Общо показвания

четвъртък, 13 април 2017 г.

“За Чернобил съобщиха по-бързо!”


Звучи зловещо този черен хумор, но е факт. Още преди повече от половин година се е знаело, че питейната вода в Хасково е замърсена с уран, три пъти над допустимата норма, но не са предприети задължителните предпазни мерки. Най-малко е можело да се черпи вода от други водоизточници. Редно е също така от министерството на здравеопазването, вместо да пускат в ход дежурните успокоителни мантри, незабавно да предприемат необходимата профилактика на гражданите. Извинението, че от Европейския съюз били завишили два пъти предпазните норми не повод бързо да се забрави случилото се.

Обезпокоително е, че сегашните норми за контрол са толкова разтегливи. Но е безсърдечно оправданието на Басейновата дирекция, че не са подали сигнал по-рано, защото нямат задължение да следят качеството на питейната вода и са обявили резултатите, едва след като изготвили годишния си доклад. Абсурдно е и здравните власти  да проверяват за радиоактивно замърсяване веднъж на пет години. И какво съвпадение - точно преди Великден, тези, които носят вина си измиват ръцете като Пилат Понтийски.

Всъщност самосезирането на прокуратурата и започналото полицейско разследване е знак, че това безхаберие може и да не бъде претупано. Виновни има и те трябва да бъдат наказани. Не трябва обаче да се спре дотук. А да се направи така, че такъв проблем повече да не съществува. Не само в Хасково. Една от първите задачи на новия парламент е да засили законовият контрол. Сянката на Чернобил е мрачна и последиците от него са всекидневни. Така че, откриването и предотвратяването на радиоктивно замърсяване, не е нещо, на което трябва да се гледа през пръсти.  

събота, 8 април 2017 г.

Популизмът не решава проблемите


Безсмислено е да продължава да се търси кой крив кой прав за представените и после спрени промени в Изборния кодекс от правосъдното министерство. Изобщо не е важно кое е лицето, сътворило текстовете за уседналостта в противоречие с основния закон на страната. 

Истината е, че президентът Румен Радев е прав - не бива да се допуска намесата на чужда държава в нашия изборен процес. Но това е тема, която не може да бъде решена с лишаването от изборни права на една част от българските граждани. Има други, далеч по ефективни мерки, за да спре тази намеса. Някои от тях вече бяха приложени. Те трябва да бъдат продължени. Как това ще стане също е регламентирано  - и при министър-председателя и при държавния глава има възможности за консултации и възлагане на съответните институции как да решат проблема. Има достатъчни поводи тези консултации да се правят по-често -очевидно е, че пред националната ни сигурност има немалко предизвикателства. 


Има и още нещо, което обаче е съществено. Все по-ясно си личи, че екипът, който представя публичния образ на президента е от неподготвени хора, но със самочувствието на всичко можещи. Никак не е добре името на държавния глава да бъде замесвано в скандали. Тези, които са се възползвали от правомощията му на назначил служебното правителство, би трябвало оттук нататък да имат едно наум. И да не го използват за тяснопартийни цели.

От друга страна политиците, вместо популистки да политиканстват около този гаф, е добре да осъзнаят, че това не е за нивото на страна, която се готви да поеме председателството на Евросъюза.  

понеделник, 3 април 2017 г.

Старата дружба ръжда не хваща (или защо Командира и Р.Овч. пак са в тандем)

Старата дружба между Иван Костов и Румен Овчаров ръжда не хваща. Двамата обичаха да си подават топката, независимо дали са управляващи или опозиция. И най-вече да си пазят гърбовете, когато стане напечено, заради мафиотските им  сделки. Особено когато се разнищват тези в енергетиката.  

Затова не е учудващо, че Костов и Р.Овч. едновременно днес решиха да припомнят за себе си, като - пак едновременно - начертаха мрачно бъдеще за управлението на страната. Единият предсказа, че новият парламент нямало да си изкара мандата и щяло да има нови избори. А другият – че изобщо няма да се стигне до ново правителство. 

