Ах, този син балон!

Сигурно за мнозина възклицанието в заглавието е най-точното определение за водевилната същност на прегръдките и разделите вдясно. Но за тези, които изстрадаха прехода, това не е така. Те не забравят и не прощават. Затова е съвсем обясним и логичен краят на Синята коалиция, показно решен вчера от Националния съвет на СДС в Пловдив. (Мимоходом ще отбележим, че градът, който бе известна синя крепост и неколкократно издига за депутат Иван Костов, днес в местния парламент след последните избори има само един съветник.)

Щеше да бъде пълна дивотия сините да се качат на изоставения от десебарския елит кораб на Командира. А бяха на косъм да го сторят. И този, който заряза навремето СДС, пак на техен гръб отново да се озове в парламента.

Всъщност още когато се водеха в края на 2008 г. онези скандално тъмни преговори за създаването на Синята коалиция,  ръководството на СДС трябваше да изключи от редиците си всички, които ратуваха за нея. Защото в устава на партията съвсем ясно е записано, че не може тези, които са напуснали и работили срещу СДС, да бъдат техни партньори. Ако това се бе случило преди парламентарните избори през 2009 г., СДС пак щеше да си е в парламента, докато партията на Иван Костов още тогава щеше да се разпадне заради невъзможността да прекрачи бариерата.

Грехът на синьото ръководство стана още по-голям, след като близо година и половина, благодарение на лидера на ДСБ,

те играха в един отбор с червените

срещу управляващата сродна „Народна партия“. И това се видя на изборите за президент и кметове, където провалът на Синята коалиция бе безпрецедентен.

По този повод нека само да си припомним как след последните парламентарни избори Мартин Димитров се хвалеше, че държат  „златното ключе“ на управлението в страната, но се стигна до там да се съюзят с бившите комунисти. Не случайно синият лидер получи прозвището Мавъртинчо заради абсолютната му зависимост от бившия преподавател по марксистка политикономия. Тепърва ще се изяснява защо Димитров така вярно служеше на Костов и каква е била цената за това. Защото иначе не можем да си обясним как се прави достлук с човек, който успя само за петнадесетина години много успешно

да отблъсне  близо 2 500 000 избиратели от десницата

Нееднократно през годините сегашният лидер на ДСБ е показвал с действията си, че няма нищо общо с дясното. То винаги е било параван за подреждането на личния му пъзел за сметка на тези, които най-много са му вярвали. Тука изобщо няма да се спираме на големите бели, които Костов донесе като премиер, като помогна на кукловодите на криминалния преход да затвърдят икономическата си власт, вместо да даде шанс на своите да се утвърдят като силна средна класа. Няма да се спираме и на възможностите, които имаше да запази влиянието на сините и след падането от власт през 2001 година. Това, че Мартин по една или друга причина не го е отчел за себе си и е подвел сините, си остава за негова сметка. И едва ли с жеста, който направи вчера на Националния съвет в Пловдив да подаде оставка, ще може да изкупи вината си.

За късмет на СДС този път шансът бе на тяхна страна. Първо младият елит на ДСБ заряза Командира. След това,

в желанието си да подреди мача предварително,

бившият син премиер направи характерната грешка да извади проектоспоразумението на светло, мислейки си, че то е достатъчно общо и сините ще го приемат. Но от него и на слепите им светна, че всъщност и Костов зарязва ДСБ и се готви да яхне Синята коалиция

превръщайки я в партия. Не случайно в документа се предлагат общи национални съвети и вето на двамата лидери за решенията. Ясно е при това положение кой от двамата щеше да командва.

Освен всичко друго този път радетелите за автентично СДС бяха подготвили солидни социологични проучвания, от които ставаше ясно, че двамата лидери загробват коалицията и тя има малък шанс да влезе в парламента.

За капак точно ден преди вземането на решението в града на тепетата стана ясно, че Костов е играл самостоятелно на изборите в Кюстендил, а не с победилата дясна коалиция на кмета Петър Паунов. Така всички имаха възможност да видят колко е лицемерен лидерът на ДСБ. От една страна, демонстрира огромно желание да я има коалицията, а от друга, държи единствено да бъдат защитени неговите лични интереси.

Няма да споменаваме и онзи комичен случай в парламента, когато вътрешният министър Цветан Цветанов разкри как Костов е ходил в кабинета му да се договаря тайно с него и дори обяснил защо е готов на скрити пазарлъци с управляващите, но публично нямало как да не говори срещу тях. Тази безпринципност още преди време бе обяснена от един от създателите на ДСБ и бивш техен депутат д-р Николай Михайлов като характерна за едни хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и

в морално отношение няма какво да губят

Не на последно място решаващо за вчерашното решение на сините да скъсат тоталитарната обвързаност с бившия син премиер бе и немаловажният факт, че и на по-малките местни структури им светна, че бъхтят, за да може само една малка група избраници, начело с двамата лидери, винаги да се урежда в Народното събрание, след което те ги забравят до следващите избори.

