Общо показвания

понеделник, 17 юни 2019 г.

Часове по религии!? Защо не!?

Предложението на президента Румен Радев за въвеждане на часове по религии по време на отбелязването на 150 годишнината на религиозен храм всъщност е изпълнение на негово предизборно обещание. Ще отбележим, че темата за религиозното образование не е нова, системно е поставяна от БПЦ по един или друг повод, но винаги е изтласквана в периферията на обществения живот през всичките години на прехода.

Един от елементарните аргументи, които се изтъкват е, че сме светска държава. Но светският характер няма нищо общо с въвеждането на предмет, изучаващ не само православието, но и други религии. Това може да стане с предмета “Богословие”, който да включва история и философия на основните религии като се въведе в учебната програма под някаква форма – било като допълнителен предмет. А защо не и като основен. 

Най-малко дебатът е необходимо да започне и заради фрапиращия случай на 16 годишния младеж, повлиял се от джихадисти и заплашил с действията си националната сигурност. В тази връзка обучението по религиозна етика и религиозна история би дало познание за вярата, а не вяра. Мирното съжителство на различните религиозни общности в страната ни изисква съществуването на такова обучение. Въпрос на политическа воля е това да се случи. 

Отдавна висшия клир на БПЦ настоява за това. Сигурно е, че ще бъде подкрепено от останалите общности. Дебатът, разбира се е необходим, но и бавенето вече не е добро решение, предвид не само терористичните заплахи, които както е известно не подминаха и нашата страна, а и заради необходимостта от следването на религиозните ценности, които все по често липсват в поведението ни и единствено се изявяват в празнични за религиозните общности дни.

сряда, 12 юни 2019 г.

Свастиките не са дребно хулиганство

Решението Специализираната прокуратура да се заеме с разследването на вандалската проява, при която бяха поставени десетина плаката на Адолф Хитлер и изрисувани свастики точно срещу Апелативния съд в Бургас показва, че е дошло време на подобни деяния да не се гледа само като на хулиганска прояви.

Напоследък такива имаше и пред софийската синагога, когато по време на богослужение антисемити счупиха прозорци, а преди това изрисуваха свастики. Именно Специализираната прокуратура и съд са тези, която трябва при такива деяния да реагират с цялата строгост на закона. В конкретния случай ще бъде преценено дали тези действия не съставляват проповядване на фашистка идеология, т.е. дали са налице данни за извършено престъпление по чл.108, ал.1 от НК., което е в обсега на тази специализирана съдебна власт.

Лековатото гледане на антисемитски и псевдонационалистически изстъпления  е в рязък контраст с проявите на етническа и верска търпимост на нашите сънародници. Историята помни спасението на българските евреи от депортация, но също така не е забравено, че бившият комунистически режим изгони половин милион български турци. Ще припомним още, че въпреки това у нас не се стигна до трагичните събития в други балкански страни. 

неделя, 9 юни 2019 г.

Да не пресоляваме с джихадистчето


Стряскащото съобщение, че е предотвратен терористичен акт в Пловдив, предизвика вълна от слухове в града. И припомни на българите за зловещите последици от атентата срещу автобус на израелски туристи в Бургас преди години. Според слуховете, заловеният джихадист смятал да се самовзриви пред джамията в центъра на Културната столица на България или да окървави последния учебен ден на елитната гимназия, в която учел. Оказа се, че е 16 годишен младеж, изпаднал под влияние на разследвани от службите сайтове на радикална групировка. От нея получавал инструкции как да сглоби бомбата. Бързо се изясни, че родителите му са разкрили заниманията му и са сигнализирали в полицията. От ДАНС са се намесили и с помощта на психолог са го “профилактирали”. Момчето осъзнало грешката си. Затова, след първоначалното задържане, съдът постановил да си остане вкъщи.

