Общо показвания

събота, 18 май 2019 г.

"Автографи" на безхаберието

"Ради, Павчо, 2019 Антов” се появиха съвсем навреме в близост до хилядолетните рисунки на стената Магурата. Вдигналият се шум бе глътка въздух за преминалите всички благоприлични граници политически страсти. “Автографите” обаче не са нищо повече от надписа “Само Локо” на онази свещенна за японците стена. По същия начин и сега има емоции – много упреци с морализаторски привкус и дори популистки обвинения.

Но никой не иска да види истината в очите. А тя е безстопанственост, гарнирана с мегаломанското желание рисунките да станат част от световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Идеята, разбира се, е чудесна, но ако продължи безхаберието, тя ще стане трагикомична, защото оригиналните рисунки могат да изчезнат завинаги.

Нека кажем направо – опазването на културно-историческото ни наследство е непосилно за местната власт. Има нужда от пряка и бърза намеса на държавата. Вярно е, че ще струва пари, при това не малко, но рисунките си заслужават, защото те са безценни. Например, “Ласко”, пещерата във Франция, с най-старите засега известни рисунки, е била отворена за посещения, но от 1963 г вече е затворена, рисунките са реставрирани и до нея имат достъп само специалисти. В близост е създадено копие на пещерата, с точни имитации на скалните изображения, което е достъпно за посетители.


У нас засега не е нужно да се стига до такива драстични мерки, но на първо време рисунките трябва да бъдат защитени, като се ограничи и строго контролира достъпът, с помощта на екскурзоводи и от камери. След като човешкото тщестлавие е оцеляло през вековете, ясно е, че Павчо, Ради и Антов ще имат “последователи”. Но ако искаме те да са последните за Магурата, то това може да стане само с крайни мерки. За да изчезнат тези мераци завинаги, ще трябва да има смяна на чипа, както преди време искаше нашият цар Симеон II.