Разбира се, спукването на балона „Синя коалиция“ би бил и една пирова победа, ако СДС не направи следващата стъпка – да възроди автентичната десница и да влее млада кръв в нея. Смяната на лидера с други вече изхабени фигури няма как да донесе желания успех. А време има достатъчно – както и да бъде загробено завинаги СДС, така и да се върне в политическото пространство като достатъчно авторитетна партия. Сегашното състояние никак не е добро и това се вижда от представеното по време на Националния съвет проучване. Дори избиратели, които са гласували поне веднъж в “синьо“ след падането на правителството на ОДС от власт през 2001 г.,

виждат в сините същите слабости

които виждат и червените избиратели. Тоест тези избиратели, които потенциално сините биха могли по-лесно да си върнат, са толкова негативно настроени, колкото техните опоненти. А най-лошата новина за СДС е, че техните избиратели ги оценяват по неспособност да управляват, колкото оценяват и Столетницата. Това разбива на пух и прах хвалбите на Костов и Мартин, че притежават най-добрия управленски потенциал на страната и само те биха я извели от батака. Особено показателно е отношението към бившия син премиер. Близо 15% от бившите сини избиратели (което прави близо 300 000 души), са категорични, че

той персонално е причината те да не гласуват за Синята коалиция

По най-груби изчисление това се равнява на най-малко 25-30 депутати, които десните губят заради Костов. Другата ужасна констатация е, че с изключение на БСП всички други партии изсмукват потенциалните техни избиратели. Така че радостта на противниците на Костов би била твърде неуместна, като се има предвид, че на този етап СДС не минава четирипроцентовата бариера. Но от друга страна, има близо година до следващите парламентарни избори – достатъчно време, за да бъде реформиран СДС и бъде представена на обществото достатъчно привлекателна платформа за управление, която да върне доверието към тях.

Предизборното шикалкавене на Гоце

Миналата седмица кандидатът за лидер на БСП Георги Първанов се оплака, че срещу него се води черна пиар кампания, чиято стойност надскачала един милион лева. “Това може да се нарече всичко друго, но не и приятелски огън”, коментира тогава бившият държавен глава. Стряскащото изявление бе подминато от БСП, но не и от управляващите, които проявиха безпокойство и препоръчаха на социалистите да обърнат внимание на това обвинение. От подобно подхвърляне би следвало да се самосезира и прокуратурата. Но тя не го направи. Това показва, че там са наясно и няма да се вържат на евтини популистки трикове. Истината е, че когато бивш президент направо подобно изявление, то би трябвало незабавно да предизвика съответното разследване, но очевидно Първанов вече е олекнал до такава степен, че думите му не се приемат на сериозно. И как да се приемат, след като той

откровено излъга по ТВ7 в неделя, че разбрал за съществуването на папка „Гоце”

едва след като комисията на Евтим Костадинов публично оповести неговото агентурно минало през 2007 г.

„В момента, в който аз разбрах за тази информация, аз самият сложих папката в интернет. Така че всеки може да се запознае с нейното съдържание. Това, че аз предприемам подобно действие и даже апелирам всички подобни папки да се качат, доколкото технически това е възможно, поне на дипломатите, които бяха така незаслужено обругани, да се качат в интернет, да видят хората за какво става дума. Да видят, че хората са работили за България и че от тези 40 случая има не повече от 1-2, които са укорими морално. Всички други са били честни патриоти, добри офицери”,  декларира ни лук ял, ни лук мирисал от телевизионния екран Първанов.

Веднага ще кажем, че неистините са две:

Първанов е бил запознат с агентурната папка още през 1997 г., когато досието му е било разглеждано от комисията „Бонев” (по името на бившия вътрешен министър от правителството на ОДС Богомил Бонев). Това бе потвърдено и от председателя на следващата комисия по досиетата Методи Андреев, който е приел фонографските протоколи и документите от заседанията на комисията „Бонев”. Комисията „Андреев” също е разглеждала досието „Гоце”, но по думите на нейния председател заради вътрешен бойкот то не е било оповестено. Освен Първанов

за досието му са знаели и видни функционери от БСП и СДС

както и шефът на разузнаването по това време Димо Гяуров. Дори има прецедент с него, защото от записите на комисията „Бонев” става известно, че има документ за получен хонорар от Първанов, който изчезнал при придвижването на документите към комисията „Андреев”. Но самият Първанов не оспорва наличието му и сам си признава за него.