Нека с шумотевицата се спре дотук. И оставим службите да си свършат работата. И с помощта на нашите партньори в чужбина бързо да локализират и неутрализират тази групировка. Правилно не се съобщава името на ученика. Нека да не се бърза с клеймото “терорист”. Много добре, че бащата е реагирал, защото ако не беше го направил, можеше да има последствия, тъй като момчето е добро семейство и извън кръга на наблюдаваните лица. Адекватната реакция на ДАНС също е похвална.

Добрият финал, обаче не означава, че всичко е наред. Вероятно шумното обявяване на случая от прокуратурата е целяло да стресне обществеността. Това, че  у нас не цари всекидневния страх от атентати, каквито непрекъснато има в Европа, не означава, че страната ни е извън обсега на радикалните ислямисти. Напротив има много доказателства в подкрепа на твърдението, че сме тяхна мишена. И че подрастващите са тези, които са на прицел. Сигналът на прокуратурата е преди всичко към родителите, които трябва да проявяват отговорност и да се интересуват с кого общуват децата им в Мрежата.

вторник, 28 май 2019 г.

Шамар за манипулаторите

Освобождаването от последиците на криминалния преход и неговите приватизатори е същественият резултат от проведените у нас евроизбори. Вотът се оказа тест не само за демократизацията на страната, но и за това как тя да бъде подобрена чрез поуките от него. 

Оглушителният шамар който получиха Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, превърнали социологията в доходоносен бизнес, от зората на демокрацията до наши дни, показа, че е дошло време на манипулативните им изяви да се сложи край. Никак не е случайно, че от гилдията рязко им се противопоставиха още в изборната нощ. А наглият им опит да прехвърлят вината от болната на здравата глава с обвинението, че други пък били прогнозирали десет процента разлика в полза на победителите, само показва, че с тях трябва да се заемат законотворците и съдебните власти. 

Ниската избирателна активност (с най-рязък спад от евространите), подсказва слабо приобщаване на българина към европейските ценности. Принципът “Око да види, ръка да пипне”, очевидно се нуждае от такава промяна, че избирателят да усети по джоба си ползите от европейския път.

Преференциите, които предизвикаха дискусии в парламента и бяха приети след обществен натиск, с тези избори се превръщат в нещо нормално и със сигурност ще доведат до това ръководствата на партиите да бъдат внимателни в подбора на кадрите си. И преди всичко да не разчитат на “калинки”. Масовото гласуване с преференции показва още, че има желание за разчупване на статуквото, с което трябва да се съобразят водещите партии. И не на последно място – хаосът, който всеки път настъпва при предаването на протоколите, трябва да престане.

Разбира се, анализите предстоят, вижда се, че има още много “трески за дялане”. Истината е, че хората искат да живеят по-добре и такава възможност очакват да получат от тези, които избират да ги представляват. 

четвъртък, 23 май 2019 г.

Краят на газовата зависимост

Ето че една политическа “дъвка”, плод предимно на дългогодишни спекулации, е на път да приключи.

Премиерите на България и Гърция заедно дадоха начало на строителството на междусистемната газова връзка. Когато догодина тя заработи, страната ни ще може да получава азербайджански природен газ от Трансадриатическия газопровод. Възможни ще бъдат и доставки за втечнен природен газ през терминала на Александруполис от САЩ, Катар, Алжир, Израел и Египет. С това “русофилите” и “русофобите” у нас ще трябва да пренасочат усилията си в друга посока. 

Въпросът обаче, който би трябвало реално да ни вълнува, е ще поевтинее ли газът и това дали ще доведе до по-ниски цени на стоки от първа необходимост. Според едни от прогнозите, това ще се случи, тъй като цената на руската газ за нашата страна била в пъти по-висока от страни в Западна Европа. Според други – няма да има съществена разлика, защото цените на руснаците ще останат най-изгодни. Не случайно Германия се бори за осъществяването на “Северен поток” 2, въпреки американския натиск. От друга страна не трябва да се забравя, че сме членове не само на Европейския съюз, но и на НАТО. 

