Общо показвания

четвъртък, 17 май 2018 г.

За едни майка, за други мащеха


Уж страната ни не е Америка, където всеки е въоръжен и се гърми по всяко време, но ето, че и тук се стреля и се употребява хладно оръжие съвсем целенасочено.

Някакъв си, обхванат от любовна мъка, че бил зарязан, хладнокръвно гръмва в главата бившата си приятелка с газов пистолет, после и себе си. И въпреки че е обвинен в предумишлено убийство, съдът не го пратил в ареста, дори не разгледал мярката за неотклонение. Друг хахо, самонарекъл се “Монах Велико”, обхванат от нескрита етническа омраза, наръгал смъртоносно циганин, заканвал се да взриви и джамията. Адвокатът му казал, че не било предумишлено убийство, а можело да се пледира, че деянието било акт на раздразнение и защо не – неизбежна отбрана. Трети се ядосал по пътя, заради изпреварване, размахвал пистолет и замерял с бутилки от бира другата кола. Колоездач блъска малко дете в парка, оглежда набързо каква е обстановката и избягва. после се предава, но близките му твърдят, че бил обиждан от майката на детенцето. При четвърти случай момче, наръгано в трамвая от криминално проявен, се било държало предизвикателно.

Общото между тези престъпления не е в лекотата, с която се посяга на човешки живот, а в подхранваното в престъпниците чувство за безнаказаност. Не само от близки и адвокати, но и от институции. Няма как иначе да си обясним вежливостта, с която канят насилниците да дават обяснения в МВР и необяснимата снизходителност на съда. Също като във вица, в който защитникът обяснява на съда, че ловецът не е обикновен човек, така и т.н “монах” имал друго виждане за живота на мургавия. И не велосипедистът, а детето може да излезе, че е смъртна заплаха. Или казано в съдебен жаргон: неправилното отношение на подсъдимия към закона не е пречка законът да има правилно отношение и да му наложи условна присъда или защо не - да го освободи от отговорност.

Шегите настрана. Не е нито смешно, нито тъжно. А е страшно, не само за близките на пострадалите. Излиза, че по време, когато председателстваме Евросъюза, се вижда, че има още доста път да извървим, преди да се научим, че законът не може да е за едни майка, а за други мащеха.

понеделник, 14 май 2018 г.

Някой трябва да спре здравната безчовечност

Провалите в здравната система стават драстични – умират хора, защото нямат пари да си доплатят. Висши чиновници в Здравната каса (НЗОК) се облажили с милион от нея, чрез изписване на фалшиви рецепти. Болници се закриват, а медицинските сестри окупираха жълтите павета с искания за по-добро заплащане.
Недоверието към медицинските услуги е такова, че болни предпочитат шарлатани, майки напускат страната ни, за да получат децата им лечение, а други родители скочиха срещу задължителните ваксинации. Създава се опасното впечатление за хаос, който не може да бъде овладян. И всеки трябва да се спасява поединично.
Как да повярваме на министъра и екипа му, че давали всичко от себе си, за да реформират системата. Очевидно забатаченото от десетилетия здравеопазване няма как да бъде оправено с магическа пръчка. И най-разумно е да се решават проблемите в онези области, където смъртта на пациентите започва да прилича на убийство. При това, както в случая с двете жени, които умряха заради невъзможност да получат аортни клапи, причината не е в лекарите, нито в непосилните пари, които трябва да бъдат заплатени, а в чиновническото затлачване на документите в Здравната каса. Има нещо сбъркано в новия начин на калкулиране на медицинските изделия от 1-ви април тази година. Недомислията, извършени под прикритието на свободнто договаряне, са толкова много, че ще ни е трудно да ги изброим. Ще кажем само, че не може едни документи да останат без отговор в продължение на четири месеца, нито, че може да се направи така, че да могат да бъдат внасяни по-модерни и по-евтини медицински изделия. И защо да не бъде въведена регулация във вноса на такива изделия, както стана с лекарствата.

