Общо показвания

понеделник, 30 януари 2023 г.

“УМНОКРАСИВИ” ОБЕДИНЕНИЯ КЪМ НИЩОТО


“Бързата кучка слепи ги ражда” е казал народът. През уикенда две партии – ДСБ и “Да, България”, “ударно” взеха решения за коалиране с “Продължаваме Промяната”. Първите коментари след тях в мрежата не бяха лицеприятни за тях. Анкета на следващия ден в сайта “Dir.bg” показа, че около 23% казват “да”, а 70% - “не” на въпрос дали това ще доведе до изборна победа. А ексдепутатът и бивш зам.-финансов министър  Георги Кадиев изчисли, че самоопределилите се като “сили на доброто” са като общ резултат от последните избори 692697 или 10.46%  от всички избиратели. Което би означавало, че “лошите” са близо 90%. И иронично заключава, че си “отива тази държава” след като “лошите”са толкова много...

Да се смееш ли, или да плачеш. Не ни е смешно, обаче. Защото зад анимационната терминология, с която си служат случайно попадналите в политиката, надничат добре познати ни играчи начело с техния създател, разбил десницата и провалил се  като премиер Иван Костов. Но укрепил олигархията, чийто Разградски медийно-олигархичен днес търси реванш.

Нека припомним, че този “мач” веднъж вече е игран от тези, нямащи никаква електорална тежест по единично, малки партийки. Избирателите някалко пъти ги шамаросват. При това така, че за всеки следващи избори винаги е имало съмнение дали ще минат бариерата. Затова и се обединиха. И макар че имаха малък успех, сега отново са на дъното - и дори обединени, заедно със “зелените”, нямат шанс да се класират в парламента, според последни проучвания. Затова са се и разбързали. Вероятно техните, окупирали се в партийките си, но отдавна изчерпали се и досаждащи с присъствието си, лидери са пресметнали този неизбежен провал и бързат да се “гушнат” под крилото на “ПП”. Скандалът с “НЕКСО сигурно също ги е разтревожил...

Всъщност, наистина има нещо подозрително в тази припряност. Още не е приключило това Народно събрание, а те вече са готови на всичко, за да оцелеят. Размахвайки заедно с псевдорадетелите за промяна знамето на “добрите”. Аман от вехти амбиции на анимационни герои... 

Само че на тази “анимация” вече и сърбахме попарата. Цените хвърчат нагоре с часове. И не войната в Украйна и световната рецесия са причините, а миналогодишното некадърно тяхно управление, което заложи явни и скрити проблеми, гарнирани със съмнения за корупционност. Притеснително е за съдебната власт, че номерата им, започнали още с онова чуждо гражданство на бъдещия им премиер, минават все безнаказано, въпреки многобройните сигнали. Тази видима безнаказаност дава хляб единствено за популистки оправдания на действията им. 

Най-същественото е, че плитките им лъжи отблъскват избирателите. И мантрата им за онези от “статуквото” вече не върви. Защото се оказа, че са били на власт и сасе провалили. А днес пак искат властта не дори за да да помогнат на тези, които са се излъгали да ги подкрепят, а единствено за личното си обогатяване. До такава степен им се е усладило от лесното стигане до върха на държавната власт, че шокът от загубата на последните избори така ги озлоби, че вече са готови да разрушат конституционния ред, само да се домогнат отново до нея. Точно на това опасно безумие трябва да се сложи край.

А и стремежът им за нова коалиция показва, че лъжите им не минават, а само разгневяват излъганите от тях. Затова чрез механични сметки се опитват, този път общо да се домогнат до властта. 

Но...нека не избързваме. И преди имаше такива желания, но самонадеяните радетели за промяна, им отказаха. Сега, уж дават знак, че това е възможно. Но истината е, че между “Партията на промяната” и Демократична България” е започнало тихо надхитряне. В играта са включени и бъдещите кметски избори. Едните имат структури, другите нямат, но разчитат на “шарлатании”, в които са доказано добри. Проблемът е в това, че вече няколко избора виждаме все една съща тяхна върхушка в пленарната зала, омръзнала с лъжите и корупционните схеми. Няма да коментираме неизбежната взривоопасна ситуация, която ще настъпи при подребата на листите им. Така че, ако тази коалиция все пак се случи, тя може да се окаже поредният балон, който, освен беди, до нищо положително няма да ни доведе. 