Втората неистина е, че бившият президент признава за съществуването на досие една година преди то публично да бъде оповестено. През юли 2006 г на среща с бивши и настоящи дипломати той съобщава, че в Националната разузнавателна служба има папка с името “Гоце”: “Тя съдържа информация за мен и нищо друго - нито ред, нито знак от мен”, обяви тогава той и уточни, че задачата му била безобидна и патриотична - да помогне на български емигрант да подготви книга със спомени от края на XIX век (за Македония от Методи Димов - бел. ред.). “Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил”, заяви Първанов.

Много е интересно

защо човекът с харамийския псевдоним пропусна тези факти

Това в никакъв случай не го представя в добра светлина дори пред хардлайнерите, които нямат нищо против бившите агенти и дори се гордеят с тяхното агентурно минало. Във всеки случай подобни лъжи издават несигурност в кандидата за лидер на БСП, която може да се определи единствено като гузна съвест.

С това обаче популизмът на Първанов не приключва. В същата му телевизионна изява той си позволява да очертае бъдещата лява политика, която би водил, ако бъде избран за лидер на социалистите. След като с лека ръка критикува действията на управляващите да решат проблемите на някои спрени поради дългове предприятия, той доста самонадеяно казва:

„Аз ще ви дам тогава едно решение в дългосрочен план. Едно лявоцентристко управление ще трябва да хване всичките тези 500 предприятия – бройката е на Тотю Младенов, министъра на социалната политика, – които имат подобни проблеми: неизплатени дългове към държавата, към работниците и служителите. Тези предприятия – на скенера, тотален следприватизационен контрол за изпълнението на задълженията...”

Всъщност доста нагло изявление, защото не сме забравили как

обещаваше да бъде социален президент

но нищо не направи. Да не би проблемите на тези 500 предприятия, които той сочи днес с пръст, да са се появили вчера!?...

Но защо Първанов да се погрижи за бедните и отрудените, след като е имал да върши много по-важни задкулисни дела, за които сам си признава -  да сваля и качва министри в червеното правителство. За първи път всъщност научаваме, че той е в дъното на отстраняването на неговите известни съпартийци Румен Овчаров и Румен Петков от министерските постове:

„Ако трябва да бъда откровен, сигурно аз съм бил първият – може би дори преди премиера, който според мен забави тези разговори – който проведе едни откровени разговори и с единия Румен, и с другия. Не защото съм смятал, че на този етап те са имали вината, но защото вече обществените настроения бяха достигнали до такъв предел, че тяхното оставане в правителството щеше да натежи много на коалицията. Вероятно след това и самият премиер е провел своите разговори.”

Това признание, доста мегаломански звучащо, в момента издава единствено

страх от предстоящото поражение

Не че той не е губел, макар че днес си приписва само победи и се представя за единствен спасител на БСП. Само ще припомним, че като лидер на БСП през 2001 г той претърпя тежка загуба на парламентарните избори, която се опита да прикрие с победата на президентските избори. Само че, както е известно, той стана президент благодарение на гласовете, дадени му от една партия, чиито привърженици в началото на деветдесетте години обругаваше и не искаше да им бъдат връщани имената.

Но нека не бъдем толкова критични. В изявите му напоследък има и добри страни. Например със сигурност ще му повярваме, че е човек, който мисли най-малко с един ход напред. Предложението, което той отправи към Станишев да се разберат задкулисно преди избора на конгреса в края на седмицата, показва, че той не само предугажда загубата, но иска независимо от нея да му бъдат дадени позиции, уж под формата на сътрудничество, които по-късно след очакваната загуба на парламентарните избори да му дадат възможност да събори Станишев.

Е, това предложение не е ново, но за първи път бе публично оповестено. Едва ли обаче Станишев ще се хване на тази уловка. По време на целия президентски мандат той неведнъж е сърбал попарата на неговата мечешка прегръдка.

Затова в заключение ще разкажем една притча. Отива един човек при един мъдрец и му казва: „Слушал съм за тебе, че виждаш много неща, кажи, моля ти се, какво си мисля в този момент?”

Мъдрецът го погледнал и му отговорил: „Това което си мислиш, е „Знам как се лъже, нека видя този какво ще ме излъже...” Затова само ще ти кажа какви са качествата на този, който говори истината, и на онзи, който лъже: който лъже, бърза, а който говори истината, оставя времето да говори за него. Хората на истината работят на светло, а хората, които предпочитат да я крият поради различни подбуди, работят на тъмно.”

Бързането на бившия президент е показателно. Но ще оставим на неговите съпартийци да решат по кой път да тръгнат – този на криминалния преход, скрит зад евтин популизъм, или да поемат по трудния път на промяната, която да ги превърне в европейска лява партия, нямаща нищо общо със Столетницата, която незнайно защо все още честват на Бузлуджа въпреки терористичното й минало.

