„Що се отнася до действията на президента, те могат да се разтълкуват по различен начин. Нека го кажа по народному. Ние влизаме в едни съюзи, но няма да си сменяме ризите. За някои тези ризи са кирливи, за други са демоде, а за президента и сие са „изпрани”. Второ, приемат ни, но не ние ще се съобразяваме с техните правила, а те с нашите. Това наподобява да влезеш като „заврян зет” в една подредена къща със стари семейни традиции и да почнеш да ги учиш на ред, да създаваш анархия или да дърпаш назад.” Така по военному безцеремонно о.р. генерал Стефан Димитров, шеф на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” и бивш началник на военния кабинет на президента Желю Желев, характеризира поведението на Георги Първанов напоследък.
Това открито недоволство на бивши военни към върховния главнокомандващ
никак не е случайно. Като прибавим към това острата схватка между президента и военния министър Аню Ангелов, добиваща нови размери в решителната метла за бивши от ДС от висшите етажи на армията, няма съмнение, че управляващите получават накланяща везните подкрепа в битката с тайната власт, шествала през последните 20 години. Затова не бива да се изненадваме на отсъствието на Първанов от най-важния парламентарен дебат (при това вменен му по конституция) за приемането на Стратегия за национална сигурност миналия петък (25.02.). Но се учудваме от толерантността на политиците, които уважиха Консултативния съвет по национална сигурност (22.02.).
Прочитът на стенограмата допълнително ни уверява, че говорилнята е имала една-единствена цел – да бъде поредната стъпка към завръщането на човека с харамийския псевдоним на „Позитано” 20. Вместо да се загрижи за съдбата на българските граждани в разлюлените от бунтове арабски страни, както подобава на социален президент, за какъвто обяви в началото на мандата, че ще бъде, той просто се включи в шлагерната врява за използването на специални разузнавателни средства и борбата с контрабандата.
С традиционния за криминалния преход демагогски въпрос, „Подслушват ли се босове на организираната престъпност”, всъщност обитателят на „Дондуков” 2 цели единствено
да отклони вниманието от неговия приятелски кръг,
който бе посочен и от Брюксел като част от Октопода. Но теренът за битка, избран от Ловеца с двете имена, е твърде хлъзгав и връщаш го в блатото, от което той иска да се измъкне, за да поеме кормилото на Столетницата. Няма как да си обясним по друг начин освен с подозрителна съпричастност неговото мълчание след убийството на банкера Емил Кюлев през 2005 г. и последвалите след това още няколко разстрела. В тази връзка неслучайно го питат на съвета бил ли му е съветник и обвиненият в тежки престъпления Пешо Сумиста. А отговорът му: „Да вдигнем нивото моля”, прозвучава като нескопосен опит да се измъкне с възможно по-малки щети. Но как да се измъкне, след като веднъж вече е приел да бъде част от ДС и за обществото доскоро бе известен с едното си име, но сега, след като комисията „Костадинов” го официализира и с другото, действията му не само днес, но и в миналото ни го
представят единствено като част от онази тайна власт.
Ловко пременила се, както правилно отбелязва генерала от запаса, в капиталистически одежди.
Сега си обясняваме и защо още на следващия ден, след като бе избран за лидер на БСП, в един ежедневник беше публикувана снимка от двора на родната къща на Първанов в с. Сирищник, на която централно място заемаше нужникът. Просто кукловодите предупреждаваха новоизбрания лидер да не се самозабравя – напомняха му откъде е тръгнал и на кого дължи всичко…Добре, че бе публикувана стенограмата от този президентски съвет, че всички да видят безсмислието и дребнавостта, проявена там. Всъщност и осветените други срещи в президентството (разговорът с вицепремиера Симеон Дянков и паметната бележка за срещата с руския президент Владимир Путин) са показателни и за двойния аршин на Първанов. Поетите тогава ангажименти от него за строителството на АЕЦ „Белене”, надхвърлящи правомощията му, и досега спъват реализацията на проекта. Но нека се върнем и към знаковото му отсъствие онзи ден от пленарната зала, когато се прие Стратегията за национална сигурност.
Не трябва да се съмняваме в дребните му лични мотиви
Как да се яви пред хора, които се готвеха да го свалят от поста му в началото на 2010 г. И какво може да си говори с лидера на партията, която иска да си върне обратно, с помощта на онези, които и досега му дърпат конците. Но най-вече как да подкрепи една стратегия, окончателно откъсваща ни от бившия Варшавски пакт. Не са забравени нито националистическите протести от времето, когато беше кандидат за депутат от ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси), нито подкрепата за Милошевич и антинатовските протести. Няма да припомняме и онази съмнителна операция „Петрол срещу храни” в подкрепа на режима на Саддам Хюсеин, от която лъсна тънка червена нишка. Със сигурност в парламента биха попитали Първанов защо все още не е подписал указ за освобождаването на нито един от уличените във връзки с ДС бивши посланици. Макар че близо тримесечното ослушване на президентската институция по този повод е достатъчно ясен отговор. За да не бъдем голословни, ще цитираме единственото досега обяснение на Първанов. Според него приемните страни са знаели за агентурното минало на посланиците, за които той е подписал указ. Но ето какво му отговаря бившият началник на военния кабинет на президента Желев: „Някои от приемащите страни са знаели, но повечето не. Сега знаят много повече и понякога питат изненадано: „Ама този защо не го публикуваха? А нали този го защитава законът, пък му излезе името ?” Ще се върна малко назад. В началото на прехода западните държави отпускаха стипендии за наши офицери да учат в техни училища, колежи и академии. Веднъж аташета на две западни държави поискаха среща с мен (мисля, че беше някъде 1993-1994 г.) и ме попитаха: „Г-н генерал,
докога ще ви обучаваме вашите шпиони
Искаме да обучаваме офицери от щабовете и войските, които да направят промените във войската. Пращайте такива.”Е, вместо това да се случи по времето на това президентстване, бе направено точно обратното. Затова не бива да се учудваме на ловните посещения на Изток и рехавите визити на Запад. Както и на многозначителните доклади на американски дипломати от София, които „Уикилийкс” започна да публикува в края на миналата година. Така например в грама до посолството в София от юни 2009 г., първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография. Вашингтон искал също да научи за „корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица“. Дори след тези публикации Първанов,
вместо да се огледа около себе си,
съветва американската страна да се върне десетина години назад, за да проследи връзките на сини фондации и политици със съмнителни руски среди. Няма да коментираме това подценяващо Вашингтон килифарско измъкване. Не защото не е прав, но това подхвърляне на топката с Командира ни е добре познато още от времето, когато Иван Костов беше посочил: „Георги Първанов е нашият кандидат за лидер на БСП”. Само ще отбележим по този повод поставената от един бивш депутат от ДСБ диагноза, че „Първанов се нуждае от Костов в качеството му на демонизиран лидер и политически безперспективен враг. БСП също. Първанов си почива в конфликта с Костов, защото Костов е електорално неспасяем.Това, разбира се, не означава, че сегашният държавен глава го чака светло бъдеще, защото „пенсионираните президенти не вдъхновяват, това е емпирично доказано. Особено ако имат дълъг стаж в задкулисната политика и спорна ловна история”.
понеделник, 28 февруари 2011 г.
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
Обезкостяване на сините по костовски
„Искаме да ви държим далече от миризмите на кухнята, в която се прави политиката”, каза непринудено Иван Костов в понеделник по повод на преговорите със СДС за подновяване на споразумението за Синя коалиция на предстоящите президентски и местни избори.
Всъщност той иска нещо много просто от сините и то се заключава в следната кратка история: Седи си един на пейка с много тъжна физиономия. Идва при него друг и му казва:
„Защо си толкова тъжен? Какво е станало?” „Седни, ще ти разкажа.”
Мъжът сяда. „Проблемът е, че пейката е прясно боядисана…”
За разлика от предишния път по време на дебата (състоял се този път в синята централа) как да се структурира споразумението, Командира бил подозрително консенсусен, нямал дори нищо против да се види първо какви са възможностите за коалиции по места и чак тогава да се решава какво да се прави. (Припомням, че преди около десетина дни, по време на срещата в централата на ДСБ, той настоял Синята коалиция да е задължителна и по места. Дори менторски дал срок една седмица на сините да се съгласят с него.)
Този път не само че не се е стигнало до крайно решение, а такова ще започне да се разглежда след 15 март нататък, когато в двете централи ще дойдат проучванията по места за вече сформираните и възможните предизборни коалиции.
С тази привидна сговорчивост Костов обезоръжил СДС, които цяла седмица се готвеха да му дадат отпор. Но това не значи, че той е готов да пренебрегне личните си цели в името на някакви химерни бъдещи победи. Съвсем прагматично бившият преподавател по марксистка политикономия по живковски се снишава, за да получи най-важното – споразумението. След това за него ще е по-лесно да изхвърли с таен анекс към него неудобните кандидати и да сложи свои протежета с марката на СДС. Паметливи членове на сегашното синьо ръководство твърдят, че
и досега не са виждали онзи анекс,
с който бяха изпързаляни от Командира и Мартин Димитров.
Нека да видим какви са последните договорки. Принципно ръководствата на двете партии се разбраха, че вместо едно споразумение могат да бъдат направени три – за обща кандидатпрезидентска двойка, за общо явяване на местните избори в провинцията и отделно споразумение за местните избори в София. Сините са си оставили и една допълнителна вратичка - че чак след 15 април ще решат окончателно как ще действат.
Но веднага ще попитаме какви са гаранциите, че няма да има тайни анекси. Това на съвместната сбирка на „Раковски” 134 никой не се е сетил да пита, а още по-малко да пресече тази възможност със специален текст в официалния договор.
Също така много интересно е да се отбележи, че има поне пет кандидатури на сините за президент – Надежда Нейнски, Петър Стоянов, Румен Христов, Димо Гяуров и Найден Зеленогорски. А от ДСБ си мълчат, не предлагат нито една. За сметка на това вече пуснаха в обръщение имената на две кандидатури за кмет на София – на бившия шеф на НСС и лидер на партията в столицата ген. Атанас Атанасов и на д-р Петър Москов.
Тука уловките са две: първата е, че Командира е готов „великодушно” да отстъпи престижната кандидатпрезидентска кандидатура на сините за сметка на ключовото място на столичен кмет. Втората уловка още сега показва колко е ефективна. В СДС-София са категорично против генерала, докторът им се вижда по-приемлив. Всъщност истинският кандидат на бившия премиер не е контраразузнавачът, а любимецът му Москов. Само че Командира не иска да се кара с Атанасов, чиито интриги и заплетени връзки в тайните служби са му необходими.
Затова ще остави сините сами да извадят кестените, а той ще употреби любимата си фраза: „Е, след като те го искат, аз не мога да се противя.”
Сега е моментът да посочим и главната цел, която Командира преследва с тази нова „дружеска прегръдка” –
тя е да бъде окончателно унищожено СДС
И на негово място да се пръкне като птицата Феникс най-после истинската Синя коалиция под едноличното лидерство на политическия милиционер от времето на Живков.
Костов точно е преценил, че условията за постигането на това са много добри. СДС е доста нестабилен и не праволинеен в намеренията си по места. Сините особено в столицата отдавна танцуват с ГЕРБ. В Русе те вече имат споразумение с ВМРО. А в Благоевград с малкия коалиционен партньор от БЗНС на Анастасия Мозер имат 8 съветници, докато ДСБ и СДС нито един. Тази несигурност дава възможност на Костов чрез готвените споразумения да вкара сините в допълнителен режим на напрежение и боричкания, за да може по-лесно да ги преметне на последната права в подреждането на листите, с което на практика ще приключи синята партия. Но той ще си гарантира своите места както в София, така и в провинцията. След тези избори неколцината останали сини, искат не искат, ще трябва да се присламчат към Командира.
И това няма да учуди нито Мартин, нито онези сини депутати, които и сега гласуват като депутати от ДСБ, а не от СДС. Защото
те отдавна обслужват Костов и са се договорили да му сервират
партията на тепсия.
Но да се върнем и към едни други изявления, направени от човека, който по едно време правеше лицеви опори, след това се появи на плакат като сянка зад гърба на човека, за когото казваше, че е от подземието. По-късно пък му занесе огромен букет във военната болница, за да засвидетелства верността си. Е, вижда се колко е верен. Но това ще оставим на избирателите. Само ще кажем по повод неговите твърдения, че назначението на Елеонора Николова в БОРКОР е назначение на Октопода, че нашата памет не е толкова къса. Тя се простира доста назад във времето. Можем да припомним какви статии пишеше по времето на соца сегашният борец за капиталистическата правда. И как един от тези икономисти на Запада, които той с ленински плам яростно оборваше, стана Нобелов лауреат. Можем да припомним и какво разказват свидетели за негови срещи с покойния Андрей Луканов, както и за това как придума Филип Димитров да поиска вот на доверие, а в същото време тайно договаряше с червените участието си като финансов министър и в следващото правителство. Няма да се спираме на подаръците, които направи на бившите комунисти с приватизационните сделки по време на неговото управление. Но ще припомним, че Елеонора Николова сигурно щеше още да адвокатства в Русе, ако
той не я бе посочил лично при онова гостуване в Русе
на „Българския Великден” през 2001 година. Николова вече беше впечатлила Костов, като успешно защити в съда и измъкна от скандала с „Хлебна мая” бившия председател на СДС Юлиян Гарелов. По време на онова посещение тя го изненадала с печелившата инициатива „Професионалисти за просперитет на Русе”. С тази формула, още докато лидер на сините бе Костов, тя стана кмет на Русе след частични избори за мястото на станалия министър Димитър Калчев.
