилите правителството да съсредоточат вниманието си не само в актуалните проблеми, които ще решават заедно с управляващите в парламента, но по най-бързия начин да направят така, че обединилите това мнозинство подготвяни промени в конституцията да влязат в учредената такава комисия, тя да заработи и обществото бързо да разбере, че те ще са полезни за всички, най-вече за затвърждаването на парламентарната демокрация като единствено възможна, както е в държавите, с които сме от години съюзници.

Рестарт на парламентарната република е смисълът на започналия диалог, довел до избора на редовно и контролирано от депутатите правителство, последван от попълването на състава на Комисията за конституционни промени. Целта е в нея да започне обсъждане на проектите. Стремежът на създаденото на този етап близко до пълното конституционно мнозинство от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС е да се създаде работеща в полза на обществото съдебна власт, която да се утвърди като негова имунна система. 

Няма да коментираме, че от няколко години от движението има вкаран в събранието проект, който има покриване с намеренията и на Демократична България например. Това са разделяне на Висшия съдебен съвет на две - ВСС само за съдиите и прокурорска колегия, в която обществено избраната квота да има превес, за да се ограничи властта на главния прокурор, така че той да не може да влияе върху отделните прокурори. Няма различия и в подкрепата на индивидуалната конституционна жалба, както и в преосмисляне на статута на служебния кабинет. Основната цел, разбира се, е да се преустанови с установената дългогодишна практика съдебната реформа да се изразява в “стани, за да седна”.

Има две предложения на ДПС за конституционни реформи, едното от които е актуално във връзка с искания имунитет на един бивш министър председател. Според техния проект ще се реши проблема с двойното гражданство, като това изискване отпадне за народните представители и министрите. Усъвършенстването на изборното право също е включено. В България в момента има отнемане на конституционни права чрез закон, като чрез изискване за настоящ адрес се отнема изобщо правото на глас на български граждани на евроизбори и местни избори. В проекта се предлага да се запише в Конституцията, че правото на глас не може да се отнема по никакъв начин. 

Нека обаче бъдем реалисти – грозните сцени, придружени с просташко говорене няма да бъдат пресечени, ако ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС не представят на масата за обсъждане своите проекти за Конституционна реформа. От друга страна, ръководството на Народното събрание, би трябвало да вземе крути мерки, каквито има в правилника. Вижда се, че представители на очертаващата се опозиция все още живеят в онова безвремие, когато шестваше изчегъртването. Засега председателят на парламента се задоволява с бързо укротяване на страстите с прекъсване на заседанието, последвано от забележки. Това очевидно вече не е достатъчно. Стремежът към въдворяването на ред е част от нормализарането на парламентарния живот. Народните избраници са с равни права. Те трябва да се уважават, а не да се нарушават.