Сълзи и рибни консерви от Р.Овч.

Сърцеразделителното приключване на 12-годишното партийно лидерство на Румен Овчаров в София едва ли ще трогне истински някого, въпреки проронени сълзи и бурните овации, с които той бе изпратен по време на съботния форум на организацията. Нека веднага да видим какво е неговото наследство. Към 1 януари 2009 социалистите в столицата са били 20 166. Към 1 януари 2012 те са 15 325, т.е. спад от 24% само за 3 години. Състоянието е още по-зле във възрастово отношение. 49% от социалистите са на възраст над 70 години; 20% - от 61 до 70 години; 14% - 51 до 60; 8,5% - 36 до 50, и 9% - до 35 години.

Казано иначе, 70% са над 60 години,

10 % са младежи и едва около 20% са в най-трудоспособната възраст от 35 до 60 години. Това променя тезата за липсата на младежи като най-голям проблем на БСП. Всъщност нейният най-голям проблем в София е липсата на реализирано средно поколение, постигнало достатъчно в професионална и лична кариера и готово да отдели време за обществена дейност, без непременно това да означава кариера или облаги. Хора с кауза и идеали, които не правят сделки, не се огъват лесно, не се предават след всяка загуба.

С такава възрастова структура перспективата е в период от 10 години БСП-София да намалее наполовина. Най-големият провал на ръководството на БСП и в национален, и в софийски мащаб е липсата на подмладяване на БСП. А то е резултат на много фактори, основният сред които е загуба на морален авторитет, липса на реформи, закостеняване, капсулиране в малък кръг кадри.

Но нека да спрем дотук с нелицеприятните факти, които чуха и участниците във форума. Съмняваме се, че ще има особено значение дори да се случи най-доброто за софийската организация – да не се сбъдне нито един от подготвените сценарии за лидерския пост и да спечели човек, който би бил достойно нейно лице, а не част от подготвените маши. Причината не е само в изброените по-горе факти, а най вече в невъзможността да бъде променено статуквото, чиито плодове сърбат всички, които виждат как бившите червени президент и министър-председател са се хванали гуша за гуша. Тази битка е доста срамна от морална гледна точка.

Но не е изненадваща за традициите на бившата комунистическа партия,

като се има предвид какви са ги вършили през годините още от времето, когато избиха стотици невинни по Великден през 1925 в църквата „Света Неделя”. 

Всъщност нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Как да им повярват избирателите, когато отново се опитват да ги преметнат, за да се върнат догодина във властта. И това не е всичко, няма как да БСП да загърби старите влъхви, символ на криминалния преход. И преоблечена в одеждите на евросоциализма да продължи напред. Това, което се канят да направят, но едва ли ще успеят, е същото, когато за една нощ в началото на 90-те години на миналия век от комунисти станаха социалисти и хукнаха да се снимат как се кръстят в първите редици на църковните празници.

Овчаров може да реди крокодилски сълзи колкото си иска,

но не само той, а и всички социалисти в столицата ще са наясно, че той пак ще дърпа конците им. И дори след година може отново да стане техен партиен шеф, като отпадне правилото за несъвместимост, което сега го принуди да сдаде поста.

Излиза, че партийните форуми на БСП са напълно излишни и са само прах в очите. И че битките им са буря в чаша вода. Както са тръгнали, скоро може и никой да не ги забелязва, както вече сините са без значение за десницата. И заедно да се събират на седенки да си бъбрят врели-некипели за славните партийни битки. Също като в този виц за рибаря, който казва на съпартийците си по време на вечеря:

„С рибата, която ядете в момента, трябваше да се боря в продължение на цели четири часа!”

„Разбираме - отговорили тутакси гостите. - И нашите отварачки за консерви са счупени…”

Падението на един бивш президент

Търпението на червените почна да се изчерпва. Изненадващо то не е насочено толкова към управляващите, колкото към своите. Още през лятото на миналата година твърдолинейни бивши комунисти се обявиха срещу кандидатурата на Ивайло Калфин за президент. Гневът им бе за това, че Калфин е изоставил партията (при това в труден за нея момент) и само заради този факт абсолютно недопустимо бил предложен за техен кандидат за държавен глава. Те остро поставиха въпроса на най-висшето ръководство и поискаха БСП да има свой автентичен кандидат за държавен глава. За тяхно разочарование тогава тази вътрешнопартийна буря бе потушена не за друго, а заради сметките, които си правеха двамата днешни основни кандидати за лидерския пост ­ Сергей Станишев и Георги Първанов. Председателят на партията си затвори очите, защото бе очевидно че Калфин, като бивш съветник на Първанов, е негова кандидатура и негативите от провала му трябваше да бъдат поети от тогавашния държавен глава. Той пък смяташе до последно, че Калфин има шанс и сядайки на мястото му на „Дондуков” 2, ще попречи на това, което днес виждаме да се появява от авгиевите обори на 10-годишното президентстване.