По отношение на скандалите в службите пък не можем да разберем защо точно Костов се опитва да ни прави на луди. Не сме забравили какво се случваше по време на неговото управление с тях и как бяха използвани по всяко време за репресии както срещу своите, така и срещу политическите противници. Затова днес например не трябва да се учудваме, че във Варна десница няма. Неслучайно бившият шеф на НСС Иван Чобанов нарича скандалите в службите от онова време „гвоздеи в програмата”. И много точно определя като политическа поръчка онзи доклад за синята корупция на тогавашния шеф на контраразузнавачите Атанас Атанасов,
след който си заминаха една дузина сини министри
И до ден-днешен Командира говори с недомлъвки за него, Атанасов се бие в гърдите, че е бил прав, а в СДС-София не искат и да чуят за него.
Разбира се, днес, когато слушаме с какви лакърдии иска да ни преметне Командира, няма да възкликнем като професор Вучков: „Слушаме и не вярваме на ушите си!...” Защото двойните стандарти, които той прилага, са ни добре известни. Бихме могли да се забавляваме и като цитираме Мърфи за него: „За да успееш в политиката, е нужна искреност. Научиш ли се да я имитираш, вече си успял.”
Само че неговото шарлатанство никак не е забавно
както не може да ни радва, че точно по неговото управление бе скрита папката „Гоце” и не бяха отворени досиетата. Затова Командира, меко казано, е цинично да хвърля обвинения за когото и да било.
Всъщност днешното политическото поведение на бившия син премиер се изразява в следното: „Не си ми давал никаква делва, освен това тя беше пукната и няма да ти я върна, защото вчера я продадох.” То е много характерно за несвободните хора. (Ще оставим други да се занимават с пребиваването му в школата на КГБ в Кременчуг.) Но няма как да му простим и затова, че в продължение на четири години неговото правителство задушаваше и рекетираше бизнеса. Особено опасни и съмнителни са демонстрираните от него християнски добродетели. Та той все още не е простил на народа си за това, че му отне властта и няма никакво намерение да му я върне. Затова и няма да му повярваме, когато казва: „Народът не е толкова манипулируем, колкото политиците си мислят.” И ще му напомним, ненатрапчиво, разбира се, библейската притча: „Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.”
Всъщност той иска нещо много просто от сините и то се заключава в следната кратка история: Седи си един на пейка с много тъжна физиономия. Идва при него друг и му казва:
„Защо си толкова тъжен? Какво е станало?” „Седни, ще ти разкажа.”
Мъжът сяда. „Проблемът е, че пейката е прясно боядисана…”
За разлика от предишния път по време на дебата (състоял се този път в синята централа) как да се структурира споразумението, Командира бил подозрително консенсусен, нямал дори нищо против да се види първо какви са възможностите за коалиции по места и чак тогава да се решава какво да се прави. (Припомням, че преди около десетина дни, по време на срещата в централата на ДСБ, той настоял Синята коалиция да е задължителна и по места. Дори менторски дал срок една седмица на сините да се съгласят с него.)
Този път не само че не се е стигнало до крайно решение, а такова ще започне да се разглежда след 15 март нататък, когато в двете централи ще дойдат проучванията по места за вече сформираните и възможните предизборни коалиции.
С тази привидна сговорчивост Костов обезоръжил СДС, които цяла седмица се готвеха да му дадат отпор. Но това не значи, че той е готов да пренебрегне личните си цели в името на някакви химерни бъдещи победи. Съвсем прагматично бившият преподавател по марксистка политикономия по живковски се снишава, за да получи най-важното – споразумението. След това за него ще е по-лесно да изхвърли с таен анекс към него неудобните кандидати и да сложи свои протежета с марката на СДС. Паметливи членове на сегашното синьо ръководство твърдят, че
и досега не са виждали онзи анекс,
с който бяха изпързаляни от Командира и Мартин Димитров.
Нека да видим какви са последните договорки. Принципно ръководствата на двете партии се разбраха, че вместо едно споразумение могат да бъдат направени три – за обща кандидатпрезидентска двойка, за общо явяване на местните избори в провинцията и отделно споразумение за местните избори в София. Сините са си оставили и една допълнителна вратичка - че чак след 15 април ще решат окончателно как ще действат.
Но веднага ще попитаме какви са гаранциите, че няма да има тайни анекси. Това на съвместната сбирка на „Раковски” 134 никой не се е сетил да пита, а още по-малко да пресече тази възможност със специален текст в официалния договор.
Също така много интересно е да се отбележи, че има поне пет кандидатури на сините за президент – Надежда Нейнски, Петър Стоянов, Румен Христов, Димо Гяуров и Найден Зеленогорски. А от ДСБ си мълчат, не предлагат нито една. За сметка на това вече пуснаха в обръщение имената на две кандидатури за кмет на София – на бившия шеф на НСС и лидер на партията в столицата ген. Атанас Атанасов и на д-р Петър Москов.
Тука уловките са две: първата е, че Командира е готов „великодушно” да отстъпи престижната кандидатпрезидентска кандидатура на сините за сметка на ключовото място на столичен кмет. Втората уловка още сега показва колко е ефективна. В СДС-София са категорично против генерала, докторът им се вижда по-приемлив. Всъщност истинският кандидат на бившия премиер не е контраразузнавачът, а любимецът му Москов. Само че Командира не иска да се кара с Атанасов, чиито интриги и заплетени връзки в тайните служби са му необходими.
Затова ще остави сините сами да извадят кестените, а той ще употреби любимата си фраза: „Е, след като те го искат, аз не мога да се противя.”
Сега е моментът да посочим и главната цел, която Командира преследва с тази нова „дружеска прегръдка” –
тя е да бъде окончателно унищожено СДС
И на негово място да се пръкне като птицата Феникс най-после истинската Синя коалиция под едноличното лидерство на политическия милиционер от времето на Живков.
Костов точно е преценил, че условията за постигането на това са много добри. СДС е доста нестабилен и не праволинеен в намеренията си по места. Сините особено в столицата отдавна танцуват с ГЕРБ. В Русе те вече имат споразумение с ВМРО. А в Благоевград с малкия коалиционен партньор от БЗНС на Анастасия Мозер имат 8 съветници, докато ДСБ и СДС нито един. Тази несигурност дава възможност на Костов чрез готвените споразумения да вкара сините в допълнителен режим на напрежение и боричкания, за да може по-лесно да ги преметне на последната права в подреждането на листите, с което на практика ще приключи синята партия. Но той ще си гарантира своите места както в София, така и в провинцията. След тези избори неколцината останали сини, искат не искат, ще трябва да се присламчат към Командира.
И това няма да учуди нито Мартин, нито онези сини депутати, които и сега гласуват като депутати от ДСБ, а не от СДС. Защото
те отдавна обслужват Костов и са се договорили да му сервират
партията на тепсия.
Но да се върнем и към едни други изявления, направени от човека, който по едно време правеше лицеви опори, след това се появи на плакат като сянка зад гърба на човека, за когото казваше, че е от подземието. По-късно пък му занесе огромен букет във военната болница, за да засвидетелства верността си. Е, вижда се колко е верен. Но това ще оставим на избирателите. Само ще кажем по повод неговите твърдения, че назначението на Елеонора Николова в БОРКОР е назначение на Октопода, че нашата памет не е толкова къса. Тя се простира доста назад във времето. Можем да припомним какви статии пишеше по времето на соца сегашният борец за капиталистическата правда. И как един от тези икономисти на Запада, които той с ленински плам яростно оборваше, стана Нобелов лауреат. Можем да припомним и какво разказват свидетели за негови срещи с покойния Андрей Луканов, както и за това как придума Филип Димитров да поиска вот на доверие, а в същото време тайно договаряше с червените участието си като финансов министър и в следващото правителство. Няма да се спираме на подаръците, които направи на бившите комунисти с приватизационните сделки по време на неговото управление. Но ще припомним, че Елеонора Николова сигурно щеше още да адвокатства в Русе, ако
той не я бе посочил лично при онова гостуване в Русе
на „Българския Великден” през 2001 година. Николова вече беше впечатлила Костов, като успешно защити в съда и измъкна от скандала с „Хлебна мая” бившия председател на СДС Юлиян Гарелов. По време на онова посещение тя го изненадала с печелившата инициатива „Професионалисти за просперитет на Русе”. С тази формула, още докато лидер на сините бе Костов, тя стана кмет на Русе след частични избори за мястото на станалия министър Димитър Калчев.
По отношение на скандалите в службите пък не можем да разберем защо точно Костов се опитва да ни прави на луди. Не сме забравили какво се случваше по време на неговото управление с тях и как бяха използвани по всяко време за репресии както срещу своите, така и срещу политическите противници. Затова днес например не трябва да се учудваме, че във Варна десница няма. Неслучайно бившият шеф на НСС Иван Чобанов нарича скандалите в службите от онова време „гвоздеи в програмата”. И много точно определя като политическа поръчка онзи доклад за синята корупция на тогавашния шеф на контраразузнавачите Атанас Атанасов,
след който си заминаха една дузина сини министри
И до ден-днешен Командира говори с недомлъвки за него, Атанасов се бие в гърдите, че е бил прав, а в СДС-София не искат и да чуят за него.
Разбира се, днес, когато слушаме с какви лакърдии иска да ни преметне Командира, няма да възкликнем като професор Вучков: „Слушаме и не вярваме на ушите си!...” Защото двойните стандарти, които той прилага, са ни добре известни. Бихме могли да се забавляваме и като цитираме Мърфи за него: „За да успееш в политиката, е нужна искреност. Научиш ли се да я имитираш, вече си успял.”
Само че неговото шарлатанство никак не е забавно
както не може да ни радва, че точно по неговото управление бе скрита папката „Гоце” и не бяха отворени досиетата. Затова Командира, меко казано, е цинично да хвърля обвинения за когото и да било.
Всъщност днешното политическото поведение на бившия син премиер се изразява в следното: „Не си ми давал никаква делва, освен това тя беше пукната и няма да ти я върна, защото вчера я продадох.” То е много характерно за несвободните хора. (Ще оставим други да се занимават с пребиваването му в школата на КГБ в Кременчуг.) Но няма как да му простим и затова, че в продължение на четири години неговото правителство задушаваше и рекетираше бизнеса. Особено опасни и съмнителни са демонстрираните от него християнски добродетели. Та той все още не е простил на народа си за това, че му отне властта и няма никакво намерение да му я върне. Затова и няма да му повярваме, когато казва: „Народът не е толкова манипулируем, колкото политиците си мислят.” И ще му напомним, ненатрапчиво, разбира се, библейската притча: „Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.”
неделя, 20 февруари 2011 г.
Тихи стъпки около "Позитано" 20
Напоследък старите партийни лисици Георги Първанов и Иван Костов тихо се усукват около „Позитано” 20. Целта им е повече от прозрачна – да запазят статуквото, което им се изплъзва. За да са в силни позиции на следващите парламентарни избори през 2013 г., двамата трябва взаимно да си помогнат. Публично - като играят в общ фронт срещу управляващите, което вече правят. И тайно – чрез размяна на апаратни хватки да си върнат партийната власт вляво и вдясно. Ловецът с двете имена и Командира трябва да са основните играчи на бъдещите лява и дясна коалиции.
Веднага се забелязва обаче, че Първанов изостава. А Костов е обречен, ако двамата не се движат в посочените им от кукловодите писти така, че да могат да си партнират. Очертаващият се провал на пропрезидентския политически проект АБВ едва ли радва бившия преподавател по марксистка политикономия. А
ореолът на лидер на Октопода,
който Командира умело подхранва за обитателя на „Дондуков” 2 , не е достатъчен, за да върне силно отслабените му позиции в партийната централа.
Първанов не получи и обещаната му на тепсия от близките до него в парламентарната група партийна подкрепа от младите. Това се видя още на онази тестова за АБВ учредителна сбирка на 11 ноември миналата година. Сега му се ще да си я върне чрез прилагането на партийни номера като например провеждането на вътрешнопартийни избори, каквито бяха обсъждани на широкия партиен форум в събота (19.2.). Но това, както е известно, не е сигурната печеливша формула. И може да изхвърли извън борда малцината близки до тайната власт апаратчици, които някои сполучливо наричат Бесни Страшни Пенсии.
