Общо показвания

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Смешки за "жълтопаветници"


Явно Дългоноското не може да живее без лъжи. Всъщност добре е, че Христо Иванов, по-известен като Пинокио, се появява от време навреме, че избирателите да си припомнят как ги е излъгал и защо не трябва да правят нова грешка. Новият номер на този, който отказа съюз с десницата, нарече “жълтопаветници” тези, на чиито рамене се издигна и се определи нито като ляв, нито като десен, е да е борец за нова визия на страната ни в Европа.
Нищо ново - вчерашните лъжи с нова премяна. Сред познатата седянка от провалили се нееднократно и дотегнали на всички наследници на Иван Костов. И подставени лица на създадените под крилото на неговото управление днес подсъдни олигарси. Ние пак сме тук и пак сме същите. И сме самодостатъчни, защото грандът за тази “визия” ни е в кърпа вързан.
Избирателите обаче си спомнят какво направи Командира, когато се провали. Заяви обидено, че е избягал напред и ще чака да го достигнат, после разби десницата. Със същия комсомолски плам и Пинокио проваля всичко, до което се докосне. И също не се извинява на изхвърлената от парламента десница. Без да му мигне окото изважда от нафталина левичарски манифести, вероятно си мисли, че е на крайцера Аврора.
Ще кажем направо - няма как лъжецът да защитава демокрацията и европейските ценности подобно на “тънката линия шотландски пехотинци с червени елеци, които спрели набега на руската конница през Кримската война.” Умните и красиви “жълтопаветници”, са достатъчно умни, за да не се замаят от подобни дитирамби и да не го понесат отново на раменете си. А и в Европа едва ли ще му повярват на поредния донос, както и никога не са му вярвали. Нито българския избирател, нито европейския се нуждае от псевдореволюционери.
Особено, ако са като онези Вазови герои, които непрекъснато свалят Султана, но щом се появи падишахът, се скриват под масата. Или гледат да се умилкват, за да намажат някое топло местенце.

неделя, 12 ноември 2017 г.

За душата на една цигулка


Музикантите знаят – махнат ли се струните, цигулката може да остане без душа. И колкото и да е добър майсторът, той да не може да я настрои така, че да върне качествата на инструмента. Затова случилото се на летище Пловдив, където служители по сигурността накараха двойка лютиери преди полет да свалят струните, е скандално. Смущаваща некомпететност, гарнирана с демонстрация на власт. 

Но е и излишен вдигналият се шум след  това.

Един бегъл поглед върху предложените за обществено обсъждане изменения на законите свързани със службите, борещи се с тероризма, показва, че приравняването с предложените от Европа допълнителни мерки, няма да e лесно. Ще са нужни високо квалифицирани специалисти в нови области, а сегашните ще трябва да минат през допълнително обучение. Ситуацията е толкова напрегната, че ще се наложи да се спестяват конкурсите за някои от служителите, които са регламентирани за държавните длъжности. Това няма начин да не развърже ръцете на връзкарите. Но самата публичност на подобни конкурси създава вече опасност за сигурността, според новите евронорми.

Така че от една страна случилото се е недопустимо. Но от друга - трябва да се има предвид изобретателността на престъпниците. Решенията понякога ще са в ущърб на някои права и свободи. Този случай обаче показва, че има нужда от висококвалифицирани специалисти, които трябва да са наясно, че терористите биха могли да използват калъфите на цигулките за да скрият там автомати, както се случва в гангстерските филми, но не могат да използват за тази цел цигулките.

неделя, 5 ноември 2017 г.

Будители срещу езика на омразата

Има отговор на езика на омразата. Дадоха го тези, които инициираха и възстановиха войнишкия паметник пред НДК, вандалски унищожен. Същият отговор е възстановяването със средства на кинотворци на поругания и унищожен паметник на единствения български войник, загинал при неизяснени и досега обстоятелства по време на потушаването на Пражката пролет през 1968 г.

