Общо показвания

четвъртък, 23 март 2017 г.

Правосъдие, но не за всички

Стряскащи са изнесените данни, че само за две години 821 лица са успели да избягат след обявяването на присъдата им. Не е успокояващо, че 471 от тях са вече зад решетките. Не само, защото повторното им издирване и залавяне е струвало доста пари на данъкоплатците, а защото е можело да се предотврати.

Още преди две години главният прокурор връчи на председателя на Народното събрание пакет от промени в законодателството, за да се спре укриването на престъпниците. Сред тях бяха отнемането на паспортите и заместването им с такива, с които да не могат да се придвижват извън границите на страната, предвиждаха се гривни за електронно проследяване..... Поводът бяха скандалите с изчезването на братя Галеви, на осъдения за две убийства пред дискотека “Соло” Илиян Тодоров от Перник и на извършителя на тройно убийство по пътя Хуриет Сюлейманов.

За съжаление нищо от препоръчаното не се осъществи. Напротив, наглите изчезвания на обвиняеми - като това на убилия семейство рокери по пътя турски шофьор на тир, предизвикаха вълна от протести.

Но както обикновено се случва всяка от институциите прехвърля топката на друга. Депутатите отложиха промените в НПК, за да направят такива в Закона за личните документи. Но не ги направиха. Обществената поръчка за гривните отиде в задънена улица, след като се оказа, че има само един кандидат да я изпълни. МВР обвиняват съда, че пуска подсъдимите в домашен и на служителите на реда им се налага да ги контролират, а нямат ресурс. Съдът се оправдава, че стриктно изпълнява закона.

Излиза, че няма виновни, само че от това не страдат само роднини и приятели на жертвите, но и цялата общественост, защото безхаберието бърка в нейния джоб и засилва недоверието и несигурността.

Има и още нещо. Тези, които най-шумно искат да се реформира съдебната система, не правят никакво усилие да помогнат за решаването на този болезнен проблем. Който всъщност показва защо няма правосъдие. И защо гръмките думи няма да имат стойност, докато глашатаите на промяната не забелязват дребните камъчета, които спъват Темида.

събота, 11 март 2017 г.

Поучителен урок

Отзоваването на католическия свещеник Паоло Кортезе не е добър знак за страната ни. Той получи заплахи, след като приюти семейство бежанци от Сирия, със статут да живеят в страната ни. Кметът на Белене и един от общинските чиновници обявиха, че семейството е нежелано и организираха протест. От своя страна Кортезе реши да спре помощите на църквата за селото и призова хората да проявят хуманност и спазват закона. За действията си получи подкрепа и от епископа на католическата църква у нас Христо Пройков. Въпреки това първо сирийците напуснаха селото, а сега и Кортезе обяви, че се прибира в родната Италия.

Няма място нито за тържество нито за радост на тези, които предизвикаха този конфликт. След гоненията на католически свещеници и атентата срещу папата по време на комунистическия режим, този случай сигурно ще навее лоши спомени. 

Не е нужно и да припомняме чия сянка е стояла зад тези мрачни страници на историята ни и защо през вековете в България е поддържала добри отношения с Ватикана. Особено с наближаването на празника на светите апостоли Кирил и Методий. 

Очевидно е, че има нужда от бърза реакция на нашите институции. Когато става въпрос за спазване на човешки права и верска толератност, няма място за компромиси.

сряда, 1 март 2017 г.

Агитпропчикът Панкин


Всяка жаба да си знае гьола, е казал народът. Народният театър не е 
Холивуд, нито режисьорът Борис Панкин е Мерил Стрийп. Не само защото 110 годишната сцена не е допускала подобни политически изяви, нито пък носителката на няколко Оскара се е стремяла към политическа кариера. Кандидат-депутатът Панкин обаче, като достоен наследник на Вазовите “чичовци”, си позволи тази волност - да посочи бъдещия премиер.

Зрителите, както и ние, може да махнем с ръка и да отминем. Но може и да попитаме само политически ампломб ли е превъзнасянето на лидерката на “Движение 21” Татяна Дончева, или звънът на сребърниците и стоящите в сянка ментори-олигарси не са стимулирали този напън.