В този смисъл донякъде изненадващ за нас е натрапчивият стремеж на Първанов да обедини около себе си младите в БСП. Знак за това е и неговото пристигане в партийната централа (5.2.) след десетгодишно отсъствие там. При това не само на среща с млади партийци, но и с любопитен повод – събитията от 4 февруари 1997 г., когато той и покойният Николай Добрев върнаха мандата на БСП, признавайки краха на червеното управление.
Няма да коментираме фарисейската тема, дискутирана на тази сбирка, „Ще успее ли подмяната на демокрация”. Камъните, разбира се, са в градината на лидера Сергей Станишев, на когото трябва да му се покаже, че не може сам да реши този проблем. Но с мощната лична подкрепа на държавния глава и кукловодите това ще се случи.
Тайният повод е припомняйки историята, Първанов да покаже на младите, че
както тогава е спасил партията от погром,
така и днес той може да помогне на БСП да се измъкне от блатото. Само че Първанов повтаря грешките на Командира, разчитайки на късата памет и подменената фактология.
Истината е по-различна. И тя е, че има нови факти, които уличават не само биографично Първанов във връзки с Октопода. Освен това неговите съратници от онези години, вместо да пазят мълчание, така както ставаше по времето на комунистическия режим, разкриват стряскащи подробности за това, че всъщност Първанов е бил марионетка в чужди ръце.
Как по друг начин да си обясним казаното тия дни от бившия депутат от БСП и съпредседател на „Българската левица” Иван Генов: „Всъщност 4 февруари е ден на българските олигарси, победа на сенчестата политика над легитимната, радост за кредитните милионери. България днес щеше да е друга – по-справедлива и демократична, ако 4 февруари си беше останал обикновена дата от календара на 1997 г. Това можеше и трябваше да стане, ако новоизбраният председател на БСП Георги Първанов се бе съобразил с колективното решение на партийното и парламентарното ръководство на Демократичната левица за своевременно съставяне на втори кабинет”…
Сегашният лидер Сергей Станишев едва ли е такъв слепец, че да не вижда как искат да го отстранят. Той има и съвсем прясното и горчиво разочарование с онази агенция, която уж трябваше да дръпне килимчето на могъщия Румен Петков и да неутрализира властовите му позиции, но всъщност се оказа подвластна на държавния глава чрез негови хора там. И днес един по един те показват, че Станишев просто е бил тяхната публична легитимация, но други са действителните им господари и други са техните каузи.Но нека се върнем към
заговора за свалянето на Станишев,
който си пролича, че е в ход и от темите и решенията, обсъждани на последния национален партиен съвет в събота. Докато лидерът говори за „едноличен режим и протести, които трябва да се подкрепят”, апаратчиците, чрез приемането на критерии за номинации на предстоящите кметски и президентски избори, всъщност подготвят свалянето му. Още отсега е ясно, че загубата в четири ключови града е предизвестена – София, Пловдив, Варна и Бургас. Лошата новина е, че освен София, в трите града Столетницата не може да изкара разпознаваем кандидат, което я превръща в маргинална партийка. Това ще улесни значително тези, които чакат този провал, за да поднесат на Първанов властта и той да води Столетницата на ключовите парламентарни избори през 2013 г. Затова Станишев не трябва да е толкова сигурен, когато цитира по отношение на президента древногръцкия философ Хераклит, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, защото всичко тече и всичко се променя. Освен това, когато и Командира така е прилепнал в опозиционността си към „Позитано” 20, Станишев вместо да се връща към древногръцката история, трябва винаги да има предвид казаното от синия премиер в ония времена: „Първанов е нашият кандидат за председател на БСП”. Е, ако тогава това звучеше объркващо, днес всички са наясно в чия каса се намираше скрита папката „Гоце”. Можем да припомним и думите, казани по повод на човека с харамийския псевдоним, от покойния Николай Добрев:
„Е, какво ще го правим нашия Джорко!...”
Всяко заиграване на Станишев с тези хора го обрича на провал. Никакви дивиденти не може да спечели БСП, като повтаря тезите на Костов, казани по време на правителствения вот на доверие за опасността от зърнена криза. Някой да говори за това през последните дни!?...На Командира му е лесно да помага на Първанов и защото за разлика от него си е неофициалният лидер на Синята коалиция. Парламентарната група е под негов контрол, тъй като четирима сини депутати са винаги на негова страна. Тази седмица предстои да видим как СДС ще реагира на ултиматума му да издигнат общи кандидатури за кметските избори, пренебрегвайки синия партиен устав.Накрая няма да забравим да припомним как Първанов помогна на Костов да влезе в този парламент, като направи така, че да не мине предложението да се сложи 8% бариера за коалиции.
Сегашните атаки на Костов срещу управляващите,
съчетани с подновеното търсене на отговорност от кабинета „Станишев”, просто връщат онзи жест. Единственият правилен отговор, който сегашният лидер на БСП може да даде на двамата, се съдържа в онзи леко променен виц: „Първанов пита Станишев: „Ще ми дадеш ли партията заедно с Иван Костов?” „Др. Първанов, как да ти кажа, че партията я няма като ти виждаш, че я има. Ако ти кажа, че и Костов го няма, ти го чуваш и виждаш всеки ден. За това мисля да ти дам един много завоалиран отговор: Я изчезвай от тука!”.А колко добре звучи, за да е истина, приетото в събота от социалистите: “За да бъде издигнат от БСП, кандидатът за пост ще минава през вътрешнопартиен избор, като трябва да има „политическа лоялност, нравствена чистота, физическа и психическа устойчивост и да декларира имуществото, което притежава”.Само че се сещаме тутакси за вълка, който си мени козината. И сме убедени, че това е поредната червено-синя мъгла, зад която наднича Октопода.
Веднага се забелязва обаче, че Първанов изостава. А Костов е обречен, ако двамата не се движат в посочените им от кукловодите писти така, че да могат да си партнират. Очертаващият се провал на пропрезидентския политически проект АБВ едва ли радва бившия преподавател по марксистка политикономия. А
ореолът на лидер на Октопода,
който Командира умело подхранва за обитателя на „Дондуков” 2 , не е достатъчен, за да върне силно отслабените му позиции в партийната централа.
Първанов не получи и обещаната му на тепсия от близките до него в парламентарната група партийна подкрепа от младите. Това се видя още на онази тестова за АБВ учредителна сбирка на 11 ноември миналата година. Сега му се ще да си я върне чрез прилагането на партийни номера като например провеждането на вътрешнопартийни избори, каквито бяха обсъждани на широкия партиен форум в събота (19.2.). Но това, както е известно, не е сигурната печеливша формула. И може да изхвърли извън борда малцината близки до тайната власт апаратчици, които някои сполучливо наричат Бесни Страшни Пенсии.
В този смисъл донякъде изненадващ за нас е натрапчивият стремеж на Първанов да обедини около себе си младите в БСП. Знак за това е и неговото пристигане в партийната централа (5.2.) след десетгодишно отсъствие там. При това не само на среща с млади партийци, но и с любопитен повод – събитията от 4 февруари 1997 г., когато той и покойният Николай Добрев върнаха мандата на БСП, признавайки краха на червеното управление.
Няма да коментираме фарисейската тема, дискутирана на тази сбирка, „Ще успее ли подмяната на демокрация”. Камъните, разбира се, са в градината на лидера Сергей Станишев, на когото трябва да му се покаже, че не може сам да реши този проблем. Но с мощната лична подкрепа на държавния глава и кукловодите това ще се случи.
Тайният повод е припомняйки историята, Първанов да покаже на младите, че
както тогава е спасил партията от погром,
така и днес той може да помогне на БСП да се измъкне от блатото. Само че Първанов повтаря грешките на Командира, разчитайки на късата памет и подменената фактология.
Истината е по-различна. И тя е, че има нови факти, които уличават не само биографично Първанов във връзки с Октопода. Освен това неговите съратници от онези години, вместо да пазят мълчание, така както ставаше по времето на комунистическия режим, разкриват стряскащи подробности за това, че всъщност Първанов е бил марионетка в чужди ръце.
Как по друг начин да си обясним казаното тия дни от бившия депутат от БСП и съпредседател на „Българската левица” Иван Генов: „Всъщност 4 февруари е ден на българските олигарси, победа на сенчестата политика над легитимната, радост за кредитните милионери. България днес щеше да е друга – по-справедлива и демократична, ако 4 февруари си беше останал обикновена дата от календара на 1997 г. Това можеше и трябваше да стане, ако новоизбраният председател на БСП Георги Първанов се бе съобразил с колективното решение на партийното и парламентарното ръководство на Демократичната левица за своевременно съставяне на втори кабинет”…
Сегашният лидер Сергей Станишев едва ли е такъв слепец, че да не вижда как искат да го отстранят. Той има и съвсем прясното и горчиво разочарование с онази агенция, която уж трябваше да дръпне килимчето на могъщия Румен Петков и да неутрализира властовите му позиции, но всъщност се оказа подвластна на държавния глава чрез негови хора там. И днес един по един те показват, че Станишев просто е бил тяхната публична легитимация, но други са действителните им господари и други са техните каузи.Но нека се върнем към
заговора за свалянето на Станишев,
който си пролича, че е в ход и от темите и решенията, обсъждани на последния национален партиен съвет в събота. Докато лидерът говори за „едноличен режим и протести, които трябва да се подкрепят”, апаратчиците, чрез приемането на критерии за номинации на предстоящите кметски и президентски избори, всъщност подготвят свалянето му. Още отсега е ясно, че загубата в четири ключови града е предизвестена – София, Пловдив, Варна и Бургас. Лошата новина е, че освен София, в трите града Столетницата не може да изкара разпознаваем кандидат, което я превръща в маргинална партийка. Това ще улесни значително тези, които чакат този провал, за да поднесат на Първанов властта и той да води Столетницата на ключовите парламентарни избори през 2013 г. Затова Станишев не трябва да е толкова сигурен, когато цитира по отношение на президента древногръцкия философ Хераклит, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, защото всичко тече и всичко се променя. Освен това, когато и Командира така е прилепнал в опозиционността си към „Позитано” 20, Станишев вместо да се връща към древногръцката история, трябва винаги да има предвид казаното от синия премиер в ония времена: „Първанов е нашият кандидат за председател на БСП”. Е, ако тогава това звучеше объркващо, днес всички са наясно в чия каса се намираше скрита папката „Гоце”. Можем да припомним и думите, казани по повод на човека с харамийския псевдоним, от покойния Николай Добрев:
„Е, какво ще го правим нашия Джорко!...”
Всяко заиграване на Станишев с тези хора го обрича на провал. Никакви дивиденти не може да спечели БСП, като повтаря тезите на Костов, казани по време на правителствения вот на доверие за опасността от зърнена криза. Някой да говори за това през последните дни!?...На Командира му е лесно да помага на Първанов и защото за разлика от него си е неофициалният лидер на Синята коалиция. Парламентарната група е под негов контрол, тъй като четирима сини депутати са винаги на негова страна. Тази седмица предстои да видим как СДС ще реагира на ултиматума му да издигнат общи кандидатури за кметските избори, пренебрегвайки синия партиен устав.Накрая няма да забравим да припомним как Първанов помогна на Костов да влезе в този парламент, като направи така, че да не мине предложението да се сложи 8% бариера за коалиции.
Сегашните атаки на Костов срещу управляващите,
съчетани с подновеното търсене на отговорност от кабинета „Станишев”, просто връщат онзи жест. Единственият правилен отговор, който сегашният лидер на БСП може да даде на двамата, се съдържа в онзи леко променен виц: „Първанов пита Станишев: „Ще ми дадеш ли партията заедно с Иван Костов?” „Др. Първанов, как да ти кажа, че партията я няма като ти виждаш, че я има. Ако ти кажа, че и Костов го няма, ти го чуваш и виждаш всеки ден. За това мисля да ти дам един много завоалиран отговор: Я изчезвай от тука!”.А колко добре звучи, за да е истина, приетото в събота от социалистите: “За да бъде издигнат от БСП, кандидатът за пост ще минава през вътрешнопартиен избор, като трябва да има „политическа лоялност, нравствена чистота, физическа и психическа устойчивост и да декларира имуществото, което притежава”.Само че се сещаме тутакси за вълка, който си мени козината. И сме убедени, че това е поредната червено-синя мъгла, зад която наднича Октопода.
четвъртък, 17 февруари 2011 г.
Кандидат-президентски интриги вдясно
Синята коалиция е на кръстопът и с неясно бъдеще след като във вторник (15.02.) двете ръководства не се разбраха дали да са заедно на предстоящите президентски и местни избори. По време на регулярна среща между лидерите, домакин на която този път бе централата на ДСБ, Иван Костов изненадал сините с предложението да бъдат задължени местните ръководства да издигнат общи кандидати за кметове и съветници. Вместо да започнат обсъждането на общи номинации за президент и вицепрезидент, коалиционните партньори настояли в ново споразумение между двете партии да бъде включено задължителното партниране в номинациите за местната власт. Шокирани от офертата, председателят на СДС Мартин Димитров и заместниците му не били единни, една част нямали нищо против предложението на Командира, друга част обаче смятали, че трябвало да се върви към по-широки коалиции, включително към подкрепа на управляващите от ГЕРБ. Освен това уставът на СДС позволява тази възможност, което правело местните ръководства на сините автономни в избора си. В крайна сметка синьото ръководство успяло да се измъкне от фронталния опит на Командира да им извие ръцете и постави в зависимост. Извоюваната отсрочка обаче е само до следващия понеделник, когато те трябва да се съгласят с лидера на ДСБ или всяка една от партиите ще тръгне по своя си път.