Очевидно обаче

нито Станишев, нито Първанов са си направили добре сметката.

Прави се оказаха не двамата, а чугунените партийни глави, които винаги са ценели здравата ръка пред апаратните сметки. Тази зима, вместо Станишев да се поучи от тях и удари своевременно по масата, продължи с мекия брус ­ дори когато Първанов започна безцеремонно да прави своята кампания за лидерския пост още през февруари. И тогава твърдолинейните бесепари дадоха нишан на Станишев, че ще го подкрепят, ако реши да постави Първанов на мястото му. Академик Владимир Топенчаров на един от националните съвети директно обвини Първанов във фракционерство и поиска ръководството да му забрани да обикаля из страната. Но Станишев не прие и това предложение. Така

в очите на хардлайнерите БСП започна да олеква

А Първанов с типичната за агент на бившите тайни служби двойственост започна да демонстрира тоталитарно поведение и твърда ръка, което през последната година очевидно липсваше на БСП. Само че той няма как да се хареса на тях най-малкото поради това, че бившите комунисти винаги са предпочитали единството пред промяната. Освен това голяма част от тях смятат Първанов за предател, не защото навремето се намърда между капките на председателския пост, а защото тайно се спазари с десницата по време на януарските бунтове през зимата на 1997 г. Като бонус към тяхната ненавист се прибавя и разкритието, че Първанов бил и Гоце. В комунистическата партия винаги са

гледали на бившата ДС като на обслужващ персонал

На всичкото отгоре човекът с двете имена, когото те направиха на два пъти държавен глава с техните гласове, да вземе да каже, че на „Позитано” има едва ли не някаква банда от богати апаратчици, които с лекота вадят милиони от джобовете си и ги пръскат в медийното пространство, за да бъде обруган техният бивш президент. И че партията му се е превърнала в културно-политическо гето и това било тенденция, насаждана от самото начало на прехода...

Ясно е, че с помощта на хардлайнерите Станишев може с един замах да отвее Първанов и дори за назидание да го изключи от партията. Въпросът е защо не го прави и най-вече защо държи в напрежение тези, които искат Живковата твърда ръка. Отговорът на въпроса не е труден. Станишев е съвсем друг политик и никога не бърза да вземе позиция и умело крие до последния миг козовете си, с които ще прецака противниците си. Паралелно с това с леко аморфния си стил допълнително ги изнервя и ги кара да действат прибързано.

Разбира се, че пуска и въдички, като тази за това кой води във временните номинации

или пък иска вот на недоверие за енергийната политика на управляващите, който, както е известно, като бумеранг ще се върне обратно не към бившето червено управление, а към стратега на „големия шлем”. Станишев много добре е надушил и реваншизма на Първанов, който така го заслепява, че губи чувството си за реалност. А нито в БСП, нито в обществото са забравили какви ги е вършил той от зората на криминалния преход до наши дни. Особено опасни за бившия държавен глава са разкритията на афери по време на десетгодишното му президентстване. А това не е нещо, което с лека ръка може да бъде забравено, както днес се забравя какъв националист и антинатовец е бил Първанов. Аферите винаги оставят чувство за пикантност и мирис на пари, което на фона на кризата предизвиква всеобщо недоволство сред обществото. Например малко са хората, които си спомнят навремето как

гръмна една афера ­ „Петрол срещу храни”

свързана с бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин. В тази тъмна история изплува и БСП, чийто лидер по онова време бе Георги Първанов. Тогава поради конюнктурни съображения и най-вече заради зависимостите на човека с харамийския псевдоним, всичко бе потулено. Но е възможно разследването да се поднови, защото има многобройни уличаващи факти, които просто трябва да бъдат осветени, а Първанов да бъде вкаран в обяснителен режим. Този факт, както и задкулисното толериране на олигарси, някои от които бяха застреляни като негови съветници, е достатъчен, за да разбие на пух и прах желанието на Първанов да се представя като новия стар силен водач на отрудените леви маси. Разбира се, той може да се прави на какъвто си иска, но няма как да съблече вълчите кожи. Затова и всекидневното му падение е право пропорционално на изявите му.

Ако се бе скрил скромно на последния ред

както обещаваше и бе изчакал до следващите избори, сигурно щеше да има някакъв шанс за реванш и за подкрепа. Но сега това, което го очаква, е разочарование след разочарование, защото няма нищо по-лошо от това да загубиш доверието на тези, които са ти го дали...

