Общо показвания

вторник, 13 ноември 2018 г.

Бъдеще или омагьосан кръг

Има и положителни новини. Образователното ни министерство демонстрира система, с помощта на която деца и възрастни, които не могат да говорят и да използват ръцете си, общуват помежду си и с другите хора. Това ще е една от стъпките за дигитализация на училищата през следващите две години. Тази високохуманна инициатива не е първата, която показва ново отношение към българското образование. Преди това се започна с връщането в училищата на хиляди деца, които поради една или друга причина не се образоваха. От министерството намериха начин да премахнат тежките раници, обещават навсякъде безжична връзка и таблети.

С тези стъпки има шанс да се разчупи омагьосания кръг на посткомунистическата образователна система, която всички критикуват, но никой не смее да промени. Фокусът се изместваше от протяжни спорове за съдържание на учебници и заплати на учители. Парите, които държавата отпускаше стигаха дотук. През това време светът се промени драстично. И е прекрасно, че промяната, макар и дошла под натиск на майките, които поискаха равностойно обучение на децата си, започна да се случва.


Оказа се, че има и пари от еврофондовете. Въпросът е как те ще бъдат усвоени. Това не означава, че държавата ще действа на принципа: ето ви едни пари, оправяйте се. Напротив този управник, независимо от партийния цвят, който инвестира в иновативното обучение, ще заслужи подкрепа. Няма как да бъдем в модерния свят, без не само да ползваме възможностите му, но и да създаваме свои възможности за развитие.  

сряда, 7 ноември 2018 г.

И Европа не ще костовисти

Бутиковата партийка ДСБ на Иван Костов е на път да бъде изхвърлена и от Европейската партия, заради системно неплащане на членски внос. Като начало няма да бъдат допуснати техни представители на конгреса утре в Хелзинки. Напълно логичен край за натирените от политическия живот в страната псевдополитици. 

Какъв срам всъщност. Драгалевският лаборант, който осъществи “разбойническата” приватизация, с която облагодетелства цяла каста,  не може да осигури пари за партийния членски внос в европейското народно семейство. 

Докато бяха на власт, все можеше чрез рекет някой да плати. Но сега е друго – бандата от грабители е подсъдна. И ще трябва да си плати не само за дяволука, но и заради почеряненото на стотици семейства от смъртоносните условия за работа в прилапаните от новоизлюпените олигарси заводи.

Истината е, че и в Брюксел им светна, че е време да се разделят с тези, които не носят ползи за развитието на Стария континет, а ги връщат в мрачното минало на посткомунистическия грабеж. И че правилата са за всички. Който не ги спазва, си остава в миналото. Бъдещето няма нужда от тях.

неделя, 4 ноември 2018 г.

Донорство, но с църковна благословия

Едно посещение на здравния министър Кирил Ананиев при Негово Светейшество патриарх Неофит бе затъмнено от станалите ежедневие политически скандали и разкрития за корупция.

То обаче е жизнено важно за много хора, нуждаещи се от трансплантация на органи. След него стана известно, че Българската православна църква вероятно ще подкрепи донорството. Очаква се Синодът още през седмицата да се произнесе. Всъщност срещата е първата стъпка от поредица, които трябва да бъдат направени, за да може лекарите транспланталози да вършат спокойно своята работа.

“Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния” (Сир. 38: 1-2). Проблемът обаче е другаде – в някои непрецизирани текстове в здравните закони, които позволяват едностранно взимане на решение. А това създава възможност за посегателства на животи и коруптна търговия с органи. Висшият клир е предупредил за това още преди близо две години. Тогава от Църквата казаха, че „желанието на човека да разшири границите на земния си живот е благословено от Православната църква, виждаща в това възможност за покаяние, добри дела и духовно развитие”.

Но се подчерта, че „извън съзнателното съгласие няма акт на даряване”. Изводът от случващото се е, че църквата трябва пряко да бъде включена чрез свои служители във всички нива, овластени да организират донорството. Причината е, че е важен не само, човешкия живот, който трябва да бъде спасен, но трябва да се обърне подобаващо внимание и на този, който дарява. Това на практика означава, че нашето законодателство трябва да бъде синхронизирано с църковните канони, според които отношението към тялото е такова, каквото и към душата, без други помисли. За да може дарението да се превърне в човеколюбие.

петък, 26 октомври 2018 г.

Емоции или решение

Народът го е казал: не ти ща нито меда, нито жилото. Едва ли вицепремиерът, прочул се с позорните думи “опит да се угоди на кресливи жени, които изкарваха на пек и дъжд тези уж болни деца”, ще бъде допуснат да отговаря за обгрижването на инвалидите. Нищо, че според проектозакона, който ресорната комисия прие, той ще е засега.

Едва ли обаче успокоенията, които долетяха от избраниците на народа, че ще има промени в в текста между двете четения и че най-вероятно ще остане социалният министър да отговаря, както беше досега, са достатъчни, за да бъде върнат духът в бутилката.

Няма смисъл да се шикалкави и да се търсят евтини оправдания като “само, който не работи, той не греши”. Със сигурност управляващото мнозинство разбира, че e в цугцванг, ако трябва да употребим шахматния термин. Картофът е толкова горещ, че който го хване, ще се опари. А това не е единствения скандал.

По-сериозният въпрос е друг – дали с приемането на законите, те наистина ще решат проблемите на хората с увреждания. По всичко личи, че не. Чиновниците са пак същите, ТЕЛК остава, процентите също, няма да има индивидуална оценка на потребности и възможности за развитие. Нищо не се прави за да се ревизира дейността на многобройните НПО-та, които “усвояват” пари, предназначени за инвалиди и обикалят света, за да заблуждават на форумите колко добре се решават техните проблеми.