Добрата новина е, че едно от условията, които ДСБ поставя за коалиция е, че “ПП” “програмата за управление” трябва  да отразява “идеологическите разлики” между двете формации и да гарантира “дясноцентристката идентичност на ДБ”. Разбира се, че това е “прах в очите” на десните хардлайнери. Признание е още и за “зеленото” левичарство в техните редици и не на последно място, си е обида към бъдещите партньори от “ПП”, които също имат претенции за това пространство. Едва ли има съмнение, че това е поредната плитка шарлатания. Която всички те трябва да преглътнат заради целта на олигархичните им кукловоди. А и заради собственото им его. 

Но, както сочат първите проучвания за катастрофални резултати на тази миш-маш коалиция, изненадите предстоят. Важното е да се прояви нужното търпение, избирателите да не се “връзват” на лъжливите им обещания в предстоящата изборна кампания. Нито да те да бъдат премълчавани, а незабавно да бъдат публично разкривани, за да може всички да се убедят в безсмислената им поява и главна причина за политическото безвремие през последните две години, с което трябва да се приключи 

понеделник, 23 януари 2023 г.

ПРЕДИЗВЕСТЕНИЯТ ПРОВАЛ

Ще сложат ли край поредните избори на близо двегодишното политическо безвремие или то ще продължи с омръзналото на всички ни ожесточено противопоставяне!? Зависи от изборния резултат, е отговорът най-вече на тези, които се издъниха като управляващи и загубиха последния вот.

Още в изборната нощ псевдорадетелите за промяна обявиха червените линии да не преговарят с ГЕРБ и ДПС за съставяне на правителство и превърнаха в заложници на личните си реваншистки амбиции всички, които очакваха, че те ще работят не за себе си, а за благополучието на избирателите и страната. От първите парламентарни дни започнаха да рушат създавани с години традиции – първо при избора на негов председател, а след това саботираха и проваляха всичко, което не им изнасяше. Посланието им беше нагло ултимативно – шансът да продължи този парламент е да се подкрепи тяхно управление. Но как да бъде подкрепено тяхно управление, като всеки ден научавахме и научаваме за техни далавери, докато бяха на власт? При това, извършвани под помпозни обещания за благоденствие и с безогледност, описана с образа на усмихнатия мошеник Остап Бендер от писателите Илф и Петров.

Особено смайващи по безочливост са последните коментари на двамата съпредседатели на “Продължаваме промяната”, след като лъсна поредната им лъжа, че по време на управлението им уж не са продавали оръжие на Украйна. Преди дни тя бе разкрита в “Ди Велт” в статията “България – как най-бедната страна в ЕС тайно спаси Украйна”. В последвалия кризисен пиар, Кирил Петков и Асен Василев съвсем се оплетоха в детински хвалби, че страната ни била от “правилната страна на историята” и че Държавният департамент на САЩ получавал оръжието и го препращал на бойното поле. И как сега всички ние трябва да се гордеем, защото украинците и демократичния свят ни се възхищавали. 

Проблемът обаче не е в известния от доста време неофициален факт. А в съмненията за комисиони от фирмите посредници, получавали и препродавали оръжието. Бивш директор на “Кинтекс” съобщи, че за две страни, от които са посредниците, износът за 2021 е бил 12 милиона евро, а само за първите 6 месеца на 2022 е в размер на 1 милиард и 287 милиона евро. Бившият министър председател и неговият вицепремиер някак си “пропускат” да коментират тези данни. Но те със сигурност ще бъдат разнищени. Защото от самото начало на тяхното управление, особено при сделките за доставки на газ, се разбра, че няма диверсификация и газът е отново руски, но минал през няколко посредници. 

Няма да коментираме грандиозния скандал с “Джемкорп”, промените в Плана за възстановяване и развитие, игрите с цените на горивата, онези 9 милиарда, “усвоени” за 9 дни през декември 2021 г., замразяването на ключови инфраструктурни проекти, несъразмерен с други европейски страни скок на инфлацията, пробутването на лобистки законопроект за връщането на изгонена от страната ни фирма за таксиметрови услуги, нашумяла напоследък в корупционен скандал, както и връзките със скандализиралата обществения живот “Нексо”, която е разследвана не само от нашите правосъдни институции. 

Ако трябва да обобщим, едва ли има някой, който да не е наясно, че целите на случайно попадналите в политиката, никак не са случайни – освен бързо лично облагодетелстване, натрапчивото искане за смяната на главния прокурор на принципа “стани, за да седна” е за да могат да си гарантират недосегаемостта. А провалът на мандатите за съставяне на правителство и продължаващото безвремие само потвърждават факта, че правилно са били отстранени от власт. Очевидно е, че “промяната” е само прах в очите на слепите, което се надяваме да се отрази и на предстоящия изборен резултат така, че да се приключи с техните шарлатании, които в крайна сметка ние плащаме. 