На пръв поглед би трябвало да става точно обратното.
ДСБ би следвало да приема предложенията на по-големия брат, ако се вземе предвид съотношението на силите в парламентарната група, където сините имат 10 депутати, а ДСБ само 5. Това обаче отдавна не е така. Костов командва парада в парламентарната група. Вече е очевидно, че поне четирима сини депутати, винаги са на страната на лидера на ДСБ и не се съобразяват нито с решенията на НИС на СДС, нито с мнението на лидера си Мартин Димитров. Това се видя най-ярко по време на поискания от управляващите вот на доверие. Предложението на синия лидер бе парламентарната група на Синята коалиция да не участва във вота и така да покажат от една страна, че не са съгласни с това, което прави правителството, но от друга страна, с отсъствието си от залата, да ги подпомогнат като намалят кворума. Това обаче било отхвърлено и било прието предложението на Костов да се въздържат. След вътрешно гласуване в Синята коалиция, четирима сини депутати подкрепили Командира и така бе прието неговото предложение.
Така че случващото се в СДС не е радостно. Сините са изправени пред поредното разцепление, ако не се съобразят със желанието на бившия преподавател по марксистка политикономия. От друга страна, ако синият лидер се заиграе с Костов, тутакси ще му бъде обявена война от влиятелната софийска организация на СДС. Известно е, че в столичния общински съвет синя коалиция няма. Съветниците на ДСБ демонстрират на практика какво означава червено синята мъгла, като гласуват в един отбър със общинарите на БСП.
Според участник във сбирката във вторник от ДСБ дума не обелили за евентуални техни кандидати за президент. В същото време шефът на изборния щаб на СДС Боби Марков потвърди, че една от кандидатурите им е Надежда Михайлова. Тя вече е номинирана от няколко районни организации в столицата, според секретаря на столичните седесари Личо Гогов. Бившата синя лидерка, а сега евродепутат, е единствената засега синя кандидатура, която освен твърди подръжници обира и периферен електорат. Има обаче
нещо твърде съмнително в контролираното пускане
на информация за нейното номиниране. Уж всички са за Надежда, но всъщност и Командира и Мартин искат да я прецакат. Ако за бившия син премиер е ясно защо недолюбва Надежда, то за лидера на СДС няма обяснение. Всъщност интригата трябва да се търси в другите номинирани. Които все още не са обявени. И това не е случайно. Единият от тях е бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров, който не иска и да чуе за бившата синя външна министърка. Скрит кандидат е и бившия президент Петър Стоянов, който може да се окаже големият коз не само Синята коалиция. Отдавна е ясно обаче негативното отношение към него на командирския екип.
А играта на Костов е прозрачна. И тя е да бъде максимално попречено на който и да е десен кандидат, за да бъдат улеснени червените и най-вече Октопода да запазят статуквото. Трябва ли да припомняме Костов
каква добра услуга направи на червените
за преизбирането на Георги Първанов с предизвестено неубедителния бивш конституционен съдия Неделчо Беронов, който сините издигнаха като кандидат за „Дондуков” 2.
Няма ли нещо съмнително и в сегашното прибързано обявяване на сините за опозиция на иначе сродната партия по линия на европейската десница. Как да си обясним думите му „Не съм с Бойко в един отбор”, след онези лицеви опори и букета с цветя, който занесе във военната болница. Очевидно е, че насреща си имаме човек, който като гумените човечета умело се клати във всички посоки. Ясно е, че този ход е единствено в услуга на амбициозния, но ялов засега, президентски проект „АБВ”. Разговорите в централата на ДСБ удивително съвпаднаха и с разходката на Ловеца с двете имена до „Позитано” 20. И с обсъждането там на личния му кандидат за президент Ивайло Калфин.
Ще отбележим и още нещо –
Командира няма нищо против и своята номинация.
Той я отрича засега, но вратичката за „народния” избор е отворена. Той, разбира се, е наясно колко е обичан заради золумите и съглашателството с червените по време на неговото управление. Но е готов да се жертва в полза на червено-синята мъгла така, както го е правел досега. Колко е удобно Първанов да плаши Костов с отваряне на икономическите досиета на прехода, а той пък да го нарича „Гоце”... И какво от това, бихме запитали. Само, че точно такава е дългогодишната им игра и тя не е за подценяване.
А какво да кажем за готвеното майсторско разпиляване на гласове в дясно. Веднага ще запитаме има ли разлика между целите, които преследва Командира и тези на РЗС, например. Ще замълчим засега за тази странна на пръв поглед любов. Но ще оставим да видим, след като станат официални сините номинации, как Яне ще реагира на тях. Отсега можем да предвидим, че близостта им ще се потвърди.
Със сигурност може да отбележим и друго. И то е, че за разлика от предишни години, когато
добре отработеното запазване на статуквото
правеше червено-синята мъгла сигурният краен победител, сега нервността и броженията, започнали вдясно, показват, че има Горски, който може да изгони безцеремонно правещите се на партизани играчи отляво и отдясно. Вижда се краят на 20- годишното политическо бракониерстване. Видя се също, че флашдансът и димките, които се превърнаха в бомби, не са достатъчни. Сега идва ред на рафинираното мошеничество. То обаче няма как да мине, защото кукловодите от ДС вече са осветени и техните марионетки, каквото и да направят, няма как да излъжат избирателите отново.
На пръв поглед би трябвало да става точно обратното.
ДСБ би следвало да приема предложенията на по-големия брат, ако се вземе предвид съотношението на силите в парламентарната група, където сините имат 10 депутати, а ДСБ само 5. Това обаче отдавна не е така. Костов командва парада в парламентарната група. Вече е очевидно, че поне четирима сини депутати, винаги са на страната на лидера на ДСБ и не се съобразяват нито с решенията на НИС на СДС, нито с мнението на лидера си Мартин Димитров. Това се видя най-ярко по време на поискания от управляващите вот на доверие. Предложението на синия лидер бе парламентарната група на Синята коалиция да не участва във вота и така да покажат от една страна, че не са съгласни с това, което прави правителството, но от друга страна, с отсъствието си от залата, да ги подпомогнат като намалят кворума. Това обаче било отхвърлено и било прието предложението на Костов да се въздържат. След вътрешно гласуване в Синята коалиция, четирима сини депутати подкрепили Командира и така бе прието неговото предложение.
Така че случващото се в СДС не е радостно. Сините са изправени пред поредното разцепление, ако не се съобразят със желанието на бившия преподавател по марксистка политикономия. От друга страна, ако синият лидер се заиграе с Костов, тутакси ще му бъде обявена война от влиятелната софийска организация на СДС. Известно е, че в столичния общински съвет синя коалиция няма. Съветниците на ДСБ демонстрират на практика какво означава червено синята мъгла, като гласуват в един отбър със общинарите на БСП.
Според участник във сбирката във вторник от ДСБ дума не обелили за евентуални техни кандидати за президент. В същото време шефът на изборния щаб на СДС Боби Марков потвърди, че една от кандидатурите им е Надежда Михайлова. Тя вече е номинирана от няколко районни организации в столицата, според секретаря на столичните седесари Личо Гогов. Бившата синя лидерка, а сега евродепутат, е единствената засега синя кандидатура, която освен твърди подръжници обира и периферен електорат. Има обаче
нещо твърде съмнително в контролираното пускане
на информация за нейното номиниране. Уж всички са за Надежда, но всъщност и Командира и Мартин искат да я прецакат. Ако за бившия син премиер е ясно защо недолюбва Надежда, то за лидера на СДС няма обяснение. Всъщност интригата трябва да се търси в другите номинирани. Които все още не са обявени. И това не е случайно. Единият от тях е бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров, който не иска и да чуе за бившата синя външна министърка. Скрит кандидат е и бившия президент Петър Стоянов, който може да се окаже големият коз не само Синята коалиция. Отдавна е ясно обаче негативното отношение към него на командирския екип.
А играта на Костов е прозрачна. И тя е да бъде максимално попречено на който и да е десен кандидат, за да бъдат улеснени червените и най-вече Октопода да запазят статуквото. Трябва ли да припомняме Костов
каква добра услуга направи на червените
за преизбирането на Георги Първанов с предизвестено неубедителния бивш конституционен съдия Неделчо Беронов, който сините издигнаха като кандидат за „Дондуков” 2.
Няма ли нещо съмнително и в сегашното прибързано обявяване на сините за опозиция на иначе сродната партия по линия на европейската десница. Как да си обясним думите му „Не съм с Бойко в един отбор”, след онези лицеви опори и букета с цветя, който занесе във военната болница. Очевидно е, че насреща си имаме човек, който като гумените човечета умело се клати във всички посоки. Ясно е, че този ход е единствено в услуга на амбициозния, но ялов засега, президентски проект „АБВ”. Разговорите в централата на ДСБ удивително съвпаднаха и с разходката на Ловеца с двете имена до „Позитано” 20. И с обсъждането там на личния му кандидат за президент Ивайло Калфин.
Ще отбележим и още нещо –
Командира няма нищо против и своята номинация.
Той я отрича засега, но вратичката за „народния” избор е отворена. Той, разбира се, е наясно колко е обичан заради золумите и съглашателството с червените по време на неговото управление. Но е готов да се жертва в полза на червено-синята мъгла така, както го е правел досега. Колко е удобно Първанов да плаши Костов с отваряне на икономическите досиета на прехода, а той пък да го нарича „Гоце”... И какво от това, бихме запитали. Само, че точно такава е дългогодишната им игра и тя не е за подценяване.
А какво да кажем за готвеното майсторско разпиляване на гласове в дясно. Веднага ще запитаме има ли разлика между целите, които преследва Командира и тези на РЗС, например. Ще замълчим засега за тази странна на пръв поглед любов. Но ще оставим да видим, след като станат официални сините номинации, как Яне ще реагира на тях. Отсега можем да предвидим, че близостта им ще се потвърди.
Със сигурност може да отбележим и друго. И то е, че за разлика от предишни години, когато
добре отработеното запазване на статуквото
правеше червено-синята мъгла сигурният краен победител, сега нервността и броженията, започнали вдясно, показват, че има Горски, който може да изгони безцеремонно правещите се на партизани играчи отляво и отдясно. Вижда се краят на 20- годишното политическо бракониерстване. Видя се също, че флашдансът и димките, които се превърнаха в бомби, не са достатъчни. Сега идва ред на рафинираното мошеничество. То обаче няма как да мине, защото кукловодите от ДС вече са осветени и техните марионетки, каквото и да направят, няма как да излъжат избирателите отново.
понеделник, 14 февруари 2011 г.
Индексът на ядрения шантаж
Едно писмо, което после се оказа, че било за домашна циркулация в руската компания "Росатом", "изненадващо" изтече в медиите миналата седмица и предизвика лека суматоха сред заинтересованите среди. Никак не е случайно обаче, че контролираното пускане на документа последва едни разсъждения на държавния глава, които някои шеговито нарекоха "17 мига от пролетта". Истината е, че свързването на посланията на Ловеца с двете имена със съветския сериал за разузнавача Щирлиц също не e случайно. Не за друго, а заради прозиращото лобиране в тях за руския проект.
Дори беглият поглед върху статията на държавния ни глава потвърждава съмненията за поети, неизвестни засега, ангажименти към руснаците, които той иска да бъдат решени още до края на мандата му. В
помпозното обявяване на идеите му като "алтернативни"
има препратки и към политическия му проект АБВ, който също е заявка за възможността бившият голям брат да разчита и в бъдеще на него. Никак не беше случайно и внезапното посещение на Първанов в централата на БСП, той иска следващият президент да е негово протеже, за да може да продължи енергийната му политиката. (По време на десетгодишното си президентстване човекът с харамийския псевдоним е доказал как ловко може да дърпа конците на назначения от него лидер на БСП. Ще отбележим обаче, че днес не можем да твърдим, че това ще продължи.
Всъщност очевидно е, че обитателят на "Дондуков" 2 губи контрол над нервите си. Защото от 17-те изложени тези 15 са си азбучни истини. Какво означава например "да се направят връзки" или "да се повиши енергийната ефективност". Дрън-дрън, то друго не може да се направи, но да не изброяваме всички демагогии.
