Общо показвания

неделя, 29 май 2022 г.

ИГРА НА КОТКА И МИШКА С БЕЖАНЦИ

Не само репортерите, но и управляващите останаха изненадани от лошия старт на тържествено прокламираното преместване на бежанците от хотелите на морето. То не бяха репортажи за прекрасните условия на базите, показване на влакови композиции, интервюта с управители, организатори и с благодарни, вече намиращи се там украинци, включително и съобщения колко милиона са заделени за това. И накрая, каква изненада - към двете бази в Паничище и Рибарица, от Варна, почти всички от записалите, се отказаха, та се наложи да се откачат вагони, а от Бургас на влака се качиха само 50 бежанци.

Всъщност, случилото се е провал, който показва, че устройването на бежанците не е само логистичен проблем и усвояване на европари. А и набелязаните за разселване украинци не искат да бъдат третирани само като курортисти, пребиваващи временно. Те много бързо разбраха, че около двете бази няма изградена инфраструктура – нито за работа, нито свързани с нея магазини, аптеки, болнични пунктове. И никакъв социален живот, освен помежду си. Не е сигурно, че и пенсионерите биха издържали в тях дълго време.

Изобщо няма да коментираме прочутото “българско гостоприемство”, нито разрастващата се кампания срещу “претенциозните” и “нежелаещи” да работят имигранти, нито кирките, забити по скъпите украински автомобили. Само ще отбележим, че в европейски страни като Германия, украинците, притежаващи автомобили за над 6000 евро, не получават нито подслон, нито помощи. Но за останалите системата за житейско устройване работи безотказно, като първо се започва с интегрирането на децата в детски градини и училища.

Фактът, че вече повече украинци напускат страната ни, отколко влизат, показва, че те не искат да играят на “котка и мишка” с нашите институции. Петнадесет лева са спане и храна на ден си е подигравка. Не може лекарка гинеколог досега да не бъде устроена в някоя от многобройните болници, в които липсва персонал, а да бъде пращана да бере рози. Само защото дипломата и все още не е приравнена. Трябваше досега да бъде променено законодателството ни, така че да може да се сключват договори с имащите необходими за страната ни професии, че ще останат да работят минимум пет години, след официалното приравняване на дипломите им. 

Но да не навлизаме във всички подробности, сякаш не сме се срещали с чиновническо бездушие и липса на адекватни действия. Нека не се заблуждаваме, ясно е че ставаме свидетели на поредната политическа дъвка, зад която се крият воюващи за трапезата на властта добре облажили се през годините. Ужасно е, разбира се, украинците да предпочетат да се върнат по родните места, подлагайки на риск живота си. Но също така е сигурно, че тези, които се вълнуват от тази трагедия у нас са малцинство. Народът добре го е казал: на чужд гръб сто тояги са малко. Въпросът е кога ние ще се събудим, че да избираме управленци, които да се равняват и имат духа на първопроходците, запазили и обединили българската нация в много по-тежки времена.  

сряда, 25 май 2022 г.

ЩЕ СТАНЕ ЛИ 24 МАЙ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!?

Предложение на парламентарната група на ГЕРБ националният ни празник да е на 24 май, а не на 3 март със сигурност ще разбуни духовете. Но няма да е изненада. С години наблюдаваме все по-масово и ентусиазирано празнуване на деня на Кирил и Методий. И едва ли има друг по-значим ден от празника на духовността и религиозното преклонение пред буквите. 

Нека припомним, че този ден е почит към делото на цар Борис Първи-Покръстител, обединил българите чрез християнскпата религия и азбуката на братята Кирил и Методий. И проправил пътя на неговия син Симеон Велики да затвърди усилията му в Златния век на българската държава. 24 май е празникът на моралното и гражданско самочувствие и заради верската търпимост при сливането на различните култури през вековете. Той е общ за всички и се приема без политически условности. От празник на децата, техните учители и родители, на родната просвета и култура всъщност се извисява до празник на непобедимия дух на нашата нация.

Заради канонизирането на братята просветители като светци и символи на църковните борби за идентичност през вековете, е добре Светият синод да бъде един от инициаторите на тази идея. Ще припомним още, че 1155 години след братята Кирил и Методий, на 3 април 2022, в папската базилика Санта Мария Маджоре бе водена литургия на български език от Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейския митрополит Антоний. Точно тук папа Адриан Втори освещава богослужебните книги, преведени от светите равноапостолни братя. Редовни са и богослуженията, посветени на братята писменотворци, които се извършват в Рим в навечерието на този празник. Така че подкрепата от страна на висшия клир, ще е благословена.