Има податки от последните инициирани от БСП разговори между партийни лидери, че може да се стигне до следизборно спасително за страната ни правителство. Само че не прогнозираният патов резултат трябва да стимулира създаването на такова правителство, а стремежът да се работи за общото благо. 

Истината е, че това можеше да стане и сега с първия мандат, тъй като проектокабинетът “Габровски” подсказа какъв трябва да е принципът за конструиране на кризисно правителство. Надяваме се, че след изборите ще паднат безсмислените, с нищо не оправдани червени линии, препънали този добър проектокабинет. 

Всъщност липсата на отговорност пред гражданите на тази страна е основният проблем. И ако вече е ясно, че от политическите аматьори не може да се очаква да служат на народа си, то традиционните партии би трябвало да намерят път за създаването на правителство, с ясен хоризонт и приоритети, което да изправи на крака страната. Не на последно място съставянето на редовен кабинет, ще прекъсне рушенето на парламентаризма в политическия живот на страната. 

Разбира се, съставянето на правителство след изборите напролет, няма да е достатъчно за нормализирането на политическия живот. Видя се, че има нужда не само от реформи в съдебната власт, в здравеопазването, в социалната сфера, но и постигане на 

съгласие за конституционни промени, които да направят така, че падането от власт на едно или друго правителство и отиването на избори да не спират работата на парламента. Така ще отпаднат сегашните конспиративни твърдения, че президентът искал цялата власт. 

Ако след изборите отговорността надделее и станем свидетели на работещо правителство и парламент, то едва ли президентът би попречил, напротив - със сигурност ще подкрепи всички конституционни промени, които да гарантират стабилността и просперитета на държавата ни. Но преди всичко, с вота си избирателите трябва да накажат шарлатаните, които се опитват да ги прилъжат с нови примамливи обещания. Крайно време е и всекидневните публични разкрития за извършени от тях далавери, да бъдат не само разследвани, но и представени в съда, за да получат заслужено наказание тези, които в трудните за страната ни дни, с политическото си безхаберие, подлагат на изпитание всички ни.

неделя, 15 януари 2023 г.

РАЗПЛИТАНЕ НА КРИПТО ЧОРАПИТЕ НА ДБ И ПП

Гузен негонен бяга е казал народът! Опорката на радетелите за псевдопромяна, че действията срещу NEXO е “пиар акция на прокуратурата”, както и мълчанието на финансирани от разследваните лица и медии от Разградския олигархичен кръг са поредното доказателство за съучастие в престъпни практики под една или друга форма.

Вместо да похвали действията на прокуратурата в Ню Йорк и на останалите 7 прокуратури в САЩ, разкрили мошеничествата на нашите “криптобанкери”, съпредседателят на ПП и бивш финансов министър Асен Василев обвинява нашите съдебни власти, че са откликнали на американски, израелски и британски разследващи. Христо Иванов вместо незабавно да върне дарените на партията му от NEXO 100 000 лв. и поздрави колежката си магистрат от Ню Йорк Летисия Джеймс, (тя впрочем е виден представител на Демократическата партия) за добре свършената работа по разследването, пуска в обръщение конспиративна опорка за прокурорска акция, която целяла президентът да не връчи третия мандат на ДБ.

Съвсем ни мислят за балъци! 

Още от деня, в който бъдещият премиер на ПП излъга за канадското гражданство, последвано след това от много други, прераснали в шарлатании, се видя, че с техните “анимационни игри” трябва бързо да се приключи, защото както започнаха да раздават чужди пари, фалитът на държавата щеше не само да е неизбежен, но и скорошен. Днес, след като от двете партии нищо не зависи, но имат все още възможности да рушат парламентаризма и демократичните принципи, те размахват смяната на главния прокурор като единствена възможност за подкрепа на правителство. Правят го от дълго време, но не за ползу роду, а на принципа “стани, за да седна”.

Казано в прав текст – за да могат да заметат следите по случаи като NEXO и разкриваните престъпни обвързаности на партии и отделни политици. Тепегьозлукът на тези политически случайници е такъв, че за тях няма никакво значение, че ще се извърши международен одит на NEXO. И че вече има многобройни доказателства, събрани от чужди служби. И че разследването е срещу ”организирана престъпна група с глобална международна престъпна дейност, засегнала интересите на гражданите на различни държави. Извършените транзакции чрез криптобанката NEXO за 5-годишен период възлизат на 94 млрд. долара. Групата е действала от 2018 година и е била създадена с користна цел за данъчни престъпления, пране на пари, компютърни измами, банкова дейност без лиценз", както обобщи събраното на този етап говорителката на Главния прокурор. 

Няма да коментираме защо двама от босовете на “криптобанката” са се изнесли в Дубай още при появата на първите публични обвинения миналата есен. Няма да питаме и защо са поискали и колко им струва гражданството там.