Разбира се, има и политически средства, с които може да се пресекат подобни изяви, както и да се озаптят овреме провокиращите и спекулиращите най-вече със страховете на хората. Добре е, че управляващите също започнаха да разбират, че е недопустимо в страна, която се готви да оглави европейското председателство, да се отправят унизяващи човешкото достойнство обиди, граничещи с расизъм и  напомнящи за мрачните времена на авторитаризма. 


Доверието трудно се печели, но може лесно да се изгуби. По-съществено е, че без да се бият в гърдите, тези, които истински са загрижени за опазването на националната памет, показват, че тя няма нищо общо с псевдопатриотарството, чиято цел е да противопостави едни българи на други, за да може разследвани и подсъдни кукловоди да се измъкнат от справедливото възмездие. Този номер вече не минава. И днес има будители, които знаят как да обединяват, а не да разединяват.

понеделник, 23 октомври 2017 г.

Ще има ли край стачният синдром в МВР


Споровете между МВР и полицейските синдикати за удовлетворяване на исканията им, предимно за петнадесет процентно увеличение на заплатите, започва да прилича на протяжен сериал. Повтарящияг се вече четири месеца рефрен е, "ако не ни дадете, ще стачкуваме". Въпросът обаче не е да се спре поредният източник на недоволство, а да се създадат условия за трайно увеличение на заплатите, както правилно отбеляза министър Валентин Радев. Така че след отпускането разпределянето на 39 милиона лева, прибавянето на нови 55 милиона към бюджета на МВР за догодина, е само добър знак. Но това трябва да включва реформиране на самата система, най-вече на премахване практиката за плащане на калпак. Също така синдикатите не може да изземват функциите на институцията те да решават как да се разпределят парите. Тяхна задача е обаче да помогнат за прочистването на авгиевите обори от корумпираните полицаи. Вижда се, че има неразкрити престъпления, чести са пробивите по границата, напоследък се разкриха случаи на участие на униформени в наркотрафика. Не говорят за добър тон заплахите от страна на синдикатите, че тяхната стачка може да продължи включително и по време на нашето европредседателство. 
Ясно е и че има нужда и от законови промени. Възможно е да се помисли и за нов закон за МВР. Но е добре всички да си дават сметка, че парите на данъкоплатците са тези, които им осигуряват заплатите. И че те не са единствените, които имат нужда от тях. Напротив, обществеността е в право да недоволства от изпълнението на техните задължения. 
Така че е добре диалогът да продължи, но с взаимни отстъпки. И с уважение към хората, които им дават хляб.

вторник, 17 октомври 2017 г.

Рано или късно и за двуличието има възмездие


Колкото и подмолно да действат, тези, които целят дестабилизирането на съдебната система, не могат дълго време да се крият. Причината е не само че искат да бъдат оценени от техните кукловоди, но и самите те да получат своето в създалата се суматоха. Затова няма нищо случайно, че председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов се включи в атаката срещу Даниела Дончева, административен шеф на Апелативния съд в София. Няма да коментираме, защо изчака да се вдигне медиен шум около “корупционния мирис”, публично обявен от друг съдия, а защо го направи след като самата Дончева сезира главния прокурор, Инспектората към Висшия съдебен съвет и самите кадровици, с искане за проверка на твърденията на нейния колега. В допълнение може да попитаме защо не го е направил в идентични ситуации, като тази, в която служители на Софийския градски съд са искали инспекция на вече бившия председател Калоян Топалов.

Отговорът не е труден - Панов не е очаквал толкова бърза реакция. И сега се опитва да навакса, за да вкара поредната политическа интрига в независимата съдебна система. Още при избора на Дончева той пробва този сценарии с политически въпрос, но тя не прекрачи границата. Сега Дончева пак показа, че ще играе според правилата.