Не на последно място искаме да обърнем внимание, че е обидно за всички така брутално да ни крадат шефове на Здравната каса и адвокатите им да твърдят, че парите им били подхвърлени. Пловдивската афера само показва, че прокуратурата и останалите служби са напипали верния път и трябва да продължат по него.
Следователно изводът е, че с малки стъпки, но безкомпромисно, може да се осигури по-добро здравеопазване и да се спасят много човешки животи. Нали това всъщност е целта на здравната система.

петък, 4 май 2018 г.

Хайде стига с този популизъм


Беше ясно от самото начало, че дебатът за намаляване на депутатските привилегии е обречен. Популизмът му – очевиден. Подобна безсмислена битка се проведе преди това и за свалянето на зам.-председател на Народното събрание. Е, как обществеността да гледа с добро око на работата на народните избраници. Не евтини срещи и гръмки декларации очакват от тях майките на деца с увреждания, не го искат и децата, останали с един родител. Все болезнени въпроси, които трябва да се решат законово, а не да се превръщат в дъвки за спекулации.
Що за проектозакон беше този за възрастните хора и кому беше нужна тази фалшива загриженост, след като по същото време възрастна жена умря, понеже нямала пари да си доплати за сърдечната клапа. И защо лекарите ще трябва да шикалкавят, че така или иначе нямало да издържи операцията. Заради грешките на тези, които пишат законите. Как е възможно от няколко години да има европари за стотици линейки за бързата помощ(и тези пари да са вече пред загубване), а да ни показват по телевизията автомобили ветерани от времето на Студената война. Но да не продължаваме, списъкът с неуредиците е дълъг. И няма място за популизъм, а за решаването на конкретни социални недомислия в законите.
Кривици винаги могат да се намерят. Нека обаче двете големи партии да не се фиксират върху тях – кой какво казал, какво направил, защо го направил и откъде точно той ще го направи, щото нямало моралното право да го направи... Може тези депутати да са забравили, но те не са изпратени там, за да ни занимават със себе си, а за да ни служат и преди всичко по най-бързия начин да помогнат на нуждаещите се. Обидно е страдалците да им се молят. А те да ги вкарват в капаните на своите политически интриги. Търпението почва да се изчерпва. И ако не се хванат за “полза роду”, както е казал народът, много скоро ще получат и съвсем заслужено звучен шамар.

понеделник, 30 април 2018 г.

Да подредим собствения си двор


Идеята в България да се ситуира европейски център за контрол на храните е в духа на нашето европредседателство и най-вече защото страната ни е силно засегната от двойния стандарт на храните.
Страшно и обидно е, че детски храни, които се предлагат на европейския пазар, са с различно качество, а за нашите деца остават тези с вредните съставки. От друга страна не по-малко стряскаща е констатацията на земеделското министерство, че родни производители на млечни продукти масово ги правят с помощта на растителни мазнини. И така компрометират нашето производство. Дотам се стига, че с наредба ще се забранят на едно и също място да се произвеждат млечни продукти и растителни мазнини. А спец звено ще проверява фермите. 
Излиза, че трябва да подредим и собствения си двор. Защото пораженията, които нанасят тези продукти са не по-малко опасни за човешкия организъм. Така че, нека не си затваряме очите за нашите далавери, вдигайки пушилка за чуждите.

четвъртък, 26 април 2018 г.

Чувалът с мишките


Изтръскването на чувала с мишките, както съветва онази китайска поговорка, е добра, но не винаги успешна дейност. Не е изненадваща поредната акция срещу подкупни служители на “Автомобилната администрация” (ДАИ). 10 души са в ареста. Схемата винаги е една и съща – рекетьорска: “вие, плащате, ние си затваряме очите”. Лошото е, че през годините се е стигало до задържане на служители от всички нива на администрацията, включително и нейни шефове. Но ефект от това няма, корупцията продължава. Държавата харчи пари на данъкоплатците, за да организира действията по разкриването и залавянето на рекетьорите. “Затварянето на очите”, обаче може да струва животът на невинни граждани. 