Не можем да бъдем заблудени и че данданията е, за да се скрие болката му и най-вече зависимостта му към проектите "АЕЦ "Белене" и "Южен поток". Дори визуално се вижда в статията, че на тези теми е отделено най-много място. Има, разбира се, връзка между тези проекти и вменените приоритети по конституция на държавния ни глава да се грижи за националната сигурност и външната ни политика. Но пряката му намеса и намеците, отправени преди време, че би могъл да помогне за намаляването на цената на АЕЦ "Белене", предизвикват същите асоциации, както когато наблюдавахме Иван Костов как прави лицеви опори или тича с букет цветя към военната болница, за да пожелае бързо оздравяване на човека, за когото преди това твърдеше, че е от подземието. Няма да пропуснем
да припомним и онази паметна записка,
публикувана в президентския сайт, от която се вижда, че Ловеца поема ангажименти пред Владимир Путин, на които няма право. И за която в публикуваните наскоро документи в "Уикилийкс" тогавашната американска посланичка Нанси Макълдауни казва, че сделката за АЕЦ "Белене" "смърди". Тя заявява, че договорилите се при Първанов искат да ускорят строителството:"Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все повече го правят шепнешком. Веднага изскачат проблеми със забавянето на строежа, финансови трудности, непрозрачни пазарлъци и съпровождащи сделки, руско влияние, интереси на политици със силни връзки и енергийни олигарси", пише посланик Нанси Макълдауни.
Затова тя препоръчва следващото българско правителство бързо да се заеме с проекта, да се отговори на международните стандарти за сигурност и качество, а експерти на МААЕ и Евроатом да инспектират обекта. Случилото се през миналата седмица само потвърждава колко са верни изложените още по онова време опасения. Като добавим към това и признанието на Първанов, направено в тезата му за аеца, че „механизмът на индексация на цената е по-работещ” и ако се приеме ЕС-27, „биха се спестили 1 млрд. евро”, не можем да не се запитаме какво би се случило с този милиард евро, ако сегашните управляващи не се бяха опънали и сляпо бяха продължили договорките на предишните участници в разговорите. Така че, меко казано, като странни ще определим въдичките, пускани от някогашния почитател на Милошевич.
Нека сега да се върнем към публикацията във френския вестник „Трибюн”, така разбунила духовете. В нея съвсем ясно се казва, че „Росатом”обмисля изтегляне от проекта за АЕЦ „Белене”. В писмото, което е типичен пример за тестване на реакции и в немалка степен показва как се извиват ръце, обаче съвсем ясно се вижда, че
предлаганата цена на централата е непосилно голяма
и загробваща поколения българи. В писмото някак мимоходом се отбелязва, че 30% от АЕЦ-а струва 2 милиарда евро, което веднага ни показва, че офертата е около 6,7 млрд. евро. Като прибавим към това разходите по инфраструктурата, ще излезе, че тя ще легне на данъкоплатците общо с 10 млрд. евро. Ще пропуснем някои техни твърдения, че проектът бил „най-конкурентен”. Ще завършим с кредита, който охотно искат да ни отпуснат.
Наивно звучат и предупрежденията на руснаците, че централата трябва да се построи едва ли не светкавично, защото това щяло да гарантира продажбите на ток. Сякаш, ако съседните страни завършат своите централи една или две години по-късно, няма да се откажат тутакси от доставките на нашия ток…
По отношение на неустойките ще кажем, че документацията на проекта все още
няма одобрение, за да има някакви претенции
Затова и българската позиция, която бе неизбежна след писмото, също изглежда не по-малко твърда от тази на руснаците и никак не е обнадеждаваща за лобиста Първанов. Финансовият министър потвърди, че предложената цена от 9 млрд. евро е висока. По думите му България ще трябва да плаща много дълго време този тип енергия и тя ще бъде твърде скъпа за страната. За нас нормалната цена е около 5 милиарда евро, каза той и уточни, че от ноември миналата година двете страни са в доста интензивни преговори по въпроса и до март руснаците трябва да представят своите разчети, за да се сравнят с нашите. Според министъра, ако цената е тази, която иска България, ще може да се реализира проектът при вече заявен инвеститорски интерес не само от руски, но и от западноевропейски компании, които ще поемат голяма част от разплащането. По отношение на неустойките финансовият министър съобщи, че ние също бихме могли да предявим претенции, тъй като руската страна не изпълнявала много от предварителните договорки. Енергийният ни министър пък директно определи писмото като „поредната руска партенка”.
Тук има една любопитна подробност, която също не бива да се пропуска.
По време на среща в енергийното ведомство нашият представител попитал осигурените от Русия „европейски” инвеститори в АЕЦ „Белене” какъв дял искат да купят в централата. Руснаците не само че не отговорили, но и се обидили, защото им било дадено да разберат, че така не се водят преговори. Сякаш не знаят, че когато се лансират проекти, трябва да се знае какво точно се предлага… Тука няма да се занимаваме с някои шашми, които ни се предлагаха, свързани с консултанта, както и с възможността да бъде създадено общо руско-българско енергийно дружество по подобие на онова, което бе създадено по времето на премиерството на Андрей Луканов. Ще отбележим само, че дори частично да бъде свалена цената на АЕЦ,
основният въпрос, кой ще инвестира в проекта, остава. Този въпрос е много остър,
защото ще се иска прозрачност на инвеститора
който освен това трябва да е западен и под контрола на Брюксел. Така че приемливата за нас цена от 5 млрд. евро също може да се окаже доста условна, ако няма западни гаранции за проекта. А по досегашни данни такива още не са се появили.
Това не означава, че този проект трябва да се спре тутакси. Но със сигурност означава поне две неща, че Октоподът не спи и че по стара традиция си работи за чужди интереси. Само че май са проспали това, че бившият голям брат също се е променил. И че има интерес да работи по новите правила. А затова му трябват други играчи, различни от онези, в чиито глави кънтят все още залповете на „Аврора”.
Дори беглият поглед върху статията на държавния ни глава потвърждава съмненията за поети, неизвестни засега, ангажименти към руснаците, които той иска да бъдат решени още до края на мандата му. В
помпозното обявяване на идеите му като "алтернативни"
има препратки и към политическия му проект АБВ, който също е заявка за възможността бившият голям брат да разчита и в бъдеще на него. Никак не беше случайно и внезапното посещение на Първанов в централата на БСП, той иска следващият президент да е негово протеже, за да може да продължи енергийната му политиката. (По време на десетгодишното си президентстване човекът с харамийския псевдоним е доказал как ловко може да дърпа конците на назначения от него лидер на БСП. Ще отбележим обаче, че днес не можем да твърдим, че това ще продължи.
Всъщност очевидно е, че обитателят на "Дондуков" 2 губи контрол над нервите си. Защото от 17-те изложени тези 15 са си азбучни истини. Какво означава например "да се направят връзки" или "да се повиши енергийната ефективност". Дрън-дрън, то друго не може да се направи, но да не изброяваме всички демагогии.
Не можем да бъдем заблудени и че данданията е, за да се скрие болката му и най-вече зависимостта му към проектите "АЕЦ "Белене" и "Южен поток". Дори визуално се вижда в статията, че на тези теми е отделено най-много място. Има, разбира се, връзка между тези проекти и вменените приоритети по конституция на държавния ни глава да се грижи за националната сигурност и външната ни политика. Но пряката му намеса и намеците, отправени преди време, че би могъл да помогне за намаляването на цената на АЕЦ "Белене", предизвикват същите асоциации, както когато наблюдавахме Иван Костов как прави лицеви опори или тича с букет цветя към военната болница, за да пожелае бързо оздравяване на човека, за когото преди това твърдеше, че е от подземието. Няма да пропуснем
да припомним и онази паметна записка,
публикувана в президентския сайт, от която се вижда, че Ловеца поема ангажименти пред Владимир Путин, на които няма право. И за която в публикуваните наскоро документи в "Уикилийкс" тогавашната американска посланичка Нанси Макълдауни казва, че сделката за АЕЦ "Белене" "смърди". Тя заявява, че договорилите се при Първанов искат да ускорят строителството:"Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все повече го правят шепнешком. Веднага изскачат проблеми със забавянето на строежа, финансови трудности, непрозрачни пазарлъци и съпровождащи сделки, руско влияние, интереси на политици със силни връзки и енергийни олигарси", пише посланик Нанси Макълдауни.
Затова тя препоръчва следващото българско правителство бързо да се заеме с проекта, да се отговори на международните стандарти за сигурност и качество, а експерти на МААЕ и Евроатом да инспектират обекта. Случилото се през миналата седмица само потвърждава колко са верни изложените още по онова време опасения. Като добавим към това и признанието на Първанов, направено в тезата му за аеца, че „механизмът на индексация на цената е по-работещ” и ако се приеме ЕС-27, „биха се спестили 1 млрд. евро”, не можем да не се запитаме какво би се случило с този милиард евро, ако сегашните управляващи не се бяха опънали и сляпо бяха продължили договорките на предишните участници в разговорите. Така че, меко казано, като странни ще определим въдичките, пускани от някогашния почитател на Милошевич.
Нека сега да се върнем към публикацията във френския вестник „Трибюн”, така разбунила духовете. В нея съвсем ясно се казва, че „Росатом”обмисля изтегляне от проекта за АЕЦ „Белене”. В писмото, което е типичен пример за тестване на реакции и в немалка степен показва как се извиват ръце, обаче съвсем ясно се вижда, че
предлаганата цена на централата е непосилно голяма
и загробваща поколения българи. В писмото някак мимоходом се отбелязва, че 30% от АЕЦ-а струва 2 милиарда евро, което веднага ни показва, че офертата е около 6,7 млрд. евро. Като прибавим към това разходите по инфраструктурата, ще излезе, че тя ще легне на данъкоплатците общо с 10 млрд. евро. Ще пропуснем някои техни твърдения, че проектът бил „най-конкурентен”. Ще завършим с кредита, който охотно искат да ни отпуснат.
Наивно звучат и предупрежденията на руснаците, че централата трябва да се построи едва ли не светкавично, защото това щяло да гарантира продажбите на ток. Сякаш, ако съседните страни завършат своите централи една или две години по-късно, няма да се откажат тутакси от доставките на нашия ток…
По отношение на неустойките ще кажем, че документацията на проекта все още
няма одобрение, за да има някакви претенции
Затова и българската позиция, която бе неизбежна след писмото, също изглежда не по-малко твърда от тази на руснаците и никак не е обнадеждаваща за лобиста Първанов. Финансовият министър потвърди, че предложената цена от 9 млрд. евро е висока. По думите му България ще трябва да плаща много дълго време този тип енергия и тя ще бъде твърде скъпа за страната. За нас нормалната цена е около 5 милиарда евро, каза той и уточни, че от ноември миналата година двете страни са в доста интензивни преговори по въпроса и до март руснаците трябва да представят своите разчети, за да се сравнят с нашите. Според министъра, ако цената е тази, която иска България, ще може да се реализира проектът при вече заявен инвеститорски интерес не само от руски, но и от западноевропейски компании, които ще поемат голяма част от разплащането. По отношение на неустойките финансовият министър съобщи, че ние също бихме могли да предявим претенции, тъй като руската страна не изпълнявала много от предварителните договорки. Енергийният ни министър пък директно определи писмото като „поредната руска партенка”.
Тук има една любопитна подробност, която също не бива да се пропуска.
По време на среща в енергийното ведомство нашият представител попитал осигурените от Русия „европейски” инвеститори в АЕЦ „Белене” какъв дял искат да купят в централата. Руснаците не само че не отговорили, но и се обидили, защото им било дадено да разберат, че така не се водят преговори. Сякаш не знаят, че когато се лансират проекти, трябва да се знае какво точно се предлага… Тука няма да се занимаваме с някои шашми, които ни се предлагаха, свързани с консултанта, както и с възможността да бъде създадено общо руско-българско енергийно дружество по подобие на онова, което бе създадено по времето на премиерството на Андрей Луканов. Ще отбележим само, че дори частично да бъде свалена цената на АЕЦ,
основният въпрос, кой ще инвестира в проекта, остава. Този въпрос е много остър,
защото ще се иска прозрачност на инвеститора
който освен това трябва да е западен и под контрола на Брюксел. Така че приемливата за нас цена от 5 млрд. евро също може да се окаже доста условна, ако няма западни гаранции за проекта. А по досегашни данни такива още не са се появили.
Това не означава, че този проект трябва да се спре тутакси. Но със сигурност означава поне две неща, че Октоподът не спи и че по стара традиция си работи за чужди интереси. Само че май са проспали това, че бившият голям брат също се е променил. И че има интерес да работи по новите правила. А затова му трябват други играчи, различни от онези, в чиито глави кънтят все още залповете на „Аврора”.
четвъртък, 10 февруари 2011 г.
Октопод заченат в ДС
Повече от 20 души, членове на Националния координационен съвет на СДС, се събират на 21 март 1991 г. уж за да решат коя дата да предложат за предстоящите парламентарни избори, но всъщност всички през цялото време обсъждат друго – работата на комисията „ Георги Тамбуев”, която се очаква да освети агенти на бившите тайни служби, част от които ще са в редиците на съюза. Вижда се краят на Великото народно събрание, правителството е на Андрей Луканов, президент е Желю Желев, а лидер на СДС Филип Димитров. Сините са изнервени, защото вече имат горчивия опит с Петър Берон, разкрит като агент Бончо.