Има разбира се и политически причини за намирането на друга дата за общонационален празник. Трябва ли всеки път, когато дойде Трети март, вместо да се радваме, да вгорчаваме празника с политически интриги, дрязги между русофили и русофоби, а отвън да ни размахват пръст, че не сме достатъчно благодарни. Инвазията в Украйна само засили тази поляризация до такава степен, че се припомни колко дългогодишна е тази вътрешна битка. И как след разгрома на руската армия от българската през 1916 г, капитулацията на Русия е трябвало да бъде подписана точно на 3 март по настояване на тогаващния български премиер д-р Васил Радославов, за да унижи нашите русофили. Време е на това противопоставяне да се сложи край. И да се направи крачка към помирението

Всъщност,  24 май е  празник, който недвусмислено демонстрира единението на нашата нация. Той е ден на раждане, умиране и възраждане на устоялата и утвърдила се през вековете българска общност. Дала и даваща своя принос към европейските културни ценности. Няма по-добър празник, който да ни вдъхновява за добруването на страната. И едва ли има някой, особено политик, от когото зависи това да се случи, да не вярва в химна на Михайловски:

„Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!”.

четвъртък, 19 май 2022 г.

ДЯВОЛСКИ ПАРЛАМЕНТАРНИ РЕШЕТКИ

Почти не минава ден без да не станем свидетели на поредното недомислие, извършено в съучастие с народни избраници. Слагането на предпазни решетки на входовете на свещената сграда, последвано от бързата реакция на министерството на културата те да бъдат премахнати, не ни удовлетворява. Защото е драстично посегателство към демокрацията. То трябва да се приеме като знак и към държавните институции да не допускат да се стига до ексцесии, поругаващи парламента и заплашващи сигурността на работещите в него. Не решетки, а са необходими бързи и решителни действия не само към тези, които си мислят, че може безнаказано да влязат и раздават своя “справедливост”, но и към техните подстрекатели.

Ще припомня как по време на едно съдебно заседание, депутат, в качеството си на адвокат поиска от съдийката да впишат негови аргументи в протокола, след като тя бе приключила заседанието. Опита се заплашително да и внуши, че тя трябва да се съобрази с ранга му. Съдийката го изслуша невъзмутимо, след което с равен глас заяви на всички присъстващи, че ще извика постовия полицай, ще му нареди да сложи белезници на избраника на народа. С тях ще го изведе от залата, на изхода ще му ги свали и ще го прати по живо по здраво. “В тази сграда аз решавам!”, заключи тя, гледайки го право в очите. Удивителна беше бързината, с която този депутат се изниза от залата.

Няма да коментираме, че “решетките” се превърнаха в политическа дъвка, при това от хора, които нееднократно са потъпквали парламентаризма, че дори решиха да пишат нова история,  неуместно превръщайки бившия партиен дом в пленарна зала. Няма да коментираме и многочасовия дебат за свалянето на заместник председател от поста му. Това вече се е случвало и при сегашното съотношение на силите е загуба на парламентарно време. За опозицията е “мнима” печалба, а за управляващите не е “промяната” ,  която очакват да се случи. Но в крайна сметка е на наш гръб, защото избраниците са там, не за лични свади, а да се трудят за нашето и на страната ни благополучие.

Очевидно е, че политиците продължават да робуват на партийни сметки, а в институциите “техни” протежета, действат не според възможностите на закона, а в тяхна угода. Разочароваща е смяната на “ваши” с “наши”. И най-вече “хладнокръвното” повтаряне на историята като фарс. Изводът не е лицеприятен, защото “решетките” всъщност са поредното дърпане на дявола за опашката. Което най-вероятно ще ни доведе до нови беди. Затова те са символ не на бъдеще, а на минало, от което уж искаме да се отървем.

понеделник, 16 май 2022 г.

МИНИРАН ЛИ Е ПРЕСТОЯТ НА УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ?