Като спечели битката, Станишев едва ли ще изхвърли Първанов от партията. Но със сигурност ще го прати на последния ред. Мрачното задкулисие, чийто представител се оказа Първанов, вече не е нужно на никого. Младите лъвчета и от ляво и от дясно искат своето, нямат обвързаности, но имат прекрасни контакти и на Запад и на Изток, умеят да печелят с директността си, а и знаят как да защитават интересите на избирателите, ако бъдат избрани.

Лошата новина е, че няма да има червен Армагедон. Не за друго, а защото помията, която изсипва и очевидно ще продължи да изсипва Първанов поне до конгреса, достатъчно принизи битката, за да я превърне в обикновено обругателство. В тази каша ловецът с двете имена може да се чувства добре, но това не е времето, когато можеше с лекота да се острелват архари, нито пък последното десетилетие на миналия век, когато още не се знаеше кой кой е и всеки можеше с лекота да се пребоядиса, както и да премине от партия в партия. С всеки изминал ден

Първанов ще пада все по-ниско и ще се оплита в собствените си плитки компромати.

Другата недобра новина за БСП е, че губенето на идентичност със сигурност ще продължи въпреки желанието на червените хардлайнери. Тяхната твърдост ще е като в онзи виц за Сталин, който се ядосал по време на една прожекция за това че лошият герой е с мустаци като неговите и тутакси наредил да се разстреля заедно с него и режисьорът, целият снимачен екип, роднините на актьора, народният комитет за култура… В този момент се чул глас:

„А не може ли на главния герой да му обръснем мустаците?” „Хм… и това е вариант…”, проявил милост диктаторът.

Изводът е, че въпреки призивите за твърдост, в БСП ще продължат да си бръснат един на друг мустаците, но оцеляването им ще е нещо като пир по време на чума.

Да посегнеш на свои

Никога не е късно да станеш за резил. Бившият президент Георги Първанов е напът да загуби най-стабилното политическо убежище – партията, на чиито членове, дължи най-малкото подкрепата, за да стане държавен глава. Без свян той обяви вчера, че БСП се превърнала в културно-политическо гето и това било тенденция, насаждана от самото начало на прехода. Първанов ли ще ни говори за началото на прехода!? Ако той се прави, че е забравил какви ги е вършил от зората на демокрацията, ние не сме. Мнозина си спомнят как се бореше срещу връщането на имената на прокудените ни от режима на Тато сънародници, а по-късно загърби национализма и им правеше метани, за да получи техните гласове за президент. Всички знаем как предвождаше антинатовските митинги и писа писмо в подкрепа на диктатора Милошевич, а след това обърна палачинката и си приписа членството на страната ни в НАТО. Но всичко дойде на мястото си, като стана известно, че е с две имена, едното пред избирателите, а другото за кукловодите му от криминалния преход. Така че не трябва да ни учудва това, което той върши спрямо БСП. Само че този път май ще си намери майстора. В Столетницата знаят как да се справят с тези, които посягат на единството й.

Пълно мнозинство срещу ДС

Ако през 2006 г. трябваше да минат месеци в явни и тайни пазарлъци, за да се стигне до приемането на сегашния закон за досиетата, то днес се вижда, че по темата има пълен консенсус между парламентарно представените сили. Тази сряда комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще изслуша кандидатите за членове на Комисията по досиетата, съобщи по ТВ7 вчера нейният заместник-председател и депутат от ГЕРБ Красимир Ципов. Няколко дни по-късно ще бъде гласуван и новият й състав в пленарната зала. Така ще бъде възобновена дейността й, която по закон бе спряна на 5 април тази година. До забавянето на гласуването се стигна заради необходимостта спешно да се приеме Законът за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност.

Ципов потвърди подкрепата на управляващите за досегашния председател на комисията Евтим Костадинов, както и за други двама нейни членове, които ще бъдат техни номинации. По думите му очакванията са повече от половината от сегашните деветима членове да запазят местата си, което означава, че бързо ще се пристъпи към оповестяването на кредитните милионери, които са в актуалния списък, гласуван в закона. Преди това обаче парламентът трябва да приеме на второ четене промени в закона, които да дадат възможност за публичното им оповестяване. Това са еднолични търговци и членове на ръководства на дружества, които са длъжници по обслужване на кредити в големи размери.

Всъщност „кредитните милионери” са хората, които в един определен период в началото на прехода се възползваха от инфлацията и нестабилността на банковата система и практически успяха

да присвоят огромни пари

А смисълът на проверката е обществото да разбера доколко в това има дял бившата Държавна сигурност.

