Известно е, че Мартин Димитров през последната година публично се стремеше да се дистанцира от другия съпредседател на Синята коалиция и дори да постави под съмнение съществуването й. Но винаги е бил за запазването й, както и че ще си остане завинаги Мавъртинчо, петата колона на Командира в СДС.
Истината е, че Димитров няма никакво намерение да се поучи от съкрушителната загуба на миналите президентски и местни избори, дължаща се предимно на едногодишното заиграване на коалицията с БСП в сегашното Народно събрание.
Преди два дни по повод на законопроекта за харченето на парите от Сребърния фонд синият лидер претопли стари новини с кризисните ситуации в Италия, Испания, Гърция.
Подобно поведение може да се характеризира с
притчата за магарето
на което му омръзнало да го използват и решило да стане кон. За целта всекидневно започнало да се упражнява в цвилене, но нищо не се получавало. От много напъни обаче забравило магарешкия рев. Тогава се появил бикът и попитал какви са тези странни звуци, които издава. Магарето отговорило, че му омръзнало да му викат „магаре, магаре” и решило да стане кон. Но сега нито цвили, нито реве. Бикът го погледнал с презрение и му казал: „То е ясно, че от теб кон не става, но поне да станеш нормално магаре, ако можеш.” И бързо го подминал.
Ще припомним и още нещо. Преди седмица Мартин ни в клин, ни в ръкав се набърка в делата на ДСБ по повод на напусналите формацията четирима млади функционери. Той каза следното: „В политиката
винаги има кебапчета, има кебапчийски котараци.
Колкото по-рано подобни хора напуснат Синята коалиция, толкова по-добре. Това нас не трябва да ни притеснява.”
Нека видим какво казва по същия повод Владимир Кисьов, син лидер с дългогодишен опит в СДС: „ДСБ е несъстоял се проект и това е естествен процес. Тези млади хора - амбициозни и разочаровани от това, че в ДСБ не се случва нищо и че няма политика, която да им дава шанс за бъдеща кариера, в добрия смисъл на думата, ги накара да напуснат.” Всъщност това, което Кисьов казва, отдавна се виждаше отстрани. Затова на пръв поглед хвалипръцковщината на Мартин изглежда неуместна. Но и
неговото шикалкавене е напълно обяснимо
И той, както неколцина влъхви, повечето от които сини депутати, се стремят със зъби и нокти да додрапат до следващия парламент. Дали това ще се случи, е отделен въпрос. Защото и в сините редици се надига същата вълна, каквато има и в ДСБ. Не случайно Кисьов предлага на напусналите десебари да се върнат в лоното на партията майка и всички заедно да създадат СДС – 2012. Освен това той подсказва и пътя към следващото управление, в което
сините няма да държат измамното „златно ключе”
а действително ще участват в него: „С ГЕРБ сме в една и съща партия - в ЕНП. Това не означава, че сме еднакви. Помежду ни има различия. Но не може политиката ни да е подчинена на абсолютни крайности. В т.нар. сестрински партии трябва да има дискусии, но не и конфронтация. Трябва да се мисли, че един ден може да управляваме заедно, ако искаме в тази държава нещо да се случва. Левите партии са доказали, че не могат да го направят. Борбата е да отстраним лявото мислене и политика от десните партии.”
Сега нека се върнем обратно и попитаме Мартин защо трябваше да гласува срещу управляващите в парламента, след като дори уставът му го забранява. И какъв е смисълът от продължаващото противопоставяне. Ако приемем, че малката цел са местата в следващия парламент, това е нещо, което може да се поправи, макар и с усилия, и Мартин да бъде вкаран в правия път. А СДС да тръгне към самостоятелно явяване на изборите. Но ако истинската цел на това мероприятие е да продължи червено-синята мъгла и да се запази статуквото на криминалния преход, за да може Октоподът да продължи да се облагодетелства, то
промяната ще е трудна
И тя ще мине задължително през измитането и на самия Мартин, нищо че е връстник на тези, които напуснаха ДСБ. Любопитно е да се отбележи, че лидерът на СДС, дори да съумее да запази Синята коалиция, пак ще бъде хвърлен на вълците. Защото старата десница
се нуждае от ново поколение с нова визия
Това със сигурност вече минава и през смяната на лидера, и през нова политика. Сегашните партийни апаратчици показаха, че не са в състояние да формират онази политика, която да върне изгубеното доверие на тези близо два и половина милиона избиратели, които въодушевяваха през деветдесетте години на миналия век. А Мартин и хората около него бързо научиха от своите учители, че не идеологията е важна, а единствено икономическите интереси. А неизбежните провали лесно размиваха или прехвърляха на други, за да може да си останат пак те и пак същите.
Сега това, което предстои на синия лидер, е да изпие чашата на разочарованието до дъно и в крайна сметка да бъде натирен от своите и изоставен от тези, които го превърнаха в Мавъртинчо.