Новината от последните дни, че повече украинци напускат страната ни, отколкото пристигат за ден, не е стряскаща, но и достатъчна, за да се запитаме дали държавата се справя с този проблем. Като една от причините се посочва, че близо 60000 от тях ще трябва до края на месеца да бъдат преместени на други места, заради необходимостта да освободят легла за туристите. Управляващите твърдят, че половината от тях вече са устроени на други места, предимно във ведомствени държавни бази. Макар че това са данни от предварителни разчети и тепърва ще се проверяват, фактът, че остават още 30 000 да бъдат уредени, предизвиква леко безпокойство – особенно след съобщенията, че ще се оборудват спортни зали. Според цитирани указания към местните управи, те трябва да са готови за “евентуално настаняване на групи от над 100 бежанци и с осигуряването на площ и пространство от 4 куб. метра за човек минимум”. Нека припомним, че в началото на ковид кризата, когато имаше много неизвестни, така пожарно бе оборудвана с походни легла софийската зала “Армеец”. Надяваме се, че няма да се стигне дотам. Само ще отбележим, че повечето са майки с по две три малки деца, има и много възрастни... На тях им трябват съвсем други условия. Освен това някои от тях вече са се социализирали – работят и децата им са в дневни центрове и училища.

Пускането на дигитално приложение е добро решение за бърза комуникация с тях и своевременен отговор на нуждите им. Всъщност, още с идването си в страната бежанците трябваше не само да бъдат регистрирани, но и обхванати в подобна система, чрез която всеки един от тях, ще може да бъде пренасочван както според личните му приоритети, така и от държавата и потенциалните работодатели... Ако туристическият бранш имаше такава система, която иначе се планира да се въведе от години, то тя можеше да бъде използвана при тази бежанска криза. Обхващането и контролът на човешките потоци - идващи, преминаващи и постоянно настанили се, е част от националната сигурност, което не е за пренебрегване, а в конкретния случай бързо ще помогне на управляващите да се ориентират и осигурят нормалното пребиваване на прокудените украинци. 

Според Държавната агенция за бежанците 70% от украинците са заявили, че искат да започнат работа веднага, а 17% - в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% са хора със средно специално образование. На фона напусналите през годините близо два милиона българи, пристигането на високообразавани украинци е бонус, който не бива да се пропуска, особено след като няма перспектива инвазията на Русия да приключи. Не е зле да се отбележи, че в страната ни има избягали от режима на Кремъл няколко хиляди руснаци, повечето са с високотехнологични професии, които веднага се вписват на пазара на труда. Допълнителна помощ оказват и мобилните групи на Агенцията по заетостта, които се базират в морските курорти, които трябва да бъдат напуснати.

На пръв поглед се създава впечатлението, че макар и скърцаща, действаща предимно на принципа “проба-грешка”, държавата ще успее да осигури подслон и възможности за работа. Но без усилията на хилядите доброволци, които приютиха хиляди в домовете си, всекидневно им осигуряват безкористно храна, дрехи и участват с лични автомобили в придвижването и намирането на работа, сигурно щяхме да станем свидетели на поредния правителствен провал. Истината е, че украинците също се поокопитиха след първоначалния стрес от изживения ужас от инвазията. И няма да се поколебаят да се преместят в страна, която ще им предложи по-добри условия за живот и труд.

петък, 13 май 2022 г.

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ ЛИ ХАРТИЕНИЯ ВОТ!?

Хакването на “Български пощи”, невъобразимият хаос, който настана и покъртителните гледки на пенсионери, висящи с часове пред клоновете, а вътре прехвърляни от гише на гише, е достатъчен аргумент, за да направи излишни споровете около машинния изборен вот. Той беше силово натрапен и рекламиран популистки като борба с купения вот. Но, според разумни политици, съобразяващи се с мотивите на водещи страни в Европа да се откажат от него, машините сами по себе си, както и несигурните гаранции по придвижване и охрана, дават достатъчно основание страната ни също да се откаже от него. Хакерската атака показа, че външното въздействие е напълно възможно, а възстановяването на щетите почти невъзможно. Не е известно още колко време служителите на нашите пощи ще преписват старите тефтери с данните, за да може те да бъдат качени отново на електронни носители.

Добрата новина е, че още преди да се случи този инцидент, една от управляващите партии в коалицията, съобщи, че са внесли проект за изменение на Изборния кодекс, с който се връща гласуването с хартиени бюлетини. Всъщност, всеки избирател сам ще решава дали ще гласува с хартиена бюлетина или на машина. 

Този път се очертава да има и мнозинство в подкрепата за приемането на проекта, тъй като от ГЕРБ и ДПС са “за”, а с гласовете на “Възраждане”, които имат такива нагласи, мнозинството ще е стабилно.