Лидерът им Филип Димитров всеки момент ще получи имената на хората от СДС, които ще бъдат разкрити. Една част от членовете на НКС, както и представителят на КТ „Подкрепа” - д-р Бойко Пройчев, са за това, всичко да се сложи на масата, включително да се стигне до даване на съд на висшия ешелон от Държавна сигурност.
Специално са посочени имената на шефовете - Григор Шопов, дългогодишен началник на ДС, и бившите вътрешни министри Димитър Стоянов и Георги Танев. Революционният патос обаче бързо отстъпва на нерадостните констатации, че досиетата са под абсолютен контрол от хората на ДС и на червената партия и че те могат да унищожават, но и да вадят от тях избирателно информация, с която ловко да манипулират както общественото мнение, така и зависимите от агентурното си минало политици. Според някои от участниците в сбирката най-много щели да пострадат точно десните, дори съществувала опасност цели сини организации да се разпуснат, защото гъмжели от инфилтрирани агенти на ДС. Поради страха от предполагаемия катарзис те обсъждат и предложението на президента Желев
досиетата да бъдат замразени за 25 години
Аргументите обаче срещу тази теза са, че заключването на тайните няма как да спре теча и спекулациите, които умело се използват от бившата комунистическа партия за всяване на смут в редиците на опозицията.
Последвалите събития и половинчатите решения, както и всичко, което се случва днес, показват нелицеприятния факт за наличието на отгледана опозиция, която е трябвало просто да съдейства за мирното превръщане на червената върхушка в новата буржоазия. За благодарност всички, които са помогнали това да се случи, получават своя пай. А тези, които са се опитали да попречат, просто са били отстранявани и днес имената им са забравени.
Само че ние не припомняме тази сбирка от зората на демокрацията, за да покажем колко безпомощна и зависима е била демократичната ни опозиция, а за да отбележим голямата разлика с днешните събития. Ако тогава СДС е бил в партер, както образно се изразява един от участниците в това заседание, и сините лидери не са имали възможност да променят статуквото, то днес личи, че управляващите искат да решат този въпрос веднъж завинаги. Те знаят, че ако не продължат битката с Октопода, ги чака не само нерадостно бъдеще, но и това на практика ще означава, че посткомунизмът ще продължи. Видя се каква канонада от флашки последва обявяването на посланиците агенти на бившата ДС.
Вижда се също как червено-синята мъгла се обединява
за да върне старите и насадени от кукловодите правила на политическата игра. Атаката не е само срещу тези, които искат да изхвърлят Октопода и техните марионетки, а и срещу избирателите, които трябва да загубят вярата си, че могат сами да определят съдбата си и да живеят достоен живот.
Истината е, че времето за промени започва да изтича фатално. Тактиката на бавене и разрушаване е добре позната както на обитателя на „Дондуков” 2, по-известен като Ловеца с двете имена, така и на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов, който еднакво добре може да бъде кандидат и на сините и на червените. Неслучайно го посочват от АБВ като евентуален министър в едно правителство на „Националното спасение”. Ще припомним по този повод как през същата тази 1991 г., когато Костов е финансов министър на червения Андрей Луканов, витиевато иска подкрепата на Филип Димитров: „Не изпадайте в положението
комунистите да имитират, че подкрепят правителството
а вие да работите срещу него", казва Командира. А Филип Димитров приема това за чиста монета и дори хока своите, че не дават рамо на техния министър. Още тогава всъщност си е проличало голямото влияние, което е имал Командира върху бъдещия премиер Филип Димитров. Последвалите събития, особено около свалянето на първото демократично избрано правителство, доказаха това фатално влияние.
Няма да се спираме подробно и на ужасяващата грешка, допусната точно от управлението на Костов, когато при пълно мнозинство в парламента те не решиха веднъж завинаги въпроса за досиетата. Не само това, но и скриха и досието на сегашния президент, разбира се. Затова не бива да се учудваме, че според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни, че 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство.
Сегашният Флашгейт дава идеалната възможност на управляващите бързо да завършат онази част от битката с криминалния преход, свързана с осветяването на зависимостите. Неслучайно при откриването във вторник (08.02.) на сградата, в която се пази вече архивът на Държавна сигурност, сегашният шеф на комисията Евтим Костадинов каза, че има възможност светкавично да се обявят още 10 посланици агенти на бившите тайни служби, ако падне параграф 12 от закона. Този параграф, вкаран минути преди да се приеме законът в пленарната зала (6 декември 2006 г.), забранява да се установява принадлежност към комунистическите служби на всеки, който след 16 юли 1991 г. заема ръководен пост в служба "Военна информация" към Министерството на отбраната и в Националната разузнавателна служба.
Управляващите са убедени, че
този параграф е като кръпка към закона и пречи да бъдат разкрити
видни кукловоди. Срещу това има голяма съпротива от страна на ръководството на Националната разузнавателна служба, която вече е дала отрицателно становище, както съобщи вчера депутатът Красимир Ципов от ГЕРБ.
За разлика от контролираната от президента НРС мнението на военния министър Аню Ангелов е друго. Той няма нищо против да бъдат разкрити бившите от ДС в служба „Военна информация”. От комисията „Костадинов” също са на мнение, че картите трябва да се сложат на масата. В момента се умува какво точно решение да се предложи. Според неофициална информация ще бъдат засегнати около 50 души, но те наистина ще са ключови фигури и скандалът ще е много голям. Има напрежение сред членовете на вътрешната комисия, всички лагери се готвят за сражение, но очакванията са да продължат радикалните действия. Членове на ръководството на ГЕРБ обсъждат и вкарването на закони, с които да вземат НРС и НСО от президента и да ги предадат на правителството. Обмисля се също и евентуалното закриване на ДАНС, тъй като близо половината от състава бил от хора на бившите управляващи. Заради неяснотите заседанието на вътрешната комисия, което трябваше да се състои днес и на него да се прочетат становищата на НРС и на служба „Военна информация” за махането на параграф 12 от закона за досиетата, се отлага. Но според депутати, членове на ГЕРБ, това не означавало бавене на топката, а по-скоро намиране на хард варианти като изброените по-горе допълнителни законодателни промени.
Това, което е най-сигурно, е, че инициативата не е вече в ръцете на Столетницата, както беше в началото на 90-те години. И ако промените се осъществят, няма начин да не бъдат върнати и онези близо милион десни избиратели, които отказаха да дадат подкрепата си за съмнителни каузи и най-вече за стари муцуни.
Лидерът им Филип Димитров всеки момент ще получи имената на хората от СДС, които ще бъдат разкрити. Една част от членовете на НКС, както и представителят на КТ „Подкрепа” - д-р Бойко Пройчев, са за това, всичко да се сложи на масата, включително да се стигне до даване на съд на висшия ешелон от Държавна сигурност.
Специално са посочени имената на шефовете - Григор Шопов, дългогодишен началник на ДС, и бившите вътрешни министри Димитър Стоянов и Георги Танев. Революционният патос обаче бързо отстъпва на нерадостните констатации, че досиетата са под абсолютен контрол от хората на ДС и на червената партия и че те могат да унищожават, но и да вадят от тях избирателно информация, с която ловко да манипулират както общественото мнение, така и зависимите от агентурното си минало политици. Според някои от участниците в сбирката най-много щели да пострадат точно десните, дори съществувала опасност цели сини организации да се разпуснат, защото гъмжели от инфилтрирани агенти на ДС. Поради страха от предполагаемия катарзис те обсъждат и предложението на президента Желев
досиетата да бъдат замразени за 25 години
Аргументите обаче срещу тази теза са, че заключването на тайните няма как да спре теча и спекулациите, които умело се използват от бившата комунистическа партия за всяване на смут в редиците на опозицията.
Последвалите събития и половинчатите решения, както и всичко, което се случва днес, показват нелицеприятния факт за наличието на отгледана опозиция, която е трябвало просто да съдейства за мирното превръщане на червената върхушка в новата буржоазия. За благодарност всички, които са помогнали това да се случи, получават своя пай. А тези, които са се опитали да попречат, просто са били отстранявани и днес имената им са забравени.
Само че ние не припомняме тази сбирка от зората на демокрацията, за да покажем колко безпомощна и зависима е била демократичната ни опозиция, а за да отбележим голямата разлика с днешните събития. Ако тогава СДС е бил в партер, както образно се изразява един от участниците в това заседание, и сините лидери не са имали възможност да променят статуквото, то днес личи, че управляващите искат да решат този въпрос веднъж завинаги. Те знаят, че ако не продължат битката с Октопода, ги чака не само нерадостно бъдеще, но и това на практика ще означава, че посткомунизмът ще продължи. Видя се каква канонада от флашки последва обявяването на посланиците агенти на бившата ДС.
Вижда се също как червено-синята мъгла се обединява
за да върне старите и насадени от кукловодите правила на политическата игра. Атаката не е само срещу тези, които искат да изхвърлят Октопода и техните марионетки, а и срещу избирателите, които трябва да загубят вярата си, че могат сами да определят съдбата си и да живеят достоен живот.
Истината е, че времето за промени започва да изтича фатално. Тактиката на бавене и разрушаване е добре позната както на обитателя на „Дондуков” 2, по-известен като Ловеца с двете имена, така и на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов, който еднакво добре може да бъде кандидат и на сините и на червените. Неслучайно го посочват от АБВ като евентуален министър в едно правителство на „Националното спасение”. Ще припомним по този повод как през същата тази 1991 г., когато Костов е финансов министър на червения Андрей Луканов, витиевато иска подкрепата на Филип Димитров: „Не изпадайте в положението
комунистите да имитират, че подкрепят правителството
а вие да работите срещу него", казва Командира. А Филип Димитров приема това за чиста монета и дори хока своите, че не дават рамо на техния министър. Още тогава всъщност си е проличало голямото влияние, което е имал Командира върху бъдещия премиер Филип Димитров. Последвалите събития, особено около свалянето на първото демократично избрано правителство, доказаха това фатално влияние.
Няма да се спираме подробно и на ужасяващата грешка, допусната точно от управлението на Костов, когато при пълно мнозинство в парламента те не решиха веднъж завинаги въпроса за досиетата. Не само това, но и скриха и досието на сегашния президент, разбира се. Затова не бива да се учудваме, че според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни, че 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство.
Сегашният Флашгейт дава идеалната възможност на управляващите бързо да завършат онази част от битката с криминалния преход, свързана с осветяването на зависимостите. Неслучайно при откриването във вторник (08.02.) на сградата, в която се пази вече архивът на Държавна сигурност, сегашният шеф на комисията Евтим Костадинов каза, че има възможност светкавично да се обявят още 10 посланици агенти на бившите тайни служби, ако падне параграф 12 от закона. Този параграф, вкаран минути преди да се приеме законът в пленарната зала (6 декември 2006 г.), забранява да се установява принадлежност към комунистическите служби на всеки, който след 16 юли 1991 г. заема ръководен пост в служба "Военна информация" към Министерството на отбраната и в Националната разузнавателна служба.
Управляващите са убедени, че
този параграф е като кръпка към закона и пречи да бъдат разкрити
видни кукловоди. Срещу това има голяма съпротива от страна на ръководството на Националната разузнавателна служба, която вече е дала отрицателно становище, както съобщи вчера депутатът Красимир Ципов от ГЕРБ.
За разлика от контролираната от президента НРС мнението на военния министър Аню Ангелов е друго. Той няма нищо против да бъдат разкрити бившите от ДС в служба „Военна информация”. От комисията „Костадинов” също са на мнение, че картите трябва да се сложат на масата. В момента се умува какво точно решение да се предложи. Според неофициална информация ще бъдат засегнати около 50 души, но те наистина ще са ключови фигури и скандалът ще е много голям. Има напрежение сред членовете на вътрешната комисия, всички лагери се готвят за сражение, но очакванията са да продължат радикалните действия. Членове на ръководството на ГЕРБ обсъждат и вкарването на закони, с които да вземат НРС и НСО от президента и да ги предадат на правителството. Обмисля се също и евентуалното закриване на ДАНС, тъй като близо половината от състава бил от хора на бившите управляващи. Заради неяснотите заседанието на вътрешната комисия, което трябваше да се състои днес и на него да се прочетат становищата на НРС и на служба „Военна информация” за махането на параграф 12 от закона за досиетата, се отлага. Но според депутати, членове на ГЕРБ, това не означавало бавене на топката, а по-скоро намиране на хард варианти като изброените по-горе допълнителни законодателни промени.
Това, което е най-сигурно, е, че инициативата не е вече в ръцете на Столетницата, както беше в началото на 90-те години. И ако промените се осъществят, няма начин да не бъдат върнати и онези близо милион десни избиратели, които отказаха да дадат подкрепата си за съмнителни каузи и най-вече за стари муцуни.
понеделник, 7 февруари 2011 г.
Андрешковците на прехода
Спомняте ли си как в началото на разказа „Андрешко” героят на Елин Пелин вдъхва оптимизъм на онзи, който по-късно ще зареже в блатото: „Ей го селото - хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския..." И обещава, че ще стигнат „рано”, а по-късно, когато го изоставя, още по-убедително му обещава: „Утре рано-рано аз ще дойда....”