Ясно е и защо го правят – и двамата са политически аутсайдери. Р.Овч. няма шанс да се върне в ръководството на БСП, а Костов загуби възможността да рекетира бъдещите управляващи, след като т. нар.  "автентична" (или както стана модерно да се нарича - градска) десница не влезе в парламента.

Не са се отказали да вредителстват и защото имат какво да губят – жената на Костов бе уличена, че участва със съмнителна цесия във фалиралата КТБ в полза на разследван олигарх, а Овчаров може да смени костюма си с раиран и да се озове зад решетките.

Разбира се, едва ли някой е очаквал, че вместо мрачни прокоби и заклинания, оплетените и оцапани с тъмно минало политици, ще се опитат да измият срама и призоват за единство в тези нелеки времена. Когато се очаква да председателстваме ЕС в сложна обстановка за него и несигурни Балкани.

Всъщност, точно защото, улисани в личното си облагодетелстване, нищо не направиха за страната си Костов и Р.Овч. първо бяха наказани от избирателите, а след това и изметени от партийната вихрушка на партиите им.

четвъртък, 30 март 2017 г.

Защо им биха шута


Загробилите старата десница костовисти продължават да затъват. Христо Иванов, Радан Кънев (родствено и роднински свързани с бившия тоталитарен режим) и техните шамани Евгений Дайнов и Огнян Минчев (рожби на комунистическите идеологически школи) май не си дават сметка, че не могат да решават нищо, след като нямат политическо представителство. Още по-малко да твърдят, че 3,5 млн българи, гласували за парламентарно представените партии не са демократи. Очевидно дългогодишните храненици на НПО-та са в шок, не само заради провала си, но най-вече от страха, че може да им бъде спряно кранчето за финансиране. 

Затова стрелят напосоки. Уж Минчев бил недоволен от изборния резултат, но сме били извадили късмет, дори сме били заработили късмета, защото левицата нямало да управлява. На това са казва "с чужда пита помен прави". По - известният като Пинокио бивш правосъден министър пък едва ли не щял да определи бъдещия премиер. Когато го предупреждавахме, че ще гледа парламента през крив макарон, той не ни чу, сега му казваме същото по повод това му желание. И няма да го чакаме да си вземе думите назад, защото рецидивизмът води до Четвърти километър. Новите опорки на Дайнов изобщо няма четем, достатъчни ни бяха фантасмогоричните му прогнози за изборния резултат. А на това, че Радан нямало да се отказва от политиката, също ще погледнам като на клинично поведение.

Истината е, че цялата посткостовистка пасмина отдавна трябваше да си ходи. Още, когато тяхното управление в началото на века излъга и ограби избирателите им и затова се провали. Излишни бяха дългогодишните им опити за реванш. Провалиха се и тези, които щедро ги обсипваха с "дарения" и финансираха техните НПО-та.

Всъщност има и забавна страна - и тя е, че всички те се връщат при сенките от соца, когато се говореше от името и в името на всички. Само че, ако тогава под закрилата на Партията майка можеше, днес народът категорично им отказа те да говорят от негово име. Би им шута и ги превърна в лапацала*.

*Лапацало - Човек, който говори много, говори празни приказки.

вторник, 28 март 2017 г.

Краят на кукловодната демокрация


Късно е либе за китка, е казал народът! Ако им е останал малко срам не само Радан Кънев, но и Христо Иванов и останалите набедени десни лидери трябва да си подадат оставките след гръмогласния провал на парламентарните избори. А най-добре е да се оттеглят от политиката. Видя се, че избирателите вече не вярват на тяхната площадната демокрация, която се опитаха да наложат и в парламента. Подозрителни са и към заклинателните мантри на псевдореформисти, зад които надничат маските на кукловоди, обогатили се при премиерстването на Иван Костов. И на гърба на излъганите с приватизацията техни симпатизанти.