С любопитство обаче ще следим как реагират израелските власти, защото Махмуд Мохамед Махмуд Айеш, един от видните дейци на обявената и у нас за терористична организация ХАМАС, (сигналът за него е дошъл от израелските служби), след като властите официално са конфискували авоарите му, той веднага е почнал да вкарва свои пари в NEXO. Засега няма реакция и от “изгорелите” руски доверители, някои от тях част от Московската върхушка, която е санкционирана заради агресията срещу Украйна.

И не на последно място, след скандалът с биткойн измамничката Ружа Игнатова, една от най-издирваните в света, отново името на страната ни се замесва в нова афера с крипто пари. В този случай обаче “чорапът ще се разплита” дълго и е редно всички замесени да получат присъди. 

Особено внимание да получат подобаващо наказание трябва да се обърне на онези псевдополитици, всъщност шарлатани, защото тяхната “държавна” намеса в съдебната власт и финансовата сфера, макар и за кратко време, не вещаят добро бъдеще за всички нас. И това всеки го чувства по джоба си.

петък, 6 януари 2023 г.

КРАЯТ НА ШАРЛАТАНИТЕ "СПАСИТЕЛИ"

Свидетели сме на поредния опит на псевдорадетелите за промяна да си върнат с лъжливи популистки хватки властта. Уж бяха казали, че ще върнат веднага мандата, защото искали бързи избори. После обаче почнаха да усукват, че очаквали подкрепа за правителство на малцинството, извадиха от шапката с фокусите програмна декларация за обсъждане, а последно заговориха за цели за постигане. И след като получиха мандата, както тупаха преди това топката с алабалистиката “от вас подкрепата, от нас управлението”, изведнъж се разбързаха да организират срещи с парламентарно представени партии и да имитират сговорчивост. 

Всъщност целта им е да намерят съмишленици в провала, който е предизвестен. Защото са наясно, че поредната им шарлатания не само няма да мине, но и ще отблъсне и малкото им останали избиратели. Само че едва ли някой ще им се върже, макар че техните “глобални” обединителни принципи не могат да бъдат оспорени. Но не могат и да прикрият това, което ги разделя. Включително с някогашните коалиционни партньори, както се случи, когато съставяха в мола злополучно провалилото им се правителство. 

Затова закономерно отказаната им подкрепа от БСП и “Възраждане”, резервираността на “Български възход” и дори нефелната солидарност, която получават от ДБ ще са пак в техен ущърб. Избирателите не са слепи и виждат, че и доскорошните съюзници на ПП не искат да бъдат завлечени. Наясно са, че поредното политическо менте, дошло на власт с куп измами и консумирало властта предимно за себе си, се е запътило към небитието. 

Номерът с “принципите” всъщност е фокус за наивници. Защото те не могат да предложат дори бледо копие на проектокабинета “Габровски”. А и до такава степен са убедени в собственото си величие и незаменимост, че би било обида за тях самите, ако не предложат пак себе си. А малкият им приятелски кръг да озарява двамата съпредседатели като единствено възможните продължители на псевдопромяната. 

Проблемът е, че ако го направят, както вече намекнаха с публични самохвалства кой е например най-добрият финансист на България, ще предизвикат единствено поредната порция подигравки. Затова ни заглавичкват с “принципи”, за да запазят лицата им за предстоящите избори. Но и тази измамна тактика няма как да проработи. 

Вече не могат да разчитат на галещи слуха намерения. Последиците от тяхното управление показват друго. И всички го усетиха и продължават да усещат по джоба си. Бързите отрицателни реакции на парламентарно представени партии само часове след връчването на мандата, не дават и минимален шанс на ПП освен за шумен, но излишен дебат в пленарната зала. Който ще потвърди изолираността на “радетелите за промяна”. 

Затова не се изненадахме, че при отхвърлянето на декларацията в пленарната зала, четирима от "ПП" и шестима от "ДБ" не я гласуваха.

Въпросът е означава ли това забързване, че партиите искат да приключи процедурата за съставяне на правителство и вече насочват усилията си в подготовка за нови избори!?По-вероятно, макар че конституционната процедура не е приключила. Преди няколко месеца, още при конструирането на новия парламент и напрежението при избора на председател, а после в яростните сблъсъци в законодателната дейност, стана ясно, че от рушители на демократичните правила каквито се оказаха дошлите да “спасяват” страната ни, не може да се очаква подкрепа за съставяне на правителство. Затова за третия мандат се говореше като за панацея и възможно решение. Но днес тази възможност изглежда вече непродуктивна. Особено след като тези, които трябваше да бъдат изчегъртани, се очаква да спечелят отново, според социолозите, при това достатъчно убедително, което ще даде шанс да получат подкрепа за правителство, подобно на предложеното от проф. Габровски. 