Точно такава е любимата хватка на андрешковците на прехода, които днес отново пускат пипалата си към властта.
Затова никак не се учудихме, когато обитателят на „Дондуков” 2 в петък, 4.02 (забележителната дата, защото точно на нея той и Николай Добрев върнаха мандата на червеното управление през 1997 година), заяви следното
за затихналия му политически проект АБВ:
„Буквално в следващите ден-два отново ще чуете. Както виждате, ние тихо и кротко формираме своите алтернативи. Преди една седмица се появи нашата позиция, тези петнадесет алтернативни идеи за науката. Разбрах, че едва ли не ние сме преписали от стратегията на правителството.
Всеки може да направи справка с всичко онова, което съм казал и написал от 2002 година насам, и тогава може би ще стане ясно кой от кого е преписвал. Разбира се, аз нямам съмнения, че доктор Борисов е открил науката, но все пак в аналите, в писаните неща, а може би и в хрониките на ефирните медии се пазят много от позициите, които аз съм изразявал.”
Изобщо няма да коментираме кой и с чия помощ преди 10 ноември 1989 г. се беше запътил да става доктор на историческите науки, но по-късно, поради стеклите се нови обстоятелства, бе пренасочен от кукловодите към Общонародния комитет за защита на националните интереси там да направи своя политически докторат. Няма да обсъждаме и алтернатива на кого беше този комитет, защото все още не са забравени онези стотици хиляди наши сънародници, които бяха прокудени от родината им. Дори няма да се спираме и на онова прочуто писмо до Милошевич, нито пък на онази тъмна афера „петрол срещу храни” със Саддам Хюсеин. Но ще прибавим към тази сметка и факта от онзи ден как уж хвалейки заслугите на Николай Добрев за сдаването на червената власт тогава,
се опита всъщност да ги припише на себе си.
И същевременно по андрешковски се подигра с хилядите, които протестираха 40 дни по площадите. Както се присмя и на „лидерите на революцията”, с които по-късно тайно пак седнаха на една маса и започнаха да си делят баницата на властта.
Но да се върнем към обещаното от Ловеца с двете имена развитие на проекта АБВ. Изобщо не ни се наложи да чакаме дълго.
Още на следващия ден (5.02.) човекът, който заяви още преди създаването на пропрезидентското движение, че „Първанов трябва да бъде негов гуру”, съобщи какъв е сценарият.
Лидерът на Обединения блок на труда Кръстьо Петков декларира, че има готов резервен икономически екип, който трябва да смени сегашния, за да не се стигне до предсрочни парламентарни избори. И това е този на Иван Костов, който вече е прилагал антикризисна стратегия през 1997-1999 г. Като изход от кризата Петков посочи варианта съставяне на втори кабинет в рамките на сегашния мандат:„Той не трябва да бъде еднопартиен, а да се основава на по-широка основа и да промени икономическия екип, който в момента е най-слабото звено на правителството. Ако този вариант не се реализира в разумен срок, аз съм почти сигурен, че темата предсрочни избори със служебно правителство ще стане актуална”, заяви Петков.
Нека сега да свържем „политическия стриптийз”, за който говори бившият синдикалист, с „пошлостта”, за която пък подчертава Иван Костов, и всичко идва на мястото си -
пак се опитват да ни излъжат,
криейки се зад червено-синята мъгла
„Разликата ни с ГЕРБ е европейската ценностна система, в която всеки човек е важен. Важно е достойнството на всеки”, твърди Командира. По думите му, за да си запази достойнството, Цветанов трябва да вземе компетентен специалист, а не да съди хората.
„Какво е това - някаква санитарка видяла бебето да мърда. Каква санитарка? Това е пълно опошляване на нещата. Това е тържество на пошлостта”, продължава той и подчертава, че “цялото управление на ГЕРБ се срива в тази пошлост”.
Това, което обаче най-силно притеснявало бившия премиер, бил полицейският произвол. Според него борбата с престъпността трябвало да бъде със силата на закона и институциите, а не с подслушване. Закачили са 20 000, а покрай тях още сигурно слушат 200 000 души и в края на годината ще са подслушали половината България, посочва лидерът на ДСБ. И в заключение с известно самодоволство твърди, че „сините” са се превърнали в основен противник на ГЕРБ във властта.
Е, разбира се, че цитираните марионетки на прехода разчитат или на измамното преразказване на събитията, или на късата памет на избирателите. Ама ние
не сме забравили, какво се случваше
преди едни местни избори във Варна по време на управлението на бившия преподавател по марксистка политиконоимия
А и хората в града не са забравили как действаха униформените. Известно е и какъв бе печалният резултат на изборите и на колко хиляди километра забегна тогавашният любим областен управител на Командира. Факт е, че повече от десетилетия след тогавашния погром седесарите във Варна се броят на пръсти...
А когато с лека ръка днес той твърди, че е опозиция на управляващите, можем да замълчим за лицевите опори, но ще припомним как се втурна с букет цветя да пожелае бързо оздравяване на човека, за когото малко преди това твърдеше, че е от подземието.
Наистина тези хора така са си плюли на физиономиите, че отдавна няма какво да губят в морално отношение. Затова и така открито си подхвърлят топката.
Много ни е интересно
каква точно опозиция са „сините”
след като няма решение за това на партийните им централи. Ще попитаме също защо лидерът на СДС продължава да е шеф на Икономическата комисия в парламента и не се е оттеглил още и защо тяхната група съветници в софийската община гласува различно от тази на ДСБ. Има ли всъщност Синя коалиция, или това си е просто личната партия на Командира!?...
Но нека не се вживяваме толкова много, защото червено-синята мъгла не се е засилила чак толкова много към властта. И едните, и другите са свикнали тя да им бъде
поднасяна на тепсия от кукловодите
То както и да го погледнеш, освен думи и декларации и смешното гласуване „въздържал се” няма какво друго да очакваш от Ловеца и Командира.
Дори „скандалните” им разкрития не ни впечатляват. Не за друго, а защото те просто ги използват за допълнителна пушилка в мъгла.
Това обаче, което ги очаква, е онази тишина, която се възцарява в края на същия разказ. И която нито затихващите вопли на чиновника, нито бързащият към статуквото хитрец могат да избегнат.
Точно такава е любимата хватка на андрешковците на прехода, които днес отново пускат пипалата си към властта.
Затова никак не се учудихме, когато обитателят на „Дондуков” 2 в петък, 4.02 (забележителната дата, защото точно на нея той и Николай Добрев върнаха мандата на червеното управление през 1997 година), заяви следното
за затихналия му политически проект АБВ:
„Буквално в следващите ден-два отново ще чуете. Както виждате, ние тихо и кротко формираме своите алтернативи. Преди една седмица се появи нашата позиция, тези петнадесет алтернативни идеи за науката. Разбрах, че едва ли не ние сме преписали от стратегията на правителството.
Всеки може да направи справка с всичко онова, което съм казал и написал от 2002 година насам, и тогава може би ще стане ясно кой от кого е преписвал. Разбира се, аз нямам съмнения, че доктор Борисов е открил науката, но все пак в аналите, в писаните неща, а може би и в хрониките на ефирните медии се пазят много от позициите, които аз съм изразявал.”
Изобщо няма да коментираме кой и с чия помощ преди 10 ноември 1989 г. се беше запътил да става доктор на историческите науки, но по-късно, поради стеклите се нови обстоятелства, бе пренасочен от кукловодите към Общонародния комитет за защита на националните интереси там да направи своя политически докторат. Няма да обсъждаме и алтернатива на кого беше този комитет, защото все още не са забравени онези стотици хиляди наши сънародници, които бяха прокудени от родината им. Дори няма да се спираме и на онова прочуто писмо до Милошевич, нито пък на онази тъмна афера „петрол срещу храни” със Саддам Хюсеин. Но ще прибавим към тази сметка и факта от онзи ден как уж хвалейки заслугите на Николай Добрев за сдаването на червената власт тогава,
се опита всъщност да ги припише на себе си.
И същевременно по андрешковски се подигра с хилядите, които протестираха 40 дни по площадите. Както се присмя и на „лидерите на революцията”, с които по-късно тайно пак седнаха на една маса и започнаха да си делят баницата на властта.
Но да се върнем към обещаното от Ловеца с двете имена развитие на проекта АБВ. Изобщо не ни се наложи да чакаме дълго.
Още на следващия ден (5.02.) човекът, който заяви още преди създаването на пропрезидентското движение, че „Първанов трябва да бъде негов гуру”, съобщи какъв е сценарият.
Лидерът на Обединения блок на труда Кръстьо Петков декларира, че има готов резервен икономически екип, който трябва да смени сегашния, за да не се стигне до предсрочни парламентарни избори. И това е този на Иван Костов, който вече е прилагал антикризисна стратегия през 1997-1999 г. Като изход от кризата Петков посочи варианта съставяне на втори кабинет в рамките на сегашния мандат:„Той не трябва да бъде еднопартиен, а да се основава на по-широка основа и да промени икономическия екип, който в момента е най-слабото звено на правителството. Ако този вариант не се реализира в разумен срок, аз съм почти сигурен, че темата предсрочни избори със служебно правителство ще стане актуална”, заяви Петков.
Нека сега да свържем „политическия стриптийз”, за който говори бившият синдикалист, с „пошлостта”, за която пък подчертава Иван Костов, и всичко идва на мястото си -
пак се опитват да ни излъжат,
криейки се зад червено-синята мъгла
„Разликата ни с ГЕРБ е европейската ценностна система, в която всеки човек е важен. Важно е достойнството на всеки”, твърди Командира. По думите му, за да си запази достойнството, Цветанов трябва да вземе компетентен специалист, а не да съди хората.
„Какво е това - някаква санитарка видяла бебето да мърда. Каква санитарка? Това е пълно опошляване на нещата. Това е тържество на пошлостта”, продължава той и подчертава, че “цялото управление на ГЕРБ се срива в тази пошлост”.
Това, което обаче най-силно притеснявало бившия премиер, бил полицейският произвол. Според него борбата с престъпността трябвало да бъде със силата на закона и институциите, а не с подслушване. Закачили са 20 000, а покрай тях още сигурно слушат 200 000 души и в края на годината ще са подслушали половината България, посочва лидерът на ДСБ. И в заключение с известно самодоволство твърди, че „сините” са се превърнали в основен противник на ГЕРБ във властта.
Е, разбира се, че цитираните марионетки на прехода разчитат или на измамното преразказване на събитията, или на късата памет на избирателите. Ама ние
не сме забравили, какво се случваше
преди едни местни избори във Варна по време на управлението на бившия преподавател по марксистка политиконоимия
А и хората в града не са забравили как действаха униформените. Известно е и какъв бе печалният резултат на изборите и на колко хиляди километра забегна тогавашният любим областен управител на Командира. Факт е, че повече от десетилетия след тогавашния погром седесарите във Варна се броят на пръсти...
А когато с лека ръка днес той твърди, че е опозиция на управляващите, можем да замълчим за лицевите опори, но ще припомним как се втурна с букет цветя да пожелае бързо оздравяване на човека, за когото малко преди това твърдеше, че е от подземието.
Наистина тези хора така са си плюли на физиономиите, че отдавна няма какво да губят в морално отношение. Затова и така открито си подхвърлят топката.
Много ни е интересно
каква точно опозиция са „сините”
след като няма решение за това на партийните им централи. Ще попитаме също защо лидерът на СДС продължава да е шеф на Икономическата комисия в парламента и не се е оттеглил още и защо тяхната група съветници в софийската община гласува различно от тази на ДСБ. Има ли всъщност Синя коалиция, или това си е просто личната партия на Командира!?...
Но нека не се вживяваме толкова много, защото червено-синята мъгла не се е засилила чак толкова много към властта. И едните, и другите са свикнали тя да им бъде
поднасяна на тепсия от кукловодите
То както и да го погледнеш, освен думи и декларации и смешното гласуване „въздържал се” няма какво друго да очакваш от Ловеца и Командира.
Дори „скандалните” им разкрития не ни впечатляват. Не за друго, а защото те просто ги използват за допълнителна пушилка в мъгла.
Това обаче, което ги очаква, е онази тишина, която се възцарява в края на същия разказ. И която нито затихващите вопли на чиновника, нито бързащият към статуквото хитрец могат да избегнат.
сряда, 2 февруари 2011 г.
Яне и чорбата на другаря Живков
Ясно е, че не го искат вече. Не само знаково му показаха, че е нежелан чрез "кражбата" на джипа, важните документи, тайнствените дискове и личния джиесем, но вече открито му казват, че трябва да се маха.
Всъщност не е толкова важно какво ще се случи на 6 февруари, когато ръководството на РЗС, партията, по-известна като "Ред, законност и Държавна сигурност", се събира да вземе съдбовно решение. Едва ли има значение, освен за неколцина, евентуалното оттегляне на Яне и смяната му с по-удобния Атанас Семов.