Това е и основната причина да се търси решение на проблема. Едно от предложенията е инспекторите да получават процент от стойността на наложените глоби. На пръв поглед изглежда стимулиращо. Но не е трудно да се предположи, че за дребни нарушения инспекторите ще се стремят да налагат максималната глоба, за да получат своя пай. Така че пътят трябва да е друг. Една от възможностите е строги присъди и изхвърляне от тази система на рецидивистите. Проблемът е, че тук също действа принципът “ние ги залавяме, а вие ги пускате”. И в крайна сметка всичко си върви по старому. 

Изводът е, че трябва да се направи така, че причината да се търси не в хората, а корупционните схеми да станат невъзможни. Не е толкова трудно и се прилага в редица европейски страни - контрол на контролиращите, с помощта на новите информационни технологии. Които у нас все се бавят и все не достигат средства.

 

На чужд жръб...

Поговорката „на чужд гръб сто тояги са малко” по отношение на внасяни у нас храни, вече няма да минава. Очевидно времето на толерантност след първите разкрития преди година на двойни стандарти за храни, предлагани във водещи евространи, изтича. 

Нови, стряскащи проби, предимно от детски храни, със сигурност ще ускорят процеса на уеднаквяване на стандартите. Недопустима е употребата на съставки като палмово масло в детски храни. Повече няма да минава номерът на техните производители, че причината са различните вкусови нагласи в отделните страни. Деликатната тема за ценообразуването също ще е предмет за обсъждане, не само защото близо половината от изследваните храни са по-скъпи от техните европейски аналози, а заради някои драстични увеличения. Например, установено е едно бебешко мляко да се продава у нас с 40% по-скъпо, отколкото в Лондон, а най-фрапиращият случай е паста, която е със 166% по-скъпа отколкото в Италия. При детските храни пюре от зеленчуци в Германия е с над 40% по-евтино, отколкото в България. 

Промените в трите евродирективи за защита на потребителите, които вече се обсъждат в Брюксел, вероятно ще подобрят ситуацията. Но практиката показва, че най-добре е, когато страната ни сама защити интересите си. В случая председателството на Евросъюза ни дава добра възможност, а фактът, че властта вече инициира срещи с представители на големите вериги вносители, подсказва, че могат да се използват и техните възможности за влияние. Без инициативност няма как да се измъкнем от “задния двор на Европа”. Всъщност премахването на двойните стандарти в храните е път към заличаването на това срамно определение и превръщането ни в равностойни партньори.

петък, 20 април 2018 г.

За бълхата и юргана


  
Народът го е казал: не може заради бълхата да изгорим юргана. Очевидно е, че случаят с ранената полицайка по време на футболен мач премина границата на търпението за подобни прояви. Вижда се, че само с временни арести, глоби, санкции срещу клубовете, декларациите и призивите на фен клубовете няма да се спре футболното хулиганство. Никак не е успокоително, че същите бесове витаят и по терените на нашите съседни страни. Собствениците на клубове си дават сметка, че стадионите са празни не само заради слаби игри, но и от страха на мнозина да отидат на мач. Обществеността пита как така в емблематична за футболните сбивания страна като Великобритания те отдавна са минало и всеки мач във Висшата лига там се превръща в празник за всички. 

Истината е в драстичните мерки, модерните стадиони, в камерите с висока резолюция, поименните билети. Не случайно причината хулиганът, хвърлил бомбичката, да бъде трудно индентифициран, е в лошата резолюция на камерите. И защо трябва да има шествия и хореографии на футболни фенове, които замерят невинни граждани с бомбички и скандират нецензурни лозунги? При това, охранявани от полицаи. Така че техните шефове да не се правят на пирати с превръзки на едното око в знак на солидарност с пострадалата колежка...

Също така законодателите, които ще обсъдят мерките, не трябва да се притесняват, че ще бъдат нарушени права на фенове, като им се отнеме възможността да присъстват на стадиона. Нещо повече, чуждата практика показва, че за да не присъстват на мачове зад гърба на полицията, нарушителите биват привиквани на контролирани от органите на реда места извън стадиона и там гледат мача. Т.е.правата им не са нарушени. 

Има и много други мерки, които могат да се предприемат. И това е работа не само на футболните клубове, а преди всичко на други институции, защото вината винаги е персонална. Не може заради група вандали, да бъдат лишавани хиляди от възможността да наблюдават мачове на живо.