Урок по родолюбие

В реч, произнесена на български, председателят на Европейския съвет Доналд Туск разчувства сънародниците ни и засрами “жълтопаветниците”, които по същото време демонстрираха по софийските улици. Те си мислеха, че с шума, който вдигнаха в първия ден на българското европредседателство, ще оправдават чуждите сребърници за техните НПО-та. Но им бе казано в прав текст, че не клеветите, а други са ценностите, които уважава Брюксел.

Не случайно добрите възпитаници на политкомисари от времето на Тато- като Иван Костов, побързаха да се скрият, докато отмине бурята. Скриха и левичарските лозунги срещу лошия капитализъм. Бързо им светна на иначе повратливите мними зелени, че не само няма да бъдат чути, но може да им бъде спряно златното кранче.

Туск показа и на родните политици какъв е смисълът на “Съединението прави силата”, надписът на Народното събрание, превърнал се в символ и на Европа в следващите шест месеца: добре е да се учат от позитивните уроци на миналото, да не губят излишно време в дрязги и да не разчитат на чужди дарове.

Всъщност това е и пътят, по който страната ни може да стане по-добро място за живеене. 

Дали думите на председателя на Европейския съвет ще бъдат приети, или ще са само мимолетно галещо слуха ни послание и всичко ще продължи като в приказката на Нане - “не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”, ще се разбере още в близките дни. Със сигурност обаче речта на Туск ще остане като добър урок по родолюбие за тези, които иначе умело жонглират със западните ценности, но винаги действат на принципа “стани, за да седна”.

Опашката на шесткратното убийство

Би следвало да има облекчение в обществото след като зловещото убийство на шестима души приключи със смъртта на заподозрения. Но как да има, като се оказа, че издирваните за престъпления лица като Росен Ангелов са над 10 000, от тях близо 600 са с влезли в сила присъди. Те са сред нищо не подозиращите граждани и застрашават живота им. Причината е една основна – липса на добра комуникация на информационния поток между отделните звена в МВР и останалите институции, борещи се с престъпния свят.

Има и една специфична законодателна причина, приета очевидно под натиск от правозащитните НПО-та. Тя е, че от 2014 г. не може да се подслушват разследвани лица и свързаните с тях близки, както и да се следят разпечатките на телефонните им разговори. Което не само дава шанс престъпниците да се измъкнат, но и помага да осъдят държавата в Страсбург, както го направиха близките на издирван за две убийства пред дискотека “Соло” младеж.

Ситуацията се отежнява от хора, работили в системата на службите като сегашния лидер на Костовата партия ДСБ, Атанас Атанасов, по известен като джобния генерал, който вместо да поеме своята част от отговорността за сегашното състояние на системата, налива масло в огъня и сее интриги. Лицемерното търсене на политически дивиденти, обаче е опасен бумеранг, защото цената за това са невинните жертви.

Изводите са прозрачни. Политическите напъни на изхвърлени от парламента политици са безполезни, те обслужват единствено подсъдните олигарси. Вторият извод е за управляващите, които и да са те - не бива да се жалят средства за модерни информационни технологии в институциите, призвани да се борят с престъпността. Не по-малко съществен е и другият – законодателите не трябва да се поддават на натиска на псевдозащитници на човешките права. Демокрацията няма да пострада от ограничаването на някои права, в полза на сигурността на гражданите.

Октопод и "жълтопаветници"

Който не разбира какво върши, все ще направи нещо, което не е трябвало, е казал народът. Плакатът в зелено, размахван снощи по софийското Ларго - “Капитализмът убива човека и природата!” показа колко наивни са тези, които го носеха, и как олигарсите са им промили мозъците. А приказките, че “няма ляво и дясно”, с които по-известният като Пинокио лидер на “Да(й) България” Христо Иванов, се опитваше да спусне нова “синьо-червена” мъгла, явно дават своите плодове.

Всъщност отговорът има ли все още автентична десница беше даден още на изборите. И не капитализмът им е виновен, нали тези, които сега дърпат конците на протестърите, навремето с помощта на Иван Костов като премиер, се облагодетелстваха от властта. Е, днес наследниците му се проявяват като добри ученици.

