Посланиците, агенти на бившите тайни служби, които управляващите искат да отзоват, се превърнаха в поредните марионетки, за да се забави битката с основните играчи на Октопода. Фактът, че агент Андрей, (с истинско име Никола Карадимов) - посланикът ни за Норвегия и Исландия, вече заяви, че няма да помръдне от поста си, преди да е получил президентския указ, показва, че битката не само, че не е приключила, но ще се развие в посока на
типичните за Балканите циркове
които няма да донесат нищо добро на страната ни. Думите на президента, напоследък по-известен като Ловеца с харамийския псевдоним, че е готов да подпише отзоваването само за един, който според него е доносник, а за останалите се опъва и най-вероятно ще остави на постовете им, доказват, че никак няма да е лесно всичко да приключи мирно и тихо.
Всъщност хватката с протакането
вече е проверена. Така се случи и с назначението на шеф на овакантения пост на Служба „Военна информация”. Президентът влезе в конфликт с военния министър за шефския пост на военното ни разузнаване и след отхвърлянето на няколко кандидатури сега там има временно изпълняващ длъжността. Същото ще се случи и с посланиците агенти. Правителството ще ги отстрани елегантно въпреки липсата на указ и ще сложи на техните места временно изпълняващи длъжността. Проблем обаче ще се яви, когато някои от тях се барикадират в кабинетите си и посланическите резиденции и откажат да ги напуснат заради липсата на президентския указ. Агент Андрей вече обяви, че точно така ще направи.
Със сигурност допълнително масло в огъня ще налеят и някои изказвания на представители на Евросъюза, цитирани от евродепутати на бившата комунистическа партия така, както им изнася. Точно така се случи онзи ден, когато генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей заяви в отговор на запитване на червени депутати как трябва да се постъпи с разкрити агенти на бившите тайни служби на някогашните соцстрани, че „опитът и личните качества са основният критерий, по който комисията подбира служителите си”. Нашите социалисти веднага се опитаха да интерпретират това изявление като едва ли не отваряне вратата на Брюксел за ченгетата, работили
срещу тях по времето на комунистическия режим.
Но същевременно те съвсем умишлено пропуснаха думите на Дей, че внимателно се „преценява дали предишният им опит съответства на нуждите на комисията”. И че ако
Брюксел се усъмни в техните професионални биографии
може да предприеме допълнително разследване. Това предупреждение на практика означава, че вратите на Евросъюза всъщност са затворени за бившите ДС служители и само потвърждава правилните действия на парламента и правителството.
Няма да се занимаваме подробно, но ще споменем също така онези две резолюции – първата 1481 от 2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими”, и другата от 2 април 2009 относно „Европейската съвест и тоталитаризмът на Европарламента”, както и нашия Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен, приет от 38–ото Народно събрание, за да предупредим, че свободните интерпретации на червената опозиция, ще увиснат във въздуха и няма да намерят очакваната от тях международна подкрепа.
Не трябва да се забравя и направеното онзи ден изявление от говорителя на външно министерство, че вече
има държави, които са реагирали срещу оставането на посланици, агенти на ДС
Може само да се предполага кои по-точно са тези страни. Но не трябва да има съмнение, че тези агенти се приемат добре както в страни, където също е имало такива агенти, така и в някои балкански страни, които се наложи да приемат наши сънародници, преследвани от някогашните тайни служби.
Не по-малко интересен за нас е и въпросът как се приема поредната война между правителството и президента от опозиционната БСП, а напоследък и от партниращата си с тях Синя коалиция.
Едва ли в Столетницата се чувстват комфортно от всекидневната необходимост да защитават
протежетата посланици на държавния глава
Причините са най-малко две. Първата е, че по време на управлението на БСП бе приет Законът за разкриването на агентите на бившите тайни служби. Втората причина, която никак не е маловажна, е, че червените дават рамо на човека, който иска да им отмъкне електората за своята пропрезидентска формация АБВ. Едва ли хората, които искат да запазят БСП и да не допуснат разцепление като това вдясно, не си дават сметка в какво блато ги набутва човекът с двете имена. Още повече че Сергей Станишев няма свои хора сред тези назначения.
Много интересно е и мълчанието на сините
напоследък по тази тема. Разбира се, че те се опитаха първоначално да вдигнат голяма пушилка по повод тази афера, най-малкото, за да вземат своите политически дивиденти, но впоследствие започнаха да си траят. Една от възможните причини, разбира се, е тази, че се оказаха пряко набъркани в тези назначения. Според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни 27 от посланиците сътрудници и офицери на Държавна сигурност са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство. Въпросът защо Командира е допуснал това, след като е имал възможност заради пълното си парламентарно мнозинство, както и заради контрола на службите, да го направи, но не го е направил, все още е без отговор.
За сметка на това заиграването на сините с червените
започнало още преди вота на доверие, който управляващите поискаха, и превърнало се в съвместна игра особено през последните дни, ни подсказва, че управляващите не могат да разчитат на техните съратници от Европейската народна партия дори и за такива теми, като тази за досиетата.
Не на последно място самите посланици трябва добре да си помислят дали да участват в червено-синия спектакъл, дирижиран открито засега от държавния ни глава. Това, че напоследък имената на някои посланици се свързват със съмнителни бизнесмени, ни кара да мислим, че те всъщност са пипалата на Октопода. И че не трябва да се очаква от тях, че може да се разчувстват и разкаят. По-скоро засилената през последния месец компроматна война с флашки подсказва, че
управляващите са притиснали Октопода
там, където никой не си е позволявал през последните двадесет години. Все по- ожесточените ченгесарски простотии, на които ставаме свидетели напоследък, се дължат и на факта, че създателите на генно-модифицирани политически продукти този път са се объркали нещо. Случило се е нещо като тази история:
„Върви един човек из пустинята и чува глас: „Копай тук и ще намериш злато“. Копал копал, но нищо не намерил и продължил. Пак чул същия глас и пак се повторила историята. На третия път силно се поколебал дали да копае, но пак копал и когато най- накрая действително намерил злато, някъде горе се чул глас: „Егати късмета!”.