Всъщност, поведението на Панов не е изненада. Винаги мишкуването му е било последвано от напъни да участва в политиката. Този двоен стандарт - уж да си независим съдия, но в действителност да обслужваш политическите интереси на разследвани и подсъдими олигарси, е същината на всички негови действия. Затова той не само няма право да кадрува в съдебната власт, но и да участва в нея. Двуличието рано или късно бива наказвано.

понеделник, 9 октомври 2017 г.

Първо да си кажем кривиците

Крайно време е политиците да заровят томахавките. Консултативният съвет при президента е добър повод те да се върнат към нормалния политически живот. Видя се, че махленското противопоставяне не само отслабва доверието към институциите, но и предизвиква тревога за стабилността на страната. Още миналата седмица бе даден първият сигнал, че в законодателната дейност на парламента може да се въведе порядък като се създаде Съвет от изтъкнати юристи, които ще консултират депутатите. Така ще се избегнат популистките спекулации в пленарната зала и ще се спестят време и пари. В неделя управляващите обявиха, че подават ръка на всички, които искат нормализиране на междупартийните и институционалните взаимоотношения.

Едва ли обаче лесно могат да бъдат забравени грозните сцени и обиди, хвърлени през последните седмици. Затова е добре да се види дали думите ще се превърнат в дела. Никак няма да е лесно. От сега трябва да се знае, че ако има проблем, той не бива да бъде замазван или още по зле- прикриван. Може да се наложи и управляващи, и опозиция да направят компромиси, както и да озаптят самозабравилите се. Как да се постигне това, го е казал още Апостолът: 
“За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.”

четвъртък, 21 септември 2017 г.

По-внимателно с лекарите!

Като се преобърне каруцата, пътища много. И все някой друг ще е виновен. Оказа се, че на метри от “Пирогов” ранен при инцидент пешеходец трябва да чака линейка, за да му бъде оказана първа помощ. На медиците от болницата им било забранено да напускат. Като основна причина се сочи и отмененият преди половин година стандарт и липсата на нов в частта за оказване на болнична помощ. И едното, и другото звучат като думите на Остап Бендер от романа на Илф и Петров “Дванадесетте стола” - “Делото по спасяването на давещите се е на самите давещи се”. А и общият извод е, че правилното решение е позвъняването на спешния телефон 112.
Разбира се, че няма как случаят да мине без дежурните проверки, за да се търси кой крив и кой прав. Все пак в това се състои и част от работата на чиновниците. Как обаче е възможно повече от половин година да няма приет нов стандарт? Още повече че не минава ден, в който да не се изнасят скандални факти за състоянието на този вид медицинска помощ. Излиза, че когато става дума за пари, тогава държавата е виновна, че не дава достатъчно.
Със сигурност има достатъчно аргументи медиците от “Пирогов” да не напускат сградата, за да се грижат за постъпилите там пациенти. Но това не значи, че трябва да бъдат закрепостявани там. Случаят с пострадалия гражданин показва, че подобно “заключване” е в ущърб на Хипократовата им клетва. И тази “забрана” е уязвима. Добрата новина е, че сега има повод това да бъде поправено и тези, които се грижат за опазването на живота ни, да не се превръщат в евтини дъвки за емоционални спекулации, включително и политически.
Не е нужно от мухата да се прави слон. Още по-малко ни се слушат нелепи оправдания. След като няма стандарт за оказване на спешна помощ, трябва незабавно да се въведе такъв. Той няколко пъти е атакуван в съда и все още се чака решението на магистратите за него. Има и тел.112, каквато е практиката навсякъде по света. Но не трябва да се забранява да помагаш в подобни ситуации. Такава помощ би трябвало да могат да окажат и медиците от намиращите се наблизо лечебни заведения. Бързината е съществена при спасяването на човешкия живот, така че вдигнатият шум е оправдан. Но не е оправдано от случилото се да се правят гръмки обобщения. Важното е да се направят бързи поуки. И такива инциденти да останат в миналото.