Когато и да се поиска импийчмънт на президента Румен Радев, независимо дали има мнозинство за реализирането, винаги ще е навреме и полезно за нормализирането на политическия живот на страната. Причината всички я знаем – от началото на президенството си той не обединява нацията, а я разделя. А през последните няколко години назначаваните от него прокси правителства загробиха хазната ни с милиарди. Ще припомним само, че заради дългосрочният договор с “Боташ” за пренос на газ, всички плащаме по един милион лева на ден неустойки за нереализирани доставки. Държавната ни газова компания “Булгаргаз” е пред фалит, спряла е плащанията в опит да предоговори условията, очертава се неуспех и неизбежен фалит, който допълнително ще източи данъкоплатците.
Радев е в дъното на провалите на всички досегашни опити за съставяне на правителство. Последният път това направи с помощта на депутати, контролирани от Ахмед Доган, които гласуваха против най-реалистичния опит за съставяне на редовен кабинет това лято. След което последва партийното разцепление и отцепниците, начело с “почетния” председател заслужено бяха изхвърлени от партията.
Президентът е бабуващия на всички нови политически хомункулуси, последният, основан преди дни от бивш депутат на БСП, ще се бори страната ни да се превърне в президентска република. Недоверието, което държавният ни глава сее в политическата класа, е част от този мрачен сценарии за узурпирането на властта от него.
Хит през последните дни е комичната грандоманска теза, лансирана от неговите клакьори, че Радев е българският Тръмп. Не случайно той пръв поздравил с победата новия американски президент.
Нека кажем направо - да се сравнява този, който всекидневно загробва страната ни с президента Тръмп, който е работил вече и ще продължи да прави Америка велика, не е само маниакална налудничавост на повярвала в себе си шайка, обитаваща “Дондуков” 2. Това е опасен евразийски проект, който заплашва европейския и евроатлантически избор на страната ни. Никак не е случайно, че САЩ снеха доверието от българския посланик във Вашингтон, протеже на Радев. Това означава, че този подмолен опит за връщането на страната ни в орбитата на Русия, няма да се търпи от нашия могъщ съюзник.
Има и още нещо, което смущава – освен яркото противопоставяне на Радев от страна на лидера на ДПС Делян Пеевски и гръмкото изобличаване на затъналата в корупционни схеми негова администрация, няма реакция от други десни партии, няма реакция и от институциите. Не ни се вярва, че те не разполагат с данни за противодържавната дейност на президента. Будят тревога и действията на свързаните с него партийки в парламента, както и демонстративното посещение на лидера на една от тях в Москва.
Същественият въпрос е защо лидерът на ГЕРБСДС не се противопоставя президентската експанзия? Възможно е една от причините да е, че той се надява на някакъв вид коалиционно управление с подкрепата на негови партийни проксита. Друга причина може да е, че на този етап служебните правителства са в негова изгода. Едва ли обаче е забравил, че в дирижираното от президента безвремие беше арестуван и отведен в ареста.
И накрая нека попитаме “българския Тръмп” защо не напусне президентството и според правилата на демокрацията не се пребори за властта със своя партия!? А руши държавността близо десетилетие. Отговорът е ясен – чака като юнакът под дървото ябълката сама да се откъсне. Това, разбира се няма как да се случи, всички опити от неговите хомункулуси да му дадат властта се оказаха неуспешни. И крахът му е предизвестен.
Но защо трябва да се чака неговият предизвестен провал, а през това време той да продължи да нанася непоправими щети на държавата. Затова веднага след конфигурирането на парламента, трябва с негова помощ да се активират институциите да си свършат работата по разследването на аферата “Боташ” и “кеша” на неговите сътрудници, да има обвинени, а и народните избраници да не се колебаят и поискат отстраняването на държавния глава, за да може той да получи подобаващо наказание.