Връщането на бюлетините се очаква да предизвика по-скоро поредните вътрешни брожения в коалицията. Но се надяваме техният министър на електронното управление, който в момента има достатъчно главоболия с осигуряването на стабилността на институциите от ставащите все по-агресивни хакери, да убеди колегите си в необходимостта да не се рискува само с машинния вот. Нека припомним, че този вот беше задължителен в секции над 300 души на предишните два избора за парламент. Но машините не помогнаха на избирателната активност, която вече е най-ниската. Над половин милион избиратели са се отказали да гласуват заради машините.

От машинното гласуване има и малки ползи – при него няма недействителни гласове, както и е факт че се улеснява работата на комисиите. Обаче и до този момент ЦИК не е публикувал резултата от преброяването на разписките на два избора. Това само засилва недоверието - от възможността да се фалшифицират изборите. В страни, в които този вот е категорично отменен, са демонстрирани възможности за прихващане на вота чрез сензори, директно от екраните на машините, както и за вмешателство в самия вот. А зачестилите хакерски атаки не само у нас, но и в други европейски страни, само са удобния повод, да се гарантира хартиения вот. Това не означава, че изцяло трябва да се махнат машините, но там където избирателите решат да гласуват с машина, то всеки един от тях трябва да е сигурен, че машинатата не е променила вота му, а тези, които го отчитат, също да бъдат сигурни, че при придвижване на данните по технологичен път, те няма да бъдат променени. Затова вносителите на проекта предлагат крайният резултат от машинния и хартиения вот да бъдат сумирани и вписвани в избирателния протокол и да имат еднакъв правен ефект. Практически към секционния протокол ще се добавя този от машинното гласуване. 

Изводът е, че след като има внесен проект, а и има инцидент с много вредни за функционирането на държавата ни последствия, моментът е подходящ да се върне отново хартиения вот. Това, разбира се, не трябва да се приема като знак, че изборите наближават, но във всеки случай е далеч по-добре, промяната на кодекса да стане в по-спокойно време, а не да се прави в последния момент, когато и изборните страсти ще са нажежени.





петък, 6 май 2022 г.

СЪВСЕМ НИ ВЗЕХА ЗА БАЛЪЦИ!

То не бяха замеряния с думи, клетвени обещания за червените линии, а след като гласуваха по повод помощта за Украйна “едно голямо нищо”, както го оцениха от опозицията, но иначе плеснаха с ръце и се прегърнаха, пак не мирясаха. Тутакси ни сюрпризираха с червен флаг! (Защото, нали, с онези линии ги взеха за мезе, вече не вървят). И то го вдигна не друг, а лидерът, който след като се провали в едно правителство на ГЕРБ, отдавна не трябваше да е лидер. Но се върна пак във властта с римейка “съдебни реформи”. Оказа се обаче, че не е свикал нито едно заседание на комисията, която трябва да подготви конституционните промени за реформирането. И когато лъсна бездействието му, развя червения флаг, по стара родова традиция. Че и се загрижи какво ще се случи, ако страната ни бъде тласната към избори “не като политик, а като гражданин, който се бои за своя начин на живот, за семейството си и за бъдещето на децата си”. Но...как да му повярваме, като кой знае защо, пак не бърза да приключи този цирк, а ще има още две предупреждения с червения флаг. Не може да ни заблуди – знаем защо: за да имат достатъчно време пак да си подредят пъзела и продължат да са на трапезата.

Истината е, че изпитват див страх от изборите – доверието и към четирите партии от коалицията е плачевно. Някои от тях е възможно да не влязат в парламента. И точно нежеланието да се изправят лице в лице с “народното недоволство” е новата интрига.
А колко добре започнаха. За първи път управляващата в момента партия успя да преметне манипулаторите от прехода и техните наследници, като се еманципира от тях и дори врътна кранчето на облагите им, които получаваха чрез служебните правителства. И сега насреща им не парламентарната опозиция им е проблемът, а стартиралите нови формирования, които тръгват към властта, подпомогнати от мощната канонада на хорските страхове, допълнени с националистически изцепки и ожесточени схватки на финала на отиващата си дружба “от векове за векове”.
Разбира се, само с популистки обещания, търсене на реванш от изгонени партийни отцепници, както и от носталгия по някогашния “Варшавски договор” и “България на три морета”, няма как да се стигне до избори. Поради простата причина, че като във Вазовите “Чичовци”, заверата бързо ще приключи още преди появата на заптието. Избирателите могат да се лъжат, но след членството ни в НАТО и ЕС, новите мераклии за власт знаят, че без привидна лоялност, нямат шанс да получат дял от брюкселските милиарди. И че могат да се прикриват под демагогски лозунги за национална идентичност, но в действителност да подписват договори за пращане на оръжие на правилните места, както разкри под сурдинка за бивш служебен премиер, сегашната министърка на икономиката.
Отсега е ясно, че ни се готви старата песен на нов глас и че статуквото срещу което уж се бореха по площадите, се може да се върне с нова, но всъщност стара премяна. И с онзи рефрен “ние пак сме тук и пак сме същите”. Проблемът им е, че като дърпат дявола за опашката, не знаят какво той ще им погоди. Вижда се, че нито ковидът приключва така както на някои им се иска, нито войната в Украйна се развива по предварителните сценарии. Дяволът вкара и едните и другите в капан. А и балъците са на приключване. Кандидатите да ни управляват, дори и да не им е присърце, ще трябва да спрат да шикалкавят. И да се съобразяват с правилата на цивилизования свят. И най-вече с посоката, в която се развива.