Така че емоциите са си емоции, но инвалидите не бива да бъдат лъгани повече.

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Истинска или мнима загриженост

Има светлина в тунела. Пристигането на трансплантационен екип от Хановер, за договаряне на белодробни присждания у нас е обнадеждаваща стъпка. Такъв екип се очаква да пристигне и от Истанбул. Известно е, че две болници в столицата имат възможности за извършване такива трансплантации. Операциите няма как да започнат от утре. Със сигурност ще се търсят и възможности те да се извършват и в други страни, въпреки пречките от организацията “Евротрансплант”, които вместо да бъдат преодолени, се използваха месеци от бездушни чиновници като оправдание.

Що се отнася до свързани с това реорганизации на “Фондът за лечение на деца в чужбина” и сливането на агенциите за трансплантации и медицински одит, добрата новина е, че отдавна трябваше да се предприемат мерки срещу известните единствено с непрекъснатите скандали звена. Да не стане обаче като в онази приказка вместо “да се изпишат вежди, да се избодат очите”. И всичко да потъне в нови, предимно политически спекулации. А нуждаещите се от спешно лечение да продължат да умират, както се случва през последните месеци с тези, които чакат за трансплантации на бял дроб.


Ясно е, че на политиците започна да им пари от всекидневните протести. И е странно, че първите техни коментари са как чиновниците, които работят в засегнатите институции, да запазят местата си. Ако тези, които са се нагърбили с реформата продължават да обгрижват провалилите се, то няма как да се очаква, че ще помогнат на нуждаещите се от лечение.

четвъртък, 18 октомври 2018 г.

Не са грънци, а барут

Късмет е че няма тежко пострадали при инцидента с взрив във военния завод “Арсенал” в Казанлък.

Прокуратурата правилно се е ориентирала да разследва “причинени средни телесни повреди, на повече от едно лице, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, според Наказателния кодекс.

Проблемът е, че се случва не за първи път в този цех. А това означава, че освен преките участници, има и други, които отговорят за процеса, но не са положили достатъчно усилия да осигурят безопасността. Разбира се, когато се работи с взривни смеси, рискът е голям. Но от друга страна човешкият фактор е този, който в повечето случаи е в дъното на всеки инцидент.

Лесно е да се обвини някои от пострадалите в немарливост. Това може и да е така, но нали някой е назначил този работник в цеха. т.е. гарантирал е, че е годен за опасната работа, която ще върши. Освен това има и други хора, които отговарят за това самият процес да бъде обезопасен от технологична гледна точка. Роботизирането, с което да се намали до минимум, прекия досег на работниците с опасните смеси, би следвало да е съществена за дейностите във всеки военен завод.

Очевидно на поуките от предишния инцидент не е обърнато достатъчно внимание. Дано този път тези, от които зависи, да не жалят средства, за да се избегнат други инциденти. Не може да се разчита на късмета. Народът го е казал, “Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия път се счупи”.

вторник, 16 октомври 2018 г.

За правото да живееш


Стряскащо, но и отрезвяващо звучат обвиненията на близки, че заради бездушни чиновници си е отишъл чакащ за белодробна трансплантация пациент. Починалият Адриян е шестият за тази година. В момента в листата на чакащите са 16, една от пациентките е втора седмица в реанимация. А забавянето на трансплантации води до увреждане на други органи и невъзможността впоследствие тя да бъде извършена. Операциите са спрени през май 2017 г., когато е прекратен договорът с Виенската болница. В нея до тогава са извършени 8 успешни трансплантации. 

Един от получилите там нов шанс за живот твърди в социалната мрежа, че бивш заместник-министър е отправял заплахи към болницата и е създавал бюрократични спънки. Според документи била искана точна дата на трансплантацията, макар че би следвало да знае, че донорската ситуация не се назначава, освен това е искал конкретна разбивка на лечението, което също е невъзможно да се направи предварително... Резултатът е отказ на болницата да извършва повече трансплантации. 

След прекратяването на договора ситуацията се усложнява, защото “негово величество чиновникът” започва да води кореспонденция, седмици трябват, за да се отговори и напише един мейл. За “радост” на чиновника “Европлант”, организацията, която координира действията по трансплантациите на няколко водещи страни, създава нови правила, което дава допълнителна възможност за измиване на ръцете на родните бюрократи. През тази година и половина на пациенти и близки безочливо се обяснява, че се прави всичко възможно, за да им се помогне... 

Е, сега, след поредната смърт и няколко протеста, когато обществената нетърпимост е достигнала точката на кипене, става ясно, че е можело да бъдат спасени тези няколко човешки живота. Показват го и спешните действия на новия шеф на агенцията по трансплантации. Излиза, че може да се говори и по телефон, вместо да се разменят мейли, да се организират спешни срещи на живо, а водещите хирурзи да се договарят възможностите за трансплантации у нас. Създадени са условия и в две клиники у нас. Чуждите специалисти са готови да обучат нашите лекари, които отдавна са доказали, че могат да извършват успешно други трансплантации. Има и нови болници – в германските градове Есен и Йена, в които мога да се пращат пациенти. В Италия също имат готовност. 

”Искам да живея поне още 2 пъти по 27 години, да създам семейство…”, казва Илияна Христова, една от чакащите за трансплантация. 

Затова решението е бездушниците да бъдат отстранявани, а с тази дейност да се заемат хора, които могат да помогнат на Илияна и на другите да заживеят нормално, като превърнат битката за човешкия живот в своя кауза.