Тъжно е, че след повече от четвърт век старата десница си отива. Но е добре, че агонията, започнала с появата на първите "отлюспени мравки" в зората на демокрацията и ювелирно завършена от младите костовисти, приключи на тези избори. Те не сътвориха нищо добро през последните години - в същност: един бял автобус и провали на техни министри  в последвалото управление. 

Случилото се е поучително и за друго. Логично беше механичният сбор, който им помогна да влязат в предишния парламент да ги замае и да избият болните им амбиции да властват еднолично. Надяваме се, че младите избиратели, които се подведоха да им дадат гласа си, са осъзнали, че с водачи, които са свикнали да търсят облаги, под прикритието на красиви, но кухи каузи, нищо добро не ги чака. И ще потърсят други, с които ще могат да работят както за себе си, така и за благото на родината си.

четвъртък, 23 март 2017 г.

Правосъдие, но не за всички

Стряскащи са изнесените данни, че само за две години 821 лица са успели да избягат след обявяването на присъдата им. Не е успокояващо, че 471 от тях са вече зад решетките. Не само, защото повторното им издирване и залавяне е струвало доста пари на данъкоплатците, а защото е можело да се предотврати.

Още преди две години главният прокурор връчи на председателя на Народното събрание пакет от промени в законодателството, за да се спре укриването на престъпниците. Сред тях бяха отнемането на паспортите и заместването им с такива, с които да не могат да се придвижват извън границите на страната, предвиждаха се гривни за електронно проследяване..... Поводът бяха скандалите с изчезването на братя Галеви, на осъдения за две убийства пред дискотека “Соло” Илиян Тодоров от Перник и на извършителя на тройно убийство по пътя Хуриет Сюлейманов.

За съжаление нищо от препоръчаното не се осъществи. Напротив, наглите изчезвания на обвиняеми - като това на убилия семейство рокери по пътя турски шофьор на тир, предизвикаха вълна от протести.

Но както обикновено се случва всяка от институциите прехвърля топката на друга. Депутатите отложиха промените в НПК, за да направят такива в Закона за личните документи. Но не ги направиха. Обществената поръчка за гривните отиде в задънена улица, след като се оказа, че има само един кандидат да я изпълни. МВР обвиняват съда, че пуска подсъдимите в домашен и на служителите на реда им се налага да ги контролират, а нямат ресурс. Съдът се оправдава, че стриктно изпълнява закона.

Излиза, че няма виновни, само че от това не страдат само роднини и приятели на жертвите, но и цялата общественост, защото безхаберието бърка в нейния джоб и засилва недоверието и несигурността.

Има и още нещо. Тези, които най-шумно искат да се реформира съдебната система, не правят никакво усилие да помогнат за решаването на този болезнен проблем. Който всъщност показва защо няма правосъдие. И защо гръмките думи няма да имат стойност, докато глашатаите на промяната не забелязват дребните камъчета, които спъват Темида.

събота, 11 март 2017 г.

Поучителен урок

Отзоваването на католическия свещеник Паоло Кортезе не е добър знак за страната ни. Той получи заплахи, след като приюти семейство бежанци от Сирия, със статут да живеят в страната ни. Кметът на Белене и един от общинските чиновници обявиха, че семейството е нежелано и организираха протест. От своя страна Кортезе реши да спре помощите на църквата за селото и призова хората да проявят хуманност и спазват закона. За действията си получи подкрепа и от епископа на католическата църква у нас Христо Пройков. Въпреки това първо сирийците напуснаха селото, а сега и Кортезе обяви, че се прибира в родната Италия.

Няма място нито за тържество нито за радост на тези, които предизвикаха този конфликт. След гоненията на католически свещеници и атентата срещу папата по време на комунистическия режим, този случай сигурно ще навее лоши спомени. 

Не е нужно и да припомняме чия сянка е стояла зад тези мрачни страници на историята ни и защо през вековете в България е поддържала добри отношения с Ватикана. Особено с наближаването на празника на светите апостоли Кирил и Методий. 

Очевидно е, че има нужда от бърза реакция на нашите институции. Когато става въпрос за спазване на човешки права и верска толератност, няма място за компромиси.