Ако не беше пушилката на червено-синята мъгла, едва ли щяхме да обърнем внимание на трите СРС-та, характеризиращи така баналните боричкания по висшите етажи. Но след като от нея изплува Ловеца с харамийския псевдоним, редом с няколко пипала на Октопода, не можем да махнем с ръка и да отминем. Най-малко защото съвременните партизани, както и да менят козината си, си остават в землянките от онези времена, а в главите им все трещят залповете на Аврора.
Те си знаят, разбира се, че в крайна сметка в партизанския дневник ще пише: „Превзехме гората, обаче на следващия ден дойде горският, наби ни и ни изгони.” Но защо преди това да не пошумят, пък може европейските бюрократи да им помогнат, като забавят отварянето ни за Шенгенското пространство.
Е, ако си мислят, че с подобни номерца ще отложат идването и на горския, много се лъжат. На хората им писна не само заради разкритията за тяхното минало, но и заради отблъскващата двойнственост на техните дела.
„Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!” - казал Моканина и продължил да скубе бялата лястовица. Точно така дебелашки звучи казаното от държавния глава за сересетата: „Какво има да коментирам. Мъка!”
Ние обаче ще кажем, че оригиналът е един и само в бившата ДС може да има и ментета.
