На връх празника на шегата 1 април авторитетната люлинска организация на БСП-София не на шега не покани на форума си нито бившия президент Георги Първанов, нито лидера Сергей Станишев. Дори не включи в дневния си ред темата за избор на председател на Столетницата. Причината за това на пръв поглед неприсъщо поведение на червените е нарастващото напрежение заради решилия да се върне на партийния връх бивш обитател на „Дондуков” 2. Столичните социалисти показаха червен картон на лидерския двубой в БСП. И дадоха знак, че всеки, който дръзне да цепи редиците, е обречен. Ден по-рано пък в друг столичен район – Илинден, с демонстративно единодушие с 36 гласа “за” и 1 “въздържал се” червените членове решиха да номинират за лидер на БСП отново сегашния си шеф Станишев. Тези премерени ходове на партийния елит показват, че традициите не може с лека ръка да бъдат разчупени. И всеки, който дръзне да промени статуквото, рискува да бъде изхвърлен безцеремонно от върхушката.
Същевременно те показват и двойнствено отношение към сегашния председател, който има вече пет изборни загуби и това е неприемливо за партия, която се стреми към явната власт, най-малкото заради номенклатурата, отстранена от сладките държавни места от сегашните управляващи. Лошата новина за „Позитано” 20 е, че се очертава нова изборна загуба – този път на парламентарните избори, и все по-малък шанс да влязат в следващото управление. Нито Първанов, нито дори хипотетичният трети кандидат за лидер имат шанс да привлекат нов електорат, така че БСП да стане политическата сила, без която не може да бъде съставено правителство. Това тутакси задейства защитните механизми, които карат червените да пазят моментното статукво, вместо да търсят промяна, която няма да им донесе ползи, а предимно вреди. Първанов може и да не си дава сметка, но за
модерна лява партия
връзката с бившите тайни служби е меко казано неприемлива. Няма как да си представим среща със сегашния президент на Германия Йоахим Гаук – дисидента пастор, дълги години шеф на тяхната комисия по досиетата, разкрила хиляди агенти на ЩАЗИ.
Освен това някак си и не върви сегашният председател на Партията на европейските социалисти да бъде бламиран от собствената му политическа сила. Освен всичко друго проявите на бившия президент, за когото няма съмнение, че ще остане в историята с двете си имена, все по-често приличат на
припляскване на току-що уловена риба
В желанието си да бъде непрекъснато в полезрението на медиите, той вече не се задоволява да напада само основния си конкурент за поста, но и висши съпартийци, които разполагат с партиен ресурс, който не бива да се подценява. На всички е ясно, че той бе в дъното на повечето интриги по време на червеното управление. И сега да се опитва да се измъкне от отговорността за тях, е най-малкото неуместно. Разчитането на късата памет може и да върви пред избирателите. Но номерът няма как да мине, когато се опитваш
да прецакаш обиграни партийни номенклатурчици
Ответните удари винаги са незабавни и имат тежки последствия за този, който си е въобразил, че все още командва парада. Първанов наистина има шанс да се държи над водата, докато интригата все още е интересна. Когато тя стане скандална, шансът му да продължи битката става бутафорен.
Той вероятно си мисли, че и като атакува всекидневно управляващите, това ще му донесе допълнителен бонус в партията. Но пак греши. Не може да иска референдум за каквото и да било, след като е имал тази възможност (дадена му от конституцията), но не се е възползвал, проспивайки я поради едни или други причини по време на десетгодишното си президентстване. Нещо повече, веднага Първанов може да бъде попитан какво направи, след като
обеща да бъде социален президент
и защо не направи така, че да бъдат завършени започнатите още по време на дясното управление реформи в здравеопазването. А се случи точно обратното, бяха заложени многобройни мини, с които сегашното управление се сблъсква всекидневно. Това показва, че властта за човека с харамийския псевдоним винаги е била самоцел, а партията - негов заложник. Този път бумерангът е насочен към самата партия, стремежът към властта я заплашва с разцепление. И това, естествено, ще мобилизира добре познатите механизми за самозащита, които просто ще неутрализират бившия държавен глава. Преимуществото на Станишев ще става все по-голямо, а пляскането на Първанов ще е със затихващи функции.
Това не означава, че оставането на Станишев на партийния връх е предизвестено. Първанов всекидневно сее съмнения в неговите възможности да продължи лидерството си в БСП. Нищо чудно на последната права да се оттегли, но подкрепи свой кандидат за поста. Не случайно обиграният в задкулисните игри бивш президент иска бъдещият председател на БСП да бъде избран с пряк избор. Той е наясно, че апаратът ще подкрепи Станишев на конгреса, докато
новото лице има голям шанс
ако за него гласуват всички партийни членове. Това обаче няма как да се случи не защото няма достатъчно време, както твърдят от лагера на Станишев, но защото те просто няма да го допуснат. Затова и възможността да се появи трети кандидат става все по хипотетична. По-вероятно е Първанов, виждайки, че няма да победи, да се оттегли, без да посочва друг човек. И отново да щурмува партийния пост, след като БСП загуби изборите догодина. Дотогава най-малкото ще се изясни и дали Станишев ще остане шеф на европейските социалисти. Ако той не остане, а и загуби изборите (което е сигурно), тогава може да дойде часът на бившия президент.
Истината е, че дотогава има доста време, а всекидневно излизат нови афери, на които парламентарната комисия, разследваща помилванията и даването на гражданство от бившия вицепрезидент Ангел Марин, дава публичност. Отзвукът от тях
намалява допълнително
възможностите за реванш на Първанов. Съмненията за връзки с Октопода, които тепърва ще излизат, пък очертават едно нерадостно бъдеще. Тези, които в момента го подкрепят, са същите, които организираха скандални срещи със съмнителни бизнесмени. И разследването на тяхната дейност не е приключило.
В крайна сметка излиза, че само Първанов не разбира, че времето му е минало. Вероятно защото и кукловодите на криминалния преход не искат да признаят, че са загубили. И тайно се надяват да си върнат изплъзналата им се власт. Готови са на всичко, но не си дават сметка, че още по времето на соца с култа към личността бе приключено. И съвременните му прояви затриват партиите, които допускат това да се случи.
