Общ проект на декларация, в която се призовава Висшият съдебен съвет (ВСС) да спре процедурата по избор на нов главен прокурор, която внесоха в парламента лидери на пронатовското мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС със сигурност ще предизвика поредните парламентарни страсти. Но този ход бе неизбежен, заради продължилото твърде дълго туткане на политиците от първите две политически сили да се заемат с обещаните конституционни промени и да изберат нов състав на ВСС. Удивително бе популисткото словоблудство и непоследователни действия по темата, продължило месеци след изборите.
На практика само една от трите – ДПС, има предложен проект за решаването на тези въпроси. А останалите две партии, вместо да се заемат и представят своите проекти, предпочетоха да се впуснат в законодателни хватки – веднъж отделиха следствието от прокуратурата, после президентът върна закона, а в отговор парламентаристите не коментираха ветото, а директно върнаха закона за доработка. Странно тупане на топката, предизвикващо единствено нови интриги и наливащо вода в мелницата на нежелаещите да има стабилност в държавата.
Обичащите иначе властовите позиции политици от ПП-ДБ с удивителна безгрижност тръгнаха да правят предварителни консултации за конституционните промени с други партии в парламента, без да предлагат нищо насреща. Тоест, от една страна безцеремонно настояваха да получат тези позиции, но се опитваха да прикрият този стремеж с димката конституционни промени. Гарнирани с евтини рекетьорски трикове, озаглавени бомбастично като “ултиматуми” - как, ако не стане на тяхното, щели да свалят собственото си правителство. Тоест да се самосвалят!... Може за някои подобна глупост да е смешна, но за политиците с опит, това означава единствено, че е по-добре да се иде на нови избори. И само разумът, че ситуацията е критична, прави така, че да се прояви отговорност в името на проблемите на хората като постепенно да бъдат накарани “псевдопроменящите” да играят според правилата на демократичния свят.
Всъщност, този призив към ВСС да спре процедурата до окончателното произнасяне на Конституционния съд, както и до окончателното приемане на предвижданите промени в Конституцията на Република България, е знак, че търпимостта има граници. И че останалите две пронатовски партии трябва не само да представят своите проекти за промени, но и да обсъдят проекта на движението. И както излязоха с обща декларация призив, така да предложат възможно най-бързо общ проект за тези промени. Така че да бъде избран нов ВСС и главен прокурор, по нови правила. С което да се покаже на обществеността, че правата на гражданите ще се защитават справедливо, без да се държат дела на трупчета, но най-вече да се използва съдебната власт като бухалка.
Изводът е, че с призиви, шикалкавене и викане на Неволята, няма да се случи така гласовито обявяваната битка за промяна на съдебната система. Защото ВСС може да спре процедурата, но политиците трябва да си напишат домашното и да решат този проблем. Топката е при тях. Затова, вместо да се ритат по кокалчетата и дори да се заплашват едни други, нека по най-бързия начин представят своите проекти.
Не един и двама видни магистрати, както и цели гилдии, предлагат да помагат. Но това засега май се върши на тъмно. Естествено, че съдебна реформа, подкрепена от водещи юристи, ще бъде допълнителна гаранция всички законодателни промени да бъдат по-убедителни и по лесно приети от обществеността. Така че вместо да ставаме свидетели на тази гласовитост, по добре е да виждаме реални резултати.