Както и да се развият политическите процеси, вижда се, че идва краят на случайно попадналите в политиката. А това ще накара всички, които в бъдеще се озоват в парламента да развиват коалиционната култура и да търсят решения, включително конституционни промени, които да върнат доверието в политическата класа. 

Остава открит обаче въпросът докога избирателите ще робуват на мита за силния човек, който ще ни оправи. Докога ще се надяват на поредния спасител, който подобно на Остап Бендер, героят на братята Илф и Петров ще докара и децата на лейтенант Шмид. Заедно ще опоскат държавата като скакалци, ще избягат с откраднатото, а на нас ще оставят да плащаме дълговете им. 

За да бъде разрушена тази митология, е необходимо тези, които нарушават конституцията, окрадоха девет милиарда за девет дни, подписаха меморандум със заробваща клауза с “Джемкорп”, облажиха се от газовите далавери през миналата пролет, пропуснаха да вземат заем при 1,3 % лихва и се наложи служебното правителство да го вземе на 4,85%, лъжеха за сделките с оръжие, но получаваха комисионни от посредниците, сложиха ръка на Банката за развитие, извършваха насилия по време на изборите, като задържаха неправомерно невинни, да получат подобаващ отговор от съдебната власт, която те също се опитаха да дублират със своя. Този отговор трябва да е толкова оглушителен в назидателността си, че да е обица за всеки, който реши да “спасява” родината ни.

понеделник, 12 декември 2022 г.

ЩЕ СЕ СЪБУДЯТ ЛИ ПАРТИЙНИТЕ ЗОМБИТА?

Едно си баба знае, едно си бае, е казал народът! “Не ни интересуват имената, а това, че зад кабинета прозира моделът и идеологията на ГЕРБ”, побързаха да заявят от една партия, която заради участието си в безславно провалилия се кабинет на псевдопромяната, прекрачи безцеремонно идеологическите си пристрастия. 

Излиза, че “баенето” може да няма нищо общо с действията. И ако е наистина така, можем да прогнозираме, че ще бъде сложен край на поредицата от избори, водещи към нищото. От друга страна е ясно, че безвремието създаде “постоянна партийна седянка” в Народното събрание, което се хареса много на някои от присъстващите в него. Видя се още, че радетелите за промяна работеха не за ползу роду, а за себе си. Като във “всичките си действия”, както се кълняха, че ще работят за народа, ръководен за тях бе принципът “стани, за да седна”. И в това няма нищо чудно, защото зад тях надничаше олигархичния кръг на “прокопитата”, известни от години с наместването във властта на свои политически проксита. 

През седмицата, откакто бе номиниран, кандидатът за премиер проф. Николай Габровски обра овациите за професионализма си от всички водещи партийни лидери. Но това се оказа недостатъчно, за да обявят, че ще подкрепят кабинета му. 

След като обяви проектосъстава на кабинета си, тези, които го оцениха, сега със същите мантри на противопоставяне се опитват да ни вкарат в спиралата на поредните избори. Без това да е желанието на широката общественост. 

Дали обаче партийните зомбита ще надмогнат егото си и ще се съобразят с тревогите - включително и на техните избиратели, ще се види още при самото гласуване. Надяваме се все пак разумът да надделее. Засега се размахват схеми – как трябвало да не влязат няколко депутати, за да падне кворумът и да бъде избран кабинетът. Уловката е, че независимо, че това е възможно, кабинетът ще е сламен. Отсега се напомня за някогашния кабинет “Беров”.

Нищо че времената днес са съвсем, ама съвсем други. И че е минало времето на “намирането” на министри по пътищата на страната, при случайни срещи на бензиностанции и на такива като бившия министър на културата в кабинета “Петков”, който не знаеше кой е актьорът Стефан Данаилов. 

Минало е времето и на уж завършилите престижни университети, но нямащи един ден трудов стаж. Както и на разчитащите на приятелски кръгове, които пътуват с тях в брандиран автобус - някой от возещите се в него слиза във всяко населено място и ги посреща тържествено, все едно е местен жител...

И никак не е смешно, че те надминаха по шарлатанство децата на лейтенант Шмид от хумористичния роман на Илф и

Петров, окуражени от факта, че номерът с канадското гражданство на бъдещият им премиер мина. След като проектокабинетът бе обявен, може да кажем, че няма нищо “сламено” и в неговия състав. Напротив, сред тях повечето не са свързани с партии, а ако са били, техните професионални качества са определящите в обществените оценки. Заемали са значими постове и в страни на Евросъюза и са работели за общото благо на континента ни. 