неделя, 1 май 2022 г.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗДВИЖВАНЕ ИЛИ ПОДМЯНА НА “ПРОМЯНАТА”

Да се очаква “Възход” след “Възраждане”-то едва ли ще е нещо повече от опит за подмяна на “Продължаваме промяната” от тези, които им бабуваха. Но останаха разочаровани и дори излъгани от тях. Още като напуснаха служебното правителство стана ясно, че между лидерите на новата формация и президента всичко е “пито–платено”, и “благодарностите” бяха димна завеса, която днес окончателно е вдигната. “Бабуването” е било само флирт, политическите им цели се оказаха несъвместими. 

Ще може ли бившият служебен премиер да поправи тази грешка, подпомогнат от социалната партия на бившата омбудсманка на София или гласовете за тях в евентуалните бъдещи избори ще се разпилеят в битката с “Възраждане” и други парламентарни партии? Или новите политически заявки са нещо като приказката за “рибата в морето а те слагат тигана”?... 

Нито битката с коронавируса е приключила, нито на войната в Украйна се вижда краят. А и всекидневните социални трусове от икономическите беди са такива, че електоратът е подозрителен не само към търсещите реванш, но и към новите “спасители”. Не за друго, а защото те, както и повечето предишни месии разчитат предимно на недоволството им, а възванията към тях са откровено популистки.

Комична е активността на опозицията в лицето на бившите управляващи. Те така се втурнаха да разкриват “схемите” за кражба на сегашните властимащи, че заприличаха на крадецът, който вика “дръжте крадеца”. Нали точно заради подобни обвинения, паднаха от власт, започна “изчегъртването” им още от служебните правителства, а бившите премиер, финансов министър и пиарката им престояха в ареста близо 24 часа. 

Несъмнено това беше голяма глупост, която пресече възможностите за диалог в парламента. И дори насочи ГЕРБ към сближаване на позиции с президента. И това би било възможно, ако държавният глава можеше да загърби враждата. Но той, за разлика от лидера на ГЕРБ, това не го умее. Което означава, че бившите управляващи не могат да очакват нищо добро от него, дори да е в полза на държавата.

Проблемът на държавния глава не е само в необичайната и предизвикваща съмнения позиция на миротворец, а във възможността тя да бъде опровергана. И то не от кой да е а от лидерката на БСП, партията, която му помогна да стане президент. Тя вече заяви, че договори за износ на оръжие в огромни количества са подписвани по време на назначените от него служебни кабинети. А разследващ сайт започна да разкрива, че оръжие, чрез посредничество е отивало и за страната агресор...

Има и още нещо, което политиците ни не искат да разберат – с опорки като “джипки” и “просто Киро”, не може да се върви напред. И сегашните манипулатори, които се изживяват като наследници на онзи “генералски кръг”, който е дърпал конците навремето, нищо няма да спечелят – новите избиратели не разбират тези опорки, а партийните редици, където те се приемат с възторг, оредяват. Още по-малко вярват те на “социологични” проучвания, които се правят от едни и същи хора от зората на демокрацията. Опитите чрез техните сондажи на общественото мнение и с помощта на сгромолясващата се пред очите ни “братска любов” между “славянските народи”, както и други робуващи на миналото националистически хватки, да се слага прът на цивилизационния избор към Европейския съюз и НАТО, направен от страната ни, няма как да минат. Най вече, защото най-гръмките пацифисти може да се окажат обикновенни сребролюбци, за които човешките животи нямат стойност.