Разбира се, “жълтопаветниците”, както обидно ги наричаше дългоноското, едва ли знаят и за милионите сребърници, които като рог на изобилието се изливат за мнимите еколози. Те отдавна са добри бизнесмени, а рекетът е тяхна втора природа. Винаги са първи, когато трябва да се пазят диви мечки, да се броят глухари или да се пише „Анализ и проучване на видовете и типовете местообитания в България“ и „Анализ и проучване на видовете птици в България“ срещу близо 17 млн. лв., каквато е поредната обществена поръчка, която иска да прилапа Зеления октопод. Нищо, че само преди година тези проекти са реализирани от други срещу десетократно по-малко пари, но това не пречи да има "модифициране".

Всъщност това, което им липсва, е властта. Подсъдните олигарси са готови да пожертват всичко, за да я постигнат. Дискредитирането на европредседателството е добре дошло. Протестърите са тези, които трябва да свършат черната работа. Преброяването им вече започна. Проблемът им е, че с лозунги като горния, няма как да преметнат всички, известно е защо бяха изхвърлени от парламента.

За доматите и колците

Ние доматите не ги ядем с колците, е казал народът. Очевидно притиснатият от магистратите олигархичен кръг е решил да използва номерът с протестите като щит срещу справедливото възмездие. И да се опита да провали започналото европредседателство на страната ни. Първо на прицел взеха отварянето на възможност за строежа на втори лифт в Банско, междувременно излишно се вдигна пушилка около уволнена директорка на детска градина, а днес изроптаха срещу решението на правителството да предложи на Народното събрание да ратифицира конвенция в полза на уж “третия пол”.

Е, нека малко посмалят - не Пирин, а чуждите сребърници за “Национален парк “Пирин” защитават. Изобщо не ги е грижа за планината, а още по-малко за хората, които са поставени в неравностойно положение и нямат шанс да и се порадват. Колкото до уволнената шефка, достатъчно са фактите, които има кой да прегледа и да даде на съда да реши. Емоциите са излишни, а сянката на едни и същи кукловоди наднича зад инициираните протести. Съмнителен е и балонът “трети пол” - конвенцията съвсем ясно посочва целта: да се спре насилието над жени. Само че това никак не изнася на тези, които знаят как да се възползват от обществени настроения и да произведат скандал. Но такъв няма. Всеки, който внимателно прочете съдържанието на конвенцията, ще се убеди в това. Не е чудно обаче, че отново се използва двоен аршин от мнимите защитници на човешките права. Зад тях стоят добре познатите на всички НПО-та, които хвърлят последните сламки на давещите се подсъдими магнати.

За “веждите и очите” на здравната политика

Политиците пак пресолиха манджата. Опозицията не пропусна да се възползва от общественото недоволство срещу мораториума за купуване на иновативни лекарства, (предимно за онкоболни) и отхвърленото вето на президента по този повод, а управляващите не бяха достатъчно убедителни в доводите си. Впоследствие се оказа, че медикаментите ще бъдат доставени, но за тях ще плати Министерството на здравеопазването.

Равносметката е следната: За лекарства за онкоболни са предвидени над 300 млн.лв. 74% от 123 лекарства за страдащите, които се разпространяват през аптеките и са платени от НЗОК, са иновативни. Под мораториум попадат 32 медикамента, които са нови за пазара, но не всички са за онкологично болни. Само за 4 от тях няма заместител. За две от тях има 23 души с редки заболявания, за останалите две болните са 1500, за които здравното министерство ще осигури средства. Този режим на работа ще функционира до доказването на терапевтичния ефект от лечението с въпросните медикаменти. Едва след това и след изтичане на временната едногодишна мярка въпросните лекарства ще бъдат реимбурсирани от здравната каса.

Изводът би трябвало да е, че нуждаещите се няма да бъдат нелекувани, нито ще трябва да плащат от джоба си. И че преди да се стигне до политическата пушилка и развихрилите се страсти, е можело експертите да обяснят на политиците, че има изход.

Това, което обаче засега не знаем, е колко бързо ще бъдат доставени иновативните медикаменти. И това не може да не безпокои. Едно е да се отиде до клиниката или до аптеката и да се получи лекарството, а друго е тепърва да се минава през специално създадената комисия, която да одобрява и след това да поръчва и доставя лекарството. Известно е, че чиновническите дебри могат направят така, че докато лекарството пристигне до нуждаещия се пациент, вече да е станало късно.