Казано по-ясно, за тях ще е много лесно да общуват с колегите си в Брюксел. Не бихме се учудили обаче това да е и достатъчна причина за поредица от хули срещу тях, защото бившите управляващи, както и парламентарните им протежета, имат нетърпимост към тези, които реално ги превъзхождат. И ще направят всичко възможно, за да провалят кабинета, дори той да бъде гласуван. 

Точно заради това е добре партиите, които по една или друга причина проявиха единомислие не само при свалянето на измамниците, но и в немалко гласувания в пленарната зала, сега да подкрепят този проектокабинет. С което да спрат интригите и тънките сметки за възможен кабинет с третия мандат. Номерът “пак ще предложим същите” е обиден не за партийците, а за номинираните. Хубаво е да си дадат сметка, че търпението ни не е безгранично. И може да се случи това, което се е случвало и в историята. Конституционният ред е поставен на изпитание. И предложеният кабинет може да се смята за опит той да бъде спасен. Това трябва да осъзнаят избраниците на народа и да не се държат като зомбита. Достатъчно филми сме гледали и знаем как завършват те. Ние искаме друго – да има правителство, което да се заеме и реши грижите ни, както и парламент, който да подкрепя техните усилия.






четвъртък, 1 декември 2022 г.

ДЕРОГАЦИЯТА - КРАЯТ НА ДЪЛГОГОДИШНОТО ШИКАЛКАВЕНЕ

Проектозакон на ДПС за контрол на дерогацията за петрол и нефтопродукти според регламента на Европейския съвет, както и нов режим за облагане, включително и за внасяне на задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръх печалби от “Лукойл” слага край на шикалкавенето, започнало още по времето на закономерно изхвърленото с вот на недоверие от властта правителство на “Продължаваме промяната”.
Законопроектът изненада и прекъсна възможността на кръга на “прокопитата” да пуснат в ход дежурната си матра "Паркът Росенец" като прехвърлят топката от болната на здравата глава. И доказа за пореден път, че още от зората на демокрацията Движението следва последователно път на съюз с НАТО и ЕС.
Ударът бе толкова силен, че и “Демократична България, и служебното правителство побързаха да реагират. От партията внесоха промени в “Закона за административното регулиране на икономическите дейности с нефт и нефтопродукти”, с които да може да се поеме “оперативен контрол” върху рафинерията, а правителството взе отлагателно решение за няколко месеца за действия според евросанкциите.
И двете – прибързани, погрешни и можещи да доведат до катастрофални последици.
Но нека караме подред:
Дебатът в сряда в енергийната парламентарна комисия показа, че опитите на правителството да чертае мрачни перспективи за бизнеса, под благовидната “защита на националния интерес”, нито са добре обмислени, а още по-малко защитени, защото не се чу тогава как проблемът може да се реши. А че е можело стана ясно от изложените факти. Още през пролетта по неизвестни причини правителството на ПП не е реагирало, когато забраната на вноса на нефт от Русия се обсъждаше от ЕС. Чак след отправеното предупреждение (пак от
Движението) са направили плах, но “след дъжд качулка”, както е казал народът, опит да реагират. Европейската комисия вече е дала възможност на Унгария и други страни, чийто петрол идва по тръбопровода “Дружба” да изнасят преработени от Русия нефтопродукти. Защо управляващите от ПП не са поискали ЕС да ни приравни с унгарците е въпрос, чийто най-мек отговор ще е от незнание. Макар че оставят съмнения, още повече, че едно от първите посещения, които вицепремиер от управляващите по това време, бе да посети рафинерията в Бургас...
Няма да коментираме и разбързването и похвалването от служебното правителство как договорило „Лукойл“ да изнесе цялата си икономическа активност в България и как щяло да плаща налозите си тук. Ще припомним само, че от времето, когато “изненадващо” тогавашният премиер Иван Костов продаде бургаската рафинерия на “Лукойл”, тя се превърна не само в ябълка на раздора между политиците, но и в обект на тайни договорки със задкулисието, стряскащи настоящите ни партньори от НАТО и ЕС.
“Руската връзка” мина през провалилите се “Южен поток”, “Големият шлем” и тръбопровода “Бургас – Александруполис”. А днес на дневен ред е изпълнението на еврозабраната, влизаща в сила от 5 декември. Към нея обаче не трябва да се подходи с “биене в гърдите”, както лековато го направи служебния кабинет, а с постигането на това, което е възможно. И точно към това ни насочва проектът на Движението. Не към предизвикването на нови съмнения и дори санкции от страна на Брюксел, а в демонстриране на солидарност по отношение на контрола на износа и защита на националния интерес с облагането на свръхпечалбите на “Лукойл”. Разбира се има и други възможности, които със сигурност ще се обсъдят, докато проектът стигне пленарната зала.