Има и още нещо, за първи път ще се приложат промените в закона за защита на важни държавни интереси, като се активира изпълнението на строителството, преди съдът да се е произнесъл по оспорването на поръчката, както вече го направи недопуснат конкурент. Така че ще може да се види на практика ефектът. 

Истината е, че има обществена нетърпимост към бавенето - диверсификацията на енергийните ни доставки трябва да се състои, както днес обещаха двамата премиери.

събота, 18 май 2019 г.

"Автографи" на безхаберието

"Ради, Павчо, 2019 Антов” се появиха съвсем навреме в близост до хилядолетните рисунки на стената Магурата. Вдигналият се шум бе глътка въздух за преминалите всички благоприлични граници политически страсти. “Автографите” обаче не са нищо повече от надписа “Само Локо” на онази свещенна за японците стена. По същия начин и сега има емоции – много упреци с морализаторски привкус и дори популистки обвинения.

Но никой не иска да види истината в очите. А тя е безстопанственост, гарнирана с мегаломанското желание рисунките да станат част от световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Идеята, разбира се, е чудесна, но ако продължи безхаберието, тя ще стане трагикомична, защото оригиналните рисунки могат да изчезнат завинаги.

Нека кажем направо – опазването на културно-историческото ни наследство е непосилно за местната власт. Има нужда от пряка и бърза намеса на държавата. Вярно е, че ще струва пари, при това не малко, но рисунките си заслужават, защото те са безценни. Например, “Ласко”, пещерата във Франция, с най-старите засега известни рисунки, е била отворена за посещения, но от 1963 г вече е затворена, рисунките са реставрирани и до нея имат достъп само специалисти. В близост е създадено копие на пещерата, с точни имитации на скалните изображения, което е достъпно за посетители.


У нас засега не е нужно да се стига до такива драстични мерки, но на първо време рисунките трябва да бъдат защитени, като се ограничи и строго контролира достъпът, с помощта на екскурзоводи и от камери. След като човешкото тщестлавие е оцеляло през вековете, ясно е, че Павчо, Ради и Антов ще имат “последователи”. Но ако искаме те да са последните за Магурата, то това може да стане само с крайни мерки. За да изчезнат тези мераци завинаги, ще трябва да има смяна на чипа, както преди време искаше нашият цар Симеон II.

понеделник, 13 май 2019 г.

Неизбежна самоотбрана, или...!?

Еуфорията от приетите на първо четене промени в НК, разширяващи неизбежната самоотбрана започва да стихва. Причината е не само, че противоречат на конституцията, но и че практически може съдиите, като се придържат към новите текстове, да се наложи да оправдават криминални убийства, маскирани като самоотбрана.

Промените дойдоха след бурни емоции, когато пловдивски лекар, според твърденията му, извърши убийство на влязъл в имота му крадец. Няма съмнение, че особено в малките села цари страх сред хората, живеещи в тях, а обирите са всекидневие. Мнозина от препатилите са вече въоръжени, имат паник бутони, решетки по прозорците си и зли кучета на двора. И въпреки това, те живеят в постоянен страх. Разбираемо те приемат с радост тази промяна на закона. 

Няма да коментираме възраженията на известни магистрати срещу промените, които, според тях, ще премахнат добри възможности за самозащита от сегашния закон. Но не може да не ни притеснява усещането, че държавата не може да се справи с проблема и, че парламентаристите опасно се заиграват с конституционното право на живот. По-скоро трябва да се помисли за такива правни текстове, които да дават възможност за наслагване на наказанията, както е например в САЩ. У нас престъпници с по-двадесет и повече престъпления, са на свобода. Полицията в много случаи само регистрира престъплението, дори заловените престъпници, дават показания и после използват пролуки в закона, за да се измъкнат.

Не на последно място гласуваните промени в  НК съвпадат с разгарящата се предизборна кампания. Популизмът може да донесе някои и друг глас,  но перспективата за извършването и толерирането на криминални деяния, нямащи общо с неизбежната самоотбрана, не може да не ни тревожи. Добрата новина е, че до второто четене, което най-вероятно ще е наесен, разумът може да надделее.