Гоце и бай Неделчо - неосъществената любов

Заедно двамата можеше да спечелят отраз

ЗАЩО си играха на котка и мишка, а не се прегърнаха още в самото начало.
Двамата заедно щяха да спечелят отраз.
Вече няма съмнение - Георги Първанов и Неделчо Беронов са правилната кандидатпрезидентска двойка.
Как не се решиха по-рано червените и тъмносините да си стиснат публично ръцете, а не под тезгяха.
Така щеше да е почестно към избирателите.
Пък и нямашеда има нужда да бъдат изкарвани мюрета, за да може един да спечели.
Бай Неделчо е истинският избор наПърванов.
За какво му е мундир за вице на Първанов, нали е главнокомандващ.
Както навремето българо-съветската дружба беше за народа като слънцето ивъздуха, така двамата не могат един без друг.
Единият майстор на по-литическите пируети, другият - винаги готов да ги смекчи с юридически хватки, като арбитър между държавния глава и вечно недоволния електорат.
Може ли истинският опонент да примигва благо насреща, когато безочливо се твърди, че "тройната коалиция" вкарала България в НАТО и ЕС.
И че митингите на червените не били противалианса.
А доносниците се делят на лоши и добри.
Нека попитат дали е възможно някой
с псевдоним от бившата ГДР днес да
заема каквато и да било държавна
служба там.
Защо ли бай Неделчо проспа писмото
до Милошевич и помощите за БСП от
иракския диктатор?
Ясно е защо.
Както е сигурно защо
президентът не иска дебат с Волен Си-
деров, а бай Неделчо - с колегата си
конституционен съдия Георги Марков.
Докога ще ни омайва синьо-червена-
та мъгла.
Жалко за Неделчо Беронов.
Също като Светослав Гаврийски той ще бъде
употребен от Иван Костов и след това
забравен.
Жалко и за Първанов, щото
веднъж съгласил ли си се да имаш
псевдоним, няма как да си върнеш
истинското име.
"Но нека гледаме на нещата по един
реалистичен, градивен начин. Стават
хубави работи, има неща...", както оби-
чаше да казва царят, когато го питаха
очакват ли се промени в държавата.

20 - 26 октомври 2006
"168 часа"

Гоце Делчев е невинен

Станишев се черви не само заради Първанов

Простотиите нямат край.
Миналата събота песента "Стани, Гоце", изпълнена от известния неврокопски ансамбъл по време на посещението на премиера Сергей Станишев в града, видимо го притесни.
Местният елит също се сконфузи.
За сметка на това присъстващите избиратели от сърце се посмяха.
Само дето не започнаха да скандират:"Искаме и "Гоце" да е тук."
Причината за суматохата бяха явните асоциации с агентурния псевдоним на настоящия държавен глава икандидат-президент Георги Първанов.
Какъв срам всъщност!
За първи път вместо вълна от възторг, името на легендарния войвода предизвиква смесени чувства.
И с това скандалът не свършва.
За да няма съмнение кой е на власт, както в добрите времена на Тато, ръководителят на ансамбъла е привикан да дава обяснения, където трябва.
След което местните червени велможи нареждат до края на предизборната кампания на общетвени места да не бъде изпълнявана "Стани, Гоце, стани".
Е, това вече е голяма дивотия.
Да се забрани песен, възпяваща бореца за свободата на България.
Да се смееш ли, да плачеш ли?
Ами нали в сърцето на всеки местен човек дреме по един харамия.
Колко им трябва да кипнат.
Само че вместо да хванат пушките, могат да продължат с майтапите.
Да залепят на входните табели към града върху
лика на войводата този на държавния
глава.
И градът да не се казва вече "Гоце Делчев", а само "Гоце".
На това трябва да се сложи край.
Палачинката винаги се обръща.
Навремето Добрич се казваше Толбухин, Варна - Сталин, а Шумен - Кола-
ровград.
Има защо да се черви Станишев.
Несамо заради "Гоце". Ако интернациона-
лизмът не бе победен от демокрацията,
родният град на баща му Щука можеше
да се казва Станишевград.
Добрата новина е, че приказките с лоши герои имат хубав край.
Управляващите имат още време.
Затова държавният глава да не се мае,
ами бързо да върне хилядолетното име на града Неврокоп.
Воеводата няма да се преобърне в гро-
ба.
Не се е борил за това.
А Първанов да свърши едно добро дело за Гоце.


13 - 19 октомври 2006
"168 часа"

Костов - център-нападателят на Първанов

Двамата съотборници от години си подхвърлят топката

Няма по-добър играч от Иван Костов впредизборния отбор на президeнта Георги Първанов.
Тъкмо избирателите да си кажат:"Всъщност бай Неделчо е доста симпатичен дядка, дали да не гласуваме за него?!"
И се появява мрачният Командир.
За да провали всичко.
Твърде подозрително Костов вдигна пушилка заради призоваването му в съда като свидетел поделото срещу ексшефа на НСС и депутат от ДСБ ген. Атанас Атанасов. Той е подсъдим за престъпление по служба.
"Част сме от постановка, която се разиграва от Георги Първанов. След това дело тук ще дойде и съпругата ми. Тази подредба е направена, за да се създаде негативна визия по отношение на предизборната кампания на нашия кандидат", оплаква се бившият премиер.
Смешен плач.
Или ловко подхвърляне на топката между съотборници.
Нали само преди месец, когато бе обвинен в далавери от столичния кмет, Костов заяви, че е готов да даде всичко от себе си, за да защити своята чест и тази на теменужката си. Вместо кротко да каже каквото трябва и да поздрави главния прокурор, че е погнал своите да спрат шантажите и да си вършат работата, Костов се държи като ощипана госпожица.
Ясно е защо гоправи.
Съдбата на пенсионирания Беронов не го интересува.
Цената на провала е оцеляването на Командира.
С лекотата, с която твърди, че няма
нищо общо с назначаването на бившия
главен прокурор Никола Филчев, вечерта след изборите Командира пръв ще де-
кларира, че десният кандидат-президент
не е негов.
Костов е цар на тия номера.
Няма да се учудим, ако дори обвини
Беронов, че е завършил право не в университета, а в школата в Симеоново. И
че дори е бил на тайно обучение в централата на КГБ в Москва. А Класната
услужливо ще припомни, че бай Неделчо се появил първо в СДС.
Какво друго да се очаква от политически милиционер, преподавал марксизъм,
освен един ден да казва едно, а на другия точно обратното?
И да работи за тези, които са го създали и му даваха три-
буна в "Работническо дело".

6 - 12 октомври 2006

"168 часа"