За съжаление реакциите и на “ДБ” и на правителството само забъркват по-голяма каша.
Ведомствената на “прокопитата” левичарска партийка направи поредния нескопосан опит да се направят “по-католици от папата”, като предложат механично и “превратно” копирани действия, предприети от италианското правителство към рафинерията на “Лукойл” в Сицилия. Още по време на дебата в парламентарната комисия, а и след това, техни представители се похвалиха, че ползват опита на Италия и на Германия към “Роснефт”. В предложените промени на закона от “ДБ” се въвежда възможността от “оперативен контрол” от наша страна, когато е заплашена националната сигурност. Като такава заплаха медийно се посочва евентуалното затваряне от собственика на рафенерията.
Изобщо няма да коментираме, че италианците имат дълбоки традиции в защитата на частната собственост, които дори фашисткият режим на Мусолини не посмя да засегне. Ще отбележим само по-същественото – че в тази рафинерия може да се преработва всякакъв нефт, докато в България тези мощности в Бургас бяха закрити и сега тепърва и най-вече неизвестно кога, ще бъдат монтирани, за да не се преработва само Уралския петрол както е досега. А защо през годините българските правителства са проспали тази възможност си е отделна тема...
Точно по този повод обаче може да зададем логичния въпрос към вносителите – ами ако собствениците спрат доставките на руски нефт, то поелите оперативния контрол няма какво друго да направят, освен да спрат работата.... Защото, нека повторим, на този етап, освен уралски петрол, рафинерията няма техническа възможност друг да преработва.
Затова нека “заинтересованите” от “ДБ” да следят по-внимателно как се подготвя попечителството от Италианското правителство над рафинерията в Сицилия и най-вече как биха могли да се осъществят финансовите операции. Заради вноса на неруски петрол в Сицилия, Лукойл не е засегнат от санкциите в Европа, но банките продължават да
не са склонни да се занимават със свързано с Русия предприятие, тъй като се страхуват да бъдат обект на потенциални бъдещи глоби в Съединените щати, където компанията е обект на секторни санкции от 2014 г....
Ще съобщим още на “демократите” вносители, че италианското правителство също така иска да избегне рисковете от съдебни спорове с "Лукойл". През октомври "Роснефт" подаде жалба до върховния съд в Германия срещу правителството заради поемане на контрола върху нейното звено там.
На този фон последвалото решение на нашето правителство от 2 декември изглежда прагматично, но е отново в разрез със санкциите на ЕС, влизащи в сила от 5 декември. Според това решение горива, произведени от руски нефт, ще могат да се изнасят от България до 5 март 2023 г. На практика това означава, че "Лукойл" ще може да търгува навън с бензин и дизел, произведени в рафинерията в Бургас още 4 месеца, а след това ще може да изнася само определени продукти, които не се ползват в ЕС.
И в двата случая - и “ДБ, и управляващите поставят каруцата пред коня, както е казал народът. Нито са обсъдили в комисията, възможни ли са тези действия, нито са потърсили одобрение от “ЕС”, а имало ли е договорки с “Лукойл”, няма да коментираме. Решения, разбира се, има, но те преминават през съобразяването с нашите европейски партньори. А не през поредното шикалкавене и опити за задкулисно договаряне и облагодетелстване. Точно това дългогодишно задкулисие, свързано с бургаската рафинерия приключва проектът на Движението за контрол на дерогацията.
Изводът, който може да се направи е, че това е поредното доказателство как отговорните партии в страната ни трябва да защитават членството ни в НАТО и ЕС. Добре е да припомним, че в тази последователност движението е имало ключова роля. Не само като стремеж, а и демонстрирана решителност в критични за страната ни събития, каквато беше забраната по време на Косовската криза на полети на руски самолети и разрешаването на миротворческите сили да преминат през страната ни. Същото категорично отношение бе демонстрирано при приемането на страната ни за член на НАТО и в ЕС. Така че вместо да търсят “под вола теле” случайно пребиваващите в политиката е добре да прочетат най-новата ни история. И ако не могат да помогнат за решаването на новите проблеми, поне нека да не пречат.

вторник, 22 ноември 2022 г.

БЕЗВРЕМИЕТО КАТО ПОЛИТИЧЕСКО УДОБСТВО

Не властта, а политическото безвластие част от върхушката се стреми да запази. Неспособна да състави правителство, но обзета от звездомания, демонстрирана ежедневно в медиите през последните две години на нестабилност. “Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!”, е казал народът. Изблиците на поощрявана “площадна демокрация”, опити за “изчегъртване”, гарнирани с инфантилни мантри кои са “лоши” и кои “добри”, доведе изкуствено създадена патова ситуация. 