Всъщност здравният екип, при така създалата се ситуация, трябва да действа като “Бърза помощ”. И това трябва да се направи публично още при първия поискал нова молекула. За да се види дали заради едни 40 млн., вместо да бъдат “изписани веждите, ще бъдат избодени очите”, както е казал народа.

Крехка справедливост

Парламентът показа, че може да работи в интерес на гражданите. При това, без да губи време в излишни спорове и търсене на политически дивиденти. С приетите промени в Кодекса на труда близо 10 000 работници с неизплатени трудови възнаграждения през последните три години ще могат да си ги получат от Фонда за гарантиране на вземания на работници от фалиращи предприятия. Собствениците на такива предприятия няма да могат вече да ги прехвърлят на неплатежоспособни лица и така да си измиват ръцете. Също така нередовните платци няма да участват в процедурите по получаване на обществени поръчки. А Инспекцията по труда ще може да пуска искови молби по откриване на произвоства по несъстоятелност.

Демонстрираното единодушие от народните избраници е знак, че в парламента може да спрат срамните сцени с нападки и обидни квалификации, на които станахме свидетели през последните месеци. А езикът на омразата да бъде заменен с обичайния за демократичните общества дебат с аргументи между управляващи и опозиция.

Преди всичко това е един чудесен коледен подарък за хилядите ощетени. Те ще получат парите си в рамките на няколко месеца. Възтържествуването на чувството за справедливост ще е онази малка стъпка, с която може да се върне заниженото доверие към политическата класа.

Няма място обаче за фойерверки и излишен шум. Не трябва да се забравя, че тези пари ще дойдат от редовните платци. Така че това да не се окаже лесна вратичка за измъкване от отговорност на тези, които не искат да си плащат. Добре е да се знае, че нарушилите правата на работниците, ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона. И че обидните за човешкото достойнство дела няма да останат ненаказани.

Всъщност накрая е редно да се запитаме – кой всъщност е печелившия след демонстрираното днес единство в парламента: омбудсманът (инициатор на промените), депутатите (взели решението), работниците (с неизплатените заплати), неплатежоспособните фалирали работодатели (получили възможност да се измъкнат) и кой ще е губещия – всички останали, които трябва да платят сметката. Истината е, че печеливша е демокрацията, но за да бъдат всички доволни е редно да няма губещи. Така че радостта от случилото се може да е голяма, но законотворците трябва да знаят, че има още какво да направят, за да има справедливост.

Компотите на Пинокио

Ако някой се съмняваше, че половин век след Тато, провалилият се политик Христо Иванов ще извади от нафталина неговата компютърна революция, ще я "дигитализира" и ще я хвърли като поредна димка с лъжи, сега трябва да е убеден защо кръвта вода не става. Посткомунизмът се сдоби с поредното отроче, което също като във вица от времето на Соца се опитва да изнесе компютри, но се оказва, че не са компютри а компоти и не били изнесени, а върнати.

Няма да коментираме, че по известният като Пинокио лидер на сполучливо прекръстената в Мрежата маргинална партийка “ДАЙ, България”, “открива” топлата вода, като ни пробутва “технологичната революция”. Само ще припомним, че страната ни отдавна е привлекателна за инвестициите в тази област, а нейните специалисти работят в световни техпаркове за най-големите компании. Няма да обясняваме и защо ръждясалата мантра как държавата пречи на частния бизнес, се приема единствено от групичката около него, отчаяно бореща да докопа оредяващите грандове.

Няма нов и стар ред, както се опитва да ни внуши псевдореволюционерът с Коминтерновски плам. От тази евтина лъжа, само носът му става по-дълъг. Желязната завеса отдавна падна.  Свободният свят вече не е привилегия за “децата на другарите”, нито за “жълтопаветниците”. А това, че “иновационният взрив” за Иванов е нещо като залпът на “Аврора” си е негова болка. Едва ли тези, чиито рамене използва за трамплин към властта, ще откликнат на вехтите му левичарски призиви. Всички виждат подсъдните олигарси, които дърпат конците му и отново искат да докопат благините, за които днес отговарят пред Темида.