Любопитно е да се отбележи пълното единодушие на всички политически сили за огласяването на тези държавни длъжници. А новината е в едно допълнение към закона, подготвяно от ГЕРБ, което за първи път официално бе съобщено от Ципов. То е към списъка на проверяваните да бъдат включени и лица, участвали в масовата и работническо-мениджърската приватизация и впоследствие станали управители и членове на ръководствата на въпросните дружества. Тези процеси бяха силно разгърнати в правителствата на Жан Виденов и Иван Костов. Има и трето предложение, което стана актуално заради блокирането на работата на „Горубсо Мадан“ и ОЦК - Кърджали. Според това предложение за принадлежност към бившите служби трябва да бъдат проверявани и собствениците на предприятия, които

бавят или не плащат

възнагражденията на своите служители.

Янаки Стоилов от БСП смята, че добре би било лицата, които по списъка на БНБ попадат в категорията „кредитни милионери”, да бъдат служебно проверени, ако притежават имущество в размерите, предвидени в Закона за незаконното имущество. "Нека да видим дали кредитните милионери имат нещо общо и с хиперинфлацията в началото на 90-те и рязкото обезценяване на българската валута", поясни Стоилов. Този факт показва, че социалистите искат да се дистанцират от миналото си на върл противник на изваждането на досиетата.

Вярно е, че те няма да подкрепят Костадинов, но този ход е преди всичко тактически. Очевидно е, че сегашното ръководство на червените смята, че подкрепата за бивши агенти на репресивните тайни служби им носи негативи. Изобщо не трябва да се съмняваме и че това е свързано и с вътрешнопартийната битка срещу бившия президент Георги Първанов, оповестен като агент Гоце. Само ще припомним още, че нито щеше да го има този закон, нито пък тази комисия щеше да заработи, ако социалистите през 2006 г. знаеха какво точно ще се случи. Тогава те просто бяха притиснати до стената от коалиционния си партньор ДПС и дори когато приеха нормативния акт, тайно се надяваха техните хора в комисията да я блокират. Но се случи точно обратното – тази комисия стана пример за това как представители на различни политически сили могат да изпълняват стриктно закона, без да се влияят от пристрастия.

Друга новина, свързана с комисията, е вкарването в нейния състав на

репресирани от комунистическия режим

Това стана възможно след една промяна в закона, с което се гарантира равноправното им участие. Това не означава, че те ще имат привилегии пред останалите кандидати. Единствено народните представители са тези, които ще решат кой от сегашните кандидати ще работи в комисията. По-същественото е, че нейната приемственост е гарантирана, както и равноправното участие на всички парламентарно представени групи.

Този изненадващ на пръв поглед консенсус никак не е случаен, той показва, че подкрепата за дейността на тази комисия е не само заради преосмислянето на тоталитарното минало, но и че е, защото помага за постигането на по-добър международен имидж на всяка партия, която търси нови политически измерения.

Червени митове и бухалки

Тази събота (05.05.) навръх рождения си ден лидерът на БСП Сергей Станишев получи пластика на древногръцката богиня на лова Артемида от свои съпартийци в Пловдив. За някои може да е изненадващо, че точно той, а не опонентът му Георги Първанов, (който, освен с двете си имена, ще остане в историята и със съмнителните си ловни подвизи), но подробното припомняне на мита показва, че дарът никак не е случаен. И този, който трябва да се страхува, е ловецът, дръзнал да смути блаженството на богинята, пъхайки си носа там, където няма право. При това последвалото наказание е страховито – той е превърнат в елен, който бива разкъсан от  кучета. Няма да навлизаме и в други подробности – мечите кожи, с които се е дегизирала богинята, отровните й стрели, както и куп други възможности, с които да се прикрива, да омайва и в крайна сметка да наказва онези, които са си въобразили, че са от кръга на богопомазаните. През десетте си години президентстване Първанов забрави, че е случайно избран (както правилно отбеляза един партиен лидер) и си

въобрази, че може да бъде приет в кръга на галениците на кукловодите.

Любопитно е да се отбележи, че Станишев получи подаръка си в присъствието на един от кандидатите за местен лидер на партията д-р Илия Баташки, който пръв много сполучливо характеризира партийните форуми като размахване на бухалки. Също така не без значение е фактът, че на този форум не присъстваше Първанов, което се прие като знак, че е възможно скоро той да се откаже от битката, предвид смазващата преднина от номинации на лидера Станишев.

За щастие в града на тепетата не се стигна до бухалки, не заради липсата на президента с харамийския псевдоним, а най-вероятно заради предизвестения избор. Но и тук, разбира се, имаше опити за шашми - с щедри обещания един от кандидатите се опитваше до последно да събере гласове за кандидатурата си. Но това поне си остана предимно за вътрешна консумация и не помрачи форума както стана на много други места.

А те никак не са малко. Само през последната седмица се стигна до драстични и направо

нечувани прояви на насилие в червените редици.

