“Веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа” е казал народът. Точно това се случи с разследвания за афери провалил се кандидат президент на десницата Трайчо Трайков. Само че не друг, а той самият си го причини със самоубийствената защита на подлежащия на разрушаване паметник пред НДК.
Не виртуален нокдаун,(както се опитва да се измъкне в последвалите обяснения), а политическо харакири извърши Трайков. И вместо да си признае или да се скрие, той затъва в словесното блато още повече. При това с плитки и хвърлени на посоки обвинения, в които само папата липсва, но “българската следа”, прозираща в дългата ръка на ДС, присъства. Модната напоследък тема за “хибридна война”, като прикритие за некадърност, също е налице.
Истината е, че унизителното за десен политик изказване е откровено посегателство над паметта на убитите войници. Мемориалът бе разрушен по времето на Соца, за да бъде издигнат паметникът- апотеоз на варващината на предишния режим. И каквото и да каже, и извърши оттук нататък Трайков, той няма да изчисти тази срамна издънка.
Има и още нещо съществено. И то е в безславния край на повечето самопроизвели се за десни лидери. От зората на демокрацията те се провалят не защото са жертви на измислени външни конспирации, нито на враговете с партиен билет, а единствено на собствените си маниакални фобии и усилия. Затова краят им е неизбежен – избирателите могат да бъдат лъгани дълго, но когато лъсне истинската същност на техния политик, и най-вече предателството му, тяхното разочарование не може да бъде преглътнато и възмездието е неизбежно.