Проблемът е, че тя вече взе да им се харесва. Едни от парламентарно представените партии искат да управляват, но не могат и не бива, защото бързо се провалиха. А други, които са доказали, че могат, не искат да поемат отговорност и шикалкавят така, че сутринта казват едно, а вечерта – точно обратното. Шумните скандали не са междупартийни, а вътре в самите партии – кой да запази избираемо място в листите и как да бъде изхвърлен от тях, ако има лидерски амбиции или постави под съмнение вождистките позиции. Промените в Изборния кодекс бяха превърнати в шумна политическа дъвка, не заради полза роду и правото му на избор, а заради възможността залязващи политически ментета да забавят напускането на политическата сцена.

“Опасността” от президентска република се превърна в удобно знаме, което се развява като плашило. Нима избраниците на народа да не могат когато поискат да се обединят така, че да премахнат с конституционни промени статута на служебното правителство, възможността да се разпуска парламента, че дори да свалят президента, ако сметнат, че действително ги застрашава.... Но няма да го направят, както от години роптаят, че искат промени в съдебната власт, но в действителност я свеждат до популистката сага как да ограничим властта на главния прокурор и дори да го сменим. И двете каузи са пробити, не за друго, а защото натрапващото се ново статукво на безвремието става изгодно за тях. Следващи един след друг изборни маратони, с краткотрайни правителства, гарантира несменяемоста на политическата върхушка и най-вече пази политическото лидерство. Не призедантът, а в партиите шества авторитаризмът. И той си личи – особено в по-малките, където боричкането за водещи места в изборните листи е показателно.

“Псевдо евро-атлантическият театър”, който от “Да, България” разиграха при срещата си с държавния глава в понеделник е показателен не само за популизма и за мнимите им ценности, а най-вече за склонността за нагаждачество, което е характерно не само за рожбите на бившата комунистическа номенклатура. Не може и по друг начин да си обясним и щедрите обещания за предстоящия рог на изобилието, с които всекидневно ни заливат тези, които всъщност искат да ни “довършат” с техните “промени”. Очевидно е, че ако отново бъдат допуснати до властта, опоскването и задлъжняването на държавата ще е за векове. А извършителите от “ПП”,  ни лук яли, ни лук мирисали, ще напуснат страната и ще продължат да ни размахват пръст от висотата на облажването, постигнато за наша сметка. Да му мислят тези, които излизаха, а някои от тях продължават да шестват по жълтите павета в тяхна подкрепа.

Нека не ни заблуждават с отклоняващи вниманието обвинения кой на каква цена и от кого в действителност купувал газ и нефт. Видно е, че в момента има успокояване и най-вече на преустройване на тези пазари. Проблемът е в настъпването на неизбежната продоволствена и индустриална криза, която в условията на нарастваща инфлация има нужда от отговорни политици, а не от такива, които обсебени от егото си, радващо слуха фантазират, но нямат възможност да реализират. Дори повърхностен поглед върху програмите на парламентарно представените партии показва колко много се припокриват и колко лесно на базата на тези общи намерения биха могли да съставят стабилно мнозинство. Как обаче да бъдат свалени червените линии и надвито егото!?...

Формулата не е нова, тя е диалог и търпение в чуваемостта. И загърбване на заплахите, особено на етническите. Някои от “умнокрасивите” искат да превърнат “Десети ноември” в “Девети септември”. Да не би да си мислят, че “Голямата екскурзия” е нещо, което би могло да се повтори. И че може да се прави сравнение с българите, които днес живеят и работят извън страната. Не че не се спекулира, но този популизъм не само че е нагъл, но и опасен. Започналото ново размахване на плашилото на бунта е контрапродуктивно. То няма да запази партиите еднодневки, нито егото на техните лидери. Обществеността иска започналият под една или друга форма диалог да продължи. Съставянето на правителство с добре формулиран хоризонт и ползотворни цели е единственото правилно решение. Удобството на “ние пак сме тук и пак сме същите”, трябва да приключи преди да бъдат пометени от притиснатите от кризата. 

Колкото и да изглежда, че време има и дори може да се протака едва ли не и след Нова година, както и да се пускат успокоителни внушения за нови избори през март, полезният за хората вариант е да има правителство. 

Колкото по-бързо политиците схванат това и намерят това, което ги обединява, толкова по-добре. Политическото безвремие няма как да продължи, както им се иска на някои политици. Животът е този, който бързо ще ги вразуми и ще постави всичко и всички на мястото им.