Сблъсъци имало в русенското Две могили, където местното читалище бе потрошено след схватка между социалистите. Имало счупени витрини, табла, очила, някои от участниците получили физически травми и се освидетелствали. В Сливен пък „спортисти” охранявали червения форум, който ще се запомни с това, че кандидатът за лидер Николай Сираков напусна БСП.  Преди това бе отхвърлен и изборът му за делегат на конгреса. По време на форума, на който той все пак присъствал като гост, той дръпнал прочувствена реч, в която изразил разочарованието си, че няма как сред такива чугунени глави да се прави промяна в партията и размахал диск, в който по думите му имало уличаващи в корупция данни за негов виден съпартиец.

В Стара Загора пък повелият на първия тур Бойчо Биволарски бе изхвърлен от състезанието с типична емоционално-апаратна хватка, приложена от стар комунист под предлог, че едва ли не

симулирал инфаркт на предишното събрание, за да може то да бъде отложено.

След бламирането му настъпи суматоха и опити за саморазправа, които със сигурност ще имат последствия и ще вгорчат живота на „победителите”, убедени са в централата на „Позитано” 20.

Всъщност това, което се случва в БСП, е показателно. Помията, която изплува, е добре подхранвана през годините от неравномерното разпределение на баницата

и нарастващите противоречия между богати и бедни социалисти. Днес точката на кипене е достигната и няма връщане назад. Парадоксът е, че този, който пледира за левите идеи, е същият, който като лидер още през 1997-2001 г. вкара БСП в десния коловоз, копирайки неприложимите за Столетницата позиции на Герхард Шрьодер и Тони Блеър. Днес бившият президент пледира за прозрачност, но самият той докато беше на „Дондуков” 2, се занимаваше само със задкулисни интриги, представяше се за социален президент, но се превърна президента на олигархията. Първанов може и да парадира с подписа си за референдум за АЕЦ „Белене” и да организира митинг, (напомнящ за мрачните антинатовски, а преди това националистически митинги в защита на депортацията на хиляди наши сънародници), но докато беше държавен глава

не си мръдна пръста да защити 3-и и 4-и блок

на атомната ни централа, които бяха закрити. В БСП едва ли са забравили, че точно по времето, когато Първанов бе неин председател, през 2001 г. я доведе само до 48 депутати и допусна други да командват парада. Най-голямата му вина, разбира се, е, че той превърна пазарлъка в основен начин на общуване в партията. Днес Първанов се прави на ни лук ял, ни лук мирисал и с подмолни договорки се опитва да си върне контрола върху БСП. Само че очевидно не си е направил добре сметката, защото през цялото време

сам пада в капаните, които е поставил

И на Станишев заради тези грешки на бившия президент няма да му е трудно да си запази лидерството. Друг е въпросът как бившият премиер ще може да преодолее партийния разрив, съмнително е, че той самият ще е достатъчно убедителен лидер и че няма как да се освободи от бремето на своите грешки.

За да не бъдем голословни, нека да видим какво е състоянието на софийската организация на БСП, която все още не е провела своя форум. Известно е, че тази структура е най-голямата в страната и в нея членуват 10,5 % от социалистите. На последните избори 14,5% от гласовете за червения кандидат за президент са дадени в София, а за общински съветници – 17,1% от всички гласове в страната. Но състоянието на организацията е плачевно. Само за последните три години членовете на организацията са намалели с една четвърт. Във възрастово отношение фактите са драматични:

половината социалисти в София са на възраст над 70 години

а 20% между 61 и 70 години. И само 9 % са до 35 години.

Впечатляващо е и това, че при социалистите липсва средно поколение, което да е достатъчно реализирано, че да приеме обществената работа не като средство за реализация и облаги. Тези данни, погледнати в перспектива, показват, че само в София БСП ще спадне наполовина като членска маса в следващите десет години. Така че победата на Станишев ще е пирова, ако не се смени моделът. Доколко той ще е способен да го стори, предстои да видим. Във всеки случаи би било абсолютна грешка в БСП да продължат да дерибействат старите влъхви начело с Първанов.

Това че бившият президент ще се откаже от битката преди унизителния финал не е чудно. То отговаря на начина, по който е действал бившият агент на тайните служби през всичките години на прехода – двойнствено. Със сигурност ще се опита да прехвърли вината на други, а той временно ще се скрие и ще чака по-добри времена.

Но както се вижда от изнесените данни за социалистите, все по-малко хора ще се интересуват от това какво става в социалистическата партия. Как тази ситуация може да бъде променена и дали това е възможно си е проблем на „Позитано” 20. Това, което е сигурно, е, че реваншистко-демагогските възгласи за връщане във властта са единствено за утеха на тези, които сами отдавна не вярват в думите, които изричат.