Всъщност доста нескопосно поведение на агитпропчик от мрачните комунистически времена. Но то не е смешно, защото показва, че лицата на криминалния преход имат много маски. А техните маши са готови на всичко, за да им осигурят облагите и чадъра на бъдещата власт.

Прави чест острата реакция на Народния театър. Вижда се, че и Панкин вече не е толкова смел. Засега само се опитва да омаловажи случая. Но може да си посипе главата с пепел, като разбере по-късно на какви пачи яйца са го насадили. Срамът обаче ще остане.

АГИТПРОП Терминът произлиза от Съветска Русия като съкратено наименование за Отдела за агитация и пропаганда (Отдел агитации и пропаганды), който е бил част от централните и регионалните комисии на Комунистическата партия на Съветския съюз. По-късно е преименуван в Идеологически отдел на ЦК на КПСС. Агитпропчиците е трябвало да убеждават хората да споделят ценностите на комунистическия строй.

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Надхитряне в ямата

Винаги така става като се дърпа дяволът за опашката. Беше ясно, че менте коалицията “Да, България” ще потъне в ямата с фекалиите. Също като във вица за грешника, който си мислел, че ще мине тънко в Ада, защото имал избор. И от всички мъки, (като набиване на кол и варене), избрал нечистотиите. Видял потопени до кръста други грешници, пушещи с наслада. Когато се намерил сред тях и запалил първата си цигарка, се появил дявол и изкрещял: “Почивката свърши, потапяйте се!”

Нямаше начин политическото ГМО от трите партийки да не се взриви при разпределението на водаческите места. Звънът на сребърници от бъдещите облаги, винаги е изваждал на показ истинската същност. Така се получи, когато на гърба на протестърите Христо Иванов се докопа до властта. И беше готов на всичко да я задържи, но бързо се разбра, че за нищо не става. Сега той отново иска да мине между капките. И да получи властта наготово.

Този път обаче номерът му едва ли ще мине. Не защото пак ще се появи дяволът, а защото другите грешници няма да му дадат да си поеме дъх и ще го държат потопен. Зелените имат опит в провалянето на коалиции. И дори розовият цвят на другия партньор няма да махне лошия дъх.

Всъщност всичко идва на мястото си. Зле прикритият реваншизъм, гарниран с нездрави амбиции, винаги води до провал. Поуката е, че не може да се очаква друго от лабораторно създадена формация, освен да се разпадне, когато започнат да се надхитрят едни други. Основната причина е, че съдаденият хомункулус няма как да се различава от разследваните за престъпления негови създатели. И в крайна сметка голямото им надхитряне ще продължи в онази яма.

вторник, 14 февруари 2017 г.

Дирижирана враждебност

Личи си че наближават избори. Само седмица, след като две сирачета от Афганистан под натиска на жителите на Широка Лъка бяха преместени в Пловдив, сега местните в Елин Пелин се опълчиха срещу семейство бежанци от Сирия. Нищо ново под слънцето. Прочутото българско гостоприемство отдавна е мит. Страната, дала убежище на хиляди арменци, евреи и прогонени от други държави българи, сякаш се промени след онази Голяма екскурзия в края на 80-те години на миналия век, когато половин милион наши сънародници бяха насилствено изселени извън пределите на страната. Оттогава ловки популисти насаждат враждебността по етнически признак. А днес се спекулира с предразсъдъците и страховете че чуждоземците идват да режат глави.
Резултатът е следния:„Тук турчин не е вирял и сириец няма да има" , „Нямате място тук, тук джамия няма”,“Ще ви покръстим и тогава ще стоите тук”. А кметът приглася:“Утре, вдругиден ще станат повече от нас. Това е недопустимо и ние, шопите, категорично няма да го допуснем”.

Всъщност става дума за липса на човечност и дискриминация. Нарочените за изгонване не са икономически мигранти, а законно пребиваващи, преминали са проверки и са получили статут на бежанци. Но очевидно за местните, включително и за кметовете, думата мултикултурализъм, освен че е непонятна, е чужда и натрапена отвън. 

Проблемът обаче не е в болните фантазии. 

Само преди десетина години в Елин Пелин се държаха по друг начин. Приеха с широко отворени обятия група чужденци, с набързо издадени български паспорти, водени от “Кръстника” на групировката “Уралмаш” Константин Циганов и тогаващния кмет им разреши да купят 220 декара за половин милион лева. Не след дълго обаче, кметът бе разстрелян със 7 куршума, а руснаците бяха експулсирани като опасни за националната сигурност. 