Няма да се връщаме назад да припомняме дивотиите на Барон Мюнхаузен -
от бойната димка до хомозабежките му
Но когато му бият шута, трябва да въздъхнем с облекчение и да си пожелаем да не ни занимават повече с такива клинични случаи. Ще се надяваме и другите като онзи, обичащ мокрото шоу и изнасилванията в тоалетната, да ги изритат по-бързо, че да не позорят повече свещената сграда.
Веднага ще кажем, че не вярваме това да се случи, простотиите им скоро няма да свършат. Не е толкова лесно кукловодите да се откупят от очакваното възмездие, както предполага Яне. Неслучайно той говори, че партията му вероятно ще се превърне в една "мимикрираща опозиция". И че може да гледа развитието на политическите процеси у нас от 10 000 км. Дори бил готов да се извини на Менда Стоянова заради записа менте.
Първо, ще отбележим лекотата, с която хвърля думите, сякаш наистина се дърпа за косите и лети ли, лети… След това ще подчертаем плашливата му готовност отново да предаде (разбира се, срещу гаранции за нов чадър над него) доскорошния си покровител, на когото носеше грозде и след аудиенцията редеше нездрави дитирамби от него и за него. И накрая няма да пропуснем отчаяната потребност да получи състрадание не само от "онези честни хора, гласували за РЗС", но и от политическата върхушка, която след няколко дни ще решава съдбата му.
Какъв лицемерен плач, наистина….
А какво да кажем за канския му рев, че 15 пъти го викали на разпити прокурори, следователи и агенти. Трябва да си уникално перде, за да не виждаш сенките на невинните хора, пострадали от неговите доноси. Всички си спомнят някои шумни операции, в резултат на които редица хора бяха публично обругани, някои бяха демонстративно арестувани и разкарвани по пижами на разпити в столицата.
Можем да публикуваме много от смешните и доста наивни набедявания, писани от Яне, за да видят всички колко цинично всъщност е постъпвал с нищо неподозиращите граждани. Някогашният дисидент Николай Колев - Босия припомня как по нареждане на бившия главен прокурор Никола Филчев Яне завежда дело срещу него с обвинението, че е искал да го застреля, като специално за случая излял златен куршум. Спираме се на тази дивотия не за друго, а защото досега освен плач на безпомощния към зависимостите си Яне не чуваме най-важните думи - искането на прошка от жертвите му и покаянието пред избирателите. Този тепегьозлък няма как да му го простим.
Всъщност колко противно е да го гледаш и слушаш. За съжаление, няма как да го изличиш от историята на криминалния преход.
Лошата новина е, че Яне знае как и с какво
циркът РЗС ще продължи макар и без него
Неслучайно той не само показва, че страда, но и търси евентуалните индулгенции. А и почти си признава как го залъгват, че като се потопи дълбоко и един ден статуквото победи, ще се върне като победител целият в бяло. И дори "слепите" ще разберат колко не са били прави, като са си затваряли очите и са го обявявали за луд…
Една такава възможност може да гали разклатеното му въображение, но няма как ние да повярваме. Никак не се връзваме и на номера със "зловещите" тайни, които той знае. И за да не "пропее", трябва да го изпратят да се радва на прекрасния климат на Нова Зеландия, например.
Ама, разбира се, че нищо повече от това, което му дават, не знае. И отдавна дрънкането му не трогва никого. Това, че се е превърнал в посмешище, е и една от главните причини да се освободят от него. Но нека се върнем към очакваната мимикрия на партията му и
превръщането є във фалшива опозиция
Защото тези, които ще я осъществят, по нищо не се отличават от лидера си. И това не може да ни учуди. Поради простатата причина, че врътките са ежедневие за куклите на конци. Достатъчно е да припомним как сред учредителите на РЗС беше внедреният в десницата агент на бившите тайни служби (изпратен по-късно от тях дори в Конституционния съд) агент "Николай" (че и агент "Стефан") с истинско име Георги Марков. За него пише в досието му, че винаги се е явявал с желание на срещите с оперативния му работник, имал е положително отношение към органите и готовност да им помага по всяко време. Отбелязваме неслучайно този факт и веднага се прехвърляме на едно друго писание, разкрито от парламентарната трибуна от бившия главен секретар на РЗС Тодор Великов. В него заместникът на Яне, който отрича да е бил в тайните служби, в характерен за тях стил пише следното за лидера си: "Получих от вас предложение да ми предоставите 100 хил. лв. за финансиране на кампанията, от които 50 хил. под формата на личен заем, за което да подпиша съответните документи, задължаващи ме да върна сумата. Само напълно луд авантюрист би приел такава оферта."
Няма изобщо да се спираме и на инициативния комитет, който ще издига лоялния гражданин за президент. Не за друго, а защото и там гъмжи от хора, които, освен всекидневно да показват готовността си да служат
и да правят каквото им наредят за нищо друго не стават.
Е, разбира се, и да търпят подигравките като онази за червените прашки на Азер, открити в уж намереното на Лъвов мост сребристо БМВ на Яне.
Очевидно е желанието на кукловодите да се снишат, но да продължат битката за запазването на статуквото чрез промяна на подставените си лица. Яне най-добре осъзнава, че това е причината да искат да се отърват от него. Бесен е, че са го изоставили. И вместо да се предаде, сигурни сме, че в главата му се върти да оглави бунт, подобен на тези, случващи се в арабските страни. Но нищо не може да направи, защото правилата за него са други. Затова има толкова горчивина в думите му. Веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа. Или както отбелязва в "Задочните репортажи за България" писателят-дисидент, чиято смърт бе подарена в чест на един рожден ден, отличителен белег за тези хора е "подчинението, раболепието и сервилността". А чорбата на др. Живков в онзи ресторант, който той специално посещавал, е гордостта на живота им. Само че ние ще предпочетем да се съгласим с писателя. И на финала, за да не бъдем голословни, ще го цитираме точно:
"По външен вид не изглеждаше лоша. Но когато сръбнах първата лъжица, разбрах веднага, че колкото и да бях гладен, не бих могъл да продължа. Чорбата имаше тежък, неприятен вкус на престояло ядене и в нея имаше толкова мазнина, колкото вероятно имаше в цял полкови казан. Поставих чорбата настрана и зачаках да дойде второто. Гледах снежнобелите покривки по масите, цялата твърде претенциозна атмосфера на ресторанта и си мислех: "Какво струва всичко това, като ти поднасят такава чорба."
Всъщност не е толкова важно какво ще се случи на 6 февруари, когато ръководството на РЗС, партията, по-известна като "Ред, законност и Държавна сигурност", се събира да вземе съдбовно решение. Едва ли има значение, освен за неколцина, евентуалното оттегляне на Яне и смяната му с по-удобния Атанас Семов.
Няма да се връщаме назад да припомняме дивотиите на Барон Мюнхаузен -
от бойната димка до хомозабежките му
Но когато му бият шута, трябва да въздъхнем с облекчение и да си пожелаем да не ни занимават повече с такива клинични случаи. Ще се надяваме и другите като онзи, обичащ мокрото шоу и изнасилванията в тоалетната, да ги изритат по-бързо, че да не позорят повече свещената сграда.
Веднага ще кажем, че не вярваме това да се случи, простотиите им скоро няма да свършат. Не е толкова лесно кукловодите да се откупят от очакваното възмездие, както предполага Яне. Неслучайно той говори, че партията му вероятно ще се превърне в една "мимикрираща опозиция". И че може да гледа развитието на политическите процеси у нас от 10 000 км. Дори бил готов да се извини на Менда Стоянова заради записа менте.
Първо, ще отбележим лекотата, с която хвърля думите, сякаш наистина се дърпа за косите и лети ли, лети… След това ще подчертаем плашливата му готовност отново да предаде (разбира се, срещу гаранции за нов чадър над него) доскорошния си покровител, на когото носеше грозде и след аудиенцията редеше нездрави дитирамби от него и за него. И накрая няма да пропуснем отчаяната потребност да получи състрадание не само от "онези честни хора, гласували за РЗС", но и от политическата върхушка, която след няколко дни ще решава съдбата му.
Какъв лицемерен плач, наистина….
А какво да кажем за канския му рев, че 15 пъти го викали на разпити прокурори, следователи и агенти. Трябва да си уникално перде, за да не виждаш сенките на невинните хора, пострадали от неговите доноси. Всички си спомнят някои шумни операции, в резултат на които редица хора бяха публично обругани, някои бяха демонстративно арестувани и разкарвани по пижами на разпити в столицата.
Можем да публикуваме много от смешните и доста наивни набедявания, писани от Яне, за да видят всички колко цинично всъщност е постъпвал с нищо неподозиращите граждани. Някогашният дисидент Николай Колев - Босия припомня как по нареждане на бившия главен прокурор Никола Филчев Яне завежда дело срещу него с обвинението, че е искал да го застреля, като специално за случая излял златен куршум. Спираме се на тази дивотия не за друго, а защото досега освен плач на безпомощния към зависимостите си Яне не чуваме най-важните думи - искането на прошка от жертвите му и покаянието пред избирателите. Този тепегьозлък няма как да му го простим.
Всъщност колко противно е да го гледаш и слушаш. За съжаление, няма как да го изличиш от историята на криминалния преход.
Лошата новина е, че Яне знае как и с какво
циркът РЗС ще продължи макар и без него
Неслучайно той не само показва, че страда, но и търси евентуалните индулгенции. А и почти си признава как го залъгват, че като се потопи дълбоко и един ден статуквото победи, ще се върне като победител целият в бяло. И дори "слепите" ще разберат колко не са били прави, като са си затваряли очите и са го обявявали за луд…
Една такава възможност може да гали разклатеното му въображение, но няма как ние да повярваме. Никак не се връзваме и на номера със "зловещите" тайни, които той знае. И за да не "пропее", трябва да го изпратят да се радва на прекрасния климат на Нова Зеландия, например.
Ама, разбира се, че нищо повече от това, което му дават, не знае. И отдавна дрънкането му не трогва никого. Това, че се е превърнал в посмешище, е и една от главните причини да се освободят от него. Но нека се върнем към очакваната мимикрия на партията му и
превръщането є във фалшива опозиция
Защото тези, които ще я осъществят, по нищо не се отличават от лидера си. И това не може да ни учуди. Поради простатата причина, че врътките са ежедневие за куклите на конци. Достатъчно е да припомним как сред учредителите на РЗС беше внедреният в десницата агент на бившите тайни служби (изпратен по-късно от тях дори в Конституционния съд) агент "Николай" (че и агент "Стефан") с истинско име Георги Марков. За него пише в досието му, че винаги се е явявал с желание на срещите с оперативния му работник, имал е положително отношение към органите и готовност да им помага по всяко време. Отбелязваме неслучайно този факт и веднага се прехвърляме на едно друго писание, разкрито от парламентарната трибуна от бившия главен секретар на РЗС Тодор Великов. В него заместникът на Яне, който отрича да е бил в тайните служби, в характерен за тях стил пише следното за лидера си: "Получих от вас предложение да ми предоставите 100 хил. лв. за финансиране на кампанията, от които 50 хил. под формата на личен заем, за което да подпиша съответните документи, задължаващи ме да върна сумата. Само напълно луд авантюрист би приел такава оферта."
Няма изобщо да се спираме и на инициативния комитет, който ще издига лоялния гражданин за президент. Не за друго, а защото и там гъмжи от хора, които, освен всекидневно да показват готовността си да служат
и да правят каквото им наредят за нищо друго не стават.
Е, разбира се, и да търпят подигравките като онази за червените прашки на Азер, открити в уж намереното на Лъвов мост сребристо БМВ на Яне.
Очевидно е желанието на кукловодите да се снишат, но да продължат битката за запазването на статуквото чрез промяна на подставените си лица. Яне най-добре осъзнава, че това е причината да искат да се отърват от него. Бесен е, че са го изоставили. И вместо да се предаде, сигурни сме, че в главата му се върти да оглави бунт, подобен на тези, случващи се в арабските страни. Но нищо не може да направи, защото правилата за него са други. Затова има толкова горчивина в думите му. Веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа. Или както отбелязва в "Задочните репортажи за България" писателят-дисидент, чиято смърт бе подарена в чест на един рожден ден, отличителен белег за тези хора е "подчинението, раболепието и сервилността". А чорбата на др. Живков в онзи ресторант, който той специално посещавал, е гордостта на живота им. Само че ние ще предпочетем да се съгласим с писателя. И на финала, за да не бъдем голословни, ще го цитираме точно:
"По външен вид не изглеждаше лоша. Но когато сръбнах първата лъжица, разбрах веднага, че колкото и да бях гладен, не бих могъл да продължа. Чорбата имаше тежък, неприятен вкус на престояло ядене и в нея имаше толкова мазнина, колкото вероятно имаше в цял полкови казан. Поставих чорбата настрана и зачаках да дойде второто. Гледах снежнобелите покривки по масите, цялата твърде претенциозна атмосфера на ресторанта и си мислех: "Какво струва всичко това, като ти поднасят такава чорба."
Абонамент за:
Публикации (Atom)