Бихме могли да предположим, че местните са си взели поука. Но защо никой от тях не обели дума затова?...

Отговорът е много прост. И тогава и днес институциите не реагираха подобаващо. Диригентите на прехода си имат свои планове, които пешките по места трябва да изпълняват. Затова и сега няма реакция, а само общи приказки срещу организираното етническо противопоставяне. Подвиването на опашката и преместването на мигрантите от едно на друго място не е измиване на ръцете.

Само че затварянето на очите,  винаги има тежки последствия. Преди десетина години са звънтели сребърници, някой е взел, не си е свършил работата, резултатът е известен. Днес самоуправството е предизборното нахъсено, плячката е лесна за отстрелване, но само на пръв поглед. В крайна сметка цената няма да я платят политиците, а развяващите флага на псевдобългарщината. 

Затова тези, които се опитват да прекрачат закона, трябва да бъдат вкарани в правия път своевременно. Има граници на човечност, които не бива да бъдат прекрачвани.

четвъртък, 9 февруари 2017 г.

Престъпна небрежност


Нямаше начин да не стигне и до прокуратурата. Близо седмица половин милион абонати в София останаха без парно и топла вода. А “Топлофикация” е безпомощна да реши проблемите, които скачат от квартал в квартал. Сякаш някаква невидима ръка се забавлява като натиска копче от разстояние и спуква възлови тръбопроводи. Няма място за черен хумор. Особено когато големи болници минават на резервно отопление. И хиляди граждани мръзнат. Очевидно става въпрос за престъпна небрежност.  
Всъщност, чудно е защо шефовете на дружеството все още не са подали сами оставки. А чакат някой друг да ги уволни. И да поиска прокуратурата да се намеси, както направи столичния кмет. 
Нека спрем до тук. И да оставим институциите да си свършат работата. Смешно е маргинализиралите се десни от “Нова република” да се присламчват и да се опитват с популистки лозунги за оставка да се измъкнат от нищото, към което са се запътили. Най-добре е да не се политизира. Отговорността е лична. Ясно е, че ако дружеството се управляваше добре, нямаше проблемите му да се задълбочат и да се стигне до сегашната криза. Затова политиците, вместо да вдигат излишна врява, е добре да обединят усилията си и решат проблема. Няма да е трудно, стига да имат желание. Могат да включат и гражданите, те отдавна искат да им помогнат.

петък, 3 февруари 2017 г.

Лицемерен плач

Когато двама бивши министри - Христо Иванов и Трайчо Трайков (на правосъдието и на енергетиката) обявяват кражби за милиарди и настояват за разследвания, първото което си мисли избирателят е защо, докато бяха на върха на държавата, си затваряха очите. Техният дежурен отговор е: искахме, но ни попречиха и ни уволниха.

Фактите обаче са други. Едният само е приказвал за съдебна реформа, но нищо на практика не е направил, освен че е писал доноси до Брюксел. А другият охотно се е трудил, за да забатачи енергетиката. Не е случайно, че Иванов продължава с фразеологията за реформи, а Трайков е клиент на прокуратурата.

И това не е всичко. Над двамата надничат техните кукловоди-олигарси. Те усвоиха и продължават да усвояват милиардите, които двамата им осигуриха. Всъщност, исканото от Иванов разследване на синдици на фалиралата КТБ е отклоняване на вниманието от истинските присвоители, а пушилката на Трайков срещу енергийната програма на БСП е опит за прикриване на потъналите милиони в АЕЦ “Белене” при министерстването на Трайков.

За двамата в библията е написано, че първо трябва да извадят гредата от собственото си око, преди да потърсят сламката в това на другите. Но те, освен че са маши на криминалния преход, са добри възпитаници на Иван Костов, който се оказа “добър” вложител с “преференциална” лихва в КТБ, а като премиер продаде енергетиката ни за жълти стотинки и ни натресе “Американските централи”. Затова, също като него, Иванов и Трайков са оперирани от морал. Заместили са го с лицемерни маски. И дават мило за драго, отново да се наместят на яслата. На гърба на избирателите, които с този евтин популизъм искат пак да излъжат. Но номерът им едва ли ще мине.